№ 23
гр. Разград, 31.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Светлана К. Чолакова
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Люб. М.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно наказателно
дело № 20233300600404 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С определение № 85/08.09.2023 г., постановено по ч.н. дело № 164/2023 г., РС-
Исперих уважил направено от РП-Разград предложение за определяне на общо наказание по
влезли в сила присъди спрямо осъдения О. М. О., като определил общо наказание и наложил
най-тежкото наказание в размер на две години лишаване от свобода. На основание чл. 24 от
НК съдът увеличил така определеното общо наказание с една година до размера на три
години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване. На основание
чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспаднал от определеното общо наказание изтърпяната до
момента част от наказанието.
Недоволен от определението останал осъдения О. М. О., който го обжалва чрез
защитника си адв. А. М. в частта досежно увеличаване размера на определеното общо
наказание с една година лишаване от свобода, с искане за отмяна на обжалваната част от
определението. Счита за несправедливо и неоснователно завишаването на наложеното му
наказание във възможния максимален размер от ½. Твърди, че изтърпял всички наложени
му в миналото наказания. Никога не се отклонявал или възпрепятствал изпълнението на
наложените му наказания. Вършил престъпленията от бедност, в условията на крайна
необходимост и недоимък, като всички деяния били за дребни и малки по размер и стойност
вещи. Нямал работа и не бил обгрижван, контролиран и подпомаган от родителите му,
поради което се налагало да оцелява вършейки престъпления. Осъзнал какво е извършил,
преоценил поведението си и изразява съжаление за извършените деяния, като се разкайва и
и иска да поправи положението си в положителна насока.. Имал съседи по жилище с
английско поданство от които имал покана за работа в техен чифлик в Англия, включително
и с осигуряване на квартира и храна. Понастоящем при тях работел и баща му.
Препис от частната жалба е вречен на РП-Разград и не е постъпило възражение.
С частната жалба не са направени доказателствени искания.
Жалбата се подържа и в съдебно заседание от служебния защитник на осъдения адв. А.
М. на същите основания и със същото искане.
1
Осъденият О. М. О., нередовно призован не се явява. Изпратената до същия призовка
чрез Началника на Затвора Белене се завръща невръчена, тъй като осъденият О. бил в
прекъсване на наказанието до 29.10.2023 г. Изпратената на известния по делото адрес в село
Рогозина обл. Добрич. Кмета на това населено място посочил, че лицето се намира в село
Василево, обл. Добрич. С вх. № 4273/11.10.2023 г. по делото е постъпило писмо от ОЗ
“Охрана“ – Добрич, от където е поискано съдействие във връзка с призоваването. В писмото
се сочи, че след извършено проверка е установено, че по данни на кмета на село Рогозино,
О. от години не пребивава на посочения адрес в селото. По информация на мл.полицейски
инспектор на село Василево, О. от около седмица не пребивава на територията на селото. С
разпореждане № 478/12.10.20243 г., постановено по настоящото дело, О. О. е обявен за
общодържавно издирване с мярка установяване на адрес и местонахождение на територията
на страната и принудителното му довеждане в канцеларията на съда за връчване на
призовка. По данни на полицейските служби към настоящия момент издирването не дава
резултат.
Съдът, като съобрази горните обстоятелства намери, че са налице основания по чл.
269, ал. 3, т. 2 от НПК за разглеждане на делото при отсъствие на осъдения. На същият са
връчени преписи от предложението на прокурора и разпореждането на съда за насрочване
на заседанието. Присъствал е лично в съдебно заседание пред първоинстанционния съд в
което е обявено определението. В лично качество е подал жалба срещу същото определение,
по която е образувано настоящото производство. Не е намерен на известните по делото
адреси и местоживеенето му страната не е известно и след щателно издирване не е
установено.
Съдът намери, че отсъствието на осъдения няма да попречи за разглеждането и
решаването на делото.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на постановеното определение, намира за
установено следното:
О. М. О. е осъждан многократно, като последните му четири осъждания са както
следва:
1. С влязло в сила на 01.10.2021 г. Определение № 308/ 01.10.2021г. по нох дело №
4171/2021 г. по описа на PC - Бургас е одобрено споразумение, по силата на което е признат
за виновен да е извършил на 31.05.2021 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл.195,
ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, което да изтърпи ефективно, при
първоначален строг режим. Приспаднато е времето през което осъденият е бил задържан
под стража считано от 01.06.2021г.
2. С влязла в сила на 22.04.2022 г. присъда № 47/ 06.04.2022 г. по нох дело № 155/2022
г. по описа на PC - Ямбол е признат за виновен да е извършил на 06.03.2021 г. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, б.“а“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години, което да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим.
3. С влязла в сила на 30.11.2022 г. присъда № 47/ 14.11.2022 г. по нох дело № 716/2022
г. по описа на PC - Велико Търново е признат за виновен да е извършил в периода от
09.05.2021 г. до 10.05.2021 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4,
предл. 1 и предл. 2 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи
ефективно, при първоначален строг режим.
4. С Решение № 112/28.06.2023 г. постановено по внох дело № 188/ 2023 г. по описа на
Окръжен съд - Разград е изменена присъда № 21/18.01.2023 г. по нох дело № 78/2022 г. по
2
описа на PC – Исперих, влязла в сила на 28.06.2023 г. е признат за виновен да е извършил на
17.12.2020 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години, което да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим.
Пред Районен съд - Велико Търново се е развило производство по ч.н. дело № 1543/
2022 г., при което са били групирани наказанията по първите три наказателни дела в размер
на най-тежкото, а именно – две години лишаване от свобода, което видно от представена от
началника на Затвора Белене справка е изцяло изтърпяно на 29.08.2023 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледана по
същество се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления
или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях съдът, след като определи наказанията за всяко
престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Посоченото правило за групиране на
наказанията, наложени за престъпления, извършени в условията на съвкупност, намира
приложение и когато лицето е осъдено с отделни присъди, съгласно чл. 25, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че по отношение на
последните четири осъждания спрямо О. М. О. А. са налице основания по чл. 25, ал. 1 вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК за налагане на едно общо най-тежко наказания, доколкото са за деяния,
извършени в условията на реална съвкупност – по тази съвкупност деянията са извършени
преди, за което и да е от тях да има влязла в сила присъда. В тази съвкупност са включени
следните четири осъждания:
По нох дело № 4171/2021 г. по описа на РС-Бургас деянието е извършено в периода
31.05.2021 г., а определението е влязло в сила на 01.10.2021 г. Наложено е наказание
единадесет месеца лишаване от свобода.
По нох дело № 155/2022 г. по описа на РС-Ямбол деянието е извършено на 06.03.2021
г., а присъдата е влязла в сила на 22.04.2022 г. Наложено е наказание две години лишаване
от свобода.
По нох дело № 716/2022 г. по описа на РС-Велико Търново деянието е извършено в
периода от 09.05.2021 г. до 10.05.2021 г., а присъдата е влязла в сила на 30.11.2022 г.
Наложено е наказание две години лишаване от свобода.
По нох дело № 78/2022 г. по описа на РС-Разград деянието е извършено на 17.12.2020
г., а присъдата е влязла в сила на 28.06.2023 г. Наложено е наказание две години лишаване
от свобода.
Видно от горното деянията по тези четири осъждания са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да било от тях. Последно е извършено деянието по нох
дело № 4171/2021 г. – 31.05.2021 г. и първа по време е влязла в сила присъдата по същото
дело – на 01.10.2021 г.
По тази съвкупност съдът наложил най-тежкото наказание, именно две година
лишаване от свобода, наложено по последните три осъждания, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим и при зачитане на изтърпяната до момента част.
Първоинстанционният съд, като взел предвид , че О. О. е многократно осъждан, както и
четирите осъждания, включени в съвкупността, намерил, че същия е личност със завишена
степен на обществена опасност и за постигане целите на наказанието, на основание чл. 24 от
НК, увеличил така определеното наказание до възможния максимум от една година, като
3
определил на осъдения наказание от три години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим..
Въззивната инстанция намира определението в атакуваната част за правилно и
законосъобразно. Налице са всички основания за увеличаване размера на определеното
общо наказание с 1/2, на основание чл. 24 от НК. В този смисъл правилно и законосъобразно
е отчетено обремененото съдебно минало на осъдения О., като обстоятелство сочещо на
личност с висока степен на обществена опасност.
Изложените в жалбата обстоятелства, включително и заявеното от осъдения разкаяние,
както и че не се е укривал и възпрепятствал изпълнението на наказанията, се опровергават
от действията му. Във връзка с прекъсване изпълнението на наложено му наказание, същият
не се е завърнал в Затвора и понастоящем е обявен за издирване.
Съобразявайки горното съдът намери, че обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 85/08.09.2023 г., постановено по ч.н. дело №
164/2023 г. по описа на РС – Исперих.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4