Решение по дело №9138/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4400
Дата: 23 декември 2022 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20225330109138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4400
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330109138 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба Й. С. П. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с която е
предявен иск за прогласяване за недействителен на клауза за заплащане на такса за бързо
разглеждане на договор и клауза за заплащане на такса за динамично плащане, уговорени в
договор за кредит от 27.11.2020 г., поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща
закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете.
Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения,
изложени в отговора. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация – чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, че клаузата за
такса бързо разглеждане противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В
тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза
за такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане.
С определение от 21.09.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредит № ********** от 27.11.2020 г. с посоченото от ищеца
съдържание, в който е уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на
договор и клауза за заплащане на такса за динамично плащане, така както е посочена като
съдържание в исковата молба, както и че тези такси не са включени и не формира
посочения в договора ГПР от 33.27 %.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Би Енд Джи Кредит“
1
ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на такса за бързо разглеждане на документи:
В чл.9, ал.1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на документи в
размер на 253.68 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с
добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на
насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са
или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на
заявката и получаване на становище до 2 часа след подаване на предложението за сключване
на договор за заем. Не са представени доказателства от ответника в какъв срок се разглеждат
документите при отказ от услугата бързо разглеждане, за да се прецени дали е икономически
оправдано потребителят да предпочете да се ползва от посочената клауза. Следва да се
посочи, че размерът на тази такса е повече от 1/4 от размера на получения заем. Липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата
е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите
нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника,
без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по
договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването
на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което е нищожна.
Тъй като противоречието между клаузата за такса за бързо разглеждане и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай
не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността
на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по чл. 9,
ал.1 от договора.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за бързо разглеждане по
чл.9 от договора.
По иска за недействителност на такса за динамично плащане:
В чл.9, ал.2 от договора е предвидена такса за динамично плащане в размер на
377.52 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави,
доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация
2
на кредитора. Още повече въобще не е ясно от договора в какво се състои престацията на
кредитора, какво включва тази услуга. По делото не са представени Общи условия, за да се
установи дали в тях е регламентирана тази услуга. Още повече тази такса е разход по
кредита и следва да е включена в ГПР. с Уговарянето й като допълнителна услуга, нея се
цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е
извършена конкретна услуга и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че и този иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за динамично
плащане по чл.9, ал.2 от договора.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 50 лева,
платена държавна такса, които ще й се присъдят изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.8/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за адв. Е. И в размер на по 300 лева по всеки иск или общо 600 лева, с оглед уважената част
от претенцията, ще се присъди в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за бързо разглеждане, обективирана в чл.9,
ал.1 от договор за кредит № *********** от 27.11.2020 г., сключен между Й. С. П., ЕГН
********** и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите
нрави и като заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за динамично плащане, обективирана в
чл.9, ал.2 от договор за кредит № ********** от 27.11.2020 г., сключен между Й. С. П., ЕГН
************ и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, като противоречаща на
добрите нрави и като заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА Й. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******************* сумата в размер на 100 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА Е. Г. И., с личен №
**********, вписана в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 600 лева -
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4