Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
02.12.2019 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 1592 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран от Софийска градска прокуратура с иск по
чл. 155, т. 3 от Търговския закон за прекратяване на „С.6.” ЕООД, ЕИК ********.
Искането е мотивирано с обстоятелството, че след смъртта на едноличния
собственик на капитала и управител на дружеството Б.В.С. на 22.08.2018 г., дружеството няма вписан нов
управител.
Препис от исковата молба е връчен на ответника „С.6.”
ЕООД, чрез назначения му особен представител адв. А.К., като в рамките на
законоустановения срок е подаден писмен отговор. С него се излага становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск. Доводите за
недопустимост на иска се обосновава с липсата на правен интерес от предявяване
на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ, при наличието на изричната
разпоредба на чл. 157, ал. 1 от ТЗ, която предвижда, че дружеството се
прекратява по силата на закона със смъртта на едноличния собственик на капитала
/в този смисъл е постановеното от ВКС решение № 73/21.06.2019 г., по т. дело №
2413/2018 г./. Поддържа, че не се установява наличието на предпоставките по чл.
155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството, тъй като починалият едноличен
собственик на капитала е в обективна невъзможност да впише нов управител на
дружеството, което прави прилагането на санкцията по чл. 155, т. 3 от ТЗ
неприложима. Моли съда да прекрати производството като недопустимо, евентуално
да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
На настоящия съдебен състав е известна наличната към
момента противоречива съдебна практика относно допустимостта на иск по чл. 155,
т. 3 от ТЗ за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, в
хипотезата на смърт на едноличния собственик на капитала. Част от съставите
поддържат, че такъв иск е недопустим /в този смисъл е решение
№ 73/21.06.2019 г., по т. дело № 2413/2018 г. на ВКС, І
ТО, както и определение № 2976/13.09.2019 г. на САС, ТО, по ч. в. д № 3882/2019
г./, а друга част считат, че такъв иск е допустим и може да бъде разгледан
/така определение № 302 от 28.06.2018 г. на ВКС, І ТО, по ч. т. д. № 1280/2018 г., постановено по чл. 273, ал. 3 ГПК; определение № 3231 от
4.10.2019 г. на САС, ТО, по
ч.т.д. № 4178/19 г.; определение № 2903
от 29.08.2019 г. на САС, ГО, по
гр.д. № 3611/19 г.; определение № 3145 от
2.10.2019 г. на САС, ТО, по
ч. гр. д. № 4331/19 г. и определение № 3281/09.10.2019 г. на САС, ГО, по ч. гр.
д. № 4209/2019 г./. Както вече е посочил в определението за насрочване на
делото, настоящият съдебен състав споделя становището, застъпено във втората
група актове, а именно, че такъв иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Съществуват различни становища относно обстоятелството
дали предвиденото в чл. 157, ал. 1 от ТЗ основание за прекратяване на
едноличното търговско дружество, ако едноличният собственик на капитала е физическо лице и то почине, действа
автоматично. Безспорно е, че в патримониума на законните наследници на това лице
преминават дружествените дялове, съгл.
нормата на чл. 127 от ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство. Законово предвиденото право
за наследниците е да вземат решение, свързано с дейността на дружеството - дали
да бъде продължена тя или дружеството да бъде прекратено, като това решение следва
да предхожда вписването на промени по партидата на дружеството, свързани с
промените в подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 119 от ТЗ /така решение № 82 от 01.07.2009 г. на ВКС,
ІІ ТО, по т. д. № 820/2008 г./. Дори да е налице решение на наследниците, с
което се отказва продължаване дейността на дружеството или в един относително
по-продължителен срок /законът не определя срок, в който наследниците да заявят
желанието си за продължаване на дейността/ наследниците да не изразят воля относно продължаването на
дейността, то това няма за пряка последица заличаването на дружеството от
Търговския регистър. Първото
обстоятелство, което подлежи на вписване там е
прекратяването на
едноличното ООД, след което, предвид разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ТЗ следва да бъде проведено
производство по ликвидация, след приключване на което може да се заяви искане
за вписване на заличаване на дружеството. Прокурорът не е легитимиран да заяви
пред Търговския регистър прекратяването на дружеството в хипотезата на чл. 157,
ал. 1 от ТЗ. Без надлежно заявяване на това обстоятелство пред Търговския
регистър, няма как да бъде вписано прекратяване на дружеството и предвид
принципа, установен в чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ, за третите добросъвестни лица
дружеството продължава да съществува /дори ако се приеме, че прекряването му е
настъпило ех lege със смъртта на едноличния собственик на капитала/. Без надлежно вписване на прекратяването в
Търговския регистър, няма основание за започване на производство по ликвидация,
а при
прекратяването на дружество с ограничена отговорност, както и при прекратяване
на всяко юридическо лице, задължително се
извършва ликвидация. Ликвидацията на търговски дружества се осъществява по реда
на чл. 266 и сл. ТЗ и при приключването й дружеството се заличава /чл. 273 ТЗ/.
Производство по ликвидация на дружество не се провежда единствено при преобразуването му или при несъстоятелност. При
прекратяване на едноличното дружество с ограничена отговорност на основание чл.
157, ал. 1 ТЗ също се извършва ликвидация на дружеството,
като заличаването му е предпоставено от приключване на ликвидацията. Независимо
от липсата на препращане в нормата на чл. 156, ал. 1 ТЗ към основанието за
прекратяване по чл. 157, ал. 1 ТЗ, в
хипотезата по последната цитирана разпоредба е изключено прекратяване без
ликвидация. Доколкото ответното дружество
продължава да е вписано в Търговския регистър, с управител – починалото лице
и при невъзможността прекратяването на дружеството да бъде заявено по реда на
чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ от прокурора, както и при липсата на данни наследниците на едноличния
собственик на капитала да са упражнили това
правомощие, то следва да се приеме, че вписването на
прекратяването може да бъде направено единствено като резултат от съдебно
решение, постановено в хипотезата на чл. 154, ал. 1, т. 5 вр. чл. 155, т. 3 от
ТЗ. Затова настоящият съдебен състав приема, че е налице правен интерес за
прокурора от предявяване на иска.
С оглед гореизложеното, Съдът намира
направеният от особения представител на ответника отвод за недопустимост на
настоящето производство за неоснователен.
От приетите по делото писмени доказателства и от извършената
справка по партидата на ответното дружество в Търговския регистър към Агенция
по вписванията, се установи, че ответното дружество е регистрирано в ТР на 12.03.2015
г., като му е предоставен ЕИК ******** и В.С.Е.е вписан като управител и
едноличен собственик на капитала. На 22.12.2015 г. е вписана промяна в
обстоятелствата, като на мястото на Еленкин, като управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството е вписан Б.В.С.. Видно от представената по делото
служебна справка от Национална база „Население“,С.е починал на 22.08.2018 г. Към
момента на приключване на устните състезания по делото, по партидата на
ответното дружество в ТР не е вписан управител, различен от починалия на 22.08.2018
г. Б.В.С..
С оглед гореустановеното, Съдът приема, че са налице
предпоставките за прекратяване на ответното дружеството по реда на чл. 155, т.
3 от ТЗ. Установи се, че след смъртта на вписания в търговския регистър
управител на ответното дружество на 22.08.2018 г. не е вписан нов управител,
което означава, че в продължение на повече от три месеца дружеството няма лице,
което да го представлява, съответно да извършва каквито и да е действия от
негово име.
Предвид изложеното Съдът намира, че предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на производството, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на съда разноски за държавна такса и възнаграждение за
назначения му особен представител в размер общо на 380 лева /80 лева държавна
такса и 300 лева възнаграждение за особения представител, изплатено от бюджета
на съда/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3 от Търговския закон, еднолично дружество с ограничена
отговорност с наименование „С.**”, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, по иска на Софийска градска прокуратура.
ОСЪЖДА „С.6.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 380 лева, представляваща
дължима държавна такса и възнаграждение за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се изпрати заверен
препис от него на Агенция по вписванията – Търговски регистър.
Съдия: