Решение по дело №1310/2015 на Районен съд - Ловеч

                                     Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                             №

                                              гр.Ловеч, 07.10.2015 г.      

                 

                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,гражданска  колегия,V състав  в публичното заседание на тридесети септември, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря……… ………………Р.  Б.…..,като разгледа докладваното от

съдията  гр.дело №1310 по описа за 2015 год,за да се произнесе съобрази:  

  Иск с правно основание чл.150 от СК .

             Производството е образувано по повод искова молба, подадена от  К. СТЯНОВА С. ***, като майка и законна представителка на малолетното си дете  МИЛЕН И.И.,  чрез пълномощника си адв.В. Кривошиена против  И.М.И. ***, с посочено  правно основание чл.150 от СК.

              В ИМ ищцата излага, че със съдебна спогодба от 22.04.2010 год. по гр.дело № 109/2010 г. по описа на PC Ловеч са уредени отношенията, свързани с роденото от съвместното съжителство дете Милен И.И., като по отношение на издръжката на детето с определение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 109/2010г. по описа на РС-Ловеч ответникът е задължен да заплаща на К.С.С., като майка и законен представител на детето месечна издръжка в размер на 60.00 лева, считано от 01.02.2010 г. до настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане .

             Твърди се, че от първоначалното определяне размера на издръжката са минали повече от 5 години, като през това време са се променили икономическите условия на живот, в които нуждите на детето значително са се увеличили и издръжката се явява крайно недостатъчна, още повече, че детето вече е ученик във втори клас. Този факт според ищцата е свързан с трайно изменение в обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания. Твърди също, че с оглед физическото израстване на детето се е увеличила нуждата от храна, облекло, учебни пособия и др.

             Развити са правни доводи, че за да бъде уважен иск с правно основание чл.150 от СК, е достатъчно наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки - увеличени нужди на издържаното лице или увеличени възможности на задълженото лице. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дава, като последните се определят от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Заявява, че към момента на предявяване на иска не разполага с данни относно получаваните доходи от ответника, както и дали боледува или да не е в състояние да работи, или да заплаща издръжка.

             В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да измени размера на издръжката, определена по гр.д. № 109/2010 г. по описа на PC Ловеч , като осъди ответника И.М.И.,  с адрес: *** да заплаща на К.С. ***, в качеството и на майка и законен представител на малолетното си дете Милен И.И., месечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано от 06.08.2015г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

             Претендирани са и сторените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.

             В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.Намира иска за процесуално допустим, а по същество – и основателен. Не оспорва следните обстоятелства и факти: физическо израстване на детето; трайно и съществено изменение на обстоятелствата, обосновали определянето на издръжката  по гр.д.№109/2010 г.по описа на ЛРС, изразяващи се в изменение – увеличение на нуждите на малолетното им дете – физическо израстване, увеличена нужда от храна, облекло, учебни пособия и др.занимания, увеличение на размера на МРЗ от 2010 г.до момента. Ответникът не отрича, че е налице едната от двете алтернативно дадени предпоставки в разпоредбата на чл.150 от СК – увеличена е нуждата от по-висока издръжка на неговия син. Твърди, че към момента на предявяване на иска възможностите му на задължено лице за даване на издръжка не са увеличени, като до 01.09.2015 г. е бил без работа, но от тази дата работи по трудов договор с „Памела комерс”ООД – Ловеч с трудово възнаграждение 380 лв., в добро здравословно състояние е и прави всичко необходимо да заплаща издръжката на сина си, за което разчита и на финансовата подкрепа на родителите си. Изтъква, че по делото липсват доказателства относно  доходите, имуществото и квалификацията на ищцата, също задължено лице да дава издръжка като майка и законна представителка на детето. Ответникът отбелязва, че до момента не е имал проблеми с ищцата по повод издръжката на детето, като дори преди подаване на ИМ предложил на ищцата да увеличи размера на първоначалната издръжка, но същата е настояла за уреждане на този въпрос по съдебен ред. В заключение прави изявление, че признава предявения иск за изменение на издръжката , като с оглед признанието на иска, моли съдът да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от СК и не  възлага в негова тежест съдебно-деловодните разноски на ищцата.

             Делото се разглежда по реда на глава 25 от ГПК като бързо производство.

             В с.з.ищцата се представлява от договорно упълномощен процесуален представител - адв.К.. С оглед направеното признание на иска прави искане за постановяване на решение при признание на иска, съобразно чл. 237 от ГПК тъй като счита, че са налице предвидените в закона предпоставки. Поддържа претенцията си за разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

             Като е съобразил изложеното в ИМ, изразеното от ответника и направеното от последния изявление, че признава заявената искова претенция, както и отправеното от ищцовата страна искане за приложение на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, с протоколно определение от 30.09.2015 г. съдът е прекратил съдебното дирене като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

             С оглед на изложеното по-горе , съдът намира,че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск с основание чл.150 от СК – промяна/увеличение/размера на присъдена със съдебно решение издръжка, следва да бъде уважен .

             Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената защита. Направеното признание на иска е валидно като по същество представлява  процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява, че правните твърдения на ищцата, заявени с иска, отговарят на действителното правно положение-т.е.претендираното от ищцата право съществува. В конкретния случай съдът намира, че  признатото право е такова, с което ответникът може да се разпорежда, като направеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави.

             Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, то на основание чл.237, ал.2 от ГПК последното не следва да се мотивира по същество.

    Следва да се постанови решение, с което на основание чл.150 от СК се измени определената по гр.д.№109/2010 год. по описа на Ловешки РС издръжка, като същата де увеличи със сумата от 60.00 лв  или за вбъдеще  ответникът  И.М.М. бъде осъден да заплаща на малолетното си дете Милен И.И., чрез неговата майка и законен представител К.С.С. ежемесечна издръжка в размер на  120.00лв., начиная от датата на предявяване на иска – 05.08.2015 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане.

             При този изхода на процеса, с оглед размера на присъденото увеличение на издръжката, ответникът следва да заплати по сметка на Ловешкия районен съд държавна такса в размер на 43.20лв, съставляваща 4% върху тригодишните платежи.

             Ищата е направила искане за възлагане на сторените по делото разноски. Представила е списък по чл.80 от ГПК, според който направените разноски са в размер на 360.00лв., представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.08.2015 г. С оглед изхода на спора претенцията за разноски следва да бъде уважена. Съдът не споделя доводът на ответната страна относно приложимост на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. По силата на тази норма, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.В конкретния казус не се установява наличието на двете предпоставки за освобождаване на ответника от отговорност, които следва да съществуват кумулативно.Действително, с депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор ответникът е признал предявения иск по основание и размер, но след преценка на данните по делото и безспорния факта, че ответникът не е погасявал редовно  определената по гр.д.№109/2010г. издръжка от 60.00 лв, съдът намира за недоказани твърденията му, че с поведението си не е дал повод за завеждане на ИМ и дори бил предложил на ищцата занапред да заплаща за детето издръжка в по-голям размер от претендирания. Съдът счита,че в случая е неприложима хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК и  в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищцата по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 360.00лв.

               Мотивиран от горните съображения, съдът

              

                                                        Р   Е   Ш   И   :

 

     ИЗМЕНЯВА,на основание чл.150 от СК, определената по гр.д.№109/2010 год. по описа на Ловешки РС издръжка,като я  УВЕЛИЧАВА със сумата от 60.00 лв.– шестдесет лева  или за вбъдеще  ОСЪЖДА  И.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете МИЛЕН И.И., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** ,ежемесечна издръжка в размер на  120.00лв.–сто и двадесет лева, начиная от датата на предявяване на иска – 05.08.2015 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане .

   ОСЪЖДА,на основание чл.78, ал.1 от ГПК , И.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА  ЗАПЛАТИ на К.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 360.00/триста и шестдесет/лв.

             ОСЪЖДА,на основание чл.78, ал.6 от ГПК, И.М.И. , с горните данни ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката в размер на 43.20лв/четиридесет и три лв.и 20ст/,  съставляваща 4% върху тригодишните платежи.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок , считано от 14.10.2015 г.,посочена в о.с.з като дата за обявяване на решението .

             Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: