РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Сливен, 19. 04. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тридесети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 418 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, уточнена с молба-становище от
09.12.2022 г., подадена от П.Й.Б. с ЕГН: **********,***, срещу Акт за прекратяване
на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014– 2020
за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/6060#7
от 20.10.2022 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
“Земеделие” – София, с който по отношение на оспорващата е прекратен ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2020 и е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление
„Биологично растениевъдство” за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, във връзка с
подадените от П.Й.Б. заявления за подпомагане с УИН: 20/010716/07064, УИН:
20/290517/12747, УИН: 20/040618/19931, УИН: 20/110619/26402, в размер на
5125,38 лева.
В жалбата си оспорващата твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен. Излага съображения, че: не е спазена установената форма;
липсват ясно и точно посочени фактически и правни основания; невярно е приетото
в акта за неспазени базови изисквания; липсват установени нарушения от страна
на з. п.; актът е издаден в нарушение на приложимите материалноправни норми и в
несъответствие с целта на закона. Счита, че актът е издаден от некомпетентен
орган. Моли оспореният акт да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и на адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В представени писмени бележки излага
съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният орган – Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – София, редовно призован, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващата П.Й.Б. е регистрирана с Уникален
регистрационен номер /УРН/ ****** в Интегрираната система за администриране и контрол
/ИСАК/. През 2016 г. е подала заявление за подпомагане с УИН: 20/010716/07064. Одобрена
е за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с одобрена площ 2,38 ха /култура
- овощни видове/, с което е поела 5-годишен ангажимент за извършване на
биологични дейности по направлението /видно от Уведомително писмо за одобрение
и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014 - 2020 г. с Изх. № 02-200-6500/4850 от 08.12.2016
г. по описа на ДФЗ/.
При извършване
на административни проверки за спазване на поетия биологичен ангажимент, от ДФЗ-РА
е установено, че з. с. Б. не е предоставила сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от нея продукти с правилата на
биологичното производство по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“, който да отговаря на изискванията.
В Писмо Изх. № 02-200-6500/1206 от 17.09.2020 г. на
Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, адресирано до оспорващата, е изложено,
че съгласно чл. 39, т. 1, б. „в” от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. /Наредба №
4 от 24.02.2015 г./, подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията
от мярка 11, са длъжни да предоставят копие на сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от тях продукти с правилата на
биологичното производство най-късно до 30 ноември на петата година от ангажимента,
като сертификатът или писменото доказателство е необходимо да отговаря на
изискванията на чл. 33 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
С Писмо Вх. № 02-200-6500/1206#2 от 24.11.2020 г. по описа на ДФЗ, от
оспорващата са представени Уведомление за решение за издаване на сертификат от
18.05.2020 г. и Писмено доказателство с № ********** от 18.06.2020 г., издадени
от „Космосерт” АД. В писмото е посочено, че от приложените документи е видно,
че у. от ЗП П.Б. с. се намира в преход към биологично производство.
С Писмо Изх. № 01-6500/6060 от 21.12.2021 г. на
Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, получено на 13.01.2022 г., оспорващата
е уведомена, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФЗ открива производство по
издаване на административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие”, направление
„Биологично растениевъдство” за кампания 2020. В писмото е посочено, че:
производството по прекратяване на многогодишния ангажимент се открива поради
неизпълнение на задълженията на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., а именно неспазване изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5;
издаденият от контролиращото лице документ по смисъла на чл. 29, § 1 от
Регламент (ЕО) № 834/2007 не отговаря на изискването всички одобрени земеделски
площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи,
респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа.
Указано е, че при несъгласие с направените в писмото констатации, в 7-дневен
срок от получаването му могат да бъдат представени възражения и допълнителни
доказателства.
С Писмо Изх. № 01-6500/6060 от 26.07.2022 г. на
Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, получено на 03.08.2022 г., оспорващата
е уведомена, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФЗ открива производство и
по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. В
писмото е извършено позоваване на изменение на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., обнародвано в ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от 19.04.2022 г., въвеждащо
единна процедура, с която ДФЗ - Разплащателна агенция /РА/ едновременно
прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на
полученото финансово подпомагане по тях.
С Писмо Вх. № 01-6500/6060 от 22.08.2022 г. по описа
на ДФЗ, от оспорващата са представени документи, издадени от „Космосерт” АД
през 2021 г. и 2022 г., като е изложено, че с приложените документи е изпълнен
ангажиментът да бъде предоставено копие на сертификат или писмено доказателство
за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното
производство.
На 20.10.2022 г. е издаден оспореният в настоящото производство Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014– 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/6060#7 от 20.10.2022 г. по описа на ДФЗ, с който
по отношение на оспорващата е прекратен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2020 и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично
растениевъдство” за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, във връзка с подадените от
П.Й.Б. заявления за подпомагане с УИН: 20/010716/07064, УИН: 20/290517/12747,
УИН: 20/040618/19931, УИН: 20/110619/26402, в размер на 5125,38 лева. В акта е
отразено, че в резултат на административни проверки за спазване на поетия биологичен ангажимент,
извършени на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., е
установено, че: не са изпълнени задълженията по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г., а именно не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т.
2, 3 и 5; издаденият от контролиращото лице документ по смисъла на чл. 29, § 1
от Регламент (ЕО) № 834/2007 не отговаря на изискването всички одобрени
земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи,
респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на
документа; по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. с
направление „Биологично растениевъдство” са изплатени следните суми: през
втората година от ангажимента - за заявление с УИН: 20/290517/12747 за кампания
2017 - 3425,94 лева; и през третата година от ангажимента - за заявление с УИН:
20/040618/19931 за кампания 2018 – 1699,44 лева; общата изплатена сума по
направление „Биологично растениевъдство”, представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, е в размер на 5125,38 лева, като П.Й.Б. следва да
възстанови 100 % от 5125,38 лева. В акта е извършено позоваване и на
разпоредбите на: чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/; чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/; чл. 7, § 1 и 2 от Регламент № 809/2014 на Комисията;
чл. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; § 7 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015 г.;
чл. 36 от Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008; чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от
03.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране
и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица /Наредба № 5 / 2018 г./; чл. 29 от Регламент № 834 от
2007 г.; чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; чл. 165 и чл. 166
от ДОПК; чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. Посочено е, че лихва се начислява за периода, изминал от 50-дневен срок
от деня, следващ уведомяването, и датата или на плащане или
на прихващане от бъдещи вземания.
Оспореният акт е и. от З. и. д. на ДФЗ, В. К.
Със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5,
пр. 1 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на
ДФЗ, на В. И. К. – з. и. д. на ДФЗ, са д. п.: да и. и п. писма за откриване на
производство по издаване Актовете за установяване на публични държавни вземания
по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на
заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009
г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
да и. и п. Актовете за установяване на публични държавни вземания по всички
схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления
за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
да и. и п. писма, с които се открива административно производство по мярка 11
„Биологично земеделие”, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се
предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното
направление; да и. и п. административни актове по мярка 11 „Биологично
земеделие”, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат
действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното
направление.
В приложената административна преписка се съдържат и следните относими за спора документи:
-Договор за контрол от 02.04.2015 г., сключен между: А.
Б. Г. /сертифициращ орган/ и П.Й.Б. /в./, с който на сертифициращия орган е
възложен контролът и/или сертифицирането на с. на в. в съответствие със
стандартите за био-контрол.
-Договор от 08.02.2017 г., сключен между: „Космосерт”
АД /контролен орган/ и П.Й.Б. /о./, с който контролният орган се е задължил да
проверява в съответствие с националното и европейското законодателство стопанството
на о., за подпомагане развитието на устойчиво земеделие и биологично
производство.
-Уведомление за решение за издаване на сертификат от
18.05.2020 г., издадено от „Космосерт” АД, по отношение на з. п. П.Й.Б., в
което е отразено, че продуктите от парцелите са продукти в преход /първа
година/.
-Писмено доказателство с № ********** от 18.06.2020
г., издадено от „Космосерт” АД, по отношение на о. П.Й.Б., в което е отразено,
че продуктите от растениевъдство /ч., п., к., я./ са продукти в преход /първа
година/ от 18.06.2020 г. до 17.06.2021 г.
От приложените по делото разпечатки от СЕБРА е видно,
че оспорващата е получила финансово подпомагане по мярка 11 в общ размер 5125,38
лева, от които: за кампания 2017 г. - 3425,94 лева, платени на 09.06.2018 г., и
за кампания 2018 г. - 1699,44 лева, платени на 13.06.2019 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на
оспорващата на 31.10.2022 г. Жалбата срещу акта е входирана в деловодството на
съда на 10.11.2022 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1
от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. Твърденията на оспорващата, заявени в противоположен смисъл,
са неоснователни. Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен директор
на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2
от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и Изпълнителен
директор на РА и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на
основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване. В разглеждания
случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл.
11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3088 от
22.08.2022 г. е д. на В. И. К. – з. и. д. на ДФЗ, п. за и. и п. на административни
актове по мярка 11 „Биологично земеделие”, с които едновременно се прекратява
поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената
финансова помощ по съответното направление. Следователно административният акт
е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Не се
споделят твърденията на оспорващата за липса на ясно и точно посочени
фактически и правни основания. Административният акт съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. От административния орган е
описана приетата за установена фактическа обстановка. Фактическите основания са
отнесени правилно към съответното правно основание за издаването на акта.
Мотивите на административния орган се съдържат, както в самия акт, така и в
документите, към които актът препраща и които се намират в административната
преписка.
В производството не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми з. с. за откритото
производство по издаване на административен акт за прекратяване на ангажимента
му и за установяване на публично държавно вземане. Актът е издаден, след като
са изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства.
Административният акт е издаден и в съответствие с
материалния закон. Административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт.
Условията и редът за подпомагане на з. с., които
извършват з. д., насочени към подобряване на опазването на околната среда по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014– 2020 г., финансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са
регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Съгласно чл. 6, ал. 1
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., биологичните дейности от съответното
направление се изпълняват за период от пет последователни години, като в ал. 2
на същата разпоредба е предвидено, че срокът по ал. 1 започва да тече от
началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“,
което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“, а през
всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане
подават „Заявление за плащане“. Основните задължения на подпомаганите лица,
изпълняващи дейности по направление „Биологично растениевъдство“, нормативно са
разписани в чл. 33 и чл. 34 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като в
разпоредбите на чл. 15, ал. 1– ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. са
посочени основанията и условията, при които ДФЗ прекратява биологичния
ангажимент, а съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата, която е и разпоредбата,
посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, ДФЗ
прекратява поетия биологичен ангажимент в случаите, когато подпомаганите лица
не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.
Според разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1306 на
Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, ако се установи,
че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или
други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или
подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското
стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично, а когато
секторното законодателство предвижда това, държавите членки налагат и
административни санкции, включително под формата на изключване от правото на
участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане. Видно от
мотивите на административния орган, неспазените в случая изисквания са тези по
чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Посочената разпоредба в
приложимата си редакция предвижда задължение за подпомаганите лица, изпълняващи
дейности по направленията, до 30 октомври на петата година от ангажимента,
който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за
подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство; сертификатът или писменото доказателство следва да удостоверяват
произведена биологична продукция.
С оглед на гореизложеното, фактическият състав на
прекратяването предполага поет от оспорващата многогодишен ангажимент по реда и
условията на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и липсата на сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата за
биологично производство, получен до 30 октомври на петата година от
ангажимента, отговарящ на изискванията на Регламент (ЕО) № 889/2008 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че са осъществени горните материалноправни предпоставки за упражняване
на правомощието на органа по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г.
Не е спорно между страните, че като з. п. оспорващата
е поела ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“, като в случая първата година на периода от пет последователни
години е 2016 г., а последната година е 2020 г. Според цитираната разпоредба на
чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата, в рамките на визирания период най-малко
веднъж, до 30 октомври на петата година, следователно до 30.10.2020 г. оспорващата
следва да е получила и да е представила сертификат или писмено доказателство за
съответствие с правилата на биологично производство, удостоверяващо произведена
биологична продукция.
Съгласно § 1, т. 7 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015
г., в редакцията му до ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.,
„Сертификат“ или „Писмено доказателство“ е документ, издаван от контролиращо
лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на
Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност, като писменото доказателство
следва да е изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на
Съвета № 889/2008. Изисквания относно сертификата предвижда и разпоредбата чл.
48, ал. 9 от Наредба № 5 / 2018 г., цитирана в оспорения акт, според която /редакция, ДВ, бр. 33 от 2020 г./,
контролиращото лице издава писмено доказателство по смисъла на чл. 29, § 1 от
Регламент (ЕО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има
сключен договор за контрол и сертификация, като писменото доказателство трябва
да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО)
№ 889/2008, а във връзка с писменото
доказателство по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007,
контролиращото лице следва да издаде приложение към него, съдържащо справка за
количеството произведена първично земеделска продукция през съответната година,
площите, животните и/или пчелните семейства, от които е произведена, както и
наличната на склад продукция от предходни години. Съгласно предвиденото в чл.
36 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г., за да се
считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за
производството трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период
най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с многогодишни
фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж, произведен по
метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури, различни от
фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти.
Предвид цитираните нормативни разпоредби и при анализ
на събраните по делото доказателства, съдът счита за установено, че оспорващата
не е изпълнила изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г., поради което административният орган законосъобразно е приел, че
представените от нея документи (сертификати) не удостоверяват, че всички
одобрени земеделски площи са преминали периода на преход и че е произведена
продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички
площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на
документа, каквито са условията на чл. 36 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5
септември 2008 г. и чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5/ 2018 г. Изложеното води до
извод за наличие на предпоставките за прекратяване на поетия ангажимент на
основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Извършено е
нарушение на задължението за представяне на документите, изискуеми в чл. 33,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., удостоверяващи произведена
биологична продукция от всички декларирани парцели. В относимите към спора
документи, представени от оспорващата в ДФЗ: Уведомление за решение за издаване
на сертификат от 18.05.2020 г. и Писмено доказателство с № ********** от
18.06.2020 г., издадени от „Космосерт” АД, е отразено, че продуктите от
растениевъдство /ч., п., к., я./ са продукти в преход /първа година/ от 18.06.2020
г. до 17.06.2021 г. При горните фактически установявания, законосъобразно
органът е приел, че доколкото до посочения в чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4
от 24.02.2015 г. срок, подпомаганото лице не е получило сертификат или писмено
доказателство за съответствие на цялата одобрена площ с правилата на
биологичното производство, както и за удостоверяване на произведена биологична
продукция, който документ да представи по реда на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г., то е налице основанието по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прекратяване на ангажимента по процесната мярка 11
„Биологично земеделие“.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено
задължение за РА да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
В чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
е регламентирано, че ДФЗ едновременно прекратява
ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова
помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато
подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.
От събраните по делото доказателства е установено
наличието на релевантните материалноправни предпоставки за
издаване на акта и в частта му по установяване на публично държавно вземане.
Извършено е плащане в полза на з. с. Б., на основание оторизирано подпомагане
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., и е налице основанието
по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прекратяване на
ангажимента по процесната мярка 11 „Биологично земеделие“. Оспорващата е
получила финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 –
2020 г., направление „Биологично растениевъдство”, за кампания 2017 г. и
кампания 2018 г., във връзка с подадени от нея заявления с УИН: 20/290517/12747
и УИН: 20/040618/19931, в общ размер на 5125,38 лева. Поради изложеното, за
оспорващата възниква задължение да възстанови получената от нея като финансово
подпомагане и установена с акта сума.
С оспорения акт правилно е определен и размерът на
вземането спрямо П.Й.Б., съгласно чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. – 100 % от получената финансова помощ, или 5125,38 лева.
В оспорения акт, в съответствие с чл. 7, § 1 и 2 от
Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на
правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и
на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол,
мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, е
определена и лихвата, която следва да се начисли върху публичното държавно
вземане.
По изложените съображения, в хода на валидно проведено
административно производство компетентният административен орган правилно е
приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.
Постановеният акт е в съответствие със закона и неговата цел, а подадената
срещу акта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. Неоснователна е и
претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващата следва да бъде осъдена
да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Й.Б. с ЕГН: **********,***, подадена
срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР за периода 2014– 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/6060#7 от 20.10.2022 г., издаден от Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София.
ОСЪЖДА П.Й.Б. с ЕГН: **********,***, да заплати на Държавен
фонд “Земеделие” – София, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: