№ 257
гр. Монтана, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200748 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 23-0996-000876/11.05.2023г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана е наложено на С. А. К., с
посочен адрес в гр.Монтана, административно наказание - глоба в размер на
200 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, в
редакция след изм., бр.101 от 2016г. в сила от 21.01.2017г,. за
административно нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление, К. лично и чрез адв.Д. М. от
МАК, моли да бъде отменено с наведени доводи и в писмено становище за
липса на вина от страна К. за настъпване на ПТП. Претендират се разноски,
съгласно представен списък – разноски.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган Началник
Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
1
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 22.04.2023г., 10:00 часа в с.Горна Вереница, област Монтана по
ул.Главна, с посока на движение от ул.Гробарска към ул.Панорама, на
кръстовището с ул.Първа, между мпс – во л.а. „Ш.О.“ с рег. № ХХХХ и т.а.
„Л.Ф.“ с рег. № ХХХХХ възникнало ПТП с материални щети.
На мястото на ПТП пристигнали дежурните мл. авто-контрольори св.П. З.
П. и св.В. Б. В.. След оглед, снемане на показания от двамата водачи
участници в ПТП и преценка на случилото се, св.П. З. П. съставил спрямо
жалбоподателя С. А. К. АУАН Серия GA № 876, бл. № 909154/22.04.2023г. за
административно нарушение по чл.25, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за това, че на
22.04.2023г. в с.Горна Вереница, област Монтана по ул.Главна, с посока на
движение от ул.Гробарска към ул.Панорама, водача на л. а. „Ш.О.“ с рег. №
ХХХХ на кръстовището с ул.Първа, не пропуснал и блъснал попътно
движещия се и извършващ маневра изпреварване т.а. „Л.Ф.“ с рег. № ХХХХХ
с което реализирал ПТП с материални щети. Водачът К. е проверен за
употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен №
ARPM 0827, като уреда е отчел 0.00 промила алкохол.
По отношение на другия водач, участник в ПТП – св.И. С. Д. бил
съставен от св.П. също АУАН Серия GA № 877, бл. № 909155/22.04.2023г. за
това, че на 22.04.2023г. в 10:00 часа в с.Горна Вереница по ул.Главна, с
посока на движение от ул.Гробарска към ул.Панорама управлявал т.а. „Л.Ф.“
с рег. № ХХХХХ като на кръстовището с ул.Първа (кръстовище на
равнозначни пътища), предприема и извършва маневра изпреварване на
движещо се пред него МПС л.а. „Ш.О.“ с рег. № ХХХХ – административно
нарушение по чл.43, т.2 от ЗДвП. Водачът Д. е също проверен за употреба на
алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен № ARPM 0827,
като уреда е отчел 0.13 промила алкохол. Въз основа на така съставения
АУАН спрямо Д. било издадено НП № 23 – 0996 – 000877/11.05.2023г. от
Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана за администартивно нарушение
по чл.43, т.2 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП
(Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: при неправилно изпреварване, не
създава опасност за движението;).
Св.В. съставил Протокол за ПТП № 1/847519/22.04.2023г., с отразена
2
схема на ПТП.
На базата на изготвения АУАН Серия GA № 876, бл. №
909154/22.04.2023г. спрямо жалбоподателя К., Началник Сектор ПП към
ОДМВР - Монтана като административно-наказващ орган (АНО) намерил, че
К. е извършил административно нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП и издал
обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5
от ЗДвП. На практика административно-наказващия орган приел, че вина за
възникналото ПТП има единствено и само жалбоподателя.
В рамките на съдебното следствие показания дадоха – св.П. З. П. и св.В.
Б. В., които потвърждават изложените обстоятелства в АУАН.
Жалбоподателят К. дава подробни обяснения, счита че няма вина за
настъпилото ПТП и че неправилно му е съставен АУАН. К. твърди, че
схемата на ПТП, отбелязана в Протокола за ПТП, противоречи на
показанията на пътните полицаи и на другия участник в ПТП – св.Д..
Св.И. С. Д. също дава показания, не отрича, че е извършил нарушението
посочено в неговия АУАН, описва причините поради които е допуснал
нарушението по чл.43, т.2 от ЗДвП, като пояснява, че 35 години не е виждал
някои да изполва улицата, към която е завил К., макар и да е налице.
Бяха приобщени и писмените доказателства по делото, в т.ч. съставения
Протокол за ПТП № 1/847519/22.04.2023г., с отразена схема на ПТП.
След като непосредствено събра писмените и гласни доказателства,
настоящия съд намира, че административно-наказващия орган в случая
формално е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и на практика
не е възложил разследване на спорните обстоятелства. Последното беше
извършено от въззивния съд в рамките на проведеното съдебно следствие.
Съдът анализирайки всички събрани по делото доказателства - писмени и
гласни, в т.ч. и съставения Протокол за ПТП № 1/847519/22.04.2023г., с
отразена схема на ПТП, намира, че не са налице несъмнени и безспорни
данни за това К. на 22.04.2023г. да е извършил административно нарушение
по чл.25, ал.2 от ЗДвП, респ. управляваното от него МПС да е било
единствената причина да настъпи ПТП с настъпили материални щети и по
двете ППС-ва. Според настоящия съд след анализ на всички непосредствено
събрани писмени и гласни доказателства, НЕ е налице съвина, респ. не е
доказана вината на водача С. А. К., респ. не е доказано да е извършил
3
административно нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП, което да е било годно
правно основание за приложение на чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДвП – „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента“.
Съгласно чл.43, т.2 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни превозни
средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:2. на
кръстовище на равнозначни пътища;
Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.43 от 2002г., изм., бр.101 от
2016г., в сила от 21.01.2017г.) – „Който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление“.
Съгласно чл.179, ал.1 от ЗДвП – „Наказва се с глоба в размер 150 лв.:
(доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) т.5 –
„който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението;“.
Съгласно чл.183, ал.3 от ЗДвП – „Наказва се с глоба 30 лв. водач, който:
т.6 - при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението;“.
Горното цитиране има за цел да онагледи липсата на доказана вина у
водача К. да настъпи процесното ПТП, имайки предвид гласните и писмени
доказателства по делото, съставения Протокол за ПТП и отразена на него
схема на ПТП, мястото на съприкосновението между двете ППС-ва,
причинените по вид повреди на двете ППС, очевидно повече на брой за
водача К.. Настоящият съд дава вяра на обясненията на жалбоподателя К.,
защото свидетелите П. и В., не са очевидци на нарушението, а другият
участник в ПТП – св.И. С. Д. (вече получил обезщетение от застраховател за
причинените повреди по управлания от него т.а.) на практика не оспорва
вината си, но по обясними причини дава показания в подкрепа на това, че
4
пътните полицаи са приели, че няма вина за настъпилото ПТП.
Настоящият съд приема, че вина за настъпилото ПТП с материални щети
на 22.04.2023г., 10:00 часа в с.Горна Вереница, област Монтана по ул.Главна,
с посока на движение от ул.Гробарска към ул.Панорама, на кръстовището с
ул.Първа (кръстовище на равнозначни пътища), между МПС – во л.а. „Ш.О.“
с рег. № ХХХХ и т.а. „Л.Ф.“ с рег. № ХХХХХ има единствено и само водача
на т.а. „Л.Ф.“ с рег. № ХХХХХ а именно св.И. С. Д., за който е установено, и
че е управлявал т.а. при наличието на 0.13 промила алкохол. Св.Д. е
извършил административно нарушение по чл.43, т.2 от ЗДвП (неправилно
изпреварване на кръстовище на равнозначни пътища), което е в пряка и
причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП с материални щети, без
поведението на водача К., в т.ч. и чрез нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП
(недоказано), да е допринесло за вредоносния резултат.
Като се има предвид изложеното, съдът намира, че поради неправилно
приложение на процесуалния и материален закон, обжалваното НП следва да
бъде отменено.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя С. А. К.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.Д. М. от МАК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. АНО е направил възражение за прекомерност в
придрижителното писмо, с което АНП е изпратена на МРС. Поисканите
разноски от адв.М. от МАК са в размер на 200 (двеста) лева, които следва да
бъдат присъдени, тъй като настоящия съд НЕ установява прекомерност. Като
размер поисканите разноски са под минималния размер по НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид
изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде уважено искането за
присъждане в полза на жалбоподателя на сумата 200 (двеста) лева разноски за
адвокатско възнаграждение. Присъдените разноски следва да бъдат заплатени
5
от ЮЛ – ОДМВР - Монтана, към което се числи Сектор ПП към ОДМВР -
Монтана.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-000876/11.05.2023г.
на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на С. А. К., с посочен
адрес в гр.Монтана, е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 200 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.4 от
ЗДвП, в редакция след изм., бр.101 от 2016г. в сила от 21.01.2017г.
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана, към което ЮЛ се числи Сектор ПП към
ОДМВР – Монтана, да заплати на жалбоподателя С. А. К., сумата 200 (двеста)
лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6