Решение по дело №775/2024 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 132
Дата: 27 май 2024 г. (в сила от 4 юни 2024 г.)
Съдия: Петя Димитрова Стоянова
Дело: 20241810100775
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Ботевград, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810100775 по
описа за 2024 година
Производството е по молба по чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Молителката- И. В. Х. от гр. Ботевград, е сезирала съда с искане за издаване на
заповед за защита срещу В. Х. В. от гр. Правец, с когото е живяла във фактическо
съпружеско съжителство от 2018 г. В молбата си твърди, че ответникът е извършил
спрямо нея домашно насилие в периода от 07.03.2024 до 25.04.2024 г., след като тя се
изнесла от жилището им, състоящо се ежедневни обаждания по телефона от негова
страна‚ съобщения в инстаграм и вайбър, в които й отправя заплахи за живота и
здравето й, а именно, че ще я убие, ще я залее с киселина, че ще я намерят в някоя
канавка, като последната такава заплаха й е отправена в инстаграм на 25.04.2024 г.
Твърди, че заплахите му предизвикват в нея страх и безпокойство, тъй като може да ги
изпълни. Моли съда да й бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, с която
на ответника бъде забранено да доближава нея и жилището й, да контактува по какъвто
и да е начин с нея, включително социалните мрежи, телефон и др.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
молителката е възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата й за защита от
домашно насилие. Декларацията е подписана от молителката.
В съдебното заседание молителят се явява лично, като поддържа молбата.
Ответникът- В. Х. В. от гр. Правец, в съдебно заседание се явява лично, като
признава изцяло молбата и извършването на описаните в същата действия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от
ЗЗДН едномесечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е
1
подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, а
именно от пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във
фактическо съпружеско съжителство. Посочените обстоятелствата не са спорни по
делото, а именно ответникът не е оспорил същото.
От приложената Справка за съдимост на молителя И. В. Х. от 22.05.2024 г. се
установява, че същата не е осъждана.
От Справка за съдимост на ответника В. Х. В. от 22.05.2024 г. се установява, че
същият е осъждан с влязла в сила на 24.10.2008 г. присъда по НОХД No 401/2008 г. на
РС- Ботевград, за извършено на 27.08.2007 г. престъпление по чл. 343 от НК.
От изисканите справки от “ЦПЗ - София” ЕООД от 17.05.2024 г. се установява,
че страните по делото не се водят на учет и не са лекувани в ЦПЗ-София ЕООД до
настоящия момент.
Съгласно приложената Справка за наложени мерки по ЗЗДН от 14.05.2024 г. от
РС- Ботевград, за периода от 01.01.2013 г. до 28.04.2024 г. на страните по настоящото
дело няма наложени мерки по ЗЗДН.
По делото са представени от молителя заверени копие на разпечатки от
електронни документи, със съобщения и публикации в електронна среда, а именно в
Инстаграм и Йеттел, с автор, посочен като “В.” и “В. Вушовски”. Липсват данни за
датата на съобщенията, както и за техния адресат. Видно от същите, сред съдържащите
се в тях изявления са следните текстове: “Ще ти отнема красотата ти шетазалея с
киселина ей боклук…”, “Ти вече си мъртва”, “Нали щяхме да се виждаме бе курво
долна от кво та е страх бе парцал… Щета смажа дано нете пребие некой преди мене
долен боклук такъв..” и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. В чл. 3 от закона е очертан кръгът от лица, които могат да
търсят защита по него, като в т. 2 са посочени като такива лицата, пострадали от
домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство. В случая не е спорно, че страните са във фактическо
съпружеско съжителство и следователно попадат в кръга от лица, легитимирани като
страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които
молителките твърдят да са извършени от ответника, и изразили се в това, че в периода
от 07.03.2024 до 25.04.2024 г. в ежедневни телефонни обаждания, съобщения в
инстаграм и вайбър от негова страна‚ същият й отправял заплахи за живота и здравето
й, а именно, че ще я убие, ще я залее с киселина, че ще я намерят в някоя канавка, като
последната такава заплаха й е отправена в инстаграм на 25.04.2024 г.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански
правоотношения, в което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и
изрично посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това производство доказателствената
тежест да установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи
2
върху молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от
законодателя, доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други
доказателства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За целта в декларацията и молбата следва да са
налице достатъчно данни, свързани с установяването на конкретен случай на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата
следва да не е провел успешно оспорване на обстоятелствата, изложени в
декларацията.
В настоящият случай съдът намира, че изложеното от молителя в декларацията й
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не бе оспорено от ответника в съдебното производство със
събрани в същото доказателства, поради което счита искането за издаване на заповед за
налагане на мерки за защита по реда на този закон за основателно. Напротив, от
събраните по делото писмени доказателства се установяват данни в подкрепа на
твърденията на молителя. Същевременно, в съдебно заседание ответникът изцяло
признава извършването на домашно насилие спрямо молителя. При това съдът намира,
че по делото се установява извършените в периода от 07.03.2024 до 25.04.2024 г. актове
на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителките и изразяващ се в
отправена й заплаха с убийство и конкретно, че ще я заколи, докато спи, което
действие съставляват акт на психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Предвид това и с оглед доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, предвидена с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН съдът намира молбата за
издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН за основателна. Налице са
предпоставките по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на
пострадалото от домашно насилие лице, като на извършителя бъдат наложени
предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, които съдът
намира за подходящи с оглед естеството на извършения акт на домашно насилие и
неговата тежест, а именно заплахи с убийство и с обезобразяване чрез заливане с
киселина. Съдът намира, че с оглед тежестта на извършеното домашно насилие, то
мерките по т. 3 и т. 4 на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок от 9
месеца, при приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за
незабавна защита съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Посоченият срок съдът намира за
подходящ и достатъчен предвид естеството на извършеното домашно насилие и
неговата тежест, както и предвид обстоятелството, че същото не включва извършено
физическо насилие. Съдът отчита и обстоятелството, че ответникът изцяло признава
извършването на твърдяното от молителя домашно насилие.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.
11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС – Ботевград държавна такса в размер на
25.00 лв. и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 15 от Закон за защита от домашното насилие във
вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН на В. Х. В., с ЕГН ********** от гр. Правец,
ж.к. “Север”, ****, ап. 6, за извършено от него в периода от 07.03.2024 до 25.04.2024 г.
домашно насилие спрямо И. В. Х., с ЕГН **********, от гр. Ботевград, ул. “*****” No
15, изразяващо се в психическо насилие, следните мерки за защита:
3
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН В. Х. В., с ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя И. В.
Х., с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на В. Х. В., с ЕГН
**********, да приближава И. В. Х., жилището й на адрес гр. Ботевград, ул. “*****”
No 15, както и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100
метра, за срок от 9 /девет/ месеца, считано от 02.05.2024 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН на В. Х. В., с ЕГН
**********, да осъществява контакт с И. В. Х., с ЕГН ********** под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 9 /девет/
месеца, считано от 02.05.2024 г.
ОСЪЖДА В. Х. В., с ЕГН ********** от гр. Правец, ж.к. “Север”, ****, ап. 6,
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса
в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу В. Х. В., с ЕГН ********** от гр.
Правец, ж.к. “Север”, ****, ап. 6, като се посочат последиците при неизпълнението й
по чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУП на МВР по
настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не
спира изпълнението.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от
постановяването му в открито заседание – 27.05.2024 г.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4