Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 96 14.03.2022г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова касационно административно
дело № 34 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §
19, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба на Д.Н.П.
***, подадена чрез пълномощника й адв. М.Г. ***, против Решение № 260754
от 08.11.2021г., постановено по адм. дело № 2099/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд. С
обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна подадената от Д.П. жалба
против Заповед № 10-00-904 от 25.03.2020г., издадена от Кмета
на Община Стара Загора, с която заповед е признато на наследниците на Х.О. Х. правото
да придобият собственост върху имот № 331.271 с площ от 700кв.м, местност „Н.П.“,
землище на с. М.В. по неодобрен план на новообразуваните имоти.
В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост – касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Жалбоподателката
оспорва като необосновани формираните от съда
фактически и правни изводи, че по отношение на наследниците на Х.О. Х. са
изпълнени условията по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият
правото на собственост върху имот № 331.271 с площ от 700кв.м, местност „Н.П.“,
землище на с. М.В.. Поддържа, че с оглед събраните по
делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на изпълнената комплексна
съдебно-техническа, неправилно съдът е приел, че е доказано по безспорен и
несъмнен начин съществуването на изискуемите се предпоставки по §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост. Излага доводи, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил
релевантни за спора доказателства, като в обжалваното решение не са изложени
мотиви кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени и въз основа на
кои доказателства. Счита, че наличието на
несъответствия между съдържащите се в административната преписка документи
относно основанието за представеното право на ползване, местонахождението и
площта на предоставения за ползване имот, обуславя извод за недоказаност на
възникнало и съществуващо право на наследниците на Х.О. Х. да придобият при
условията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост
върху имот № 331.271 с площ от 700кв.м, местност „Н.П.“, землище на с. М.В.. По подробно изложени съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменена Заповед № 10-00-904 от 25.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, като неправилна
и незаконосъобразна.
Ответникът по касационната жалба - Кмет
на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните
по делото и обсъдени в решението доказателства, обосновано, в съответствие и
при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че са
налице всички кумулативно изискуеми се елементи от правопораждащия фактически
състав по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване
в право на собственост, за което излага подробни съображения.
Ответникът по касационната жалба – Д.Х.О.,
чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представения писмен
отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа,
че формираните от съда фактически и правни изводи са правилни и обосновани,
като в съответствие с приложимия материален закон е прието, че по отношение на наследниците
на ползвателя са изпълнени изискуемите се
материалноправни условия по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за признаване на правото им да
придобият собственост върху имот № 331.271 с площ от 700кв.м, местност „Н.П.“,
землище на с. М.В.. По подробно изложени съображения е направено искане обжалваното
съдебно решение да бъде оставено в сила, като обосновано, правилно и
законосъобразно.
Ответниците по касационната жалба – Т.Х.Д.,
Н.С.Т. и И.Н.Т., чрез пълномощника си по делото, поддържат подадената от Д.П.
жалба и направеното с нея искане за отмяната на Заповед № 10-00-904 от 25.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, като
незаконосъобразна.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от
жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в законово установения срок, от лице с
правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството по
адм.
дело № 2099/ 2020г. по описа на
Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Д.Н.П. против Заповед № 10-00-904 от 25.03.2020г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора. С оспорената заповед, на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР към Постановление № 456 на МС
от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и Протокол
от 02.05.2018г. на Комисията,
назначена със Заповеди № 10-00-244/ 15.02.2017г., № 10-00-1985/ 02.10.2017г., №
10-00-20/ 09.01.2018г. и № 10-00-619/ 02.05.2018г. на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 11.12.1997г., е признато на наследниците
на Х.О. Х. правото да придобият собственост върху имот № 331.271 с площ от 700кв.м, по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Н.П.“,
землище на с. М.В., съгласно Протокол на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ
от 16.05.2019г., при граници и съседи: 331.553; 331.276; 331.272, 331.714 и 331.574.
С обжалваното съдебно решение е отхвърлена като неоснователна подадената от Д.П. жалба против Заповед № 10-00-904 от 25.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства Старозагорският районен съд е приел, че е доказано кумулативното наличие на юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва възникването и признаването правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот. По съображения, че оспорената заповед е издадена при спазване на административно-производствените правила и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, съдът е обосновал извод, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен.
Решението на Старозагорския районен съд е правилно.
Обоснован, от гл.т на
доказателствата и правилен, от гл.т на материалния закон, е направеният от
Старозагорския районен съд извод, че по отношение на ползвателя Х.О. Х. са
изпълнени кумулативно изискуемите се материалноправни условия за издаване на
заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във вр. с §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, съотв.
за признаване правото на наследниците му да придобият собственост върху имот №
331.271 с площ от 700кв.м по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност
„Н.П.“, землище на с. М.В.. Съгласно приложимата за случая хипотеза на §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото на ползване в право на собственост,
е необходимо наличието на две материалноправни предпоставки, а именно: 1.
Правото на ползвателя върху незастроена земеделска земя да е учредено
/предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ и 2. Земята да представлява лозе, овощна градини или
земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. От доказателствата по
несъмнен начин се установява, че ползвателят Х.О. Х. е получил процесния имот
на основание акт на Министерски съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, а именно: ПМС № 76/ 05.12.1977г. Не води до
друг извод представеното по делото Удостоверение № 695 от 08.11.1988г. на Зам.
Председателя на ИК на ОбНС – Стара Загора, за предоставено в изпълнение на
Постановление № 11 на МС от 02.03.1982г. и Решение № 138 от 31.10.1988г. на
Изпълнителния комитет на Общински съвет гр. Стара Загора право на ползване на Х.О.
Х. върху земя – трайно насаждения с площ от 0.5 дка, м. „Н.П.“. Доколкото
актът, с който се предоставя правото на ползване на основание и в изпълнение на
ПМС № 76/ 05.12.1977г., е Решение № 50„а“ по Протокол № 5 от 03.06.1980г. на ИК
на ГНС – Стара Загора, с което са одобрени списъци за раздадени земи по 76-то
ПМС от 1977г. с посочване на лицата, на които са предоставени за ползване земи
съгласно т.14 от 76-то ПМС от 5.12.1977г., това решение представлява документът,
установяващ и доказващ както наличието на предоставено /учредено/ по силата ПМС
№ 76/ 05.12.1977г. право на ползване върху земеделска земя в полза на дадено
лице, така и местонахождението и площта на предоставената за ползване
земеделска земя. Съответно документът по §61, ал.2, т.2 от ПЗР към ПМС № 456/
11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, няма конститутивно действие по
отношение на възникването, съдържание и обема на правото на ползване. В този
смисъл ако е налице някакво несъответствие между акта за предоставяне на
правото на ползване и издаденото въз основа на него удостоверение по §61, ал.2,
т.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, възникването, съдържанието и обема на правото на
ползване следва да се преценява с оглед обективираното в акта за учредяване на
това право – в случая Решение № 50„а“ по Протокол № 5 от
03.06.1980г. на ИК на ГНС – Стара Загора, съгласно което на основание т.14
от 76-то ПМС от 5.12.1977г., на Х.О. Х. е предоставено право на ползване върху
земеделска земя с площ от 0.7 дка в местността 7-ми километър, в която попада
м. „Н.П.“, землище на с. Марка Верея. Именно поради обстоятелството, че
трансформирането на правото на ползване в право на собственост е в обема на
предоставеното право на ползване, за определяне площта на имота, който
ползвателят има право да придобие в собственост в хипотезата на §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, е ирелевантно с каква площ е записан имотът в помощния план на
ползвателите, респ. каква е посочената в документа по в §61, ал.2, т.2 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ площ на предоставения за ползване имот. По аргумент от нормата на чл.28
от ППЗСПЗЗ, ако и ПНИ да се изработва въз основа на помощния план по §4к, ал.1
от ЗСПЗЗ, то именно с Плана за новообразуваните имоти се установяват границите
на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като с ПНИ на всеки правоимащ по §4а и §4б в съответствие с изискванията
на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, при съобразяване на местоположението
му със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения, Имотите
запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600кв.м,
съответно 1000 кв.м, и имат осигурен достъп до улица или път, а разликата над
600 кв.м и над 1000кв.м до фактически ползваната земя, се възстановява на
бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250
кв.м. Посочената нормативна регламентация дава отговор на какво се дължат
сочените от касатора „несъответствия“ на площта и местоположението на имота по
помощния план на ползвателите и по неодобрения ПНИ. Очевидно е, че фактически
ползваната от ползвателя Х. Х. площ, съставляваща имот № 271 по помощния план
от 1992г., е надхвърляла предоставената му за ползване земеделска земя с площ
от 700кв.м, което е обусловило и при разработването на ПНИ, за правоимащото
лице да бъде определен имот съобразно обема на предоставеното му право на
ползване и съгласно изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, при съобразяване
местоположението и границите на имота със съществуващите в него сгради и трайни
насаждения. В този смисъл няма как новообразуван имот № 331.271 /по ПНИ/, да
съответства като площ, граници и местоположение с имот № 271 по помощния план. След
като от заключенията на изпълнените по делото съдебно-техническа и комплексна
съдебно-техническа експертиза еднозначно се установява, че имот № 331.271 по
неодобрения план на новообразуваните имоти, представлява част от имот №271 по
помощния план с ползвател Х.О. Х. съгласно разписния списък към този план,
очевидно несъстоятелно е твърдението на касатора, че новообразуваният имот не е
отразен в помощния план като имот на ползватели. А доколкото, както беше
посочено, с Плана за новообразуваните имоти се установяват границите на
имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ, то логично данните по ПНИ за собствеността на съседните имоти, могат да
се различават от данните по разписния списък към помощния план на ползвателите
и от „границите като имена на съседи“ към момента на заявяване на искането за
трансформиране правото на ползване в право на собственост. Противно на
твърдяното от касатора, „таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение на
собствениците“ не е документ, установяващ или удостоверяващ съдържанието и
обема на правата на ползвателите по §4а/ §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По дефиниция
такава таблица следва да се изготвя след приключването на административните
процедури с влязла в сила заповед по § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ във вр. с §4а/§ 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ –
влязлата в сила заповед за признаване правото на ползвателя да придобие в
собственост предоставения му за ползване имот, е условие за изготвяне на оценка
за предоставената за ползване земя, след утвърждаването на която оценка с
последваща заповед на кмета на общината, се дължи заплащането на цената на
земята.
Обоснован е и изводът на Старозагорския
районен съд, че е доказано наличието и на втората законово регламентирана материалноправна
предпоставка по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за трансформиране правото на ползване в
право на собственост - предоставената за ползване земеделска земя към
релевантния момент да представлява лозе/ овощна градина. Съответно на установената съдебна практика
е приетото в обжалваното решение, че за определянето на имот за овощна градина
/лозе по см. на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо в имота да са засадени
дървета с цел производство на плодове или ядки, съотв. лози за производство на
грозде, без да се прилагат агроикономическите правила за брой насаждения от
даден вид на декар. След като от заключението на изпълнената по делото СТЕ
еднозначно и по несъмнен начин се установява, че в предоставения за ползване имот
към релевантния момент е имало лози и овощни дървета, следва извода, че към
датата на подаване на заявлението за трансформиране правото на ползване в право
на собственост, имотът е представлявал лозе и овощна градина по см. на §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ и се е ползвал с такова предназначение. В този смисъл са и
показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица О.С. и И.П.. А какво състоянието на имота към момента на
изпълнение на СТЕ, е без каквото и да е било правно
значение за признаване правото на ползвателя да придобие в собственост
предоставения му за ползване имот в хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Константна е съдебната практика, че наличието на материалноправните
предпоставки по §4а/§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се преценява към момента на
заявяване на искането за придобиване в собственост на предоставения за ползване
имот, а не към датата на постановяване на заповедта. Правата за ползвателите възникват по
силата на закона, като административният акт, който се издава в зависимост от
приложимата през годините правна уредба, единствено констатира вече
възникналите права, поради което обстоятелството, че към настоящия момент имотът
е в неподдържано фито-санитарно състояние, е ирелевантно за възникналото за ползвателя Х.О. Х. право за придобие в собственост предоставения
му за ползване имот, което право е признато на наследниците му с оспорената Заповед
№ 10-00-904 от 25.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора.
Предвид
гореизложеното правилно Старозагорският районен съд е приел, че е доказано
кумулативното наличие на юридическите факти –
елементи от правопораждащия фактически състав по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които
правната норма свързва възникването и признаването правото на ползвателя да
придобие в собственост предоставения му за ползване имот. Съответно при
наличието на материалноправните
предпоставки за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, обоснован
е извода на съда, че оспореният административен акт е постановен в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон.
Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл.209, т.3 от АПК
възражение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и
правните изводи, не са установени порочни действия на районния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение. Противно на твърдяното от
касатора, изложените в обжалваното решение мотиви не са бланкетни, като фактическите
изводи на съда съответстват на установените въз основа на събраните по делото
доказателства релевантни факти и обстоятелства. Не съставлява нарушение на
процесуалните правила необсъждането на изложени в подкрепа на жалбата
възражения, които са ирелевантни за преценката за материалната и/или
процесуалната законосъобразност на оспорената заповед. А в случая, една голяма
част от възраженията на жалбоподателката, се свързват с площта, границите и
местоположението на новообразуван имот № 331.271 по неодобрения ПНИ, а както
беше посочено, по аргумент от чл.28 от ППЗСПЗЗ, с Плана на новообразуваните
имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които
се придобива, съответно възстановява, след приключили административни
процедури по реда на § 4к, ал. 7 или при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
С оглед на изложените
съображения съдът приема че не е налице твърдяното касационно основание, поради
което обжалваното решение като валидно, допустимо, обосновано и постановено в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба - Д.Х.О.,
за присъждане на направените разноски, следва да бъде уважено, като жалбоподателката
Д.Н.П. следва да бъде осъдена да заплати на Д.О. сумата от 200 лева, представляваща договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
касационното производство.
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260754
от 08.11.2021г., постановено по адм. дело № 2099/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Х.О., ЕГН **********,***,
сумата от 200 /двеста/ лева – разноски за касационното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.