№ 220
гр. Варна , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20203100503109 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 261 481 /19.08.2020г.,
подадена от „Паркър" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик" 55, ет. 5, офис 502, представлявано от С.Г.И., срещу решение
№ 3381 / 22.07.2020г., постановено по гр.д. № 14 083 / 2019г. на ВРС, 20 с-в, в частта, с
която е прието за установено в отношенията между страните, че „Паркър“ ЕООД, ЕИК
*********, дължи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, сумата
от 12180,00 лв., представляваща сбор от задължения за наем за периода 01.11.2018 г. -
31.05.2019 г. по Договор № 17-052/17.02.2017 г. за наем на площи от елементи от
разпределителната ел. мрежа собственост на „ЧЕЗ Разпределение” АД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019
г. до окончателното изплащане, както и сумата 450,51 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава за периода 30.11.2018 г. – 12.07.2019 г. начислени върху отделните
месечни задължения за наем, които суми са предмет на Заповед за изпълнение №
5502/17.07.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 11095/2019 г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. С
решението жалбоподателят е осъден да заплати сторените съдебно-деловодни разноски,
1
включително и в заповедното производството.
В жалбата се излага, че решението е направилно - постановено в нарушение на
материалния закон. Конкретизира, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че
направеното от „ПАРКЪР" ЕООД правоизключващо възражение за нищожност на
договора на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД е неоснователно и процесният договор за
наем е проявил своето действие между страните по него. Сочи, че в договора липсва
необходимата индивидуализация на вещите, които ще се отдават под наем, не е съставян и
двустранно подписан от страните протокол по чл.12 от договора, те не са постигнали
съгласие относно конкретните вещи, предмет на договора, които се предоставят за ползване
и е налице порок, който се отразява на съставомерността на сделката, който не може да бъде
саниран и води до нищожността по см. на чл.26, ал.2 ЗЗД. Неправилно съдът е приел, че
извършената от „ПАРКЪР" ЕООД престация на наемната цена представлява недвусмислено
волеизявление от негова страна за валидното възникване на правната връзка между страните
по договора, като при това положение, като наемател не може в последващ извършените от
самия него плащания момент, да се брани с възражения, че наетата вещ не му е предоставена
за ползване при липсата на твърдения за промяна в обстоятелствата касаещи
облигационната връзка след извършване на последното му плащане, като недопустимо
предвид разпоредбата на чл.293, ал.З от ТЗ. Разпоредбата на чл.293, ал.З ТЗ е ограничено
единствено до нарушаване на формата за действителност на сделката. В настоящия случай
липсва такова насрещно изпълнение, доколкото „ЧЕЗ Разпределение България" АД не е
изпълнило основното си задължение по договора за наем, да отстъпи на „ПАРКЪР" ЕООД
ползването на фасадни площи от елементи от електроразпределителната си мрежа.
Неправилно и в нарушение на материалния закон съдът е приел, че договорът не се явява
сключен под отлагателно условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД. Неоснователна е тезата на
съда, че постигнатото от страните съгласие, обективирано в чл. 10, ал.5 от договора, за
гратисен период на плащане на наемната цена до 01.03.2017г., като са се съгласили след
този момент задълженията за наем са изискуеми, независимо от обстоятелството към тази
дата „ПАРКЪР" ЕООД се е снабдило със съответните разрешения от Столична Община, и от
съдържанието на договора не може да се направи извод, че в него се съдържа клауза
поставяща задължението на „ПАРКЪР" ЕООД за плащане на наемната цена в зависимост от
факта, дали е започнал или не ползването на фасадните площи. Уговореното в чл.12, ал.З от
договора, ползването на отдадените под наем фасадни площи от елементите от
електроразпределителната мрежа и монтирането на рекламни елементи да се осъществява
само при наличие на надлежно издадено разрешение от Столична Община е едно възможно
и допустимо бъдещо несигурно събитие. Тъй като сбъдването му не се е осъществило по
независещи от волята на страните причини, се е породилo само правно очакване за
придобиване на права. Счита, че извършените плащания не представляват признание за
съществуването на облигационно задължение, произтичащо от процесния договор за наем,
доколкото дължимостта на наемната цена се обуславя от изпълнението на основното
задължение на наемодателя - да отстъпи ползването на вещта и тя да бъде поставена на
2
негово разположение, да премине в негово държане, каквото изпълнение от страна на „ЧЕЗ
Разпределение България" АД не се доказало. Моли се обжалваното решение да бъде изцяло
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции. В открито
съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуален представител по делото,
който заявява, че поддържа подадената жалба, развива подробно доводите си по същество и
моли за отмяна на първоинстанционното решение, както и да му се присъдят сторените
разноски- за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, ЕИК *********, с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба. Сочи, че действителната обща воля на страните по смисъла на чл. 20 от
ЗЗД била, че наемната цена по договора ще бъде дължима, независимо от обстоятелството
дали наемателят физически е монтирал или не рекламни елементи, доколкото страните са
изразили волята си за недължимост на наемна цена единствено в рамките на договорения
гратисен период до 01.03.2017г. Неоснователно е твърдението за наличие на порок, който
не можел да бъде саниран и водел до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 от
ЗЗД. Твърди, че между страните е било налице постиганото съгласие относно конкретните
наети вещи, както е видно от събраните по делото писмени доказателства, в които са
индивидуализирани с точност по местонахождение вещите и била осигурена възможност за
ползването им. Независимо от липсата на разрешение от страна на Столична община за
монтиране на рекламните елементи, страните са се съгласили помежду си, че наемът е
дължим. Близо година наемателят -ответник е престирал наемна цена, съобразно условията
на договора, което извънсъдебно действие е конклудентно и недвусмислено волеизявление
на търговеца, че е признал в отношенията си с наемодателя за валидното възникване на
правната връзка между двамата, съответно, че се е считал обвързан от нея, независимо от
липсата на подписан между страните двустранен протокол за наемните табла и касети.
Наемателят не може в последващ извършените от самия него плащания момент да се брани
с възражение, че наетата вещ не му е предоставена, при липса на твърдения за промяна в
обстоятелствата по облигационната връзка след извършваните плащания. Моли се по тези
съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. В открито съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява,
депозирала е молба, с която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба, моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски в
размер на юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени от
„ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
3
София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, срещу „Паркър“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
55, ет. 5, ап. 502, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
12180,00 лв., представляваща сбор от задължения за наем за периода 01.11.2018 г. -
31.05.2019 г. по Договор № 17-052/17.02.2017 г. за наем на площи от елементи от
разпределителната ел. мрежа собственост на „ЧЕЗ Разпределение” АД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г.
до окончателното изплащане, както и сумата 453,85 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава за периода 30.11.2018 г. – 12.07.2019 г. начислени върху отделните
месечни задължения за наем, които суми са предмет на Заповед за изпълнение №
5502/17.07.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 11095/2019 г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящите искове с обстоятелството, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил
срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение. Твърди, че на 26.05.2014 г. въз
основа на тръжна процедура страните сключили Договор № 17-052/17.02.2017 г., по силата
на който ищецът отдал на ответника под наем за разполагане на рекламни елементи фасадни
площи от сто броя разпределителни касети и разпределителни табла, разположени на
територията на гр. София, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Месечният
наем по договора бил договорен в общ размер от 1740,00 лв. с включен ДДС и падеж между
20-то и 30-то число на месеца, за който се отнася. С чл. 10, ал. 5 страните договорили, че в
гратисния период до 01.03.2017 г. не се дължи наемна цена и наемателят следва да се снабди
със съответните разрешения от Столична община за монтаж на рекламни елементи, а
първата месечна наемна вноска ще се дължи, считано от 01.03.2017 г., независимо от
обстоятелството дали към този момент наемателят фактически е монтирал или не рекламни
елементи. С чл. 10, ал.4 страните приели да се начислява обезщетение за забава за
просрочените плащания в размер на законната лихва. Ищецът сочи, че в периода от
01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. ответникът заплащал месечните си задължения за наем, след
което преустановил плащанията, а многократните разговори за погасяване на вземанията не
дали резултат. Излага, че на 16.05.2019 г. връчил на ответника едностранно предизвестие за
прекратяване на договора, считано от 30.05.2019 г. Поддържа, че наемателят се е възползвал
от правото на ползване на елементите от собствената на ищеца разпределителна ел. мрежа,
независимо дали фактически е разположил рекламни пана върху фасадните им площи. Сочи,
че така ответникът е възпрепятствал възможността му да отдаде под наем същите площи на
друго лице и да получава съответното възнаграждение. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното
и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Паркър“ ЕООД, чрез адв. Петър
Чорбаджийски оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че страните са сключили
4
процесния договор за наем, но оспорва, че считано от 01.03.2017 г. е дължал наемна цена
независимо дали към този момент фактически е монтирал или не рекламните елементи,
предмет на договора, както и че за процесния период е възпрепятствал възможността
ищецът да отдаде под наем същите площи на друго лице. Сочи, че съгласно чл.12, ал.1 от
договора ползването на отдадените фасадни площи от разпределителните касети и
разпределителни табла започва след оформяне на двустранен протокол между страните, в
който задължително се отразявал броя на елементите от разпределителната ел. мрежа, като
всички касети и табла следвало да се опишат, включително с точното им местоположение.
Излага, че с подписването на протокола страните следвало да постигнат съгласие относно
вещите, предмет на наемния договор. Сочи, че такъв протокол не бил съставен поради липса
на съгласие относно броя касети и табла и тяхното местоположение. Твърди, че съгласието е
условие за валидно възникване на наемното правоотношение, а поради липса на такова
договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД. Сочи, че договорът е сключен с
отлагателно условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, като в чл. 2, страните уговорили
отдадените под наем площи да се ползват за разполагане на рекламни елементи след
получаване на съответното разрешение от Столична община и при спазване на изискванията
за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-
декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община.
Излага, че в гратисния период предприел действия за получаване на разрешение от
Столична община за поставяне на рекламните елементи по реда на НПОРИМДЕРДТСО, но
заявлението му било върнато с аргумента, че процесният договор за наем не бил такъв за
поземлен имот или сграда. Ответникът уведомил ищеца за това и на проведената среща с
Главния архитект на Столична община и служители от ресорните дирекции, Главният
архитект отказал да подпише разрешение, тъй като процесният договор бил за наем на
енергийни уредби по смисъла на § 1, т. 19 от Закона за енергетиката, а не договор за наем на
имот, какъвто се изисквал съгласно чл. 24, ал.2 от НПОРИМДЕРДТСО. Доколкото преди
тази среща бил изтекъл гратисния период по чл.10, ал.5 от договора ответникът започнал да
заплаща наемна цена, предвид уверенията, че ще бъде издадено разрешение за поставяне.
Сочи, че доколкото разрешение не е издадено, то и отлагателното условие не се е сбъднало и
договорът за наем не е проявил действието си. Последното аргументира и с твърдението, че
наемодателят не е предоставил държането на вещите. Твърди също, че ищецът е знаел за
невъзможността да се издаде разрешение за поставяне на рекламни елементи, но въпреки
това не се е съгласил за прекратяване на договора по взаимно съгласие, нито го е прекратил
едностранно на основание чл. 26, т.2 и т.3. Определя като злоупотреба с право
обстоятелството, че ищецът продължил да издава фактури за наемната цена по договора без
да предостави на „Паркър“ ЕООД ползването на фасадни площи. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на исковете.
В проведеното открито съдебно заседние ищецът с писмена молба поддържа
изразеното становище по спора.
5
В о.с.з. ответникът, чрез адв. Чорбаджийски и оспорва исковете, доразвива доводите
си в писмени бележки.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно действителността на договора, евент. породил ли е действие,
поради несбъдване на отлагателно условие, под което е сключен.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че 1/ са
страни по Договор No 17-052 / 17.02.2017г. за наем на площи от елементи от
разпределителната ел. мрежа, собственост на „ЧЕЗ Разпределение“ АД, че 2/ ответникът
е извършвал плащания на дължимата наемна цена в периода 01.03.2017г. до 28.02.2018г., че
3/ Столична община не е издала разрешение за поставяне на рекламни елементи по реда на
НПОРИМДЕРДТСО върху разпределителни касети и разпределителни табла, собственост
на „ЧЕЗ Разпределение“ АД.
Видно от чл. 1 от Договор № 17-052/17.02.2017 г. за наем на площи от елементи от
разпределителната ел. мрежа, собственост на„ЧЕЗ Разпределение България” АД,
наемодателят „ЧЕЗ Разпределение България” АД предоставя на наемателя „Паркър“ ЕООД
за временно и възмездно ползване фасадни площи от сто броя разпределителни касети и
табла собственост на наемодателя, разположени на територията на гр. София с подробна
индивидуализация и опис, съдържащи се в двустранно подписан между страните протокол,
представляващ Приложение № 1 – неразделна част от настоящия договор, а наемателят
наема същите, като ще ги ползва единствено за договореното предназначение. В чл. 2 от
договора, страните са уговорили, че фасадните площи от разпределителните касети и табла
ще се ползват за разполагане от наемателя на рекламни елементи, след получаване на
съответните разрешения от Столична община и при спазване на изискванията на Наредбата
за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративните
6
елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Изрично чл. 8 от
договора предвижда, че срещу предоставеното ползване, наемателят се задължава да
заплаща наемна цена, която е доуточнена в чл. 10. В ал.1 първа на последния е договорено,
че наемодателят предоставя на наемателя ползването на процесните площи срещу месечна
наемна цена от 14,50 лв. без ДДС, за всяко ползвано табло или касета, или общо 1450,00 лв.
без ДДС, за всички площи, като в ал. 2 е посочено, че цената ведно с дължимото ДДС се
плаща ежемесечно между 20-то и 30-то число от месеца, за който се дължи, но не по-късно
от изтичането му. Съгласно ал.5 наемодателят предоставя на наемателя гратисен период до
01.03.2017 г., през който да се снабди със съответните разрешения от Столична община, като
първата месечна наемна вноска се дължи, считано от 01.03.2017 г.
Съобразно чл. 12, ал.1 от договора ползването от наемателя на отдадените под наем
фасадни площи, започва след двустранното подписване на договора и оформяне на
двустранен протокол между наемодателя и наемателя, представляващ Приложение № 1 –
неразделна част от договора. В протокола задължително се отразява броя на елементите от
разпределителната ел. мрежа, от които наемателя ползва фасадни площи, като се
описват/индивидуализират конкретните разпределителни табла и касети, както и точното им
местоположение. Страните изрично са уговорили като задължение на Наемодателя /чл. 15/
да окаже необходимото съдействие на Наемателя за снабдяване с разрешение за поставяне
на рекламни елементи, както и да осигури необезпокоявано ползване на наетите площи.
Изрично е упоменато, че при намаляване или увеличаване на броя на наетите
разпределителни касети и табла, следва да се сключи допълнително споразумение към
договора. Изрично в чл. 16 от договора страните са договорили, че Наемателят следва да
спазва всички предписания на НПОРИМДЕРДТСО.
В чл.22 е предвидено, че при забава от страна на наемателя при плащането на
наемната цена, той дължи неустойка в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В раздел IX от договора са уредени случаите на прекратяване на договора, като сред
тях са уговорените в чл. 26 – т.2 и т.3 хипотези, когато наемодателят може едностранно
да прекрати договора, преди изтичане на крайния срок, без да дължи на наемателя
предизвестие,в случай че: т.2. – наемателят не е платил наемната цена по договора за два
или повече последователни месеца и т.3. – налице е разпореждане или забрана за
осъществяване предмета на договора от компетентен орган.
С писмо от „ЧЕЗ Разпределение България” АД с изх. № CD-DOC-5380/03.05.2019 г.
до „Паркър“ ЕООД, с което ответникът е поканен да заплати задълженията си по Договор №
17-052/17.02.2017 г. възлизащи на 24360,00 лв. за наемна цена в периода 30.03.2018 г. до
30.04.2019 г. и обезщетение за забава, което към 03.05.2019 г. възлиза на 1361,56 лв., ищецът
е отправил изявление, че счита договора за прекратен на основание чл. 26, т.2 и т.3 от
същия, считано от изтичането на двуседмичен срок от получаване на поканата. Ответникът
не е оспорил получаването на поканата, което се удостоверява от разпечатка от е-мейл-
7
кореспонденция водена между двете дружества на 16.05.2019 г. Кореспонденцията се води
чрез посочения за наемателя е-мейл адрес в чл. 29 от договора.
С първия е-мейл от 16.05.2019 г., 09:40 ч., представител на ответника „Паркър“
ЕООД уведомява представител на ищеца, че в прикачен файл изпраща молба за
прекратяване на договор за наем на елетроразпределителни касети.
С последващ е-мейл от 16.05.2019 г., 10:06 ч., представител на ищеца уведомява
ответника, че за да се прекрати договора за наем е необходимо да се платят всички
задължения по него.
С е-мейл от 16.05.2019 г., 10:28 ч., ответникът риторично поставя въпроса, дали да
разбира, че за да се прекрати договора трябва да плати цялата сума, и ако не я плати
продължава да тече наема и да си плаща главница и лихви. Признава, че има задължения
към ищеца, но изразява недоумение защо не може да прекрати договора.
От ищеца е представен е-мейл, изпратен му от ответника от дата 04.12.2018 г., с
който вторият е уведомил първия, че са уточнени булевардите, по които да започне
почистването и монтажа на разпределитените касети.
Представени са и доказателства – инвестиционно предложение, изходящо от ищеца и
ответника до Община Варна, ведно с снимков материал и цветна карта, от които се
установяват преддоговорните отношения и намеренията на страните и целите, за които е
сключен процесният договор за наем.
Като доказателства по делото са приети и седем фактури с доставчик ищеца и
получател ответника на стойност 1740,00 лв. с ДДС съоветно № 118211/20.11.2018 г., №
118762/20.12.2018 г., № 119145/21.01.2019 г., № 119643/20.02.2019 г., № 120274/20.03.2019
г., № 120704/22.04.2019 г. и № 121374/20.05.2019 г., като всичките са с вписано основание –
наем, 100 бр, касети, табла, с.д.17-052.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
5502/17.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 11095/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи облигационната връзка с
кредитополучателя по процесния договор за наем, в това число изпълнение на
задълженията си по същия, вкл. за предоставяне на обектите по договора и размера на
вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващите си
8
възражения, а именно: че договорът е недействителен - нищожен, евент. че не е породил
действие, поради несбъдване на отлагателно условие, под което е сключен.
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за валидно
сключен договор за наем. Безспорно е прието в производството, че ищецът и ответникът са
страни по Договор No 17-052 / 17.02.2017г. за наем на площи от елементи от
разпределителната ел. мрежа, собственост на „ЧЕЗ Разпределение“ АД. Ответникът
оспорва,обаче, действителността на договора, евентуално, че същият не е произвел
действие.
Не е налице порок във волята на страните, който да влече след себе си нищожност
на договора, както твърди въззивникът. Действително, че в чл. 1 от договора е
предвидено страните да подпишат двустранен протокол – Приложение №1, който да
съдържа подробна индивидуализация и опис, а такъв не е съставен. Видно е, обаче, че още
в чл.1 страните ясно са постигнали съгласие относно вещите, които се предоставят за
ползване, а именно 100бр. разпределителни касети и разпределителни табла, поради което и
въззивният съд не може да приеме, че липсата на допълнителната конкретизация е
обстоятелство, което засяга действителността на договора.
По отношение на твърдението, че договорът е сключен под отлагателно условие по
смисъла на чл. 25 от ЗЗД, съдът намира същото за обосновано. Съдът изхожда от общата
цел, която страните преследват със сключването на договора и която се установява от
представените писмени доказателства. Видно е от инвестиционното намерение, което
страните заедно заявяват пред Столична Община, че процесният договор се сключва с една
основна цел за „поддръжка на електроразпределителните касети на територията на
Столична община и изграждането и монтирането на информационни рамки по фасадите на
съоръженията“. В самото инвестиционно предложение се доразвиват целите, за
изпълнението, на които страните са подписали и процесния договор. Предвид тези
съображения и тълкувайки волята на страните, изразена в договора, напълно обосновано е
да се приеме, че както сключването на договора, така и неговото действие е поставено в
зависимост от изпълнението на този общ проект и постигането на целите му, за което е
необходимо и надлежното разрешение по реда на Наредбата за преместваемите обекти, за
рекламните, информационни и монументално-декоративните елементи и за рекламната
дейност на територията на Столична община /наричана по-долу Наредбата/. Именно и
получаването на разрешение от Столична община е поставено като условие за възникването
на възможността страните да упражнят своите права и задължения по сделката. В чл. 2 от
договора, страните са уговорили изрично, че фасадните площи от разпределителните касети
и табла ще се ползват за разполагане от наемателя на рекламни елементи, след получаване
на съответните разрешения от Столична община и при спазване на изискванията на
Наредбата. В чл. 12 ал.3 от договора изрично се сочи, че ползването от наемателя на
отдадените под наем площи, предмет на договора, и монтирането на рекламни елементи и
материали се осъществява само при наличие на надлежно издадено от Столична община
9
разрешение по реда на Наредбата. Страните са уговорили и като задължение на
Наемодателя /чл. 15/ да окаже необходимото съдействие на Наемателя за снабдяване с
разрешение за поставяне на рекламни елементи, както и да осигури необезпокоявано
ползване на наетите площи. В чл. 16 от договора страните са договорили, че Наемателят
следва да спазва всички предписания на Наредбата. Всички тези текстове от процесния
договор в светлината на инвестиционното предложение сочат обусловеността на
договора от получаване на надлежното разрешение. В този смисъл и доколкото, след като
се съобрази специфичното естество на отдаваните обекти под наем, както и че именно
възможността за реалното им ползване стои като основание на сключения договор за
наем, въззивният съд намира, че следва да се възприеме тезата, че договорът е сключен при
условията на чл. 25 от ЗЗД, а именно под отлагателно условие. Предоставянето на правото
на наемателя да ползва вещите съгласно договореното им предназначение е очевидно
обусловено от настъпването на това бъдещо несигурно събитие, което не зависи от волята
на страните, а от Столична община. Безспорно е прието в производството, че Столична
община не е издала разрешение за поставяне на рекламни елементи по реда на Наредбата
върху разпределителни касети и разпределителни табла, собственост на „ЧЕЗ
Разпределение“ АД. Видно е от представените доказателства, че двете страни по
договора са извършили необходимите действия за снабдяване с надлежно разрешение /не са
представени доказателства за обратното/, т.е. съвместно са извършвали действия,
насочени към сбъдването на условието. Въпреки това, обаче, то не е настъпило, като не е
издадено надлежно разрешение.
Уговореният между страните гратисен период за заплащане на наемната цена, съдът
тълкува в насока, че това е бил очакван между страните период, след който следва да се
сбъдне отлагателното условие, но обстоятелството, че това не се е случило, а ответникът е
решил да изпълнява до един момент, до който е очаквал настъпване на условието, а след
това се е изяснило, че няма да настъпи, не променя обстоятелството, че договорът е сключен
под отлагателно условие, което не е настъпило.
В хипотезата на сделка, сключена под отлагателно условие, правното действие на
същата е поставено в зависимост от осъществяването на едно бъдещо и несигурно събитие,
така, че докато то не настъпи, сделката няма действие. В процесния случай, поради
несбъдване на отлагателното условие, договорът не е влязъл в сила и следователно за
ответника не е възникнало задължение да заплаща наемна цена. По изложените
съображения, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради различие в крайните изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да
бъде отменено в обжалваната част и постановено друго съобразно изложените мотиви на
въззивния съд. В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за обезщетение
за забава с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за периода 30.11.2018г. – 12.07.2019г. за
разликата над присъдената с решението сума до пълния претендиран размер от 453,85 лв.
като неоснователен, решението е влязло в сила.
10
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, решението в частта за разноските също следва да бъде
изцяло отменено, като съобразно отправените искания и представените доказателства, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в общ размер от 2379.56лв., от които 1000 лв., сторени разноски пред
първата инстанция за адвокатско възнаграждение и 1379,56 лв., сторени разноски пред
въззивната инстанция /279.56лв. за заплатена държавна такса и 1100лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3381 / 22.07.2020г., постановено по гр.д. № 14083/2019г. на РС
- Варна, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че
„Паркър“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе” № 159, сумата от 12180,00 лв., представляваща сбор от задължения за
наем за периода 01.11.2018 г. - 31.05.2019 г. по Договор № 17-052/17.02.2017 г. за наем на
площи от елементи от разпределителната ел. мрежа собственост на „ЧЕЗ Разпределение”
АД, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 450,51
лв., представляваща сбор от обезщетения за забава за периода 30.11.2018 г. – 12.07.2019 г.
начислени върху отделните месечни задължения за наем, които суми са предмет на Заповед
за изпълнение № 5502/17.07.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 11095/2019 г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, както и в ЧАСТТА за разноските изцяло, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе”
№ 159, срещу „Паркър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 55, ет. 5, ап. 502, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от
ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 12 180 лв. /дванадесет хиляди сто и осемдесет лева/,
представляваща сбор от задължения за наем за периода 01.11.2018 г. - 31.05.2019 г. по
Договор № 17-052/17.02.2017 г. за наем на площи от елементи от разпределителната ел.
мрежа собственост на „ЧЕЗ Разпределение” АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 450,51 лв. /четиристотин и петдесет лева и
11
петдесет и една стотинки/, представляваща сбор от обезщетения за забава за периода
30.11.2018 г. – 12.07.2019 г., начислени върху отделните месечни задължения за наем, които
суми са предмет на Заповед за изпълнение № 5502/17.07.2019 г., издадена по ч. гр. д. №
11095/2019 г. по описа на ВРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, ДА ЗАПЛАТИ
на „Паркър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 55, ет. 5, ап. 502, сумата от 2 379.56лв. /две хиляди триста
седемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в двете
инстанции разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12