РЕШЕНИЕ
№ 949
гр. Кюстендил, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520102158 по описа за 2023 година
Делото е образувано по депозирана от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост“ 4,
“Бизнес парк“, сграда 6, съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул.
„Александър Жендов“ №6, ет.5, чрез адвокат З. Ц. от Софийска адвокатска
колегия, против С. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, кв.
„*********“, бл. *, вх. *, ап.*, искова молба с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане от
ответника за сумата от 582,28 лева /петстотин осемдесет и два лева и двадесет
и осем стотинки/, представляваща сбор от неизпълнени парични задължения
на длъжника, произтичащи от следните договори между него и „Йеттел
България“ ЕАД: Договор за мобилни услуги № ********* от 09.02.2021г.,
Договор за мобилни услуги №********* от 09.02.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането, както и
сторените деловодни разноски – 25.00 /двадесет и пет/ лева внесена държавна
такса и 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК особеният представител на
ответника оспорва исковете и обстоятелствата на които се основават,прави
възражение за наличието на нищожни клаузи, от което и недължимост на суми
за неустойки.
1
В първото по делото проведено открито съдебно заседание, ищцовото
дружество редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба
се иска даване ход на делото в отсъствие на представител на дружеството,
изразява се становище по проекта за доклад и е направено доказателствено
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, представени са
писмени доказателства.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от назначения
му особен представител адв. С. М. от АК- Кюстендил.
В последващо съдебно заседание, ищцовото дружество редовно призовано,
не изпраща представител. С Молба – становище с вх.№10136/03.09.2024г.
моли за даване ход на делото при отсъствие на представител, изразява се
становище по съществото на спора.
Вместо ответника се явява адв. М..
По делото са ангажирани писмени доказателства, както и е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и
доказателствата по делото при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за
установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства, в т. ч.
приобщените към ч.гр.д. № 1411/2023г. от описа на КРС такива, а именно:
Договор за мобилни услуги № ********* от 09.02.2021г. с предпочетен номер
+**************, съгласно който на абоната бил предоставен мобилен
телефонен апарат ALCATEL 1SE 32GB Dual Grey; Договор за мобилни услуги
№********* от 09.02.2021г. с предпочетен номер +**************, че
страните се намирали в договорна обвързаност по всеки един от посочените
източници на облигационни отношения, по силата на която операторът се
съгласил да предостави на абоната далекосъобщителната си мрежа под
формата на избрани от абоната съответни по всеки от договорите
абонаментни планове, срещу задължението на последния да заплаща за това
посочена в източниците на облигационни отношения такса.
В горепосочените договори са уредени отношенията между ищцовото
дружество – оператор, предоставящ мобилни услуги и лизингодател и
ответника като потребител на мобилни услуги и лизингополучател.
Определен е размерът на дължимите месечни вноски, представляващи
абонаментна такса и такса за потребление и предоставяне от оператора на
ползване на мобилна мрежа/вноска по договор за лизинг, датата на която
същите стават изискуеми, редът за едностранното прекратяване на договорите
при неизпълнение от страна на длъжника, както и дължимите договорни
неустойки в тази хипотеза.
2
Видно от представените по делото Декларация – съгласие от 09.02.2021г. е,
че ответникът декларира, че е получил екземпляр от Общите условия на
оператора, както и, че му е предоставена информацията по чл. 4, ал.1 от
Закона за защита на потребителите.
За дължимите от ответника суми за процесните периоди са издадени и
представени по делото фактури, както следва: Фактура №
**********/15.02.2021г., издадена за отчетен период от 09.02.2021г. до
14.02.2021г. ; Фактура №**********/15.03.2021г. за отчетен период от
09.03.2021г. до 14.04.2021г., Фактура №**********/15.04.2021г. за отчетен
период от 09.04.2021г. до 14.05.2021г.; Фактура №**********/15.06.2021г.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М. В., от която се установява
следното: приложените към делото процесни фактури са осчетоводени при
ищеца. Общият размер на вземането на дружеството към ответника възлиза на
249,23 лв. към 20.03.2023г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК). Общият размер на неустойките, начислени поради предсрочно
прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги чрез мобилен
номер ************** и мобилен номер **************, възлиза на 333,05
лв., в това число: 27,31 лв. – ползвана отстъпка по издадените фактури и
190,78 лв. – неустойка за разлика в цената на мобилното устройство.
От приложеното частно гр. дело № 1411/2023 г. по описа на РС Кюстендил,
се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като са издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 635/30.06.2023 г. за сумите, предмет на настоящата искова
молба. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК. Поради
това е разпоредена процедура по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът счете, че исковете са
допустими, а по същество частично основателни. Мотивите на съда са
следните:
По допустимостта:
3
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност
произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на
исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника -
длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената
заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет
съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното
производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за
допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. При разминаване в
произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се
стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се
създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В
конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е
налице, поради което съдът приема, че искът е допустим.
По основателността:
По отношение на сумите от 183,27 лв., 32,98 лв., 32,98 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги съответно по Договор за
мобилни услуги от 09.02.2021г. с предпочетен номер +************** и
такъв от същата дата с предпочетен номер +**************, съдът
намира следното:
Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установени задължения на
ответника за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни
услуги по посочените източници на облигационни отношения.
Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно
съединяване, искове за установяване задължението на ответника да заплати
стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни
услуги се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за
заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да
установи положителните факти, представляващи елементи от
правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното
облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно
възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването
на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение.
4
Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на
изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани
доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното
неизпълнение за доказано.
Представените и подписани от страните по делото договори за мобилни
услуги установяват юридически факти, породили облигационните
правоотношения между същите. Правоотношенията са срочни, поради което и
за процесния период страните са се намирали в договорна обвързаност.
Съглашенията включват необходимите реквизити, като сред тях са предмет,
срок и описание на предоставените и използвани услуги. Видно от положения
от ответника подпис върху представените по делото декларации-съгласие,
същият е декларирал, че е получил подписан екземпляр от Общите условия,
което показва, че е запознат със съдържанието им и е съгласен с условията по
тях. За да е налице задължение за ответника да заплати стойността на
далекосъобщителните услуги, ищецът следва да установи, че ги е предоставил
на потребителя-ответник за процесния период. Настоящият съдебен състав
приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за
ползването й от последната.
Отделно от горното, следва да се отбележи, че месечните такси се дължат
независимо от реалното потребление на услугите по предоставения
абонамент, поради което ответника е следвало да заплаща доброволно, в срок
и размер, дължимите такси, задължението за които е придобила с
подписването на процесните договори. Тоест дължимостта им не зависи от
генерирания трафик за съответния период, като съгласно сключените
договори, дължимият месечен абонамент осигурява достъп до услугите, за
които е сключен индивидуалния договор, т. е. ежемесечната такса се дължи по
силата на самия договор между страните.
Видно е от представените частни писмени доказателства /фактури/ и
приложени към тях копия на извлечения за общо потребление, че
начисляването на такси е за предоставени услуги, индивидуални номера и
период, през който операторът е предоставил на абоната-ответник мрежата си.
Така, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му
услуги по сключените договори, той дължи месечни абонаментни такси.
С оглед изложеното и предвид събраните по делото писмени доказателства
и в частност приетата, кредитирана от съда и неоспорена от страните,
съдебно-счетоводна експертиза, както и поради липсата на ангажирани по
делото доказателства от страна на ответника, че същият е погасилл
задълженията си към ищцовото дружество, съдът счита, че искът относно
сумата в размер на 249,23 лева, представляващи незаплатени абонаментни
месечни такси за потребление на мобилни услуги, се явява основателен и
доказан по основание и размер.
5
Като последица от уважаване на иска за посочените суми следва да бъде
присъдена и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 20.03.2023 г., до окончателното им изплащане.
По отношение на сумата от 333,05 лв., представляваща начислени
неустойки, както следва: 87,48 лв., неустойка за мобилен номер
************; 27,48 лв., неустойка за мобилен номер *********; 27,31 лв.,
неустойка за ползвани отстъпки по трите фактури и 190,78 лв. неустойка
за устройство – представляваща разликата между стандартната цена на
ALCATEL 1SE 32GB Dual Greu без отстъпка съгласно последната актуална
ценова листа 309,90 лв. и дължимата обща преференциална цена по Договор
за мобилни услуги от 09.02.2021г., съответстваща на оставащия срок от
договора за мобилни услуги), съдът намира следното:
В принципен план неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
В приложените към делото договори за мобилни услуги, се съдържат
идентични клаузи, предвиждащи, че при прекратяване на договора през
първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор или други документи, свързани с него, последният дължи
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а.
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичането на уговорения срок като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на
договора; и б. в случаите, в които е предоставено устройство – и разликата
между цената на предоставеното устройство без абонамент, съгласно
последната актуална ценова листа на оператора и заплатената от потребителя
цена която съответства на оставащия срок от договора.
Хипотезата на прекратяване на договора поради виновно неизпълнение
(какъвто е настоящият случай) се различава от прекратяване на договора
поради отказ на абоната. В случай на отказ от страна на абоната, доставчикът
ще има възможност да предложи свободния вече номер на другиго, а при
забава санкционирана с разваляне, какъвто е настоящият случай, тази
възможност ще възникне едва след определен период от време, а не
автоматично. Затова и доставчикът има обоснован интерес да стимулира
потребителя, който е загубил интерес от ползване на мрежата до края на
срока, да предприеме сам прекратяването, вместо да отказва плащането на
вече неполезните му услуги. Съответно и като уговори неустойка в размер
съпоставим със срока, в който абонамента ще са начислява, дори и плащането
да се преустанови до отпадане на действието на договора поради забавата,
кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение.
6
Безспорно установено в случая бе наличието на валидно възникнали
правоотношения между страните, елемент от допълнителното съдържание на
които е и задължението за абоната да заплати определена парична сума при
предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
Прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения
се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения през
предварително определен срок в договора е основание за развалянето му
според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД . Следователно, доколкото процесните
договори са сключени в писмена форма, изявлениято за прекратяването им
също следва да са в такава форма и с тях следва да се дава подходящ срок за
изпълнение.
В конкретния случай, в действителност операторът е ангажирал
доказателства досежно изпратено до ответника предупреждение, имащо
характер и на покана за изпълнение, в което се очи, че при неизпълнение в
дадения 10-дневен срок, облигационната обвързаност между страните ще
бъде прекратена. Тази покана по своята правна същност обаче представлява
едностранна правна сделка от категорията на адресираните такива, т.е. тези,
които за да произведат правното си действие следва да бъдат получени от
насрещната страна по правоотношението – в случая от адресата и ответник в
настоящото С. Д.. Категорични доказателства, че изявлението на оператора в
гореизложения контекст е достигнало до Д. не са налице. Представеното
писмо с изх.№182/30.05.2024г. от ОПС Перник за доставка на непрепоръчана
кореспондентска пратка за С. Д. на адрес: гр. ******, кв. „*********“, бл. *,
вх. *, ап.*, за което се сочи, че е доставено при посочен начин за доставка – „в
пощенска кутия“ не може да обоснове категоричен извод за това, че
ответникът в действителност е получил изявлението по някой от предвидените
в ГПК способи за връчване. Посоченото писмо единствено сочи на това, че
изявлението, адресирано до ответника е доставено на съответния адрес
посредством пускането му в пощенската кутия.
Поради това именно настоящият състав намира, че операторът не е
упражнил надлежно правото си да прекрати договорите преди изтичане на
срока им. А само предсрочното им прекратяване води до възникване на
уговорената между страните компенсаторна неустойка. Подаването на
заявление по чл. 410 ГПК /20.03.2023 г. / следва крайния срок на договорите.
Освен това то има за свой адресат съда и предвид едностранният характер на
заповедното производство, същото не може да се разглежда като отправено до
длъжника волеизявление за прекратяване на договорната връзка между
страните. Съгласно трайната съдебна практика подобна роля може да изиграе
само исковата молба, тъй като препис от нея се връчва на неизправната по
договора страна, стига разбира се, в нея кредиторът да се позова на
последиците от прекратяване на договора. В случая обаче исковата молба е
подадена в съда на 16.10.2023 год., след изтичане на първоначалния срок по
7
договорите за мобилни услуги. По тези съображения по делото остана
недоказано надлежното прекратяване на процесните договори за мобилни
услуги преди изтичане на първоначалния им срок, което препятства
възникването в полза на ищеца на претендираното вземане за неустойка за
предсрочно прекратяване.
Изложеното идва да покаже, че не са се породили правопораждащите
неустоечните съглашения юридически факти, поради което и вземанията по
тях следва да бъдат оставени без уважение.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в исковия процес и
заповедното производство, на основание т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС, съдебни разноски, съразмерно на
уважената част от исковете. Съдът съобрази, че в заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лева, а за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен договор - в размер на 480 лева или общо
разноски в размер на 505 лева, като от тях ответника дължи на ищеца сумата
от 216,14 лева, съразмерно частта от вземанията, чието съществуване се
установи в исковото производство. В исковото производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 175 лева, депозит за особен
представител в размер на 1200 лева, 300 лева, депозит за вещо лице, както и
480 лева за адвокатско възнаграждение или общо 2155 лева. Съразмерно
уважената част от иска, ответницата дължи на ищеца разноски в размер на
922,34 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК "Йеттел България" ЕАД дължи на ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска, но доколкото ответникът се
представлява от назначен особен представил и няма данни или доказателства
да е направила такива в производството, съдът намира, че разноски не му се
дължат.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК в отношенията
между страните по делото, че С. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******,
кв. „*********“, бл. *, вх. *, ап.*, дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД/
предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ/, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост" 4, Бизнес парк
София, сграда 6, сума в размер на 249,23 лева, представляваща дължими и
8
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за които са издадени Фактура № **********/15.02.2021г., за отчетен период от
09.02.2021г. до 14.02.2021г. ; Фактура №**********/15.03.2021г. за отчетен
период от 09.03.2021г. до 14.04.2021г., Фактура №**********/15.04.2021г. за
отчетен период от 09.04.2021г. до 14.05.2021г.; Фактура
№**********/15.06.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения, на основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД, иск за признаване на установено, че С. Ж.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, кв. „*********“, бл. *, вх. *, ап.*,
дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ предишно наименование "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ/, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. "Младост" 4, Бизнес парк София, сграда 6, сума в размер на
333,05 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. Ж. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, кв. „*********“, бл. *, вх. *, ап.*, да заплати на "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ/, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
"Младост" 4, Бизнес парк София, сграда 6, сума в общ размер на 1138,48 лева,
представляващи разноски в заповедното производство и в исковото
производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9