О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 553

Гр.Шумен 08.12.2015г.

 

 

          Шуменският окръжен съд в открито заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев дело по несъстоятелност № 335 по описа за 2012 г. за да се произнесе, взе предвид:

          Производство по чл.710 и сл. от Търговския закон.

          Открито е производство по несъстоятелност на кооперация „П.” гр. В.П.. Длъжникът - кооперация „П.” гр. В.П., е обявен в несъстоятелност с решение № 17 от 19.02.2014 г. на ШОС (вписано на 20.02.2014 г., влязло в сила на 28.02.2014 г.). Постановено е осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С решение на събрание на кредиторите от 10.09.2015 г. е избран синдик Д.Н.И., като същата е назначена за синдик с определение на съда от 14.09.2015 г.

          По делото е постъпило искане от служебния синдик Д.Н.И. до съда да разреши на синдика да се разпореди със сумата от 51 106 лева без ДДС от особената банкова сметка ***, за покриване на разходи по производството по несъстоятелност, управлението и запазването на имуществото на длъжника. Сумата, за която е поискано разпореждане, е неизплатен остатък от дължима сума по договор за правна помощ от 10.11.2014 г., сключен от предишния синдик с адвокат Г.И.И., за процесуално представителство на длъжника по търг. дело № 487/2014 г. на ШОС. С определение от 01.09.2015 г. съдът е оставил искането без уважение, като е указал на синдика да разгледа молбата за изплащане на сумата като предявяване на вземане в производството по несъстоятелност по реда на чл. 688 ал. 3 от ТЗ и да направи преценка за приемане или неприемане на вземането, като в случай на приемане, да състави допълнителен списък за приетото вземане. В изпълнение на указанията на съда, синдикът е представил допълнителен списък на приети вземания от 23.09.2015 г. (депозиран на 24.09.2012 г. – стр. 2729), в който е включено вземане на адв. Г.И.И. с размер 51 106 лева, на основание договор за правна защита, предявено на 14.08.2015 г., без привилегии и с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 7 от ТЗ (том VІІІ л. 2730).

          С възражение с вх. № 5028 от 08.10.2015 г. кредиторът Национална агенция по приходите е оспорил по реда на чл. 690 от ТЗ предявеното от кредитора Г.И.И. и прието от синдика вземане. Оспорващият кредитор излага доводи за незаконосъобразност на приемането на вземането, поради непредявяването му по надлежния ред пред съда по несъстоятелност, както и поради липса на легитимация на синдика да участва в производства по иск с правно основание чл. 694 от ТЗ, съответно да упълномощава и сключва договор за правна помощ с адвокат по тези производства.

          В съдебно заседание по чл. 694 ал. 3 от ТЗ представителят на оспорващия кредитор поддържа възражението.

          Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази следното:

          Вземането, чиято дължимост се оспорва, е възникнало на основание договор за правна защита от 10.11.2014 г., сключен между кооперация „П.” гр. В.П. чрез синдика Т.Н.Т., и Г.И.И. в качеството му на адвокат. Сключването на договора за правна помощ е разрешено от съда по несъстоятелност с определение № 470 от 04.11.2014 г. (том VІІ стр. 2705). В договора за правна защита и в определението на съда се уточнява, че правната защита от довереника – адвокат ще бъде предоставена по търг. дело № 487/2014 г., което има за предмет установителен иск на кредитор по несъстоятелността, за установяване съществуването на вземане срещу кооперацията в размер на 2 119 200 лева. От служебна справка в деловодството на съда се установи, че делото е било образувано по иск с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от „П. агро груп” АД срещу кооперация „П. (в несъстоятелност) за установяване на вземане, изключено от списъка на приети вземания. Делото е било прекратено с определение на съда от 12.02.2015 г. Определението е било обжалвано от ищеца, като до момента делото не е върнато в ШОС и няма данни за произнасяне от по-горна инстанция.

          Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи:

Синдикът е представител на обявения в несъстоятелност длъжник и в качеството му на такъв е легитимиран да участва в дела, по които страна е длъжникът. Горното следва от разпоредбите на чл. 658 ал. 1 т. 1 и 7 от ТЗ. Принципно, тези правомощия не са ограничени от нормата на чл. 635 ал. 3 от ТЗ, нито от чл. 694 от ТЗ. От алинея четвърта на този член, която прогласява установителното действие на решението и спрямо синдика, също не може според съда по тълкувателен път да бъде лишен синдикът от правомощие да участва като представител по тези производства. Това е така, защото според чл. 658 ал. 1 т. 1-15 от ТЗ синдикът е едновременно самостоятелен субект в производството по несъстоятелност – орган по несъстоятелността, и представител на длъжника: той може да представлява предприятието (т. е. длъжника, защото само по себе си търговското предприятие няма правосубектност) и да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника.

Легитимацията на синдика като представител на длъжника в производството по чл. 694 от ТЗ в случая следва и от правното положение на самия длъжник като обявен в несъстоятелност по реда на чл. 710 и сл. от ТЗ. Неотносима в тази връзка към настоящото производство е съдебната практика на ВКС, на която се позовава оспорващият кредитор, и според която се изключва легитимацията на синдика като страна или представител на длъжника в производствата по чл. 694 от ТЗ. По делата, по които са били постановени решенията на ВКС по този текст, длъжниците са били търговци, които обаче не са били обявени в несъстоятелност по чл. 710-711 от ТЗ, а спрямо тях е постановено решение по чл. 630 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Затова те са обладавали правомощията по чл. 635 ал. 3 от ТЗ. Конкретният случай очевидно не е такъв. Кооперация „П.” гр. В.П. е била обявена в несъстоятелност с решение № 17 от 19.02.2014 г. на ШОС (вписано на 20.02.2014 г., влязло в сила на 28.02.2014 г.). С обявяването на кооперацията длъжник в несъстоятелност съдът на осн. чл. 711 т. 3 от ТЗ е прекратил правомощията на управителните органи на кооперацията, включително и правомощията им по чл. 635 ал. 3 от ТЗ. С влизане в сила на решението за обявяване в несъстоятелност следва да се счита прекратена представителната власт на председателя на кооперацията по чл. 26 ал. 2 т. 1 от Закона за кооперациите, и единственият орган, който има правомощия да представлява длъжника, е синдикът, по силата на чл. 658 ал. 1 т. 1 и 7 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че единствено синдикът е легитимиран да представлява кооперацията по търг. дело № 487/2014 г.

В качеството си на представляващ кооперацията длъжник, синдикът съгласно чл. 660 ал. 2 от ТЗ е имал право с разрешение на съда да упълномощава друго лице, включително адвокат, с представителните си правомощия за защита по конкретно дело. Такова разрешение е било дадено с определение № 470 от 04.11.2014 г. След като упълномощаването и сключването на договор за правна защита е било разрешено от съда по несъстоятелност, за доверените адвокат по този договор, възниква вземане за възнаграждение съобразно материалния интерес по делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, вземането законосъобразно е било прието от синдика и включено в допълнителен списък на приети вземания.

Съдът не следва да се произнася относно поредността на вземането в списъка, тъй като възражение в тази част (каквото е допустимо) не е било направено в срока по чл. 690 ал. 1 от ТЗ.

Воден от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          Оставя без уважение възражение с вх. № 5028 от 08.10.2015 г. на Национална агенция по приходите – кредитор по Дело по несъстоятелност № 335/2012 г. на Шуменския окръжен съд, срещу включването в допълнителен списък № 2 на приети вземания от 23.09.2015 г., депозиран в ШОС с вх. № 4802/24.09.2015 г., на вземане на Г.И.И. в размер на 51 106 лева, на основание договор за правна защита от 10.11.2014 г., предявено на 14.08.2015 г., с поредност на вземането по чл. 722 ал. 1 т. 7 от ТЗ – вземане, възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и неплатено на падежа.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: