Р Е
Ш Е Н
И Е №
58
гр.Пловдив,02.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в
открито заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието
на секретаря Р.Ч.,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №350/2014 г.
по описа на същия съд,ХІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правна квалификация по чл.51,т.1
във вр. с чл.50 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки /Виенската конвенция от 1980 г./,ратифицирана с Указ №264 на
Държавния съвет от 13.03.1990 г.-ДВ,бр.23 от 1990 г.
Ищецът
„МПОЛИ МАРМАРА
ПОЛИУРЕТАН СЮНГЕР ВЕ МАКИНЕ ИМАЛЯТ САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИКРЕТИ” (ООД),вписано в
търговския регистър на Истанбул с търговски регистрационен номер 571450,със
седалище и адрес на управление Република Турция,град Истанбул,Махала Джевизли,
ул.Явуз, Семизоглу Ап №60/10 Малтепе,с управител Н.К. и със съдебен адрес в
Република България-****-адв. Н. Ив. С.,моли ответникът „АГРОПРОДУКТ-ПЛОВДИВ”ЕООД,с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,бул. „Княгиня Мария
Луиза”№43А,
представлявано от Л.К.Ф.-едноличен собственник и управител на дружеството,да
бъде осъден да му заплати сумата от 131 200 евро,представляваща намалена част
от продажната цена по договор за международна продажба на стоки,сключен на
22.09.2010 г.,съответстваща на стойността на недоставената стока по
договора,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.Претендира и направените по делото разноски.
Искът се основава на следните
твърдения:
Твърди се,че между страните е бил
сключен на 22.09.2010 г. договор за международна продажба на стоки,с който
ответникът се е задължил да продаде на ищеца 5 000 броя жертвени агнета на
цена от 80 евро за брой.Ответникът като продавач се задължил да доставя стоките
до територията на Република Турция,където стоките е следвало да се приемат от
купувача.Съобразно договореното ищецът на 26.10.2010 г. внесъл по сметка на
ответника в Република България сумата от 400 000 евро,представляваща
пълният размер на продажната цена по договора,а съобразно т.9 от договора
продавачът е следвало да изпълни изцяло задължението си по договора в срок до
15.11.2010 г.,като е имал възможност при същите условия да изпълни и до
04.11.2011 г.,а след изтичането и на този срок купувачът няма интерес да получи
изпълнение по договора.
Твърди се,че ищецът изпълнил всички
свои задължения по договора,като е платил изцяло цената и е приел реално доставените му
стоки,а ответникът е изпълнил само частично задълженията си по договора,като
вместо договорените и заплатени предварително 5000 броя животни е доставил само
3360 броя на обща стойност съобразно договора в размер на 268 800
евро.Продавачът не изпълнил част от задължението си,като не доставил на
купувача 1 640 броя животни на обща стойност съобразно договора в размер
на 131 200 евро.Ищецът твърди,че поради значителния период на забава от страна
на продавача,вече няма интерес от реално изпълнение на неизпълнената част от
договора и счита същият за развален по отношение на недоставената част от
стоките.Затова намира,че съобразно чл.51.1. във връзка с чл.50 от Конвенция на
ООН относно договорите за международна продажба на стоки,ратифицирана с Указ
№264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г.-ДВ,бр.23 от 1990 г. има като купувач
право да намали цената със стойността на недоставената стока,а именно със
сумата от 131 200 евро.Твърди,че доколкото цялата продажна цена е платена
предварително,намаляването на цената следва да се осъществи чрез връщане на
част от предварително получената сума.И още твърди,че поради забава в
изпълнение на задължението за връщане на част от цената по договора,ответникът
му дължи и законната лихва върху исковата сума,претендирайки тази лихва,начиная
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата.
Ответникът „АГРОПРОДУКТ-ПЛОВДИВ”ЕООД-гр.Пловдив,с ЕИК
********* оспорва иска
изцяло.Депозирал е писмен отговор на исковата молба, в който е изложил доводи
за обосноваване на тази си позиция срещу иска.В тази връзка твърди,че не отрича
наличието на търговски взаимоотношения с ищцовото дружество,но заявява,че те са
регламентирани от договор за периодични доставки,подписан между страните на
15.10.2010 г.,като в частност подписването му от страна на дружеството-ищец е
станало чрез физическото лице Н.А.А.,редовно упълномощен с пълномощно,приложено
към отговора на ИМ.Твърди,че договора е подписан в присъствието на физическото
лице Ч.Н. в офиса на ответното дружество,като Н.А. е превеждал договора,който
подписва,на турски език.В чл.3 от същия договор била уговорена продажна цена от
5 лв. за килограм,без ДДС,като след подписването му ответното дружество издало
проформа фактура №1/20.09.2010 г.,която била основание за изплащането на сумата
от 400 000 евро.Цената в посочената проформа фактура била в размер на 160
евро за животно и тя е осреднена и калкулирана на база договорената цена от 5
лева за килограм,при спазване изискването на чл.1 от договора за периодични
доставки животните да са над 50 кг.Казано обобщено,ответникът поддържа,че
основанието за плащането от ищеца на сочената в исковата молба сума от
400 000 евро е договора за периодични доставки на стоки от 15.10.2010 г. и
издадената въз основа на него проформа фактура №1 от 20.09.2010 г.,а не
договора за международна продажба на стоки от 22.09.2010 г.За последния договор
ответникът поддържа,че такъв не съществува и не е подписван от
страните.Поддържа още,че твърдяната от ищеца продажна цена от 80 евро за
животно е привидна,вписана е такава по настояване на Ч. Н. с цел заплащане на
по-ниски мита от ответното дружество. Твърди,че теглото на продадените на
ищцовото дружество животни е посочено в описаните в отговора на ИМ митнически
декларации,като общото количество на продадените животни е 225 760 кг. И
това количество,умножено по договорената пазарна цена от 5 лв. на кг.
показва,че авансово платената цена от 400 000 евро е изцяло
консумирана,тъй като ответникът е изнесъл и доставил на ищцовото дружество
животни за 1 128 800 лева,равностойни на 577 146 евро.
В допълнителната си искова молба
ищецът от своя страна е оспорил съществуването и сключването на представения от
ответника договор за периодични доставки на стоки от 15.10.2010 г.Оспорил е
подписа, положен от името на Н.А.А.
след думата „купувач” в този договор,представен с отговора на ИМ,и заявява,че
същият е сключен от лице без представителна власт по отношение на
дружеството-ищец.Заявява още,че договорът му става известен с представянето му
по делото и че никога не е приемал изпълнение по него,нито е изпълнявал свои
задължения по него.И още заявява,че представената с отговора на ответника
проформа фактура никога не е получавана от него-ищеца,като твърди,че с
допълнителната си искова молба представя действително получената от него
проформа фактура.
В отговора на ДИМ ответникът от своя
страна е оспорил истинността на проформа фактура №1/20.09.2010 г.,представена
от ищеца с допълнителната му искова молба,като поддържа,че тя не е издавана от
него-ответника.Претендира разноски.
ПОС,като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на
страните,прие за установено следното:
Между страните не е спорно,че на
26.10.2010 г. ищецът е превел по банкова сметка на ответника,за което по делото
е представен и банков документ /формуляр за трансфер №1886 от 26.10.2010 г. на
„Халкбанкасъ”,Република Турция/.Също така не е спорно,а и се установява,че
ответникът е доставил на ищеца 3 360 броя живи животни съгласно
приложените към отговора на исковата молба митнически декларации-общо 17
броя,издадени в периода 27.10.2010 г. - 13.01.2011 г.
Основният спорен по делото въпрос е
на какво основание е извършено горното плащане и в тази връзка дали отношенията
между страните във връзка с плащането се уреждат от сочения от ищеца договор за
международна продажба на стоки,сключен на 22.09.2010 г. и представен в заверено
копие с исковата молба,или се уреждат от договора,сключен на 15.10.2010
г.,който е представен с отговора на исковата молба и който ответникът сочи като
основание за извършеното плащане.
Всяка от страните е оспорила
договора,представен от насрещната страна.Ответникът е оспорил автентичността на
подписа в договора от 22.09.2010 г.,положен от лицето,сочено там като негов
представител,а ищецът е оспорил автентичността на подписа,положен в договора от
15.10.2010 г. от името на Н.А.А. като представител на купувача /т.е. на
дружеството-ищец/.В тази връзка съдът е открил производство по чл.193 от ГПК по
оспорване автентичността на двата документа,заедно с производство по оспорване
издаването на проформа фактура №1/20.09.2010 г. от дружеството-ответник.В тази
връзка всяка от страните,представила копието от съответно оспорения документ,е
задължена да представи оригинала му.
Ответникът е представил оригинала на
договора от 15.10.2010 г.,а лицето Н.А.А.,чийто подпис в същия договор е
оспорен,е разпитан като свидетел по настоящото дело е и потвърдил,че
подписът,положен за „купувач” на втора страните на договора и в долния десен
ъгъл на първа страница е негов,т.е. лицето,чийто подпис е оспорен,само е
потвърдило авторството си относно оспорения подпис. Следователно, оспорването
следва да бъде прието за неуспешно,а договорът от 15.10.2010 г.-да се приеме за
автентичен.
Що се касае до оспорения договор от
22.09.2010 г.,представен в заверено копие от ищцовата страна,то оригиналът му
не е представен от ищеца.Последният е представил копие от договора,заверено от
„Служба за граничен контрол на животни и животински продукти”-Република
Турция.Съдът с определение от 01.12.2014 г. е приел,че се касае за официално
заверен препис от договора,но при съобразяване на други обстоятелства и
доказателства по делото счита,че следва да ревизира тази си преценка.Въпросният
препис от договора би могъл да се приеме като официално заверен препис,ако
самият първообраз /оригинал/ на документа се съхранява в посочената Служба за
граничен контрол,така както е с оспорената от ответника проформа фактура №1 от
20.09.2010 г.,за която има сигурни данни /писмо на Министерство на
храните,земеделието и животновъдството на Република Турция-Главна дирекция
„Храни и контрол” от 05.09.2014 г.,придружено с надлежен превод на български
език/,че оригинала й се намира в посоченото министерство,но поради невъзможност
за връщането му,е издаден заверен препис от оригиналната фактура.Обаче,относно
договора от 22.09.2010 г. липсват всякакви данни да се съхранява или да се е
съхранявал в службата,извършила горната заверка,както към момента на извършване
на заверката /06.12.2011 г./,така и към настоящия момент.По делото е представен
заверен превод от турски на български език единствено на текста,съдържащ се в
печата,с който е осъществена заверката,но няма никакви данни дали изобщо
оригинала на договора се е съхранявал в службата.При това положение съдът
счита,че представеният и заверен от посочената служба препис от договора от
22.09.2010 г. няма качеството на официално заверен препис и тъй като ищецът не
е представил оригинала на договора,чиято автенчитчост ответникът е оспорил и в
която връзка съдът е изискал представянето на оригинала,то съдът намира,че
договорът следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото.
Ищецът междуврпрочем е поискал
оригинала на горепосочената проформа фактура и на договора от 22.09.2010 г. да
бъдат изискани служебно от горното министерство,респективно-от горепосочената
служба за граничен контрол,но за проформа фактурата това не е необходимо
предвид непромененото от съда становище,че тя е представена в официално заверен
препис,имащ равностойно значение с оригинала,а що се касае до договора от
22.09.2010 г.,то съдът /макар и по други съображения/ продължава да счита,че не
следва да бъде изискван от горната служба със съдебна поръчка,защото очевидно
там няма оригинален екземпляр от договора.Този извод се налага от това,че
според показанията на св. Ч. Е. договорът бил подписан в два екземпляра,нещо
което е посочено и текста на самия договор,като едения бил върнат на
ответника,а другият останал в свидателката,която твърди,че го е подписала като
упълномощен представител на дружеството-ищец.Или с други думи,от тези показания
следва,че са съществували само два екземпляра от договора и само единия от тях
е останал у ищеца /ответникът изобщо отрича съществуването на
договора,респективно-наличието у него на какъвто и да е екземпляр от този
договор/.Наред с това,в хода на делото ищецът е заявил,че оригинала на договора
от 22.09.2010 г. е бил откраднат заедно с автомобила,в който се е намирал и в
тази връзка е представил удостоверение от 06.08.2014 г.,издадено от ОД на
МВР-Бургас-Районно управление „Полиция”-Несебър.Въпросното удостоверение прави
очевиден единствено факта на извършена кражба на конкретен лек автомобил на
датата 29.07.2014 г.,а дали документите,изброени в удостоверението,включая и
договора от 22.09.2010 г. са били откраднати заедно с лекия автомобил,съответно
дали са се намирали в него,не е видно от това удостоверение,доколкото данните
за местонахождението на същите документи са базирани единствено на изявленията
на собственика на автомобила Ю. К. /разпитан като свидетел по делото/,но не и
на установени факти в рамките на образуваното досъдебно производство.В крайна
сметка,дори и да се приеме,че оригинала на договора е бил в леката кола по
време на кражбата й,то очевидно към този момент момент-29.07.2014 г. е бил у
ищеца,респективно-у лицето Ю. К.,което работи в ищцовата фирма и по думите му е
син на съдружник в същата фирма.Така или иначе,от данните по делото може да се
направи заключение единствено за това,че притежаваният от ищеца единствен
екземпляр от договора в оригинал е бил в негово владение до твърдяната
кражба,но не няма никакви данни да се намира в което и да е държавно или друго
учреждания в Турция,в частност-да се съхранява в горепосочената служба за
граничен контрол.А след твърдяната от ищеца кражба на документа,дори и това
твърдение да се приеме за вярно,още по-малко би могло да се очаква оригинала на
договора да се намира в тази служба и с оглед на всичко това изискването му със
съдебна поръчка от тази служба се явява безпредметно и излишно.
Предвид горните съображения,налагащи
извода,че ищецът не представи оригинала на оспорения от ответника договор от
22.09.2010 г.,а от друга страна-представеното заверено копие от договора не
съставлява официално заверен препис,съдът счита,че договора следва да бъде
изключен от доказателствата по делото.Този резултат сам по себе си е достатъчен
да обоснове извод за неоснователност на процесния иск,защото той е основан
именно на посочения писмен договор от 22.09.2010 г.
От друга страна,както се посочи
по-горе,автентичността на договора за периодични доставки от 15.10.2010 г.,на
който ответникът се позовава,бе установена и потвърдена в настоящото
производство.Обаче,преценката за действителността и действието на този договор
между страните зависи и от преценката на заявеното от ищеца възражение за
сключването на договора без представителна власт от лицето Н.А.,посочено като
негов представител в същия договор.В тази връзка ищецът поддържа,че
пълномощното,въз основа на което същото лице е действало като негов
представител,му дава само ограничени представителни права,но не и такива за
сключването на договори от името на дружеството-ищец.Последното е
вярно.Пълномощното на Н. А. А. с дата от 04.10.2010 г.,представено от ответника
с отговора на ИМ,дава правомощия на същото физическо лице да извършва от името
на дружеството-ищец само действия,свързани с получаването на живи животни от
ответното дружество,предаването им на дружеството-ищец,съставянето и
подписването на свързаните с това документи,воденето на кореспонденция в тази
връзка.Същото пълномощно не дава на същото физическо лице права да подписва
договори от името на ищеца.От тази гледна точка,при сключването на договора от
15.10.2010 г.,това физическо лице е извършило действия без представителна власт
от името на дружеството-ищец.Обаче,тук следва да бъде съобразена нормата на
чл.301 от ТЗ,която според настоящия състав намира приложение.За яснота следва
да се посочи,че материалноправните отношения между страните по процесния иск
несъмнено се уреждат от Конвенцията на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки /т.нар. Виенската
конвенция от 1980 г./,ратифицирана с Указ №264 на Държавния съвет от 13.03.1990
г.-ДВ,бр.23 от 1990 г.Тя обаче не урежда цялостен правен режим на
международната продажба,а само въпросите във връзка със сключването на
договора,правата,задълженията и отговорността на страните.Според общото правило
на чл.7,т.2 от Конвенцията «въпроси,засягащи материя,за която тази конвенция се
отнася,които не са изрично уредени от нея,следва да бъдат уредени съобразно
общите принципи,на които тя е основана,а при липса на такива принципи-в
съответствие с приложимия закон,посочен от правилата на международното частно
право».В случая няма спор и самият ищец поддържа тезата,че относно неуредените
в Конвенцията въпроси е приложим българския закон.Следователно,относно
действията без представителна власт следва да бъде съобразена нормата на чл.301
от ТЗ.В тази връзка от показанията на ангажираните от ответника свидетели Р. К.
и Д. Л.,които съдът кредитира като незаинтересовани, конкретни, непротивиречиви
помежду си и базирани на преки впечатления,се установява,че соченият от
ответника писмен договор за продажба на живи животни,е бил подписан в офиса на
ответното дружество в гр.Пловдив,като за ищеца договора е подписал Н.А.,но в
присъствието на Ч. Н. /известна на свидетелите и с името Ю./,за която няма спор
по делото,че разполага с представителни права спрямо дружеството-ищец /и дори
последното я сочи като негов представител при сключването на другия оспорен
договор от 22.09.2010 г./ и на която договора е бил превеждан от български на
турски език от Н.А..Същата,според показанията на свидетелите,не само не се е
противопоставила на сключването на договора,предложен от ответника,но и устно е
потвърдила сключването му.При това положение и с оглед нормата на чл.301 от ТЗ
следва да се приеме,че търговеца не само не се е противопоставил на извършените
от лицето без представителна власт действия веднага след узнаването им /което е
станало чрез представителя Ч. Н./ още в деня на подписване на договора,но и
изрично е потвърдило тези действия посредством същия свой представител.При
разпита му като свидетел Н.А. макар да потвърди подписването на договора от
15.10.2010 г. от името на ищеца,заяви,че на практика не знаел какво подписва,но
съдът в тази част не кредитира показанията му като заинтересовани под страх от
изнасяне на данни за превишаване на представителните му права спрямо ищеца
извън дадените му такива с представеното от ответника пълномощно.
Вследствие на
гореизложеното съдът намира за установено сключването на сочения от ответника
договор от 15.10.2010 г. и действителността на същия,въпреки подписването му от
лице без представителна власт за ищеца.С оглед на това се налага извод,че
договора е породил действие между страните и предвид неустановеното
съществуване на писмения договор от 22.09.2010 г. /предвид изключването му от
доказателствения материал по делото/,а и с оглед липсата на данни за
съществували между страните правоотношения,произтичащи от трети договор помежду
им,изводът който се налага е,че отношенията между страните във връзка с
междунарадната продажба на стоки са се регулирали именно от договора от
15.10.2010 г.,респективно,че цената на стоката е тази,която е уговорена в същия
договор,т.е. 5 лв. на килограм живо тегло на животните,предмет на доставката.А
щом като това е така,то като се има предвид установеното по делото и безспорно
между страните общо количество на доставената стока-225 760 кг.,изводът е,че
платената от ищеца сума от 400 000 евро изцяло покрива извършената от
ответника доставка и с оглед на това неизпълнение на договора няма от страна на
ответника,респективно няма основание за приложение нормата на чл.51 във вр. с
чл.50 от Виенската конвенция.Това е още един аргумент за отхвърляне на
процесния иск.
Що се касае до
сочените от страните и противопоставени една на друга проформа фактури,то те
сами по себе си не се ползват с материална доказателствена стойност за
установяване на двустранно облигационно правоотношение между страните и не
доказват наличието на такова.
На следващо
място,в допълнение на гореизложеното съдът намира,че дори и договорът от
22.09.2010 г. да бе приет за доказан и породил действие между страните,то
предвид установената автентичност и действителност на сочения от ответника
договор от 15.10.2010 г.,се налага извод,че с втория по време договор страните
са предоговорили ако не всички условия по първия договор,то поне тези,сключвани
с цената на договора и начина на определянето и изчисляването й и в крайна
сметка действащата помежду им уговорка за цената е тази по договора от
15.10.2010 г.,а не по първия договор от 22.09.2010 г.
Освен
горното,съдът намира,че от пказанията на доведенетие от ищеца свидетели-асв.Ч.
Е. и св.Ю. К.,се извличат данни за приложение нормата на чл.80 от Виенската
конвенция,на която се основава процесния иск.В тази връзка,дори и ако бе приета
установеността и действието на договора от 22.09.2010 г.,респективно-дори и да
бе доказано,че извършеното от ищеца плащане в полза на ответника е основано на
същия договор,то пак ищецът не би имал основание да се ползва от налаляване на
цената по смисъла на чл.51 във вр. с чл.50 от Конвенцията,защото от показанията
на същите свидетели се изнасят данни за осъществени такива действия на самия
ищец,които са причинили неизпълнение на другета страна.Така и двамата свидетели
заявяват,че прекратяването на доставките от ответника станало,след като той
започнал да доставя на ищеца твърде възрастни животни.И както по-специално сочи
свидетелката Ч.Е.,”след
вноса на 3360 броя животни,започнаха да докарват възрастни животни”.След откриване
на този проблем с възраста на доставяните животни,свидетелката сочи,че било
разговаряно с управителя на ответното дружество за рашаването на проблема,но
такова решение не последвало.От изложеното следва,че според показанията на тези
свидетели,ангажирани от самия ищец,доставките са били прекратени от ответника
поради неприемането на поредна доставка от ищеца /след като вече са били
доставени безспорните 3360 броя животни/,което се е дължало на голяма възраст
на доставяните животни.Обаче,самите тези свидетели сочат,че уговорката между
страните за горна граница на доставяните животни не е имало,поради което се
налага извод за неоснователен отказ от страна на ищеца за приемане на поредната
партида животни и оттам-за осъществени от него действия,причинили твърдяното
неизпълнение на ответника.А съгласно чл.80 от Конветцията,страната не може да
се позовава на неизпълнение на другата страна,доколкото то е причинено от
действие или бездействие на първата страна.И след като тук са налице данни,че
ако има неизпълнение на ответника относно завършването на доставките на
животни,то същото е причинено от действия на самия ищец,изразяващи се в
неоснователен отказ за приемане на стоката,то съгласно посочената разпоредба от
конвенцията,ищецът не може да се позавава на това неизпълнение,респективно не
може поради наличието му да се ползва от нормата на чл.51 във вр. с чл.50 от
същата конвенция.
Вследствие на
всички изложени по-горе съображения и обстоятелства съдът намира процесния иск
за неоснователен и недоказан в пълния му предявен размер и като такъв ще го
отхвърли изцяло.
На основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 40 лв. съдебни разноски,платени за призоваване на
свидетел.Разноските,платени от ответника за графилогична експертиза,няма да му
се присъдят,тъй като такава експертиза не е изготвена и съдът е отменил
определението за назначаването й и ответникът разполага с възможността да иска
връщане на платената сума като неусвоена.На ответника няма да се присъдят
разноски и за одвакатско възнаграждение,защото по делото липсват доказателства
за уговарянето на такова,за неговия размер и за реалното му плащане от самия
ответник на представляващия го адвокат.Налице е единствено пълномощно на същия
адвокат /адв. Ст. Т./.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователен и недоказан иска,предявен от „МПОЛИ МАРМАРА
ПОЛИУРЕТАН СЮНГЕР ВЕ МАКИНЕ ИМАЛЯТ САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИКРЕТИ” (ООД),вписано в
търговския регистър на Истанбул с търговски регистрационен номер 571450,със
седалище и адрес на управление Република Турция,град Истанбул,Махала Джевизли,
ул.Явуз, Семизоглу Ап №60/10 Малтепе,с управител Н.К. и със съдебен адрес в
Република България-****-адв. Н. Ив. С.,***ЕООД,с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление в гр.Пловдив,бул. „Княгиня Мария Луиза”№43А,за заплащане на сумата от 131 200 евро,представляваща намалена част
от продажната цена по договор за международна продажба на стоки,сключен на
22.09.2010 г.,съответстваща на стойността на недоставената стока по
договора,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „МПОЛИ МАРМАРА ПОЛИУРЕТАН СЮНГЕР ВЕ
МАКИНЕ ИМАЛЯТ САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИКРЕТИ” (ООД),вписано в търговския регистър на
Истанбул с търговски регистрационен номер 571450,със седалище и адрес на
управление Република Турция,град Истанбул,Махала Джевизли, ул.Явуз, Семизоглу
Ап №60/10 Малтепе,с управител Н.К. и със съдебен адрес в Република
България-****-адв. Н. Ив. С.,да заплати на „АГРОПРОДУКТ-ПЛОВДИВ”ЕООД,с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,бул. „Княгиня Мария Луиза”№43А сумата от
40 лв. /четиридесет лева/ съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :