Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, …..03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито
съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 10097/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 07.08.2020 г. на Д.Ш. и Д.Ш., подадена лично, срещу Решение № 156533
от 22.07.2020 г. по гр.д. № 619/2019 г. на СРС, с което са отхвърлени исковете
с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от Д.Ш. и Д.Ш. срещу Д.Б. за осъждането
на ответника да заплати в полза на ищците по 1/2 част от сумите, както следва:
15000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по отношение на
жилището на ищците, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда в УПИ
на адрес: гр. София, ул. „********, в резултат на незаконно строителство,
извършено от ответницата през 2007 г. върху покрива на жилището на ищците,
изразяващо се в изграждането на метални колони за парапет и тента, както и
нарушаване на замазката на покрива на жилището на ищците; 32492 лв.,
представляваща пропуснати ползи от невъзможността ищците да използват жилището
си, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда в УПИ на адрес: гр.
София, ул. „********, за период от 60 месеца преди предявяване на исковата
молба - 04.12.2018 г., в резултат на незаконно строителство, извършено от
ответницата през 2007 г. върху покрива на жилището на ищците, изразяващо се в
изграждането на метални колони за парапет и тента, както и нарушаване на
замазката на покрива на жилището на ищците; 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от невъзможността ищците да използват
жилището си, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда в УПИ на
адрес: гр. София, ул. „********, и от факта, че са принудени да живеят в крайно
лоши условия, стрес и притеснения във връзка с водените дела между страните, в
резултат на незаконно строителство, извършено от ответницата през 2007 г. върху
покрива на жилището на ищците, изразяващо се в изграждането на метални колони
за парапет и тента, както и нарушаване на замазката на покрива на жилището на
ищците.
Твърди, че районният съд
неправилно приел, че процесните вземания са погасени с 5-годишна давност
считано от 2007 г. Не са обсъдени всички приети доказателства, от които е
видно, че се касае за многократни строителни действия от страна на ответницата
за периода 1998-2018 г., през която година ответницата е извършила поредното
самоуправно строителство. Това се доказва от протокол № 02/2018 г. на фирма „Н.“
относно полагане на циментов разтвор върху покрива на процесната сграда, както
е прието и в необсъденото от съда заключение на повторна съдебно-техническа
експертиза (СТЕ). Не са обсъдени показанията на свид.Д.за незаконно
строителство след 2007 г. Позовава се на чл. 628а ТЗ, както и на ТР 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК, като твърди,
че по време на производството по иска по чл. 109 ЗС, който са предявили срещу
ответницата, е спряла да тече давността по вземанията в настоящото
производство. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от Д.Б., в който я оспорва като неоснователна по подробно
изложени съображения.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло
валидно и допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение е
прието, че видно от доказателствата по делото непозволеното увреждане е
завършило през 2007 г., когато ответницата е изградила върху процесното жилище
на ищците метални колони за парапет и тента, както и е нарушила замазката на
покрива на същото жилище, откогато тече давностният срок по чл. 110 ЗЗД за
претендираното обезщетение за имуществени вреди от посоченото непозволено
увреждане. Не се установява на коя точно дата е осъществено незаконното
строителство, а само годината, през която е извършено – 2007 г., поради което
претендираните вземания се явяват погасени по давност на 31.12.2012 г., след
която дата е подадена исковата молба.
Отговорността при
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане,
което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно
или няколко лица, т. е. при установена причинна връзка между виновното и
противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на
противното и това обратно доказване е в тежест на ответника. Ищецът следва да
докаже по реда на пълното и главно доказване наличие на противоправно деяние
/действие или бездействие/, както и че то е причинило вреда и да установи
причинна връзка между противоправното поведение на дееца и вредоносния
резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана с
допустимите доказателствени средства. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът дължи пълно
и главно доказване на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане - вредата; размера на вредата; противоправното деяние /действие
и/бездействие/ на ответника; причинната връзка между деянието и настъпилата
вреда, а ответникът дължи доказване на липсата на виновно поведение, с оглед
установената в закона оборима презумпция за вината на ответника.
Материалноправната разпоредба на чл. 45 ЗЗД предвижда възможност за репарация
на вреди, претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по вземането за
репарация на вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен.
Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно
доказване да установи това свое качество.
Видно от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 28.12.2004 г. и удостоверение за сключен
граждански брак от 23.01.1998 г. ищците са придобили процесния имот при режим
на съпружеска имуществена общност при действието на Семейния кодекс (СК) от
1985 г. Техният брак се счита за заварен по смисъла на § 4, ал. 1 от ПЗР на СК
от 2009 г. и при липса на доказателства по делото за избор на съпрузите на друг
имущественобрачен режим за процесния имот се прилага режимът на съпружеска
имуществена общност по СК от 2009 г. (чл. 18, ал. 2 и § 4, ал. 2 СК от 2009 г.).
Процесният имот представлява 487/900 ид.ч. от УПИ, находящ се в гр. София, кв.
„Бояна“, ул. „********, ведно с жилище, заемащо източната част на първия етаж
от построената в мястото жилищна сграда, състоящо се от три стаи, кухня, баня,
тоалетна и коридор със застроена площ от 60 кв. м. Поради това ищците са собственици
на процесната пристройка, за която твърдят, че са нанесени вреди от ответницата
Д.Б., и притежават качеството кредитори на претендираните от тях вземания за
обезвреда спрямо ответницата.
В исковата молба се
претендира обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконно
строителство от страна на ответницата върху покрива на пристройката на ищците,
извършено през 2007 г. Без да посочват изрично период, ищците претендират и
обезщетение за вреди от строителни действия от страна на ответницата върху
същия покрив, извършени след влизане в сила на решение, с което е уважен иск по
чл. 109 ЗС на ищеца Д.Ш. срещу ответницата Д.Б. за премахване на метални колони
за парапети и тента, както и за възстановяване на разрушена замазка на тераса,
изградена върху покрива на зимна градина, намираща се на първия етаж от
жилищната сграда в горепосочения УПИ. Касае се за Решение по в.гр.д. № 4906/2016
г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 278 от
28.05.2018 г. по гр.д. № 3662/2017 г. на ВКС, II г. о., с което въззивно решение е
отменено Решение от 22.10.2013 г. по гр.д. № 21638/2011 г. на СРС в частта, с
която е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за премахване на метални колони за
парапети и тента, както и за възстановяване на разрушена замазка и вместо него
е постановено друго, с което Д.Б. е осъдена да премахне метални колони за
парапети и тента, както и да възстанови разрушена замазка на тераса, изградена
върху покрива на зимна градина, намираща се на първия етаж от жилищната сграда
в урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. „********, собственост
на Д.П.Ш..
Разграничението, че ищците
претендират вреди от два деликта, за които ищците твърдят, че са извършени от
ответницата съответно през 2007 г. и след влизане в сила на горепосоченото
решение по иска по чл. 109 ЗС, е потвърдено и в уточнителна молба от 15.05.2019
г. От приложения към отговора на исковата молба протокол № 02/2018 г. от „Н.“
ООД за извършени строително-монтажни работи (СМР) и заключение на повторна
съдебно-техническа експертиза, както и от показанията на свид.Д.и на свид. Г.се
потвърждават твърденията, изложени в исковата молба и уточнителната молба на
ищците от 15.05.2019 г., че през 2018 г. ответницата в нарушение на горепосоченото
решение по чл. 109 ЗС е извършила ново незаконно строителство, което се
изразявало в некачествено полагане на циментова замазка без хидроизолация върху
първоначално изпълнената ребреста стоманобетонова плоча на пристройката, в
резултат на което са настъпили вреди. Тези вреди ищците описват като претоварване
на плоча, което довело до реална опасност от срутване на процесната пристройка,
измятане на прозорци, счупване на стъкла и незатваряне на крила. В исковата
молба ищците са конкретизирали разходите, необходими за възстановяване на
вредите в резултат на полагането на замазката през 2018 г., като са посочили
съответни суми по отделни пера, свързани с необходимите СМР – изготвяне на
проект за обновяване на покрива, такса за строителен надзор и инвеститорски
контрол, изкъртване на увредената плоча, извозване на строителни отпадъци с
такса сметище, изработка на кофраж, полагане на арматура, полагане на бетон,
топлоизолация и възстановяване на 2 бр. прозорци.
В настоящия случая се касае
за строителство, извършено върху пристройка, която ищците твърдят, че е свързана с основната сграда, като върху
покрива на тази пристройка ответницата изградила през 2007 г. незаконно тераса, която била свързана
с нейното жилище, намиращо се на втория етаж от процесната жилищна сграда, а
през 2018 г. положила чрез фирма за СМР некачествена замазка без хидроизолация
съгласно твърденията на ищците.
Настоящият състав също
приема, че се претендират вреди от два деликта, както е посочено по-горе във
връзка с ищцовите твърдения – първият относно незаконното строителство през
2007 г. и вторият относно строителни действия през 2018 г. в изпълнение на Решение
по в.гр.д. № 4906/2016 г. на СГС.
По исковете по чл. 45 ЗЗД за
претърпени загуби
Правилно е прието от районния
съд, че претенцията е погасена с изтичане на общата петгодишна давност, тъй
като първият деликт, изразяващ се в незаконно строителство, е осъществен през
2007 г., както и че същата давност е текла през време на производството по иска
по чл. 109 ЗС, който не се явява процес относно вземанията за обезвреда,
претендирани в настоящото производство. Неотносимо е възражението на
въззивниците с позоваване на разпоредбата на чл. 628а ТЗ, която специална норма
се отнася до производството по несъстоятелност и не намира приложение в общото исково
производство, какъвто настоящият случая е. Неотносимо е възражението в жалбата
и за приложението на ТР 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК, където се преценява течене на
давността с оглед на съотношението между наказателно производство за
престъпление и гражданско производство за обезвреда от това престъпление, а в
настоящия случая липсва такова съотношение, тъй като не е провеждано наказателно
производство за съответно престъпление. Неоснователно е оплакването на
въззивниците, че се касае за противоправно състояние, поддържано от ответницата
считано от 2007 г. занапред във времето. Това са строителни действия, които са
извършени за определени периоди от време, както следва – строителство,
завършено през 2007 г., и строителство,
завършено през 2018 г. При това положение е приложима разпоредбата на чл. 114,
ал. 3 ЗЗД, според която давността при деликт тече от откриване на нарушителя, а
в случая ищците твърдят, че са узнали, че ответницата е извършила твърдяното от
тях незаконно строителство съответно през 2007 г. и през 2018 г.
Основателен е доводът в
жалбата, че съдът не е обсъдил всички твърдения на ищците, отнасящи се до
незаконно строителство през 2018 г., които се подкрепяли от приетите по делото
доказателства. Районният съд действително не е взел предвид твърденията в
самата искова молба и уточнителната молба към нея от 15.05.2019 г., че
ответницата е извършила втори деликт, след като е била осъдена да премахне
незаконното строителство от 2007 г., като е изградила циментова замазка върху
плочата на процесната пристройка без съответна хидроизолация. Поради това
настоящият състав разглежда претенцията за обезвреда относно втория деликт за
извършени строителни действия през 2018 г. В отговора на исковата молба
ответницата сама признава, че още преди посочения в постановлението на ЧСИ срок
по образувано във връзка с горното решение по чл. 109 ЗС изпълнително дело е премахнала
колони за парапети, самите парапети и е възстановила замазката на терасата чрез
„Н.“ ООД, което й издало протокол за извършени СМР, приложен по делото от
ответницата. В този смисъл е неоснователно възражението на въззиваемата, че районният
съд се произнесъл недопустимо, тъй като не бил сезиран с искане за премахване
на терасата, изградена върху процесната пристройка, което прави неотносими и останалите
доводи на въззиваемата, че такъв иск за премахване на терасата би бил
недопустим и на друго основание. Неотносим е и доводът в отговора на жалбата,
че покривът на пристройката е обща част на етажните собственици на сградата и
дворното място на процесния адрес, тъй като естеството на претенцията по чл. 45 ЗЗД се основава на обезвреда, която може да бъде дължима и между съсобственици
в режим на етажна собственост, поради което тази хипотеза не се изследва от съдебния
състав.
Съдът не цени в цялост
констатациите в заключението на първоначалната СТЕ, изготвено от инж. Л.Й.и
прието в първоинстанционното производство, тъй като същото не изследва
обективно и пълно генезиса на вредите, причинени в резултат на второто
строителство, извършено от ответницата през 2018 г., както и всички разходи,
дължими за възстановяване на покрива на пристройката.
В заключението на повторната
СТЕ, изготвено от инж. Б.Т.и прието в първоинстанционното производство, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, е посочено, че след извършен
оглед на покрива и пристройката, имайки предвид и протокол за СМР от „Н.“ ООД
след демонтажа на парапета на терасата на ответницата, изградена върху покрива
на пристройката на ищците, е направен демонтаж на компрометираната замазка,
поставена е нова метална мрежа с дебелина 4,0 мм върху цялата площ и е
направена нова циментова замазка, върху която като завършващ слой е нанесено
покритие с „Термоплюс-флекс“. От стокова разписка и касови разписки от м.
07.2018 г. се установява, че върху първоначалната покривна плоча е добавено
тегло от 3,872 кг, което е 121 кг/кв. м при площ на покрива от 32 кв. м. В
заключението на повторната СТЕ е посочено, че при добавянето на това
допълнително тегло се е получила фуга между основната сграда и пристройката,
вероятно дължаща се на поддаването на носещите стени. На външната стена с
прозорци на детската стая и кухнята има образувана пукнатина по дължина над
прозорците, като видимо на място има малко изместване. Към момента поставеният
на място последен слой от „Термоплюс флекс“ е напукан и на места с липсващи
парчета, като видимо няма добра връзка с направената под него армирана
циментова замазка. От външна страна се вижда към момента, че щурцовете над
прозорците са напукани, а в някои участъци са отлепени от тухления зид. Тези
констатации изцяло съответстват и на заключението в първоначалната СТЕ, извършено
през 2018 г., в което също се сочи, че върху покрива е изпълнена
цименто-пясъчна замазка, чиято шпакловка с циментово лепило е на места обрушена
и по нея се наблюдават множество пукнатини. Изводът на вещото лице по
повторната СТЕ за пукнатини по последно положения слой „Термоплюс флекс“ се
потвърждава от заключението по първоначалната експертиза, според което при СМР
през 2018 г. на покрива на пристройката не е положена хидроизолация, като невярно
в протокола за СМР на „Н.“ ООД е записано, че е изпълнена хидроизолация върху
стара циментова замазка, а всъщност в списъка на закупените строителни
материали към този протокол липсват такива, свързани с хидроизолация на
покрива.
И в двете заключения на СТЕ е
направена препоръка за основен ремонт на хидроизолационната система на покрива
с изпълнение на нова топлоизолация на мястото на положения компрометиран от
течовете сгурбетон и циментова замазка, отговаряща на съвременните
строително-нормативни изисквания. Така покривната плоча следва да се демонтира
и да се изпълни нова стоманобетонна покривна плоча, върху която да се изпълни
циментова замазка за наклон, топлоизолация и хидроизолация, като за укрепването
на стената и новата плоча е необходимо да се изготви и конструктивен проект за
изпълнението. Поради това е основателно твърдението на ищците за претоварване
на плочата поради некачествено изпълнение на нова циментова замазка върху
старата бетонна плоча на покрива на пристройката. Именно това претоварване на
плочата е довело до фуга между пристройката и основната сграда. Вещите лица не
констатират твърдяното от ищците измятане на прозорци, счупване на техните
стъкла и незатваряне на крилата им, но независимо от това съдът счита, че в
резултат на положената от ответницата замазка през 2018 г. е нарушена
допълнително цялостната конструкция на пристройката, която следва да бъде
възстановена, което включва и укрепване на външната надлъжна стена на детската
стая и кухнята, която е носеща за покрива, като се изпълнят три външни
стоманобетонни колони в двата края на пристройката и в нейната среда, както и
ремонт на покривната плоча - демонтиране на покривната плоча и изпълнение на
нова стоманобетонна покривна плоча, която отново към стената на основната
сграда ще е подпряна на шлиц, а от другата страна на трите колони и
стоманобетонен пояс между тях, както е посочено в заключението на повторната
СТЕ. Дължими са и разходи за доставка и монтаж на прозорци с едно отваряемо
крило, тъй като в същото заключение се изтъква, че над прозорците по дължина е
образувана голяма пукнатина в стената, както беше посочено по-горе, която пукнатина
прави невъзможно ползването им. Поради това в причинно-следствена връзка с
некачествената замазка върху покривната плоча на пристройката са и
гореописаните вреди във връзка с прозорците на пристройката. В тази връзка на
ищците следва да бъдат присъдени всички разходи, посочени в т. 1-16 и т. 29-31
от Таблица № 1 към заключението на повторната СТЕ, възлизащи на обща стойност
от 7347,91 лв.
По исковете по чл. 45 ЗЗД за обезщетение
за лишаване от ползване
В исковата молба и в
уточнителна молба от 15.05.2019 г. се претендира обезщетение за имуществени
вреди в общ размер от 32 492 лв. (след допуснато изменение на първоначално
заявения размер на иска от 24 000 лв. в открито съдебно заседание на
01.07.2020 г. пред СРС) поради невъзможността ищците да ползват процесния имот
в резултат на извършеното от ответницата незаконно строителство върху покрива
на процесната пристройка, като ищците искат присъждане на обезщетение в размер
на месечния наем за срок от 5 години считано от постъпване на исковата молба в
съда, тоест за 60 месеца назад, по 400 лв. месечно. Съдът възприема, че се
касае за вреди от поддържането на противоправно състояние - незаконно
строителство през 2007 г. и строителни действия в изпълнение на Решение по
в.гр.д. № 4906/2016 г. на СГС.
На първо място, ищците
твърдят вреди, изразяващи се в претърпени загуби за това, че са били лишени да
ползват за живеене процесната пристройка. По делото липсват доказателства, че
същите са понесли загуби с материален характер от това, че не са могли да
живеят в пристройката като разходи за наем например. Всъщност, ищците твърдят,
че са живели в друга собствена на тях постройка, която пригодили за живеене, но
не претендират разходи в тази връзка, например за приспособяване на другата
постройка за живеене.
Ищцовата претенция е
формулирана по начин, който не позволява и квалификация на вида на вредите като
пропуснати ползи. По своята правна природа пропуснатите ползи представляват вид
имуществени вреди, при които се касае за неосъществено сигурно увеличаване на
имуществото поради определени обстоятелства. Никъде в исковата молба и
уточнителната молба към нея ищците не твърдят, че са имали намерение да отдават
имота под наем или да го използват по такъв начин, че да извличат доходи от
него. По тези съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По исковете по чл. 45 ЗЗД за
неимуществени вреди от поддържане на горепосоченото противоправно състояние
От показанията на свид. Д.,
които съдът цени като правдоподобни, се установява, че през последните 7-8
години здравословното състояние на ищеца Ш. е дестабилизирано в резултат на постоянните
спорове с ответницата заради извършеното от нея незаконно строителство, което
се отразява и на неговата съпруга. Съдът счита, че ищците, родители на 3
момичета, изпитват постоянен стрес от влошената житейска ситуация, в която се
намират поради действията на ответницата, която не е възстановила статуквото, а
с извършените СМР през 2018 г. е засегнала цялостната конструкция на процесната
пристройка. Като не са могли да използват пристройката за живеене съгласно
нейното предназначение, ищците се виждат принудени да осигурят елементарно
битово обслужване за себе си и децата си, като за целта живеят в друга постройка,
която са пригодили за живеене в процесния имот с площ, недостатъчна за цялото
петчленно семейство, както свидетелства свид. Д.. Основателен е доводът на
ищеца, че той като глава на семейството и неговата съпруга продължават да се
намират в безизходно положение и поради воденото дело и продължаващите битови
несгоди са напълно възпрепятствани да имат съответен стандарт на живот
съобразно гореизложеното, и инвестират време и усилия заради източник на
психологическо напрежение, какъвто представляват неправомерните действия на
ответницата. Ищците твърдят, че са били принудени да живеят в помещение, което
впоследствие са пригодили за живеене, с площ от 22 кв. м., което твърдение,
включително относно размера на площта се потвърждава от показанията на свид. Д.,
според който ищецът Ш. преустроил за живеене пристройка в процесния имот,
състояща се само от лятна кухня с площ от около 30 кв. м.
Във връзка с несеквестируемия
жилищен минимум по чл. 444, т. 7 ГПК съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Наредба за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство от 2008 г. е
предвидено, че за жилищната нужда на семейство с 5 и повече членове се определят
по 15 кв. м жилищна площ в повече за следващите членове. Според тази разпоредба
за петчленното семейство на ищците – двама съпрузи и трите им дъщери, е
необходима минимална жилищна площ от 75 кв. м, а видно от гореизложеното
семейството на ищците е принудено да обитава помещение с поне 2 пъти и половина
по-малко площ от минимално необходимата за задоволяване на техните жилищни
нужди. Претенцията на ищците е изцяло основателна.
С оглед на гореизложеното,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът
по чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди, в частност за претърпени загуби за сумата до
7347,91 лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 45 ЗЗД за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв., и да бъде постановено друго, с което
искът по чл. 45 ЗЗД за претърпени загуби да бъде уважен до размера от 7347,91
лв., и искът по чл. 45 ЗЗД за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде изцяло уважен за сумата от 5000 лв.,
като се има предвид, че ищците претендират по ½ част от всяка от
процесните суми. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта по иска
по чл. 45 ЗЗД за претърпени загуби заради незаконно строителство, извършено от
ответницата през 2007 г. върху покрива на жилището на ищците, изразяващо се в
изграждането на метални колони за парапет и тента, за сумата над 7347,91 лв. до
пълния предявен размер от 15 000 лв. като погасен по давност, както и изцяло в
частта, с която е отхвърлен искът по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за лишаване от
ползване за сумата от 32492 лв.
По разноските в първоинстанционното
производство
Ищците претендират разноски от
4 900 лв., но с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК имат
право съразмерно на уважената част от исковете на сума от 1 152,65 лв. Ответницата
претендира разноски от 1862 лв. за адвокатско възнаграждение, но с оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право съразмерно на отхвърлената част от исковете на сума от 1 423,99
лв. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответницата разноски за първоинстанционното
производство в размер на разликата над сумата от 1 423,99 лв. до пълния
присъден размер от 1 862 лв., а ответницата следва да бъде осъдена да им заплати
сума от 1 152,65 лв.
По разноските във въззивното
производство
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивницата има право съразмерно уважената част от
жалбата на разноски от 246,96 лв. за държавна такса, а въззиваемата на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената част от жалбата на разноски от
1 609,83 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на адв. М.К.,
предоставила безплатна правна помощ на въззивниците, сумата от 990 лв. за
процесуално представителство на двамата въззивници в настоящото производство с
оглед минималния размер на това възнаграждение от 2 104,76 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4 НМРАВ и съразмерно уважената част от жалбата.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 156533 от 22.07.2020 г. по гр.д. № 619/2019 г. на СРС В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които е отхвърлен:
- иск
по чл. 45 ЗЗД на Д.П.Ш., ЕГН: ********** и Д.Ц.Ш., ЕГН: ********** срещу Д.М.Б.,
ЕГН: ********** за осъждането на ответницата да заплати в полза на ищците по
1/2 част от сумата в размер на 7347,91 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по отношение на жилището на ищците, намиращо се на първия
жилищен етаж от жилищна сграда в урегулиран поземлен имот на адрес: гр. София,
ул. „********, в резултат на строителство, извършено от ответницата през 2018
г. върху покрива на жилището на ищците, изразяващо се в полагане на циментова
замазка без хидроизолация върху покривната плоча на пристройка към жилищна
сграда в урегулиран поземлен имот на адрес: гр. София, ул. „********;
- иск
по чл. 45 ЗЗД на Д.П.Ш., ЕГН: ********** и Д.Ц.Ш., ЕГН: ********** срещу Д.М.Б.,
ЕГН: ********** за осъждането на ответницата да заплати в полза на ищците по
1/2 част от сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от невъзможността ищците да използват жилището си, намиращо
се на първия жилищен етаж от жилищна сграда в урегулиран поземлен имот на адрес:
гр. София, ул. „********, и от факта, че са принудени да живеят в крайно лоши
условия, стрес и притеснения във връзка с водените дела между страните, в
резултат на незаконно строителство, извършено от ответницата през 2007 г. върху
покрива на жилището на ищците, изразяващо се в изграждането на метални колони
за парапет и тента, както и нарушаване на замазката на покрива на жилището на
ищците, както и В ЧАСТТА, с която
ищците Д.П.Ш., ЕГН: ********** и Д.Ц.Ш., ЕГН: ********** са осъдени да заплатят
на ответницата Д.М.Б., ЕГН: ********** разноски за първоинстанционното
производство в размер на разликата над сумата от 1 423,99 лв. до пълния
присъден размер от 1 862 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на
Д.П.Ш., ЕГН: **********, адрес: *** сумата в размер на 3 673,95 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени в жилището на ищците, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна
сграда в урегулиран поземлен имот на адрес: гр. София, ул. „********, в
резултат на строителство, извършено от ответницата през 2018 г. върху покрива
на жилището на ищците, изразяващо се в полагане на циментова замазка без
хидроизолация върху покривната плоча на пристройка към жилищна сграда в
урегулиран поземлен имот на адрес: гр. София, ул. „********.
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Д.Ц.Ш., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата в размер на 3 673,95
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в жилището
на ищците, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда в урегулиран
поземлен имот на адрес: гр. София, ул. „********, в резултат на строителство,
извършено от ответницата през 2018г. върху покрива на жилището на ищците,
изразяващо се в полагане на циментова замазка без хидроизолация върху
покривната плоча на пристройка към жилищна сграда в урегулиран поземлен имот на
адрес: гр. София, ул. „********.
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати на Д.П.Ш., ЕГН: **********, адрес: *** сумата в размер на 2 500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от невъзможността ищецът да използва жилището си,
намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда в урегулиран поземлен имот
на адрес: гр. София, ул. „********, и от факта, че е принуден да живее в крайно
лоши условия, стрес и притеснения във връзка с воденото дело между страните, в
резултат на незаконно строителство, извършено от ответницата през 2007 г. върху
покрива на жилището на ищците, изразяващо се в изграждането на метални колони
за парапет и тента, както и нарушаване на замазката на покрива на жилището на
ищците, както и в резултат на неправомерни действия на ответницата през 2018 г.
върху покрива на жилището на ищците, изразяващо се в полагане на циментова
замазка без хидроизолация върху покривната плоча на пристройка към жилищна
сграда в урегулиран поземлен имот на адрес: гр. София, ул. „********.
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Д.Ц.Ш., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата в размер на 2 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от невъзможността ищцата да
използва жилището си, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда в
урегулиран поземлен имот на адрес: гр. София, ул. „********, и от факта, че е
принудена да живее в крайно лоши условия, стрес и притеснения във връзка с
воденото дело между страните, в резултат на незаконно строителство, извършено
от ответницата през 2007 г. върху покрива на жилището на ищците, изразяващо се
в изграждането на метални колони за парапет и тента, както и нарушаване на
замазката на покрива на жилището на ищците, както и в резултат на неправомерни
действия на ответницата през 2018 г. върху покрива на жилището на ищците,
изразяващо се в полагане на циментова замазка без хидроизолация върху
покривната плоча на пристройка към жилищна сграда в урегулиран поземлен имот на
адрес: гр. София, ул. „********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 156533 от 22.07.2020 г. по гр.д. № 619/2019 г. на СРС В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които е отхвърлен:
- иск по чл. 45 ЗЗД на Д.П.Ш., ЕГН: ********** и Д.Ц.Ш.,
ЕГН: ********** срещу Д.М.Б., ЕГН: ********** за осъждането на ответницата да
заплати в полза на ищците по 1/2 част от сумата в размер над 7 347,91 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по отношение на жилището на
ищците, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда в урегулиран
поземлен имот на адрес: гр. София, ул. „********, в резултат на незаконно
строителство, извършено от ответницата през 2007 г. върху покрива на жилището
на ищците, изразяващо се в изграждането на метални колони за парапет и тента;
- иск по чл. 45 ЗЗД на Д.П.Ш., ЕГН: ********** и Д.Ц.Ш.,
ЕГН: ********** срещу Д.М.Б., ЕГН: ********** за осъждането на ответницата да
заплати в полза на ищците по 1/2 част от сумата в размер на 32 492 лв.,
представляваща обезщетение поради невъзможността ищците да използват жилището
си, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда в урегулиран поземлен
имот на адрес: гр. София, ул. „********, за период от 60 месеца преди
предявяване на исковата молба - 04.12.2018 г., в резултат на незаконно
строителство, извършено от ответницата през 2007 г. върху покрива на жилището
на ищците, изразяващо се в изграждането на метални колони за парапет и тента, както
и в полагане през 2018 г. на циментова замазка без хидроизолация върху
покривната плоча на пристройка към жилищна сграда в урегулиран поземлен имот на
адрес: гр. София, ул. „********.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.М.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Д.П.Ш.,
ЕГН: **********, адрес: *** и Д.Ц.Ш., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1
152,65 лв. - разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.М.Б., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Д.П.Ш.,
ЕГН: ********** и Д.Ц.Ш., ЕГН: ********** сумата от 246,96 лв. – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.П.Ш., ЕГН: **********, адрес: *** и Д.Ц.Ш., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплатят на Д.М.Б., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1
609,83 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.М.Б.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на адв. М.К., ЕГН: **********, адрес: ***
*********на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 990 лв. - адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на Д.П.Ш. и
на Д.Ц.Ш. в производството по в.гр.д. № 10097/2020 г. на СГС, II-А въззивен състав.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.