№ 827
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110202098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № К-032428/21.12.2021
г., издадено от директор на регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 210а ЗЗП, на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.
68д, ал. 2, т. 4, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуално нарушение –
необсъдено възражение; за неизяснена фактическа обстановка; за маловажност на случая. Предвид
гореизложеното, моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Моли
атакуваното НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.11.2021 г., във връзка с подаден сигнал от потребител, служители на КЗП
извършили проверка в търговски обект – магазин ***, находящ се в гр. София, ул. „Никола
Мушанов“ № 331А, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В магазина се предлагали
множество артикули, сред които и „многосеменно хлебче с лен и сусам“, с тегло – 400гр.,
производител – „Елиас“, с обявена цена по етикет – 1,99лв./бр., 4,98 лв./кг. В хода на извършена
контролна покупка, на каса артикулът бил маркиран по цена 2,19 лв./бр.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Жанета Садразанов; АУАН; НП; разписка за връчване; възражение; консттаивен
протокол; фискален бон; фотоснимка; сигнал от потребител; заповеди за компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който в жалбата си
атакува наказателното постановление на процесуално и материалноправно основание.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. В конкретния
случай, наказващият орган имплицитно е дал отговор на поставения от дружеството въпрос за
същественото икономическо поведение на средния потребител (аргументация с ценовата разлика),
но и съдебната практика еднопосочно е приемала, че необсъденото възражение не е от категорията
пропуски, ограничаващи правото на защита (Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в).
По приложението на материалния закон
2
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Дружеството-жалбоподател е приложило нелоялна заблуждаваща търговска практика, по
смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4, пр. 1 вр. ал. 1 ЗЗП (търговецът предоставя заблуждаваща
информация на средния потребител за цената на стоката). В конкретния случай, действително
вярната цена е била обявена на етикета, пред артикула. Същевременно, обаче, при опит за
заплащане на каса, се маркира по-висока. От това обстоятелство произтича и отрицателният
отговор на поставения от жалбоподателя въпрос – дали цитираното обстоятелство променя или
може да промени съществено икономическото поведение на средния потребител: касае се за
разлика от около десет процента, в ущърб на клиента, при идентичност на артикулите, поради
което и не се изискват специални (експертни) знания в областта, за да се обоснове наличието на
неправомерно поведение. Дали дружеството е целяло или не да въведе в заблуждение не следва да
бъде обсъждано, доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна (спорно е и доколко юридическите лица могат да формират воля и намерения).
Съдът приема, че цитираното нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла
на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗЗП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай, деянието е застрашило обществените отношения, свързани с
нарушаване на потребителските права на потенциално неограничен кръг лица (вкл. и в контекста
на времевия отрязък между констатирания от клиента случай и процесната проверка, в който
период пропускът не е бил отстранен), поради което и следва да се приеме, че се касае за
класически, а не за маловажен случай на нарушение.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 210а ЗЗП, за нарушение на разпоредбите на чл. 68д, ал. 2, т. 2 вр.
ал. 1, пр. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 68в ЗЗП, на юридически лица се налага имуществена
3
санкция от 1 000 до 30 000 лева. В настоящия случай, следва да бъде отчетено, че нелоялната
търговска практика на дружеството-жалбоподател, макар да е засегнала един потребител, е могла
да засегне потенциално неограничен кръг лица – настоящи и бъдещи потребители на услугата. От
друга страна, обаче, съдебното производство е било образувано, по жалба на заинтересованото
лице, поради което и влошаване на процесуалното му положение е недопустимо.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт (законът не провежда
разграничение между представителство в съдебно заседание и защита, посредством писмено
становище), жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-032428/21.12.2021 г., издадено от
директор на регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 210а ЗЗП, на *** била
наложена имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 68д, ал. 2, т. 4, пр. 1
вр. ал. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати на КЗП сумата от
100 (сто) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4