№ 466
гр. София, 09.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600807 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на представител на Районна
прокуратура Пловдив срещу определение от 17.12.2022 г. на СРС, НО, 111
състав, постановено по НОХД №7028 по описа на съда за 2021г., с което
съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за
отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правото на защита на подс. ЕЛ. В. Н..
Представителят на прокуратурата в частния протест моли обжалваното
определение да бъде отменено.
Софийски градски съд, след като провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде
отменено по следните съображения:
Определителната норма на чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието
„допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до нарушение на правата на
обвиняемия“.
Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват
засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи
пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия,
са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в
това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да
участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен
превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее
български език.
Първостепенният съд е прекратил съдебното производство по делото и
1
го е върнал на СРС, след като е приел, че в хода на досъдебното производство
е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело да нарушаване на правото на защита на подсъдимата, тъй като
в постановлението за привличане на обвиняем и в заключителната част на
обвинителния акт не било упоменато по какъв начин Н. е възбудила и
подържала заблуждение у пострадалия.
Въззивният съд, след като направи собствена проверка на приложените
по досъдебното производство документи, както и на обвинителния акт, прие,
че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на подс. ЕЛ. В. Н..
ЕЛ. В. Н. е привлечена като обвиняема по досъдебното производство с
постановление, което въззивният съдебен състав констатира, че съдържа
всички изискуеми от чл.219, ал.3 НПК реквизити.
В постановлението за привличане на обвиняем следва да се посочи
деянието, за което се привлича лицето в това му процесуално качество и
правната му квалификация, т.е достатъчно е за конкретизацията на
престъпното деяние да се посочат времето и мястото на извършването му,
както и неговите фактически обективни и субективни признаци.
Видно от постановлението за привличане на ЕЛ. В. Н. като обвиняемо
лице в досъдебното производство, в същото е посочено както мястото, така и
времето на извършване на инкриминираната деятелност, включително и
неговите фактически обективни и субективни признаци: с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Д.Г.Ч. и с
това е причинила на последния имотна вреда, в размер на 3274 лева.
Конкретните действия по възбуждане и поддържане на заблуждението
не е необходимо да се посочват в постановлението за привличане на
обвиняем, като е достатъчно в същото съставомерните факти да бъдат дадени
в обобщен вид / виж т.4.1 от ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС/.
На следващо място контролната съдебна инстанция констатира, че
постановлението за привличане на обвиняем е предявено на Н. за
запознаване в присъствието на защитник. Предоставен е и препис от същото
на подсъдимата, като това изрично е отбелязано в постановлението за
привличане на обвиняем.
Според т.4.2 от ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част
на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти,
които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и
участието на обвиняемия в него. Това тълкувателно решение не е загубило
своята актуалност и към настоящият момент /виж ТР № 6 /2018 г. на ОСНК
НА ВКС/.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна със съдържанието на
обвинителния акт, приема, че в обстоятелствената част на същия, с оглед
престъплението за което подс. ЕЛ. В. Н. е предадена на съд, са отразени
всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на
същото и участието на подсъдимата в него.
2
В обвинителния акт ясно и конкретно са изложени фактически
твърдения за обстоятелствата, обосноваващи наличието на всеки елемент от
състава на престъплението по чл.209,ал.1 от НК, включително и действията
според държавното обвинение по възбуждане и поддържане на
заблуждението, извършени от подсъдимата спрямо пострадалия, изразяващи
се в следното: „Подсъдимата, заемаща длъжността „Технически сътрудник“ и
извършваща оперативната дейност на търговско дружество „Т.Б..Бг“ ЕООД,
упълномощена от дъщеря си И. Н., чрез предлагането на туристическа услуга
и при проведена комуникация с Д.Ч., е създала неправилни представи у него,
че може да му осигури почивка в Р. Гърция през месец август 2017 г., на цена
от 3 274 лв., като първоначално е въвела пострадалия в заблуждение, че има
възможност да му организира и осигури почивка в Гърция и реално ще го
направи, и след като е получила капарото 1 637 лв., подсъдимата е поддържал
тази заблуда до получаване на исканата сума в пълен размер, но реална
организация и резервация на почивка в Р. Гърция или цялостно връщане на
паричната сума не е последвало“.
Така изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактически твърдения според въззивния съд са напълно достатъчни за
описание на действията на подсъдимата по възбуждането и поддържането на
заблуждение у Д.Г.Ч..
В обстоятелствената част на обвинителния акт въззивният съд приема,
че са изложени фактически твърдения, описващи обективните и субективни
признаци на престъплението по чл.209,ал.1 от НК, т.е. в обвинителния акт
ясно е очертан предмета на доказване по делото относно съставомерните
признаци на престъплението по чл.209,ал.1 от НК и участието на подсъдимата
в извършването му.
Повторно подробно описание на фактическите признаци на
престъплението според въззивния съд не е необходимо отново да бъде
извършвано и в заключителната част на обвинителния акт, по аргумент на
чл.246,ал.3 от НПК, изискващ отразяване в заключитената част единствено
правната квалификация на деянието .
Както въззивният съд посочи, необходимо е в обстоятлствената част да
се съдържат факти описващи обективните и субективни признаци на
престъплението, което в конкретния случай е изпълнено.
С оглед на всичко изложено и поради това че въззивният съд не
констатира допуснато нарушение на правото на защита на ЕЛ. В. Н. от
категорията на тези, визирани в чл.249, ал.4 от НПК, то определението на
първостепенния съд в частта, с която е прекратено съдебното производство
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от всичко изложено, на основание чл.345,ал.1 вр. с чл.249, ал.3
от НПК‚ Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 17.12.2022 г. на СРС, НО, 111 състав,
3
постановено по НОХД №7028 по описа на съда за 2021г., с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на прокурор.
Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4