№ 590
гр. Плевен, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430201423 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-001807 от
28.06.2022г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, с което на Д. Х.
Д. с ЕГН ********** от гр. Плевен на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че на
24.05.2022г. в 10:06 часа в в гр. Плевен, ул. „***“ (***, ***) до №154 с посока
на движение към *** като водач управлявал лек автомобил „***“ с рег. №
***, собственост на Я.Д.Д., който бил със служебно прекратена регистрация
от 24.05.2022 година – нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-
0938-001807 от 28.06.2022г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
релевираното в жалбата оплакване за липса на осъществен състав на
нарушението, за което е саткциониран с обжалваното наказателно
постановление.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
1
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.05.2022г. в 10:06 часа в в гр. Плевен, ул. „***“ (***, ***) до №154
с посока на движение към *** актосъставителят А.М.Й. и свидетелят Х. В. Х.
извършили проверка на управлявания от жалбоподателя Д. лек автомобил
„***“ с рег. № ***, собственост на Я.Д.Д. и констатирали, че моторното
превозно средство е със служебно прекратена регистрация от 24.05.2022
година.
За установеното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП срещу
жалбоподателяа бил съставен АУАН № 657299 от 24.05.2022 година, а въз
основа на същия на 28.05.2022 година било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото гласни
доказателства чрез разпит на актосъставителя А. М. Й., чиито показания съдът приема с
доверие като логични, последователни и обективни. Същите кореспондират изцяло с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства, а именно: Наказателно постановление №22 0938-001807 от
28.06.2022г., Трудов договор №00000188/01.12.2021г., Разписка за изпращане на НП от ОД
на МВР Сектор „Пътна полиция“, Справка за нарушител-водач, Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г., Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №657299
от 24.05.2022г., обяснение от Д. Х. Д., депозирано писмо с вх.№25166/26.10.2022г., а именно
АУАН Серия GA №657299/24.05.2022г., Наказателно постановление №22-0938-
001807/28.06.2022г., Писмени обяснения от Д. Х. Д.. Същата не се оспорва по същество и от
жалбоподателя.
От така установеното от фактическа страна не може да се направи
категоричен и обснован извод, че жалбоподателят Д. Х. Д. е автор на
нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление.
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
2
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията
представлява административно разрешение за превозното средство да участва
в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по
делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата
същият е управлявал лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена
служебно поради получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, за което се уведомява собственикът на
пътното превозно средство.
В настоящата хипотеза жалбоподателят не е знаел, че предоставеният
му автомобил е с прекратена регистрация - обстоятелство, изключващо
умисъла, както е приел и прокурорът в постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство (стр. 8 и стр. 9 в делото), т. е. описаното в
АУАН и в НП деяние не е извършено виновно. Доколкото обаче на
административно наказване подлежат и непредпазливите деяния, следва да се
прецени дали процесното деяние е извършено по непредпазливост или се
касае за случайно такова. За да е налице непредпазливост под формата на
небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и
предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен
случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което
се изисква в подобни случаи (в този смисъл е Решение №659/93г. на I н.о. на
ВС). Като лице, ползващо определено моторно превозно средство,
жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички
законови изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира обаче,
че в конкретната ситуация Д. не е могъл да предвиди неправомерния
резултат, а именно - управлението на нерегистрирано МПС. Безспорно е
установено по делото, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. В случая жалбоподателят е само водач на
МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това
задължение. Няма представени доказателства жалбоподателят да е знаел по
друг начин за тази прекратена регистрация, а от съставеният при проверката
АУАН няма данни водачът да не е носил другите изискуеми при
управлението документи. Жалбоподателят не е собственик на автомобила, и
преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно, за да се
убеди че може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване,
респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава
на посоченото от АНО по чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 7 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като
3
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановлени
№ 22-0938-001807 от 28.06.2022г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Плевен, с което на Д. Х. Д. с ЕГН ********** от гр. Плевен на осн. чл. 175,
ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер
на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
извършено на 24.05.2022г. в 10:06 часа в в гр. Плевен нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4