Р Е
Ш Е Н
И Е
№ *97
гр. Ботевград, 02.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 1466 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от К.И.И., чрез пълномощник адв. В.Я.,
срещу Прокуратурата на РБ е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за
присъждане на обезщетение в размер
на 24 000 лв. за претърпените от същия неимуществени вреди, причинени
вследствие на незаконно обвинение по НОХД № ***/2017 г. по описа на СОС, ведно
със законната лихва от 09.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът сочи, че на 12.11.2015 г. в РУ – Ботевград било
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 198, ал. 1 от НК. На 13.11.2015 г. ищецът
бил привлечен като обвиняем по ДП и задържан с Постановление № ****/2015 г. на
окръжната прокуратура за срок от 72 ч. С определение на Софийски апелативен съд
от 24.11.2015 г. по ВНЧД № 1100/2015 г. на ищеца К.И.И. била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Мярката за неотклонение била изменена в по
– лека („Надзор на инспектор при ДПС“) с определение от 27.05.2016 г. по ЧНД №
419/2016 г. на Софийски окръжен съд. Определението било потвърдено с друго
протоколно определение от 02.06.2016 г. по ВНЧД № 570/2016 г. на СОС. С
обвинителен акт от 02.03.2017 г. ищецът бил предаден на съд за престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр.чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал.
1 във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК. С Присъда № **/06.12.2017 г. по НОХД № ***/2017
г. на СОС ищецът бил признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му
обвинение. Оправдателната присъда била потвърдена с Решение № 144/11.04.2018 г.
по ВНОХД № 1**/2018 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 09.05.2018
г. Ищецът акцентира, че му е било повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 15 години. Поради
твърдяното незаконно обвинение ищецът прекарал около седем месеца в следствения
арест, при условие, че по това време бил на едва 16 години и с неукрепнала
психика. За периодите от 13.11.2015 г. до 16.11.2015 г. и от 24.11.2015 г.
02.06.2016 г., докато траел арестът, ищецът делял тясна кИ.с още четирима души,
тоалетната се намирала в самата килия, частично заградена и без възможност за
уединение. Килията била с ронеща се мазилка, а от пукнатините често излизали
хлебарки и други пълзящи насекоми. В самата сграда имало и плъхове. Отношението
на надзирателите било нехуманно и унизително. Имало случай, при който ищецът
бил ритан и удрян с юмруци от служителите в ареста. До побой се стигало и между
самите съкилийници. Храната и медицинското обслужване били с лошо качество. Най
– вече натежавала изолацията от обществото. След излизането си от ареста и приключване
на съдебните дела ищецът бил изключително променен, депресиран и дори обмислял
самоубийство. Пропуснал една цяла учебна година и се наложило да продължи в
дистанционна форма обучението си. Голяма част от приятелите му се отдръпнали и
започнали да странят от него. Независимо от крайния резултат на процеса,
клеймото останало завинаги и по отношение на самия ищец, и за цялото му
семейство. По същество искането към съда е да осъди ПРБ да заплати на ищеца
сумата от 24 000 лв. - обезщетение за претърпените от същия неимуществени
вреди, ведно със законната лихва.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва исковете като недоказани по
основание и размер. Наказателното производство срещу ищеца, предвид
фактическата и правна сложност, продължило в разумния срок. За задържането на
ищеца важна роля имало неговото обременено съдебно минало. Ищецът се оплаквал
от лошите материално – битови условия в ареста, но за тях Прокуратурата на РБ
не отговаряла. Ответникът изразява становище за недоказаност на твърдените
неимуществени вреди и връзката им с незаконното обвинение. Оспорва се и
акцесорният иск за мораторната лихва с аргумент, че в производството по ЗОДОВ
се дължи единствено законната лихва.
В откритото съдебно заседание страните поддържат
доводите и исканията си. Ищецът развива подробни съображения в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
С Постановление на Софийска окръжна прокуратура от
13.11.2015 г. по ДП № ***/2015 г. по описа на РУП – гр. Ботевград, пр. пр. № ****/2015
г. по описа на СОП, ищецът е задържан за срок до 72 часа.
С Определение от 16.11.2015 г. по ЧНД № 656/2015 г. по
описа на СОС по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Домашен
арест“. Определението е отменено с Определение от 24.11.2015 г. по ВЧНД №
1100/2015 г. по описа на САС, като спрямо К.И.И. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Мярката за неотклонение на ищеца е изменена в „Надзор
на инспектор при Детска педагогическа стая или член на местната комисия за
борба с противообществените прояви на непълнолетните и малолетните“ с
Определение от 27.05.2016 г. по ЧНД № 419/2016 г. по описа на СОС, влязло в
сила на 02.06.2016 г., тъй като е потвърдено с Определение от 02.06.2016 г. по
ВНЧД № 570/2016 г. по описа на САС.
Видно от Обвинителен акт от 02.03.2017 г. по ДП № ***/2015
г. по описа на РУП – гр. Ботевград, пр. пр. № ****/2015 г. по описа на СОП, на
ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3,
пр. 2 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл.
63, ал. 2, т. 2 от НК.
Съгласно Присъда № **/06.12.2017 г. по НОХД № ***/2017
г. по описа на СОС, подс. К.И.И. и ищец в настоящото производство е изцяло оправдан
по повдигнатото му обвинение.
Срещу присъдата е внесен протест от СОП, като с
Решение № 144/11.04.2018 г. по ВНОХД № 1**/2018 г. по описа на САС атакуваната
първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена.
С Решение № *2/08.02.2019 г. по к. д. № 1121/2018 г.
на ВКС е оставено без уважение искане на Главния прокурор за възобновяване на
ВНОХД № 1**/2018 г. по описа на САС.
Съдът не обсъжда представените разпечатки от
електронни издания (л. 60 – 62 от делото), тъй като същите по никакъв начин не
могат да се асоциират с ищеца и никъде в текста им не се съдържат негови данни,
чрез които да бъде идентифициран.
От Справка на ДПС при РУ – Ботевград от 08.10.2018 г.
се установява, че ищецът се е водил на отчет в Детска педагогическа стая,
заведен е на отчет за пръв път на 07.01.2014 г. за извършен грабеж на малолетен
и има едно разгледано възпитателно дело от МКБППМН при Община Ботевград за
извършена противообществена проява.
От Справката за съдимост на ищеца се установява, че
същият е осъждан за грабеж по НОХД № 791/2014 г. по описа на БРС, като
деянието, за което е осъден, е извършено на 07.01.2014 г.
Съгласно Удостоверение изх. № 078/27.11.2016 г., изд.
от П* Х.Б.– ГР. Б., през учебната 2015/2016 г. ищецът е бил записан като ученик
в дневна форма на обучение. През следващата учебна година в самостоятелна форма
на обучение и до настоящия момент не е завършил 11 клас, тъй като има да полага
четиринадесет изпита за определяне на годишна оценка.
Св. И.И., баща на ищеца, излага пред съда, че синът му
е бил задържан в продължение на повече от седем месеца. Родителите му го
посещавали в ареста всяка седмица. При свижданията ищецът изглеждал притеснен и
уплашен. Веднъж на св. И. и съпругата му било отказано свиждане с обяснението,
че синът им е болен. Впоследствие разбрали, че всъщност синът им е бил бит от
служители в ареста. След като ищецът К.И.И. се завърнал в дома си, той се
затварял в стаята си, не искал да разговаря с никого и не излизал навън. Така
било в продължение на три месеца. Родителите му се страхували да не се
самоубие. При един от опитите за разговор с него, ищецът изпаднал в емоционален
изблик, при който споделил на родителите си, че в ареста е бил многократно
изнасилван от останалите арестанти. Св. И. заявява, че са потърсили помощ от
психиатър, който предписал медикаменти на ищеца. След завръщането си в училище,
ищецът бил отбягван от съучениците си, поради факта, че същите го възприемали
като престъпник. Съдът се доверява на показанията на единствения разпитан по
делото свидетел. Независимо, че същият е баща на ищеца, за съда не съществува
основание да се съмнява в искреността на свидетеля – показанията му са
последователни, изчерпателни, в тях не се откриват вътрешни противоречия, нито
пък се опровергават от други доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции е
необходимо ищецът да докаже: 1.) че спрямо него от
Прокуратурата на Република България е било повдигнато обвинение за извършено престъпление; 2.) по същото той да
е оправдан с влязла в сила присъда; 3.) претърпени от
него неимуществени вреди – по
вид и интензитет; 4.) наличие на причинно-следствена връзка
между претърпените вреди и повдигнатото незаконно обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Основанието за ангажиране на
отговорността на държавата е обективният
факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като
образуваното срещу него наказателно производство е прекратено или същият е
предаден на съд и впоследствие е оправдан. Това е достатъчно
основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния
резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е
винаги неоснователно /незаконно/, когато като краен резултат предаденият на съд
бъде оправдан. Отговорността на държавата е обективна. Същата следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай срещу ищеца е било повдигнато обвинение
за престъпление от общ характер, по което същият е бил оправдан. Следователно
обвинението се счита за незаконно. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение
следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите. Отговорност в случая носи Прокуратурата на РБ, която е
постановила да бъде образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и
проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл.
196, ал. 1 НПК/, внесла е обвинителен акт в съда срещу ищеца, впоследствие
протест срещу оправдателната присъда, а накрая е поискала и възобновяване на
производството.
Обезщетението
за причинените вследствие на незаконното обвинение неимуществени вреди,
съобразно чл. 52 ЗЗД, се определя по справедливост. Съгласно ППВС 4/1968г., справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства. Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест и достойнство.
Справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се определя въз основа на
обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. Във всички
хипотези на чл. 2 ЗОДОВ те са видът на нематериалните увреждания, тяхната
продължителност и интензитет, личността на увредения, начинът му на живот и
обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография,
отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването. Паричният еквивалент на
неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от
обществено-икономическите условия в страната, а присъдената от този момент
лихва има компенсаторен характер, като размерът на присъденото обезщетение не
може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
Като пряк и
непосредствен резултат от повдигнатото незаконно обвинение, спрямо ищеца е проведено
наказателно преследване с обща продължителност около две години и половина (от
13.11.2015 г., когато е привлечен като обвиняем и задържан за първи път, до
09.05.2018 г., когато окончателно е оправдан). В рамките на същото наказателно
производство ищецът е бил задържан за около седем месеца (от 13.11.2015 г. до
02.06.2016 г.). По време на цялото наказателно производство ищецът е изпитвал
страх от евентуалното понасяне на наказание (престъплението по чл. 199 от НК е
тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и за него се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от 5 до 15 години). По време на престоя си в арест ищецът
е бил потиснат от невъзможността да контактува в близките си достатъчно
интензивно, да води социалния живот, на който е свикнал, да определя сам
дневния си режим и да упражнява пълноценно личните си конституционно
гарантирани права и свободи. В условията на арест непълнолетният тогава ищец е
необосновано е понасял принуда, налагало му се е да спазва режима, установен в
МЛС, изпитвал е дискомфорт от липсата на лично пространство и недостатъчната
хигиена, но най – вече е търпял психически, физически и сексуален тормоз. При
определяне размера на обезщетението от значение са и условията в местата
за лишаване от свобода, режимът, отношението на затворническата администрация,
данни за психически или физически тормоз и дискриминация, осъществявани от
служители или от други затворници или арестанти, предприемане на адекватни
мерки при данни за подобни деяния и пр. (Решение
№214/08.01.2019г. по гр.д.3921/2017г. по описа на ВКС, ІVг.о.). Всичко гореизложено ищецът е преживял в младежка
възраст, което логично е дало негативно отражение върху неговото емоционално
състояние, накърнило е самочувствието, честта и достойнството му. Месеци след
освобождаването си от ареста, ищецът е бил затворен в себе си и неконтактен.
Тук е мястото да се отбележи обаче, че твърдението за суицидни мисли остава
недоказано, доколкото единственият разпитан свидетел по делото никъде в
показанията си не сочи синът му да е споделял, че обмисля да сложи край на живота
си или да е правил подобни опити. Св. И. единствено споделя някогашния си
субективен страх от подобен развой на събитията. Наред с това не бива да бъде
подценяван фактът, че преди образуване на процесното наказателно производство
срещу ищеца, същият вече е бил осъждан за извършено престъпление. Тези обстоятелства за от значение за преценката по основателността на
предявения иск и намаляване на евентуалния размер на претендираното
обезщетение, тъй като интензитетът на негативните изживявания е различен при
лицата, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда, и при
тези, които са били обект на наказателно преследване, съответно са били вече
осъждани за други престъпления (Решение №140/14.12.2017г. по гр.д.919/2017г.
по описа на ВКС, ІІІ г.о.). В този ред на мисли, не може да бъде приет
доводът на ищеца, че проведеното спрямо него наказателно преследване е причина
да бъде отхвърлен от връстниците си и от обществото като цяло, както и да попречи
на образованието му, тъй като и преди това ищецът е имал осъждане за извършено
престъпление, водел се е на отчет в ДПС при РУ – Ботевград по повод свои
противообществени прояви и с него е работила МКБППМН.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че обезщетение в размер на
10 000 лв. би било справедливо и съобразено с конкретните обстоятелства.
До този размер искът следва да се уважи, а за разликата над уважения размер от
10 000 лв. до пълния предявен такъв от 24 000 лв. искът следва да се
отхвърли.
По отношение на дължимата лихва следва да се отбележи, че първоначално
ищецът е предявил искане за присъждане на такава, считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда по отношение на ищеца до окончателното
изплащане на вземането. Съдът, ръководейки се от терминологията, използвана в
ТР № 3/22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, а именно че същото
третира въпроса за „мораторна“ лихва, е дал указания на ищеца да конкретизира
период и размер на мораторната лихва, която е отделен иск, както и да заяви
дали претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът е изпълнил указанията на съда. В
Решение № *6/29.03.2013 г. по гр. д. № 31/2013 г. по описа на Апелативен съд –
Бургас обаче е разискван въпросът, че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при обезщетяване на
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане, лихвите се явяват „компенсаторни“, а не мораторни
и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на неговата изискуемост до
окончателното му изплащане. Следователно дължи се само една лихва, която няма
характер на самостоятелен иск. Цитираното решение представлява незадължителна
съдебна практика, но настоящият съдебен състав счита, че следва да го съобрази
по постановяване на своя акт. Обстоятелството, че съдът в доклада си по делото
е приел, че е сезиран не с едно общо искане за присъждане на компенсаторна
лихва, а с иск за мораторна такава и искане за законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба, не е довело до неправилно разпределение на
доказателствената тежест. Произнасянето на съда обаче следва да се извърши по
претенцията за компенсаторна лихва, така както е заявена от ищеца в исковата
молба – от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното
изплащане на вземането.
По
разноските
Разноските в производството по ЗОДОВ имат специална
уредба, а именно чл. 10 от същия закон. Нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
предвижда, че ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Следователно независимо, че искът е частично уважен, в тежест на ответника се
възлага цялата внесена от ищеца държавна такса. По отношение на адвокатското
възнаграждение, ответникът следва да бъде осъден да заплати такова съобразно
уважената част от иска. В конкретния случай в отговора на исковата молба е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира
за неоснователно. Процесуалните представители на страните нямат задължение
винаги да работят срещу минимален хонорар, тъй като това е въпрос и на
самооценката им като професионалисти, опита им, моментната им натовареност и т.
н. Отделно от това, по делото са проведени повече от едно заседания, събирани
са гласни доказателствени средства и са ангажирани и обсъждани немалко писмени
такива. Ето защо съдът намира, че възражението за прекомерност е неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 625
лв,. съразмерно на уважената част от иска.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. С., бул. „В.“ № *, да заплати на К.И.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от
10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконно обвинение по НОХД
№ ***/2017 г. по описа на СОС, ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от
24 000 лева, ведно със съответната законна лихва.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. „В.“ № *, да
заплати на К.И.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 635 (шестстотин тридесет и пет) лева,
представляваща разноски по делото, от които 10 лв. - държавна такса, както и 625
лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :