Присъда по дело №593/2014 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 90
Дата: 11 март 2014 г. (в сила от 26 юни 2014 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20145330200593
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

№ ...................

11.03.2014 година

град ПЛОВДИВ  

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

           ХХІV   нак. състав

На единадесети март          две хиляди и четиринадесета година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. МИМА БИЗЕРОВА 

                                                       2. СИЛВА ДОЛМАЯН

 

Секретар: ЙОРДАНКА ТУДЖАРОВА

Прокурор: ДИМИТРИЯ ДЪРМОНСКА

като разгледа докладвано от съдията

НОХД № 593 по описа за 2014 година

 

П Р И С Ъ Д И

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Е.К., роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че на 11.09.2013г. в с. К., обл. П., и в гр. П., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – ключ, противозаконно е отнел чужди моторни превозни средства, като е последвала повреда и те са били изоставени без надзор, както следва:

- на 11.09.2013г. в с. К., обл. П., противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - товарен автомобил „Форд Куриер 1,8 Д” с рег. № *******, на стойност 1200лв. /хиляда и двеста лева/, собственост на Д.Х.А. ***, от владението на А.Н.М. от с. К., обл. П., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като посоченото моторно превозно средство е било изоставено от обв. К. без надзор и

- на 11.09.2013г. в гр. П. противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. № *****, на стойност 1000лв. /хиляда лева/, собственост на Е.С.Г. ***, от владението на Г.Я.Г. от гр. П., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство на стойност 800лв. /осемстотин лева/ и то е било изоставено от обв. К. без надзор, като отнемането на същото моторно превозно средство е било извършено чрез използване на техническо средство – ключ, поради което и на основание   чл. 346 ал. 2 т. 1 и т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 346 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК вр. с чл. 58 а  ал. 1 вр. с чл. 54 от НК МУ определя наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”  в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като намалява така определеното наказание с ЕДНА ТРЕТА и ГО ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”  в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл.61 т.2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното на подс. Т.Е.К. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. 

На основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от НК ПРИСПАДА  от така определеното наказание ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което подс.Т.Е.К.  е бил задържан по настоящото дело, а именно от дата 11.09.2013г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

ОСЪЖДА ПОДС.Т.Е.К. /със снета самоличност/ да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Е.С.Г., ЕГН ********** сумата от 800 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 и т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 346 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2013г. до окончателното й изплащане.

 ОСЪЖДА ПОДС. Т.Е.К. /със снета самоличност/ да заплати държавна такса върху уваженият граждански иск в размер на 50 лева.

ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 2бр. стъклени буркана, съдържащи иззети 2бр. одорологични следи намиращи се на съхранение в РУ „П” с. Труд да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в законна сила.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство - лек автомобил - марка „Форд”, модел „Фиеста” с ДК№ ***** намиращ се на съхранение в РУ „П” с. Труд да се върне на неговият собственик Е.С.Г., ЕГН ********** след влизане на присъдата в законна сила.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство товарен автомобил – марка „Форд”, модел „Куриер” с ДК№ **** намиращ се на съхранение в РУ „П” с. Труд да се върне на неговият собственик Д.Х.А., ЕГН ********** след влизане на присъдата в законна сила.

         ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимия   Т.Е.К. /със снета по делото самоличност/ да заплати направените разноски по делото в размер на 170 лева по сметка на ВСС.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.....................

 

 

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.....................

 

 

                                                                    2.....................

Вярно с оригинала!

ЙТ

Съдържание на мотивите

 

М О Т И В И

по НОХД № 593/14 г. по описа на ПРС-24 н.с

 

  Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Т.Е.К. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН ********** -на 11.09.2013г. в с. К., обл. П., и в гр. П., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – ключ, противозаконно е отнел чужди моторни превозни средства, като е последвала повреда и те са били изоставени без надзор, както следва:

- на 11.09.2013г. в с. К., обл. П., противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - товарен автомобил „Форд Куриер 1,8 Д” с рег. №******, на стойност 1200лв. /хиляда и двеста лева/, собственост на Д.Х.А. ***, от владението на А.Н.М. от с. К., обл. П., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като посоченото моторно превозно средство е било изоставено от обв. К. без надзор и

- на 11.09.2013г. в гр. П. противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. № *****, на стойност 1000лв. /хиляда лева/, собственост на Е.С.Г. ***, от владението на Г.Я.Г. от гр. П., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство на стойност 800лв. /осемстотин лева/ и то е било изоставено от обв. К. без надзор, като отнемането на същото моторно превозно средство е било извършено чрез използване на техническо средство – ключ -  престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 и т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 346 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.                       

 

          Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер от около  десет години ,като се отчетат предходните осъждания, факта, че престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление , ,както и не малката стойност на отнетото ,което на основание чл.58 а от НК бъде намалено с 1/3 ,като след това бъде постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Като съответно бъде зачетено и предварителното задържане и му бъдат присъдени разноските .Както и да бъде уважен предявения граждански иск.

За съвместно разглеждане в настоящето производство беше приет предявения граждански иск от пострадалата Е.   Г. .Като претендира сума в  размер от  800 лева , срещу Т.К. ,представляваща имуществени от престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 и т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 346 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК .Ведно с приетия иск се иска й законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане .Гражданският ищец пледира в хода на съдебните прения ,гражданския иск да  бъде уважен ,като доказан по размер и основание.

Подсъдимият К. признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на което настоящото съдебно следствие е протекло при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на съдебните прения лично и чрез назначения си служебен защитник-адв.М. ,моли да му бъде наложено наказание ,като бъдат отчетени- признанието на вината и изразеното съжаление ,съдействието на органите на досъдебното производство.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

ОТ  ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

          ПОДСЪДИМИЯТ Т.Е.К. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********.

На 11.09.2013г., след полунощ,  подсъдимият Т.К. /по прякор: „М. б.”/ се разхождал из ромската махала в с. К., обл. П., с намерението да проникне в чужд автомобил, с който да се снабди, за да го ползва за собствени нужди. В изпълнение на така замисленото от него той се насочил към товарен автомобил – марка „Форд”, модел „Куриер 1,8Д” с ДК№******, жълт на цвят, собственост на св. Д.А., който бил ползван от св. А. М.. Въпросният автомобил бил паркиран пред дома на последния в с. К., ул. „**” № **, на 10.09.2013г., вечерта, и бил оставен незаключен на указаното място, като ключът за него се намирал на контактното му табло. Възползвайки се от това,  подсъдимият запалил товарния автомобил с помощта на същия този ключ и потеглил с него към гр. П.. Управлявайки инкриминираното МПС,  подсъдимият достигнал до района на т.н. К. в. в гр. П., където колата аварирала, поради което подс. К. ***, и го изоставил на посоченото място, но взел със себе си ключа за автомобила. Последният му бил необходим, за да може с негова помощ да проникне в друг чужд автомобил, който да ползва, за да се придвижи. Именно с тази цел  К. продължил да върви пеша в посока към кв. „К. П.” в гр. П., като по пътя си се опитвал да отключи с процесния ключ различни леки автомобили - марка „Форд”. Опитите му обаче се оказали неуспешни, докато в един момент на ул. „Г. И.” в гр. П. той видял бял на цвят л.а. – марка „Форд”, модел „Фиеста” с ДК№ *****, собственост на св. Е.Г., който бил паркиран пред дома на св. Г. Г. на същия адрес. Няколко дена преди това – на 09.09.2013г., св. Г. била предоставила автомобила си на св. Г. /неин свекър/, който следвало да се погрижи за извършването на текущ ремонт по същия, поради което и към инкриминираната дата процесният л.а. „Форд Фиеста” се намирал пред дома на св. Г. в гр. П.. Вече било около 02.00часа на 11.09.2013г.  Подсъдимият успял да отключи описания л.а. „Форд Фиеста” с ключа, който взел преди това от т.а. „Форд Куриер”, запалил го със същия ключ и потеглил с него обратно към с. К., обл. П., като решил да мине през с. Р., обл. П.. Управлявайки л.а. „Форд Фиеста”, около 02.30часа на 11.09.2013г., в района на Индустриалната зона на с. Р., между завод „Л.” и хлебозавод „Л.”, подс.К. претърпял пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което ударил л.а. „Форд Фиеста” с предната му част в желязната ограда на ресторант „К.”, стопанисван от св. С. А. /в качеството му на ЕТ „С. А. – ****” – с. Р., обл. П./. Вследствие на удара предната част на л.а. „Форд Фиеста” била силно повредена, като предната броня изцяло липсвала, счупени били предните фарове, капакът бил огънат, предните гуми били спаднали и джантите били смачкани. Причиненото от подсъдимия пътнотранспортно произшествие било възприето от св. Г. С., който работел като общ работник в хлебозавод „Л.” и в това време се намирал извън хлебозавода, на около 100м. от мястото на ПТП-то. Св. С. чул шума от удара на л.а. „Форд Фиеста” в оградата на въпросното заведение и се отправил натам. В катастрофиралата кола той видял  подсъдимия , когото познавал, но в този момент не успял да разпознае. С. веднага се върнал обратно към хлебозавода, а в това време подс. К. излязъл от автомобила и тъй като вече не можел да се придвижва с него, го изоставил без надзор на посоченото място, взел в себе си ключа за т.а. „Форд Куриер” и продължил пеша към с. К.. В близост до хлебозавода подсъдимият видял св. С., на когото обяснил, че бил пътувал сам в процесния л.а. „Форд Фиеста”. Вървейки към с. К., подсъдимият минал през с. Р. и изхвърлил ключа за т.а. „Форд Куриер” в крайпътен канал, пълен с вода, след което се прибрал у дома си.

         Още същия ден – на 11.09.2013г., подс. К. бил установен и отведен от полицейски служители при РУП – Труд в същото районно управление, където бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. Пред св. И. К., св. З. П. и пред П. А. – полицейски служители при РУП – Труд, подсъдимият К.  признал за извършеното от него престъпление и подробно описал всички факти по случая, изложени по-горе.

         В хода на разследването на 11.09.2013г. е бил извършен оглед на л.а. – марка „Форд”, модел „Фиеста” с ДК№ ***** /л.18-30/, установен в Индустриалната зона на с. Р., в непосредствена близост до заведение „К.”, където същият е бил изоставен от подс. К. без надзор. Вследствие на така извършения оглед са били установени описаните по-горе факти и обстоятелства по случая, приобщен като веществено доказателство е бил самият лек автомобил, иззети са били и 2бр. одорологични следи от предна лява и предна дясна седалка на визирания л.а. На 11.09.2013г. е бил извършен допълнителен оглед на същия л.а. „Форд Фиеста” /л.75-79/, при който от предната лява врата на същия е била иззета дактилоскопна следа.

По досъдебното производство на 11.09.2013г. е бил извършен оглед и на т.а. – марка „Форд”, модел „Куриер” с ДК№****** /л.32-37/,установен вследствие на проведените по делото оперативно-издирвателни мероприятия в района на Коматевския възел в гр. П., на бул. „Х. Б.”, където именно същият е бил изоставен от подс. К. без надзор. При така проведеното процесуално -следствено действие т.а. „Форд Куриер” е бил иззет като веществено доказателство по делото.

Видно от заключението на назначената по досъдебното производство и изготвена дактилоскопна експертиза /л.55-56/, дактилоскопната следа, иззета при извършения на 11.09.2013г. оглед на лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК№ *****, не била оставена от подс. Т.К..

         По делото е била извършена съдебно- психиатрична експертиза на  подсъдимия /л.60-66/, съгласно чието заключение същият не се водел на психиатричен учет, не страдал от психични заболявания и бил психически здрав. Към инкриминирания период обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според експерта подс. К. можел да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, можел да участва в наказателното производство и да упражнява самостоятелно правата си и можел да се защитава сам с оглед на психо-физическото му състояние.

         Съгласно изготвената при разследването авто -оценъчна експертиза /л.69-73/ стойността на товарен автомобил „Форд Куриер 1,8 Д” с ДК№****** възлиза на 1200лв., стойността на л.а. „Форд Фиеста” с ДК№ ***** възлиза на 1000лв., а стойността на причинените вследствие на възникналото ПТП по последния материални щети /на причинената повреда/ възлиза на 800лв.

         Видно от заключението на извършената химическа експертиза на инкриминирания т.а. „Форд Куриер” /л.86/, същият бил с налични номера на рамата – ***************/силно корозирал/ и на двигателя *******, като знаците от тези номера били изпълнени според експерта с оригинален шрифт, без следи от подправки и заличавания с цел промяна.

         При разследването е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на подс.Т.К. /л.84/, според която при прегледа му от експерт - съдебен лекар, по вътрешната повърхност на лявата му предмишница били установени драскотини. Съгласно същата експертиза описаните травматични увреждания били причинени от тангенциалното действие на твърд тъп предмет с добре оформен ръб и било възможно да са били получени от подсъдимия към момента на възникналото ПТП, описано по-горе.   

Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия Т.К. , извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от обясненията на подсъдимия ,които са еднопосочни като в досъдебна фаза, така и в съдебната ,където признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт ,както и вината си  от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели –И. К. ,Е.Г. ,Г. Г., Н. М., Г. С. ,А. Ч.,И. П., И. Д., С. А.,З. П. ,А. М., Д.А.  ,преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по делото писмени доказателства: свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, от заключенията на назначените в хода на проведеното досъдебно производство стоково- оценъчна експертиза ,автооценъчна експертиза, химическа експертиза ,съдебно-медицинска експертиза, съдебно -психиатрична експертиза, протоколи за оглед на местопроизшествие ,справки от КАТ ,договор за покупко-продажба.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанието в съдебно заседание  на подсъдимия като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

         Съдът възприема заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението . Действайки по описания по-горе начин подсъдимия Т.К.  е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 и т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 346 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

 

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

 

За това, че на 11.09.2013г. в с.К. обл.П. и в гр.П.  при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – ключ, противозаконно е отнел чужди моторни превозни средства, като е последвала повреда и те са били изоставени без надзор, както следва:

- на 11.09.2013г. в с. К., обл. П., противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - товарен автомобил „Форд Куриер 1,8 Д” с рег. №******, на стойност 1200лв. /хиляда и двеста лева/, собственост на Д.Х.А. ***, от владението на А.Н.М. от с. К., обл. П., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като посоченото моторно превозно средство е било изоставено от обв. К. без надзор и

- на 11.09.2013г. в гр. П. противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. № *****, на стойност 1000лв. /хиляда лева/, собственост на Е.С.Г. ***, от владението на Г.Я.Г. от гр. П., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство на стойност 800лв. /осемстотин лева/ и то е било изоставено от обв. К. без надзор, като отнемането на същото моторно превозно средство е било извършено чрез използване на техническо средство – ключ -  престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 и т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 346 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.                      

 

От обективна страна - с действията си подсъдимият Т.К. е  реализирал обективните признаци от състава на престъплението по чл.346 от НК , тъй като с  цел ползване  противозаконно е отнел   чужди моторни превозни средства ,описани в диспозитива на обвинението без съгласието на техните владелци и собственици описани подробно в обстоятелствената част и диспозитива на обвинението .Няма дадено съгласие за подобни действия от страна на пострадалите по отношение на подсъдимия  относно процесните  автомобили. Безспорно е доказано и че моторните превозни средства ,предмет на посегателството са чужди спрямо подсъдимия – Т.К.. Доказано  е и реално намерение за тяхното ползване . Като ,за да си подсигури достъп до вещите – процесните автомобили, е  използвал техническо средство – ключ. Като по този начин  безспорно и категорично се доказва съставомерността на деянието с квалифициращ белег по чл. 346 ал.2 т.3 ,а именно отнемането е в условията на чл.195ал.1т.4  от НК.А и  няма спор в съдебната практика по този въпрос. На следващо място автомобилите са оставени без надзор ,а именно отнемането им е и в хипотезата на чл.346 ал.2 т.1  от НК. Като и досежно тази част от квалификацията на деянието не се спори и е категорично доказана. Още с Тълкувателно решение под № 42/20.06.1984 г. по н.д. № 34/84 на ОСНК на ВС е прието, че противозаконно отнетото МПС е оставено без надзор, когато „..деецът остави превозното средство на друго място, с което лишава досегашния владелец от възможността да упражнява обичайния контрол”. Тази съдебна практика, възприета и от състави на ВКС с последващи решения и  е налице в конкретния случай , тъй като подсъдимият К. оставил автомобилите  на различни места от тези ,от които ги е взел . Като е лишил по този начин пострадалите  от възможността да ползват леките автомобили, така също и от възможността на осъществяват пряк контрол върху тях. А именно лек автомобил “марка „Форд”, модел „Фиеста” с ДК№ ***** “  е отнет от гр.П. ,ул.”Г. И. “ , а е изоставен  в с.Р. , а товарен автомобил “марка „Форд”, модел „Куриер 1,8Д” с ДК№******,” е отнет от с.К. , а е изоставен в гр.П. на ул.”Х. Б.”.

Другият квалифициращ елемент от състава на чл.346 ал.2 т.1 от НК е ,факта, че в резултат от  действията на подсъдимия К.- а именно противозаконното отнемане на лек автомобил “Форд Фиеста”  с посочен номер и в резултат на настъпилото с него пътнотранспортно произшествие ,при управлението му от К. има последвала повреда ,която е оценена на 800 лева. Като предната броня изцяло липсвала, счупени били предните фарове, капакът бил огънат, предните гуми били спаднали и джантите били смачкани.

Като гореописаното е доказано ,посредством описаното в протоколите за оглед на местопроизшествие ,така и посредством разпитите на свидетелите и от изготвените експертизи по делото.

  Квалифициращо деянието обстоятелство е и това, че  се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимия  е извършил няколко деяния ,през непродължителен период от време, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, реализирани са при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко  от тях се е явило от обективна и субективна страна продължение на предходното.

           Съдът намира, че подсъдимият К. към момента на инкриминираното деяние, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, който правен извод извежда в контекста на материалите по делото, от които е видно, че има ясен и точен спомен за стореното, както и ясна представа за действията си, причинно-следствените връзки между тях и отражението им върху другите. Освен това описва действията си при съблюдаване на времевата и пространствената им последователност, като осъзнава личната си деятелност и действа без външни въздействия - натиск или заплаха, т. е . без външна принуда и контролира действията си съзнателно и адекватно. Което се потвърждава и от назначената в досъдебното производство съдебно- психиатрична експертиза. Или правния извод ,който се налага , е че подс.К. е наказателно отговорен субект ,съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 от НК.

 

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

 

От субективна страна - престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните им последици. Като за всичко това говори цялостното му поведение – извършването на  двете деяния по противозаконното отнемане на в тъмната част на денонощието , а именно след полунощ ,когато е налице по-малка опасност същия да бъде заловен.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

 С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация по чл. 346 ал. 2 т. 1 и т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 346 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК за извършеното от подсъдимия  Т.К. престъпление  ,като се съобрази с целите по чл. 36 от НК, и прецени всички обстоятелства по делото съдът счита ,че са налице предпоставките за приложение на чл.54 от НК .Като смекчаващи вината обстоятелства  съдът отчете – признанието на вината, изразеното съжаление от страна на подсъдимия ,както и неговата млада възраст ,също така съдействието на досъдебното производство ,а като отегчаващи такива обстоятелства, съдът прецени –немалката стойност на отнетите вещи ,отнесени към минималната работа заплата ,факта, че извършеното е при условията на продължавано престъпление ,като се касае за две деяния ,както и като съдът прецени ,като лоши характеристични данни предходните му осъждания и факта ,че същия е освободен от изтърпяване на наказание през месец април 2013г ,тоест няколко месеца преди настоящите деяния. Ето защо по отношение на него е налице баланс на изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства ,което мотивира съда да прецени ,че в параметрите на наказанието ,дадени в закона ,а именно от  една до  десет години ,следва да определи наказание от  четири години лишаване от свобода .Като същото се явява справедливо и съответно на обществената опасност на  дееца и самото деяние .След което съдът съобрази разпоредбата на  чл.58 а ал.1 от НК ,като намали същото с една трета и го осъди на наказание  ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Според настоящия съдебен състав не са налице материално -правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК .Видно от приложеното по делото  свидетелство за съдимост  на подсъдимия  същия е осъждан до момента  на лишаване от свобода , а и така определеното от съда наказание като размер  ,не може да бъде отложено с изпитателен срок , а следва да  бъде изтърпяно ефективно. Като  съгласно разпоредбите на чл.61т.2 вр.чл.60ал.1 от ЗИНЗС първоначалният  режимът на определеното наказание на подс.К. следва бъде строг  режим ,като наказанието следва да се изтърпи в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Предвид наличието на задържане на подс.К. по  делото ,то от определеното наказание ,следва на основание чл.59ал.2вр.ал.1от НК да се приспадне  това време , а именно от 11.09.2013г до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

В разпоредбата на чл.346 ал.4 от НК се предвижда да бъде налагано и наказание –“лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”.В конкретния случай обаче съгласно получената справка  от КАТ е видно ,че Т.К. няма издадено СУМПС и няма наложени наказания, както и няма данни същия да е придобил правоспособност,като водач на МПС. Ето ,защо и съдът не  му наложи кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС.

Причини за извършване на деянието за подсъдимия- ниска правна и култура, незачитане на установения в страната ред и неуважение към чуждата собственост, стремеж за лично облагодетелстване по престъпен начин.          

Подбуди - користни.

За съвместно разглеждане с настоящото наказателно производство, както беше посочено по-горе в мотивите, е приет и граждански иск с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД от пострадалата Е.Г.    срещу подсъдимия Т.К.    в размер на 800 лева ведно със законната лихва от дата на деянието 11.09.2013г до окончателното й заплащане ,представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 346 ал. 2 т. 1 и т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 346 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Предявеният  граждански иск   от  Е.Г. се явява доказан  по своето основание и размер. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че причинените  вреди по лекия автомобил на Г. са пряка и непосредствена последица от неправомерното  деяние  на подсъдимия- К.  , поради което и следва да бъде ангажирана деликтната му  отговорност.  Последното съдът намира за установено, както от разпита на пострадалата Г. ,от протоколите за оглед на автомобила ,а  така също и от заключението на авто- оценъчната експертиза.

Във връзка с уважения   размер на гражданския иск ,съдът е осъдил подс.К. да заплати сумата от 50  лева ,представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, а на основание чл.189ал.3от НПК е осъдил и подс. К.  да заплати  и разноските по делото възлизащи на  170  лева.

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПОСТАНОВЯВА , както следва : 2бр. стъклени буркана, съдържащи иззети 2бр. одорологични следи намиращи се на съхранение в РУ „П” с. Труд да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в законна сила.

 Вещественото доказателство - лек автомобил - марка „Форд”, модел „Фиеста” с ДК№ ***** намиращ се на съхранение в РУ „П” с. Труд да се върне на неговият собственик Е.С.Г., ЕГН ********** след влизане на присъдата в законна сила.

Вещественото доказателство товарен автомобил – марка „Форд”, модел „Куриер” с ДК№****** намиращ се на съхранение в РУ „П” с. Труд да се върне на неговият собственик Д.Х.А., ЕГН ********** след влизане на присъдата в законна сила. В допълнение съдът иска да отбележи ,че собствеността е доказана посредством договор за покупко –продажба ,намиращ се на л.81 от делото .Като същият не е регистриран в КАТ на негово име  ,но това не определя собствеността на автомобила , а е едно  административно задължение на собственика му.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                               

Вярно с оригинала!

ЙТ