Решение по дело №679/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано  по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Началник група в ОДМВР - Враца, РУ /Районно управление/ - Мездра, против  Решение № 102/14.10.2024 г., постановено по АНД № 41/2023 г. по описа на Районен съд - Мездра, с което е отменено изцяло НП № 22-0300-000455/24.11.2022 г., издадено от касатора.

В  касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение  е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения за това и се прави искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

 Ответникът – Б.Й., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От процесуалния представител на същия – *. В.З. *** е депозирано писмено становище по жалбата, в което излага аргументи за неоснователност на същата, а оспореното решение, намира за правилно и законосъобразно.

Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за  допустимост и основателност на касационната жалба. Посочва, че РС е кредитирал показания на свидетеля на жалбоподателя, които не противоречат на показанията на разпитаните полицейски служители и установяват същите обстоятелства – свирене на гуми, превъртане, излизане на черен пушек от ауспуха, поради което изводите на съда, че не е извършено посоченото в НП нарушение са неправилни. Пледира жалбата да бъде уважена.

 В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

 Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана  по  същество  е  частично ОСНОВАТЕЛНА.

 Предмет на касационна проверка е Решение № 102/14.10.2024 г., постановено по АНД № 41/2023 г. по описа на Районен съд - Мездра, с което е отменено НП № 22-0300-000455/24.11.2022 г. на Началник група в ОДМВР Враца, РУ - Мездра.

С отмененото НП на ответника в настоящото производство – Б.М.Й. ***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“  в  размер  на  3000 /три хиляди/ лева  и  е постановено  лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП , на основание чл.185 ЗДвП е наложено глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, извършени на 05.11.2022г. около 21:45 ч. в ***, на кръстовището на ул.*** и ул.*** при управление на л.а. „БМВ 525 Д“ с рег. № **, собственост на М.Б.Й..

За да постанови отменителното си решение по оспореното НП въззивният съд е приел, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват по несъмнен начин извършването на посочените в НП административни нарушения по чл.104б, т. 2  и чл. 26, ал. 1 от ЗДвП. В оспорения акт обстойно са обсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели, тези от страна на АНО, които поддържат изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и тези от страна на санкционираното с НП лице, които е прието, че я опровергават. Изискана е информация от Община *** за наличие на монтирани в района охранителни камери, както и от РУ Мездра за монтирана в двата полицейски автомобила техника на видео-заснемане. След отрицателен отговор по двете запитвания по искане на жалбоподателя Й.,съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите измервания, да даде отговор на въпроса какво е разстоянието между кръсто-вището на улиците *** и *** и патрулния автомобил на актосъставителя и свидетеля на нарушението. Позовавайки се на заключението на вещото лице, че разстоянието е между 195 и 212 метра, преценено в съвкупност с останалите данни относно време и място на извършване на нарушението, а именно хлъзгава и мокра асфалтова настилка, включени, но слабо светещи осветителни тела на улично осветление, сумрак, в тъмната част на денонощието през есенно-зимният, съдът е изразил съмнение относно достоверността на твърденията на свидетелите от страна на АНО, базирани на техните преки впечатления. По тази причина е прието в оспореното решение, че кръгът от доказателствени източници не е достатъчен, за да обоснове с необходимата категоричност тезата на наказващият орган за наличие на нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 104б т.2 ЗДвП /“дрифт“/ и санкционният акт в тази част е отменен.

По същите съображения е отменено и наказанието по чл. 185 от ЗДвП за нарушението по чл. 26 ал.1 от ЗДвП, относно неизпълнение на задължението, водачът своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал преди да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани /подаване на ляв мигач/.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, не носи КТ, съдът е съобразил, че до влизане в сила на НП са последвали законодателни изменения, с които е отпаднало задължението за водача да носи контролния талон към СУМПС, съответно и санкцията по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е отменил НП и в тази му част.

Решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, но е ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО.

Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, но неправилно е анализирал всички факти от значение за спорното право, което е предпоставило неправилен извод за незаконосъобразност на НП, в частта относно нарушенията по т.1 и т.2 от НП.

Касационната инстанция приема, че със своите действия ответника Б.Й. *** е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция с издаденото НП. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП по т. 1 е видно, че ответникът  е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия, както в АУАН, така и в НП.

          Първоинстанционния съд е поставил под съмнение последователните и непротиворечиви показания на полицейските служители, позовавайки се на заключението от съдебно-техническата експертиза, че разстоянието от кръстовището до мястото, където са се намирали тези свидетели, значително надвишава възприетото от тях разстояние 70-80 метра, което обстоятелство, заедно с останалите данни – хлъзгава и мокра асфалтова настилка, слабо улично осветление, в тъмната част на денонощието през есенно-зимния период, разколебава достоверността на техните преки впечатления.

Същевременно напълно безкритично е кредитирал дадените от св. А. М., игнорирайки обстоятелството, че същият е близък приятел с нарушителя, което предполага евентуалната му заинтересованост от изхода на делото. Съобразени с останалите данни по делото, тези показания не само не противоречат на дадените от полицейските служители, а напълно ги потвърждават. Видно от Протокол № 25 от проведеното на 23.01.2024 г. съдебно заседание, този свидетел посочва, че действително е усетил свирене на задните колела, превъртане, излизане на черен пушек от ауспуха, както и форсиране на двигателя заради загубата на сцепление, което напълно се припокрива с казаното от полицаите и отразеното в АУАН и НП. Тези обстоятелства, обаче св.М. е отдал на стария автомобил, лошите пътни условия и неопитността на водача, което очевидно обслужва защитната теза на водача на МПС, но не може да се приеме за релевантен по делото факт. Освен това независимо от установеното в експертизата разстояние, М. посочва, че е видял полицейския автомобил, при това с изключителни подробности: „Когато стигнахме до **, там има кръстовище и ние завихме наляво на това кръстовище, за да продължим да се движим пак по ул. ***, но в обратна посока към *  По това време имаше полицейски автомобил, който седеше пред една порта на частен дом, но той беше далече от нас, на ул.***  в посока към *, но в близост да **.

След като този свидетел от същото това установено в експертизата и прието от съда разстояние и при същите условия  - слабо улично осветление, в тъмната част на денонощието през есенно-зимния период, е видял полицейския автомобил, не става ясно защо РС е приел, че полицейските служители не са могли да възприемат автомобила на Б.Й.. Нещо повече, именно тъмната част на денонощието от този сезон, предполага слабо или по този час никакво движение на ППС, което в по-голяма степен осигурява възможността да бъде забелязан и съответно чут звука от двигателя на „дрифтиращ“ автомобил. Също в тъмната част от денонощието много по-добре се забелязва, дори от разстояние, дали автомобилът е с включен ляв, десен пътепоказател /мигач/ или аварийни светлини.

Дори да се приеме, че предвид късния час около 21:45 ч. вечерта не е имало пешеходци, чиито живот и здраве да са застрашени от подобно шофиране, то това обстоятелство е без правно, доколкото наличието на хора и участници в движението, както и интензитетът на движението, не са съставомерен елемент от нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, нито са предпоставка или пречка за прилагане разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП.

От друга страна действително евентуалното наличие на записи от камера на полицейския автомобил или от общински охранителни камери, би било от полза, доколкото с абсолютна категоричност би доказало извършеното нарушение, но липсата на такива не е основание да се приеме, че нарушението не е извършено. За разлика от нарушението по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, което по силата на закона задължително следва да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, при нарушението по чл. 104б, т. 2 от същия закон, законодателят не поставя такова изискване.

Липсата на безспорни доказателства, че соченият в НП нарушител е действал умишлено, предвид хлъзгавата пътна настилка и ако се приеме неопитността му, също не го оневинява. За да бъде виновно поведението на водача, не е необходимо същото да е умишлено, в случая  може да се приеме, че е извършено при условията на съзнавана непредпазливост, което съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН го прави административно наказуемо.

            В обобщение, НП не страда от пороци - при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е съобразено с материалния закон, като в случая правилно е установено нарушаване на императивната забрана по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, както и правилно от АНО е приложена съответната санкционна разпоредба по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, която е с фиксиран размер, както по отношение размера на глобата /3000 лв./, така и по отношение на срока на лишаване от правоуправление /12 месеца/. По изложените по-горе съображения, касационната инстанция намира за установено и доказано, и нарушението по т. 2 от НП, а именно по чл. 26 ал.1 от ЗДвП, за което също е наложена фиксирана по размер глоба от 20 лева. Предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, институтът за маловажен случай на административното нарушение по чл. 28 ЗАНН е неприложим.

            Правилно обаче при съобразяване на правилото по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, въззивният съд е отменил НП в частта по пункт 3, за нарушение  по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което след законодателни промени настъпили преди влизането на санкционния акт в сила, не представлява административно нарушение, съответно липсва отговорността по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.  

Като е стигнал до изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за цялостна отмяна на издаденото НП, районният съд е постановил частично неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта, в която е отменено НП по пункт 1, за нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и в частта, в която е отменено НП по пункт 2 за нарушението по чл. 26 ЗДвП, а в останалата част следва да се остави в сила, за частта по пункт 3 от НП. Решението на РС следва да се отмени и в частта за присъдените разноски.

След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият касационен състав на съда намира, че НП следва да бъде потвърдено в частта по пункт 1 за установено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и в частта по пункт 2 за установено нарушение по чл. 26 ал.1 ЗДвП.

Възраженията на ответника изразени в представеното по делото писмено становище са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция предвид на изложеното по-горе.

В настоящото производство от страните по делото не са претендирани разноски, с оглед на което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 102/14.10.2024 г., постановено по АНД № 41/2023 г. по описа на Районен съд - Мездра, в частта, в която е отменено издаденото от Началник група в ОДМВР Враца, РУ - Мездра НП № 22-0300-000455/24.11.2022 г., с наложени административни наказания на Б.М.Й.  - глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б т.2 от ЗДвП,  в частта, в която е отменено НП с наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 26 ал.1 от ЗДвП, както и в частта за присъдените разноски, и вместо него

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0300-000455/24.11.2022 г. на Началник група в ОДМВР Враца, РУ - Мездра, в частта, в която на Б.М.Й.  са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП, както и в частта, в която за нарушение по чл. 26 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.

           

ОСТАВЯ В СИЛА Решението в останалата част, в частта в която е отменено НП за нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП с глоба в размер на 10 лв.                                             

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.