Р Е Ш Е Н И Е № 134
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, след публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов и при участието на секретаря Елена Димова, след като разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 2399 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят Община Куклен, с Булстат *********, с адрес: гр. Куклен, обл.Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 43, представлявана от кмета М. Г. Б., чрез адвокат Н.Ч.,***, с адрес на кантората: гл. П.,ул. „***, Д***, моли да бъде отменено Решение № 2600 от 21.06.2019г. по гр.д. №14932/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХХ гр.състав, В ЧАСТТА, с която Община Куклен е осъдена да заплати на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, сумата от 20 441.28 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2 362.24 лева-разноски в производството.
Жалбоподателят счита, че решението на районния съд в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, поради следните съображения:
Конкретно оплакване се явява, че жалбоподателят, счита, че е налице липса на проведено доказване в производството за наличие на причинна връзка между деянието и вредата и на механизма на настъпилата транспортна злополука, поради което, според Община Куклен, първоинстанционният съд е следвало да приеме, че не е налице тази предпоставка за уважаване на исковете, тъй като исковете на застрахователното дружество са недоказани, поради което първоинстанционният съд, при анализ на доказателствата е следвало да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан.
В тази насока се заявява, че неправилно и необосновано е възприел първоинстанционният съд в мотивната част на решението си, че е ирелевантен източникът, от който се е получило заледяване и заскрежаване на пътния участък - дали е от чешмата, която тече на пътя, такива са твърденията в исковата молба, и така е отразено и в протокола за ПТП; или по инициатива на съда служебно се предлага друга версия - източникът да е от топящи се снегове. Жалбоподателят счита, че източникът на получилото се заледяване и заскрежаване не е ирелевантен категорично, относно заключенията на вещите лица, относно установяване на причините за настъпване на ПТП, тъй като ако заледяването е от чешмата, то заледеният и заскрежен участък ще е в края на завоя и твърденията на ищцовото дружество, и водачът на увредения автомобил, са неоснователни и технически безпочвени за настъпило завъртане или занасяне, което е настъпило в началото на кривата на завоя.
Заявява се, че както вещото лице
инж. М. подробно описва в експертизата си, че единствената причината за
произшествието от техническа гледна точка, е движение на автомобила с
технически несъобразена скорост с радиуса на десния завой на пътя, като отделно
вещото лице Г. Г. при разпита си пред първоинстанционния съд е заявило, че при
огледа, все пак е установило наличие на знак преди този десен завой, който бил
знак ”завой на дясно”, т.е. пътен знак А1 - Опасен завой надясно.
Изследва се - какви
са предпоставките за ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, като се счита, че в производството пред
първоинстанционния съд се установило наличието на две от кумулативно
изискуемите от закона предпоставки, касаещи основателността на иска, а именно:
между собственика на процесния автомобил и застрахователя е налице валидно
сключен договор за имуществена застраховка и в рамките на действие на договора,
поради настъпило застрахователно събитие - увреждане на МПС е осъществена и
втората предпоставка - плащане от застрахователя на собственика на увредения
автомобил по реализация –„застрахователен риск”, застрахователно обезщетение, с
което застрахователят е покрил причинените щети на лекия автомобил.
Твърди се, че не е доказана третата изискуема от закона кумулативна
предпоставка, за да бъдат уважени предявените искове: механизмът на настъпване
на пътнотранспортното произшествие и причинно-следствената връзка между
настъпилите вреди за автомобила и транспортната злополука, като в тази хипотеза,
протоколът за ПТП, е бил своевременно оспорен относно истинността му, поради
което не съставлявал доказателство за обстоятелствата, които съставителят му не
е възприел лично, включително при какви обстоятелства и какъв е бил механизмът
на ПТП, в резултат на което е бил увреден автомобилът.
Заявява се, че е налице неяснота в скоростта на водача-свидетеля Т., тъй като пред първоинстанцонния съд св. Т. при разпита сочи скорост от 30-40 км/ч., а пред ищцовото дружество в преписката по щетата – посочва скорост от 60 км.ч, като неяснотата в скоростта води до неяснота и неточности относно настъпилите щети и механизма на настъпване на ПТП, съответно, и двете вещи лица са изследвали имуществените щети на автомобила при движение със скорост от 30-40 км/част, при сблъсъка със ската до пътното платно. В т.н. липсвало твърдение, че водачът Т. се е движил със скорост, съобразена с правилата на безопасно движение по ЗДвП.
Заявява се, че доколкото в случая
актосъставителят е отишъл по сигнал и след настъпването на ПТП, то този
протокол за ПТП не се ползва с обвързващата материална доказателствена сила,
както за мястото, времето и механизма на твърдяното ПТП, така и за участниците
в него и при липса на други доказателства и само на твърденията на водача Т.,
че на това място от близката чешма тече вода, която при студено време замръзва;
и при наличието на обсъдените по-горе доказателства за температурите и снежната
покривка и поддържането на пътя - включително опясъчаването му на това място от
предните дни, жалбоподателят счита, че не е налице третата предпоставка за
уважаване на регресния иск - доказана пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка на твърдяната щета и механизма на настъпване на ПТП.В т.н. се заявява и,
че водачът на пострадалото МПС Т. се е движел със скорост около и над 60
км/час, т.е. с несъобразена за пътните условия скорост- в нарушение на
разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Моли се, да се отмени
в осъдителната част обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да
се отхвърлят изцяло исковете на ищцовото дружество. Претендират се разноски.
Не се сочат нови
доказателства, които да се ангажират по въззивното дело.
С писмен отговор на
въззивната жалба от страна на ищеца в първоинстанционното производство „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД,
чрез адв. С.М., се оспорва въззивната жалба на ответната Община Куклен, като се
взима становище по същество в съответствие с направените във въззивната жалба
на ответника оплаквания. Претендират се разноски.
Депозирана е и
насрещна въззивна жалба от ищцовото дружество „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. С.М.,
като се обжалва решението на районния съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
претенциите на ищеца, за разликата над уважения размер от 20441,28 лева, до
пълния предявен такъв от 24048,57 лева, съответно, ищцовото дружество е осъдено
да заплати разноски в производството, съобразно изхода на спора.
Заявяват се
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, за
нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Взима се становище, че районният съд е
нарушил материалния закон в една от възможните му форми, че при липса на
доказателства, че се е осъществила хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
първоинстанционният съд е приложил санкцията й.
Твърди се, че съгласно
поменатата норма, обезщетението за вредите, причинени на увредения, може да се
намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат; че граматическото
и логическо тълкуване на цитираната норма дават основание да се приеме, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи,
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение,
вредоносен резултат.
По тази причина, се
твърди, че не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди.
Тоест, при определяне
на поведението на пострадалото лице като съпричиняващо вредоносния резултат не
е достатъчно установеното несъответствие на това поведение със съответните
правни норми, а следва същото да е в пряка и непосредствена връзка с
настъпването на конкретните вреди.
Сочи се, че решението на районния съд е постановено при нарушение
на процесуалния закон; че нарушението на процесуалния закон се изразява в това,
че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 12 и чл. 135 ГПК; че
първоинстанционният съд не е основал
решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства, и върху
доказателствата по делото, че при наличие на разнопосочни доказателства, съдът
е длъжен да посочи - точно защо приема едни факти за осъществили се, а други
не, защо дава вяра на едни доказателства, а не на други.
Жалбоподателят счита, че съдът необосновано е приел за релевантна
по-високата скорост от 60 км/ ч, което съответно се е отразило и върху изводите
му за определения процент съпричиняване от водача; че този необоснован извод
пряко се е отразил на решаващите изводи на съда в обжалвания съдебен акт; че
районният съд не е посочил защо приема
точно тази скорост на движение, а другата, за която също има доказателства –
игнорира; че и в двата случая, скоростта е значително по-ниска от предвидената
в закона.
В този аспект, жалбоподателят счита, че категорично може да се заключи, че
скоростта на движение на водача е била съобразена със закона.
Сочи, че са били изготвени и
приети две съдебно-автотехнически експертизи и, че експертите са единодушни, че
категорично е налице пряка причинно-следствена връзка между установения по
делото механизъм на ПТП и причинените на застрахования автомобил вреди, както е
коментирал и първоинстанционният съд в атакуваното съдебно решение.
Жалбоподателят счита, че необосноваността
на съдебния акт се изразява в несъответствието на изводите на ПРС със събраните
по делото доказателства, ето защо, с оглед изложените по-горе съображения, моли,
да се отмени като неправилно решението в обжалваната част, като бъде
постановено ново по същество, с което да се уважат изцяло и в пълен размер
исковите претенции.
Претендират се и сторените
съдебно-деловодни разноски и в двете съдебни инстанции. Не се сочат нови
доказателства, които да се ангажират по въззивното дело.
Писмено становище по насрещната
въззивна жалба на ищеца, не е взето от страна на ответната община.
В с.з. от страна на юриск. Г. се поддържа изцяло въззивната жалба на Община Куклен, по аргументите, които са изложени в нея; оспорва се насрещната въззивна жалба; не се ангажират нови доказателства. В с.з.от страна на адв. М. се поддържа отговора и насрещната въззивна жалба на ищцовото дружество; не се сочат нови доказателства. Представя се списък за разноски по чл. 80 от ГПК, за двете инстанции, с приложени доказателства за плащането им и договор за правна помощ. От страна на юриск. Г. се изразява становище, че счита за завишено адв. възнаграждение заплатено от другата страна, моли за редуцирането му от съда; като адв. М. възразява, че на минимума е хонорарът и е по параграф „втори“ от Наредбата, когато е регистрирано адвокатското дружество по ДДС и във фактурата, която представя е видно, че върху адвокатското възнаграждение е начислен ДДС; то е в минимален размер.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени, съответно, от надлежни страни по делото, в законните срокове по чл. 259 ал. 1, както и чл. 263 ал. 2 от ГПК, срещу валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивните жалби по същество. Приема, че поради обсъждане на едни и същи обстоятелства, разглеждането на въззивните жалби на ищеца и на ответника следва да е едновременно.
За да постанови обжалваното решение, с което частично уважава предявения осъдителен иск с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД, районният съд приема, че Община Куклен не е изпълнила вмененото й от съществуващите законни разпоредби задължение да подържа в изправност пътищата, които същата стопанисва, като на първо място не допуска наличието на заледени участъци по пътя, като своевременно извършва опесъчаване и всички необходими дейности за предотвратяване на заледявания участък, както и отстраняване на такива, както и да сигнализира опасните участъци. Приема и че неизпълнението на това задължение на Община Куклен и на лицата, на които е възложено да поддържат пътя в изправно състояние, представлява противоправно поведение, изразяващо се в бездействие, поради което Община Куклен носи имуществена отговорност за вредите причинени на трети лица в резултат на това бездействие; като вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД; както и, че по делото няма данни, които да оборват законовата презумпция. За да отхвърли частично предявения осъдителен иск срещу ответната община, съдът счита, че с поведението си, изразяващо се в управляване на увредения лек автомобил не със скорост съобразена с конкретната пътна обстановка, водачът на лека автомобил „БМВ 750 И“ е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съдът намира и, че приносът на водача на лекия автомобил в съотношение с приноса на Община Куклен е в значителна степен по-малък, доколкото при положение, че участъкът на който е реализирано ПТП-то, би бил добре поддържан, били са взети мерки да се предотврати заледяване на пътя или същото да бъде отстранено своевременно, ПТП е нямало да настъпи; при което с оглед изложеното приема, че е налице съпричиняване за настъпване на процесното ПТП от страна на водача на увредения лек автомобил, което отнесено към последиците от него – причинени имуществени вреди, за които е заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, съдът определя на 15 % от претендираната сума 24 048.57 лева, /съответно, определя на сумата от 3607.29лв/, за която отхвърля иска като неоснователен.
Въззивният съд приема за правилен крайния извод на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл.272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивните жалби, съгласно чл. 269 изр.второ от ГПК, становището на насрещната страна, както и след преценка съгласно чл. 12 и чл. 235 ал.2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят във въззивното производство относно, установени с допустими доказателствени средства, обстоятелства:
От представената застрахователна полица № 440117213013628 от 02.02.2017 г., /лист 12/, се установява, че между ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „Електролукс Табаков и синове“ ООД, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско +”, като ищецът, в качеството си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил „БМВ 750”, рег. № ****, като застрахователното правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 03.02.2017г. до 02.02.2018г. От изготвената и приета в първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че всички застрахователни премии по договора за застраховка са платени в предвидените в договора срокове, поради което договорът е имал действие за целия сключен период 03.02.2017г. до 02.02.2018г. Във въззивното производство не се оспорва валидността на застрахователното правоотношение между застрахованото лице и ищцовото дружество, застраховател.
От представения протокол за ПТП № 1707028 от 27.01.2018 г. /лист 11, съответно, лист 76 от
първоинстанционното гр.дело/, се установява, че в срока на действие на
застрахователния договор – на дата 27.01.2018 г. в 19.30 ч. на пътя между с. Р.,
посока гр. К., км.1 + 850, лек автомобил „БМВ 750 И“, с рег. № ****,
собственост на „Електролукс Табаков и синове“ ООД, управляван от водача С. Г. Т.,
„при заскрежен и заледен участък от пътя на десния завой се завърта и се удря в
крайпътния скат до течаща чешма, която мокри пътя“, в резултат на което „е
увредена цялата предна част на автомобила“. Ответникът не оспорва, че твърдяното
място на настъпване на процесното ПТП е част от път общинска собственост PDV
2110 гр. Куклен, с. Руен.
Видно от уведомление за щета № 44011511800769 от 30.01.2018 г. по процесната застрахователна полица „Каско +“ , собственикът на увредения лек автомобил е завел при ищеца щета. От приложения по делото опис заключение по щета се установява кои детайли от автомобила са увредени, като е направена и калкулация по щета, възлизаща на 24 048.57 лева, определена като тотална щета с 30 % запазени части. От писмо от отдел „Охранителна полиция“, сектор „ПП“ на МВР /л.153-156/ се установява, че е прекратена регистрацията на процесния лек автомобил на 08.05.2018 г. след изплащане на обезщетение по щета, поради тотална щета на автомобила.
Видно от Ликвидационен акт ищецът е оценил щетата в размер на 24 048.57 лева и е наредил сумата за плащане. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата в размер на 24 048.57 лева е преведена на собственика на увредения лек автомобил „Електролукс Табаков и синове“ ООД на дата 11.05.2018г. Във въззивното производство не се оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, както и превеждането му от страна на застрахователя на собственика на увредения лек автомобил.
Във въззивната жалба на ответната Община
Куклен, изрично, се заявява, че се признава от същата да са доказани две от
кумулативно изискваните от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с
правна квалификация чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, а именно: между собственика на процесния автомобил и застрахователя е налице валидно
сключен договор за имуществена застраховка и в рамките на действие на договора,
поради настъпило застрахователно събитие - увреждане на МПС е осъществена и
втората предпоставка - плащане от застрахователя на собственика на увредения
автомобил по реализация –„застрахователен риск”, застрахователно обезщетение, с
което застрахователят е покрил причинените щети на лекия автомобил.
Спорен остава във въззивното
производство въпросът дали са налице доказателства по делото, от които да се
приеме за доказана и третата изискуема
от закона кумулативна предпоставка, за да бъде уважен предявеният иск: -механизмът
на настъпване на пътнотранспортното произшествие и причинно-следствената връзка
между настъпилите вреди за автомобила и транспортната злополука, която да е
причинена от ответника, който да отговаря пред застрахования по правилата на
деликтната отговорност, /за действие или бездействие, което да е противоправно,
причинно-следствената връзка между това противоправно поведение и претърпените
вреди/. Спорен във въззивното производство остава и въпросът за наличие на
съпричиняване на процесното ПТП от водача на лекия автомобил.
Видно е от съдържанието на горецитиран Протокол за ПТП № 1707028 от 27.01.2018г., в същото са отразени обстоятелствата, че на дата 27.01.2018 г. в 19.30 ч. на пътя между с. Р., посока гр. К., км.1 + 850, лек автомобил „БМВ 750 И“, с рег. № ***, собственост на „Електролукс Табаков и синове“ ООД, управляван от водача С. Г. Т., „при заскрежен и заледен участък от пътя на десния завой се завърта и се удря в крайпътния скат до течаща чешма, която мокри пътя“, в резултат на което „е увредена цялата предна част на автомобила“.
Видно е, че този протокол е съставен, съответно, подписан от мл. инспектор А. В. С., ***, /сектор ПП-гр. Пловдив/, като служителят е бил повикан от водача Т. по телефон в 19.38 часа, видно от приложено писмо от МВР Дирекция „Национална система 112“ рег. № 105850-474/21.11.2018г., /лист 74 от първоинстанционно дело/. Изложеното в протокола за ПТП се потвърждава и от разпита на съставителя А. С., разпитан като свидетел по делото, посетил местопроизшествието, при което и съставил този протокол.
Въззивният съд намира, че при доказателствена тежест за ответната община, оспорваща протокола за ПТП, по делото не са налице доказателства, от които да се приеме от съда, че се явява оборена доказателствената сила на представения по делото Протокол за ПТП относно отразените от съставителя му обстоятелства, констатирани от него, в качеството му на длъжностно лице, при посещение на местоизвършване, а именно: констатация за наличие на заскрежен и заледен участък от пътя, на десния завой се завърта/процесния лек автомобил-б.м./ и се удря в крайпътния скат до течаща чешма, която мокри пътя“, както и констатация за наличие на „ увредена цялата предна част на автомобила“. Доколкото, не е оборена формалната доказателствена сила на протокола за ПТП, същият се ползва като официален документ и с материална доказателствена сила за констатираните в него обстоятелства от страна на съставилото го длъжностно лице, посетило местоизвършването на произшествието, непосредствено след него. Освен това, при разпита свидетелят С. обяснява, че при такова посещение на място се преглеждат гумите на МПС, но поради липса на конкретно място за отразяване в протокола, не се записва състоянието им, но същият свидетел заявява, че тези гуми са били хубави,със съответния протектор. Свидетелят С. заявява и, че при завъртане на автомобила остават дири в заледения път, тъй като по асфалта си личали следите и на местата, където е започнал автомобилът да се хлъзга се виждал асфалтът под заледеното; виждало се от тези следи как автомобилът отива към канала на чешмата-спомня си, че автомобилът бил близо до чешмата. Предвид отразеното в Протокола за ПТП, и от показанията на съставителя на протокола, св. С., въззивният съд намира, че актосъставителят е имал конкретни данни от посетеното от него място на произшествието, които да са достатъчни за съставянето на схема на пътното произшествие- Схема на ПТП, отразена в Протокола за ПТП, ползвана и за уточняване механизма на процесното ПТП в приетите от съда заключения на САТЕ.
Доколкото, приетото от районния съд заключение на САТЕ с вещо лице инж. С. М. се явява неоспорено от страните по делото, /в различие от предходно заключение с вещо лице Г./, както и се приема като компетентно и обосновано изготвено и от въззивния съд, то следва да се приеме, че в него е отразен механизмът на процесното ПТП, /като са взети предвид писмени доказателства-горецитиран Протокол за ПТП, данни от показания на разпитани свидетели, справка от НИМХ-БАН за температура на въздуха-неспорена по делото/, а именно: Механизмът на ПТП е: „Лек автомобил БМВ 750i при движение по пътя с. Р.-гр.К. преминава през заскрежен и заледен участък от пътя, на десен завой се завърта и се удря в крайпътния скат до течаща чешма, която мокри пътя. В заключението е посочено, че между механизма на ПТП и повредите на процесното МПС/щетите/ има пряка причинно-следствена връзка.
В т.н., и въззивният съд не намира да е от значение, в настоящия случай, обстоятелството, че вещото лице инж. М. изготвя заключението си,базирайки се на скорост на МПС на водача - 30- 40 км.-според показанията на водача Т., разпитан като свидетел, /вместо, скорост на МПС до произшествието – от 60 км., така както е посочено от водача в представеното по делото Приложение № 1 /лист14/, попълнено и подписано от този свидетел на дата 31.01.2018 г., близка до датата на процесното ПТП/. Това е така, тъй като дори и при скорост от 40 км./час при вземане на десния завой, тази скорост е посочена от вещото лице като горна, крайна граница на т.н. „критична скорост на автомобила“- в рамките на “15-40 км/час“, тъй като в резултат на анализа на доказателствата вещото лице инж. М. счита, че:“Максималната скорост, с която е било технически възможно да бъде преодолян завоят в конкретната пътно-климатична обстановка без опасност от странично занасяне, т.н.критична скорост на автомобила е била от 15 до 40 км/час“. Т.е., дори да се е движил със 60км/час, водачът, в още по-голяма степен, би увеличил възможността да стане участник в ПТП в процесния участък от общинския път, но и при скорост от 40 км/час, отново, е налице възможност да стане участник в ПТП в този участък, тъй като, безспорно, се установява неговото заледяване от течаща вода от крайпътна чешма, чиято вода залива общинския път, и която чешма се намира на средата на завоя, /виж.схема на ПТП, както и заключение на в.л.инж. М.-т.4 от заключението/.
Предвид което въззивният съд приема, че съставеният Протокол за ПТП е в съответствие с разпоредбата на чл. 125 т. 8 от ЗДвП, съгласно която службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътно-транспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. При което въззивният съд намира, че процесният Протокол за ПТП притежава формалната и материална доказателствена сила на официален документ, съгласно чл. 179 ал. 1 от ГПК за констатираното от длъжностното лице при посещението на място; като доказателственото значение на протокола е предвидено в закона, съответно, чл. 125а/1/изр. първо, от ЗДвП.
При което и неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, ответник - Община Куклен, че липсва проведено доказване за наличието на причинна връзка между деянието и вредата, както и на механизма на настъпване на транспортната злополука. От неоспорено по надлежен ред в първоинстанционното производство, заключение на САТЕ с вещо лице инж.М., е установен механизмът на процесното ПТП, както и причинените вследствие на него щети върху процесния лек автомобил.
Неоснователно е и оплакването в жалбата на Община Куклен, че единствената причина за произшествието от техническа гледна точка е движение на автомобила с технически несъобразена скорост с радиуса на десния завой на пътя.
Безспорно е установено обстоятелството, съгласно констатациите на Протокола за ПТП, както и от разпита на свидетелите, водача Т., и съставителя на протокола св. С., /като, само, последният е посетил местопроизшествието непосредствено след злополуката/, че на средата на завоя непосредствено до пътя е била налице течаща чешма, чиято вода се разливала по процесния общински път, който в частта на завоя бил и заледен. Наличието на течащата чешма на процесния завой не се оспорва и от самия ответник-Община Пловдив в писмения отговор на исковата молба в първоинстанционното производство; като в същия, само, се заявява, че „ако е имало намокряне на пътя от водата от крайпътна чешма, то това било случайно събитие“, което не можело да се вмени като неизпълнение на собственика на процесния път, тъй като можело инцидентно да се запуши коритото на чешмата.
Въззивният съд намира, че състоянието на общинския път, съответно, на заледения участък от него – завоя, на който е станало пътното произшествие на 27.01.2018г.- 19.30 часа, предмет на горецитирания Протокол за ПТП, следва да е постоянна грижа на неговия собственик – Община Куклен, която е и негов стопанин, като изпълнението на задълженията на последния следва да осигурява нормално ползване на общинския път през цялата година, респ., и в зимни условия, така, че да не създава условия за настъпване на пътно-транспортни произшествия по него. В тази насока, Община Куклен, като е допуснала заледяване на общинския път, съответно, не го е отстранила своевременно, не е изпълнила вменените й от закона задължения на собственик на този път, съответно, е нарушила задълженията си по действащата и към момента на произшествието НАРЕДБА No 13за управление на общинските пътища в община Куклен, /приета от общински съвет – Куклен с решение No 179 от 25.02.2005г., взето с протокол No 29 от 25.02.2005 г. и влязла в сила от 15.03.2005г., изм. с реш. No 407/28.04.2017г./.
В частност, съгласно чл. 35 ал. 2 от
цитираната наредба, изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществява
от общината. Нарушена е и разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от наредбата, съгласно
която, поддържането включва полагането на системни
грижи за целогодишна нормална експлоатация на пътя и осигуряване на мерките за защита
на неговите съоръжения и принадлежности; както и на ал. 2 от същата разпоредба,
съгласно която организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища
е задължение на общината.
Нарушени са задълженията на общината, вменени й с Раздел VІ от наредбата:“Зимно поддържане“, което включва „комплекс от мероприятия за осигуряване на условия за движение по пътищата при зимни условия“,/чл. 47 ал.1/. Не са изпълнявани от Община Куклен при зимното поддържане на пътищата следните видове работи, /чл.47ал.2 от наредбата/, в т.ч:1.Снегозащита на пътищата;2.Събиране и предаване на информация за състоянието на пътната мрежа;3.Снегопочистване,4. Разпръскване на минерални материали (опесъчаване) за стопяване на снега и леда.
Предвид констатираното състояние на заледения участък от пътя, дори да е било извършвано в някой момент опесъчаване, /както е посочено от свидетелите по делото/, явно това мероприятие е било недостатъчно за да предотврати настъпилото заледяване на общинския път, като същото, представлява, само едно от видовете работи, които следва да се изпълняват от общината при зимно поддържане на пътищата, съгласно горецитираната разпоредба на чл. 47 ал. 2 от наредбата.
Предвид задължението на общината като собственик на общинския път да го поддържа за нормална експлоатация през цялата година, и въззивният съд намира за ирелевантно за случая обстоятелството за конкретния източник на заледяването – дали е само от,безспорно, течащата вода от чешмата към момента на произшествието, или е имало и остатък от предишни валежи. В случая, се дължи от общината резултатно изпълнение на нейните задължения за поддържане и контрол на общинския път, а не – само изпълнение на някои от нейните задължения за поддържане на пътя, или само – частично изпълнение на някои задължения. Независимо, че в деня на произшествието, а и за няколко дни преди него, няма данни за валежи, то от минусови температури през нощта, /съгласно хидрометрологични данни по делото/, е било възможно заледяване на стичаща се вода от чешмата, намираща се на средата на завоя, довело и до заледяване на самия завой на общинския път.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира за доказана причинно-следствена връзка между некоректно изпълнение на задълженията на ответната община и конкретно настъпилото ПТП на 27.01.2018г., предмет на съставения Протокол за ПТП. Въззивният съд и констатира, че по делото липсват доказателства, от които да се приеме, че общината, респ., нейните служители са изпълнявали коректно задълженията по поддържане и контрол на състоянието на общинския път, и независимо от това е настъпило пътно-транспортното произшествие като случайно събитие. Презумпцията за вина /чл. 45 ал. 2 от ЗЗД/ не се явява оборена.
Поради гореизложеното въззивният съд намира, че въззивната жалба на ответната Община Куклен, се явява изцяло неоснователна, при което и следва да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба на ищцовото дружество, също, се явява неоснователна. Безспорно е, че ако ответната община е била изпълнила коректно задълженията си за поддържане на общинския път, пътно-транспортно произшествие на процесния завой не би произлязло, или от такова ПТП биха произтекли в по-малък обем щети /повреди на лекия автомобил/, отколкото са констатирани в настоящия случай, при който щетата е оценена като „пълна“. Като ПТП не би настъпило, или би настъпило такова с по-малък обем щети, само, при положение, че водачът на МПС го управлява „със съобразена“ скорост за всеки конкретен случай. В настоящия случай, ако се приеме, че водачът се е движил със скорост от 60км/час, /в рамките на допустимата за общински път, при максимална скорост – 90 км/час/, като този размер на скорост се приема и от въззивния съд, /както с оглед обстоятелството, че е даден от водача относно заявяване на щетата,само,след три дни от инцидента, както и с оглед, че това обяснение би могло да се свърже с по-неблагоприятни последици за лицето, което го е дало, -например, за разлика от по-ниската скорост – 40км/час, съгласно показанията на водача Т., разпитан като свидетел по делото/, то от една страна тази скорост е в рамките на позволената за движение по общински път, но от друга страна, на практика, карайки с конкретната скорост водачът Т. не е могъл да я съобрази за да мине безпрепятствено през десния завой на общинския път, при което не е могъл да изпълни задължението си, съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДвП, където е посочено, че „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. Поради, именно, неосъобразената скорост, /както е посочено и в заключението на вещото лице инж. М./, с конкретната обстановка, е станала и в известна степен съпричиняване на пътно-транспортното произшествие, респективно, в увеличаване на обема на причинените от него щети. В този аспект на разсъждения и въззивният съд намира, че са налице предпоставки за прилагане на последиците на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, съгласно която, „ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали“. В случая, за да са приложими тези последици, не се счита за релевантно обстоятелството, дали увреденият виновно или не, е допринесъл за настъпване на тези вреди. В настоящия случай, за водача Т. не се установява видимост на заледения участък – завоя на общинския път, на който е произлязло процесното пътно-транспортно произшествие. Поради което и това заледяване не е представлявало за водача „предвидимо препятствие“ по смисъла на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, и не следва да се изисква от него да се съобразява със скорост в рамките на критичната от 15 км/час до 40 км/час, за да може да го избегне, /вж.в.л.инж.М./.
Предвид гореизложените съображения,въззивната жалба на ищцовото дружество, като неоснователна,следва да бъде оставена без уважение от съда.
Поради неоснователност на въззивните жалби на страните по делото, въззивният съд намира, че обжалваното решение на първоинстанционния съд като обосновано и правилно следва, изцяло, да бъде потвърдено от възизвния съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 21.06.2019г. Решение № 2600 на Пловдивски районен съд, ХХ граждански състав, по гражданско дело № 14932 по описа за 2018 година, с което ОСЪЖДА Община Куклен, с адрес: гр. Куклен, ул. „Александър Стамболийски“ № 43, представлявано от кмета – М.Г.Б. да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор К. Ч. и Изпълнителен директор М. Г., сумата от 20 441.28 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „БМВ 750 И“, с рег. № ***, собственост на „Електролукс Табаков и Синове“ ООД от настъпило на дата 27.01.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2 362.24 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 24 048.57 лева; и се ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор К. Ч. и Изпълнителен директор М. Г. да заплати на „Община Куклен, с адрес: гр. Куклен, ул. „Александър Стамболийски“ № 43, представлявано от кмета – М.Г.Б., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 57 лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/