Р Е Ш Е Н И Е
№
06.04.2021 година, гр.
Велинград.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД на осми февруари две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:ДОНКА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Пенчева а. н. дело № 450 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Г.Т.Т. против Наказателно постановление № 7036 от
10.11.2020 година на Началник отдел „Контрол на
републиканската пътна мрежа Дирекция ”Анализ
на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, е
наложено административно наказания глоба в размер на 2 000 лв., за
извършено от него нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗП, във вр. чл. 37,
ал.1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Релевират се доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при неправилно приложение
на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила и се иска неговата
отмяна. Твърди се, че описанието на нарушението е непълно и неточно, че неправилно
е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗП, вместо по чл. 177, ал.3 ,т.1,предл.
3 от ЗДвП, които са в съотношение на общ и специален. Излага, че не е субект на
административнонаказателна отговорност, предвид че
разрешително се издава на превозвача, каквото качество той няма. Позовава се на
явна несправедливост на наказанието.
Представителят на ответника оспорва
жалбата, счита същата за неоснователна, а наказателното постановление за правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Счита че в случая ЗП се явява специален, а ЗДвП е общ, като
служителите на АПИ имат контролни правомощия най –вече по ЗП; правилно били
посочени нарушената законова норма от ЗП и административно-наказателната
разпоредба, на основание на която е наложено адм. наказание; размерът на
наказанието правилно е определен малко над минималния, тъй като не е заплатена
такса и не е представен документ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.
2 ЗАНН-препис от обжалвания акт е връчен на 12.11.2020г., а жалбата е подадена
на 19.11.2020г. /по пощата/, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 12.10.2020 година служителите
на АПИ-инспектор Десислав Г.З. и инспектор С.С.И., извършили
проверка, на движещ се по път II-84, км. 27+200, в
района на гара Костандово, товарен автомобил „Ман ТГС“ с рег. № СВ0440АМ, превозващ
инертни материали. Установили, че се управлява от жалбоподателя Г.Т.Т. и че е с четири оси, две от които управляеми. При извършено измерване с техническо средство
ел. везна РW-10 № К200008 и ролетка 1308/18 /5м./ констатирали, че
измереното разстояние между осите е 1,40 м., а сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос е 27,450 т., при максимално допустимо за този вид
превозни средства от 19 т., съгласно чл. 7, ал.1,т. 5 б.“В на Наредба № 11 от 03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. За
измерванията бил съставен протокол. Съобразно данните от измерванията контролните
органи приели, че превозното средство е извънгабаритно
по смисъла на § 1, т. 1 ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г., респективно тежко
по смисъла на чл. 3,т. 2 от Наредбата. Изискали
разрешение за движение на извънгабаритно
превозно, каквото Т. не представил.
На водача бил съставен АУАН №
0007636, за това че на същата дата, в 15,16 часа, на път II-84, км. 27+200 в посока гр. Септември - гр.
Велинград, управлява и осъществява движение на МПС с четири оси, с две
управляеми оси, като при направено измерване е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС (Наредбата), както следва: при разстояние между осите 1,40 м. на двойната
задвижваща ос /3-та и 4-та/ на МПС-то, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос е 27, 405 тона, при максимално допустимо натоварване на
оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква В на
Наредбата .Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.26,ал.2,т.1,б.“а“ от
Закона за пътищата, във вр. с чл. 37,ал.1,т.1 от
Наредба №11 от 03.07.2015 г. на МРРБ. АУАН е подписан от водача с
отбелязване,че няма възражения.
Въз основа на акта, на 10.11.2020 година,
е издадено Наказателно постановление № 7036 от Началник
на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция”Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция”Пътна инфраструктура” София, в което
нарушението е описано по идентичен начин, посочено е, че измерените параметри
на ППС показват,че същото е извънгабаритно по
смисъла на пар.1,т.1 от ДР на Наредбата,,респ. тежко по чл. 3,ал.2 от
Наредбата,както и че съгл. чл. 26,ал.2,т.1 ,б.”а” от ЗП движението
на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /
разрешително или квитанция за платени пътни такси / за дейност от специално
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя – АПИ, както и
че при проверката водачът не е представил валидно разрешение или
квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно ППС/ по смисъла
на пар.1,т.1 от ДР по Наредбата и/или тежки ППС, респ. тежко по чл. 3,т.2 от
Наредбата/, че водачът е следвало да
провери и да се убеди, че параметрите на ППС не надвишават максимално
допустимите норми. Изложени са съображения че нарушението не е маловажно и че
към момента на проверката Т. е осъществявал движение на
извънгабаритно ППС/по смисъла на пар.1,т.1 от Наредбата/,респективно тежко по
чл. 3,т.2 от Наредбата, без разрешение/ разрешително или квитанция за платени
пътни такси/,издадено по реда на раздел ІV от Наредба № 11 / 03.07.2001 г. за
движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията,управляваща
пътя / АПИ/ и е посочено, че с деянието е нарушен чл. 26,ал.2,т.1,б.”б” от ЗП, във
вр. с чл. 37,ал.1,т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на
извънгабаритни и /или тежки ППС Преценено е, че нарушението е
за първи път, като след оценка на приложените документи
към АУАН, степента на надвишаване на нормите на посочената наредба, неизпълнението
на условията по чл. 37,ал.3 от Наредбата след акта, което е отчетено като
утежняващо вината обстоятелство, на основание чл. 53,ал.1,във вр. с чл. 26,ал.2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 2000 лева.
Съдът установи фактическата обстановка от
показанията на свидетелите З. и И., които кредитира, като последователни,
логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, дадени от незантересовани
от изхода на спора лица. Чрез тези гласни доказателствени средства се установяват
релевантните факти от състава на нарушението - датата и мястото на извършване, самоличността на
лицето, което се сочи като нарушител, извършените от контролните органи
действия при проверката-измерване на разстоянието между осите на МПС-то и на
сумата на натоварването на двойната задвижваща ос, и констатациите - че жалбоподателя е управлявал
товарно МПС марка и модел „МАН ТГС“ с
рег. № СА0840АМ, с четири оси, две от които управляеми, с което се превозвани инертни материали
/фракция/МПС, че разстоянието между осите е 1,40 м., а сумата от натоварването
на двойната задвижваща ос на МПС-то е 27,450 т. Посочените свидетели
установяват,че водачът не е представил разрешително или
квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа с това
натоварване и за това му е съставен акт,по който водача не е имал
възражения. Актосъставителят освен това обясни, как е извършил измерването и с
какви средства.
Показанията на свидетелите се подкрепят от
представените пред съда писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Актът за установяване на административното
нарушение и издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление
са съставени от компетентни органи, съгласно чл. 56, ал.2, т. 1 ЗП, във вр. със заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г., и чл. 56,
ал.3, т. 1 от ЗП, във вр.
със заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, в изискуемата
от закона писмена форма и при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При издаването им не са допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за
отмяна. Описанието на нарушението е в степен позволяваща на лицето да разбере в
какво е обвинен и да организира защитата си. По идентичен начин точно и конкретно са посочени дата и място на
извършване на нарушението, самоличността на нарушителя, фактите от състава на
нарушението, нарушената и санкционната материалноправна
норма. Посочени са и данни за актосъставителя и административнонаказващия орган.
С оглед установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, съдът счита, че изводите на административноказващия орган за осъществяване на състав на нарушението на
чл. 26, ал.1, т. 1 б „а“ ЗП
са правилни и
законосъобразни. Съгласно тази норма за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства в обхвата на пътя и обслужващите зони. Превозването на тежки
товари, представлява дейност по специално ползване на пътя съгласно § 1, т. 8
от ДР на ЗП, затова за извършването му е необходимо да бъде издадено разрешение
по реда на Наредба № 11/03.07.2001 г.
В настоящия случай от събраните
доказателства е безспорно установено, че на 12.10.2020г. , в 15,16 часа, на път
II-84, км. 27+200, в посока гр. Септември-гр.
Велинград, Г.Т., е управлявал и
осъществявал движение на МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „МАН“,
модел „ТГС“, с разстояние между осите от 1. 40 м, с натоварване на ос на двойната
задвижваща ос 27, 450 т., без разрешение за дейности от "специалното
ползване на пътищата", издадено от Агенция "Пътна инфраструктура. С
това е нарушил разпоредбата на чл. 26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за
пътищата ,във вр. с чл. 37,ал.1,т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС –
управлявал е по републиканската пътна мрежа извънгабаритно превозно средство
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, поради
което правилно е санкциониран на основание чл. 53, ал.1 от Закона за
пътищата. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в. " от Наредба №
11/03.07.2001 г. допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на
него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както
и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено
ползване пътища за сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на моторни
превозни средства, когато разстоянието между осите е над 1, 3 м, е 18 /19/
тона.
С оглед установеното, че управляваното от въззивникя ППС с двойна ос при разстояние между осите от 1.40
метра на ос на двойна ос е с натоварване 27.450 т., то то представлява
"тежко" ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Затова съгласно чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП е забранено движението му по пътищата
без разрешение. Безспорно установено е, че при извършване на проверката водачът
не е имал издадено разрешение от Агенция "Пътна инфраструктура" за наднатоварване на ос.
Актосъставителят З. и
свидетеля по акта И. са установили, чрез използване на електронна
везна – средство за измерване, съгл. Наредба за средствата за
измерване,подлежащи на метрологичен контрол, на която са извършвани последващи проверки, че управлявано от Т. МПС превишава
нормите на чл. 7 от НАРЕДБА № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, Следователно е
доказано по безспорен начин,че управляваното от
водата ППС е извънгабаритно, респ.
тежко и че същия следва да притежава разрешение /
разрешително или квитанция за платени пътни такси/ от собственика или
администрацията,управляваща пътя. Нещо повече - превишаване
на допустимите максимални стойности надхвърля 30%,което е видно от
посочените в наказателното постановление стойности на максимално допустимото
натоварване и действително измереното натоварване при проверката.
Неоснователни са възражението, че при измерването
не е отчетено възможното изместване на товара, каквото не се установи в
настоящия случай. Според показанията на свидетеля З. МПС-то е било натоварено
по начин, който не е позволявал разместване на товара, а измерването е
извършено на равен участък.
Неоснователно е възражението, че не водача
на ППС, а превозвача, респ. собственика на ППС, следва да носи
административно-наказателна отговорност по чл. 53,ал.1 от ЗП, тъй като в чл.
26,ал.2,т.1,б.”а” от ЗП е регламентирана забрана за движение на
извънгабаритни и тежки ППС без разрешение т.е от характера на
забраната е видно,че тя би могла да се наруши именно от лицето, което управлява
ППС без съответно разрешение. Относно приложимата материално правна норма при
осъществяване на процесното нарушение, съответно
приложимата административно-наказателна норма – съдебната практика константно приема,
че с деянието се осъществява нарушение по Закона за пътищата,а не по ЗДвП, в
тази смисъл-Решение от 3.08.2012 г. на АдмС - Пловдив по к. н. а. х. д.
№ 952/2012 г., Решение № 629 от 27.08.2020 г. на АдмС
Пазарджик,по к.а.н.дело № 465/2020 г. и Решение № 874 от 06.11.2020 г. на АдмС Пазарджик,по к.а.н.дело № 938/2020г.
При определяне размера на наказанието обаче административнонаказващият
орган не се е съобразил с тежестта на
нарушението, с личността на нарушителя и с неговото материално
положение ,като е наложил адм. наказание в близост до
средния размер на санкцията на чл. 53,ал.1 от Закона за пътищата.
Съдът счита,че с оглед на обстоятелството, че се касае за първо нарушение на
разпоредбите на ЗП, на жалбоподателя следва да се наложи
адм. наказание глоба в размер на 1 000 лева т.е в минималния
размер на санкцията на чл. 53,ал.1 от ЗП.В този вид и размер адм.
наказание може да осъществи целите,предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
По тези съображения, съдът счита наказателно постановление № 7035 от
10.11.2020 година на Началник отдел „Контрол на републиканската
пътна мрежа“Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „Пътна инфраструктура” при МРР гр.София,с което на основание чл.
53,ал.1 от Закона за пътищата ,за нарушение
на чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за пътищата , е наложена глоба в
размер на 2000 лева, на Г.Т.Т.,следва да бъде ИЗМЕНЕНО, ката на жабоподателя се наложи наказание в предвидения от закона
минимум от 1000 лева.
Поради изложеното, настоящият състав на
Районен съд Велинград
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №
7036 от 10.11.2020 година на Началник отдел „Контрол на
републиканската пътна мрежа“Дирекция ”Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция”Пътна инфраструктура” при МРР гр.София ,с което
на Г.Т.Т. ЕГН:
**********, е наложена глоба в
размер на 2000 /две хиляди / лева ,на основание чл. 53,ал.1,т. 2 от
Закона за пътищата,за нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от
Закона за пътищата във вр. с чл. 37,ал.1,т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки
ППС,като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на
1000 / хиляда / лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Иванка Пенчева