РЕШЕНИЕ
Номер 260405 23.03.2021 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На двадесет и първи януари 2021 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Елена Ралчева
Като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 7424 по описа за
2020 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № РД-04-Х-Б-206 от 21.10.2020г. на Директора на РЗИ - Пловдив, с
което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, обн. ДВ бр.70 от 10.08.2004г.,
изм. ДВ, бр.44/2020г., на Г.Д.В.,***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300лв. за извършено
административно нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, публ. ДВ
бр.70/2004г., изм. ДВ бр.44/2020г., вр. с т.5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020г.
на Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН **********,*** сумата в размер на 80 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-206 от 21.10.2020г. на Директора на
РЗИ - Пловдив, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, обн.
ДВ бр.70 от 10.08.2004г., изм. ДВ, бр.44/2020г., на Г.Д.В.,***, ЕГН **********,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300лв. за извършено
административно нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, публ. ДВ
бр.70/2004г., изм. ДВ бр.44/2020г., вр. с т.5 от Заповед №
РД-01-548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят Г.Д.В. обжалва наказателното постановление
и формулира претенция същото да бъде отменено с аргумент за незаконосъобразност
в насока нарушение на материалния и процесуалния закони. Нередовно призован,
поради неоткриването му на посочения от него в жалбата адрес, не се явява в
съдебно заседание, поради което съдът е дал ход на делото в условията на чл.61,
ал.2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – РЗИ -
Пловдив, редовно призована, чрез процесуален представител моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки
аргументи в тази насока, както и претендира разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против Г.Д.В.,
за това, че при извършена проверка на 14.10.2020г., в 12.33ч. от и. П.Й.Ч. и и.
Е. Н. А., в павилион – закрито обществено място по смисъла на § 1а от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, публ. в ДВ,
бр.70/2004г.,изм.ДВ, бр.42/2010г. и т.8 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020г. на
Министъра на здравеопазването, находящ се в гр.Пловдив, ул.Цар Асен“, № 12, се
констатира:
1.
Лицето Г.Д.В., на длъжност
работник кухня, приготвя и продава палачинки и сандвичи на клиент от женски
пол, и не изпълнява въведените с т.5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020г. на
Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки - не е поставило защитна
маска за лице или друго средство, покриващо изцяло носа и устата.
С това нарушава чл.63, ал.4 от Закона за здравето, публ.
ДВ бр.70/2004г., изм.ДВ бр.44/2020г., вр.т.5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020г.
на Министъра на здравеопазването.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН
№ 001579 от 14.10.2020г., съставен от П.Й.Ч. –
з. и. в РЗИ - Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе
фактическа обстановка. Тези фактически положения несъмнено се установяват и в
хода на съдебното производство от събраната по делото доказателствена маса –
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като обективни,
достоверни, логични и неоспорени от страните. При така установената фактическа
обстановка е несъмнен изводът за извършено от страна на жалбоподателя
нарушение, като същото е било правилно и законосъобразно квалифицирано, както и
правилно и законосъобрзано санкционирано по реда на чл.209а, ал.1 от ЗЗ с
налагане на глоба в минимален размер, а именно 300лв., предвид ниската степен
на обществена опасност на дееца, доколкото липсват доказателства за противното.
Санкцията е била правилно определена в съответствие с фактическите
обстоятелства по делото, че се касае за нарушение, реализирано от физическо
лице. Санкционната норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и с оглед конкретиката на
казуса предвижда налагане на глоба от 300 до 1000лв. на всеки който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7
и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление и когато не
се касае за повторно нарушение.
При служебна проверка на АУАН и НП Съдът не констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето, респективно издаването им,
които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Същите са издадени от
компетентни лица в законоустановените срокове и съдържат всички изискуеми
реквизити. Не страдат от пороците, твърдени в жалбата, като несъстоятелни се
явяват възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закони при установяване на нарушението, за което са налице и
доказателства по делото. Правилно е бил определен административнонаказателния
субект, а именно физическото лице – р. к В., който не е изпълнил задължението
си за носене на предпазното средство, макар да е бил длъжен. Ирелевантни за
съставомерността на деянието са обстоятелствата кое юридическо лице стопанисва
обекта, нито пък факта, дали В. е бил в трудовоправни отношения с него, с тъй
като юридическото лице, което и да е то, няма отношение към осъщественото
нарушение. Единствено съставомерен елемент се явява осъществяваната от В.
дейност в „закрито обществено място“ в разрез с изискванията на цитираната по
горе заповед на МЗ.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счете, че
атакуваното Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-206 от 21.10.2020г. на
Директора на РЗИ - Пловдив, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, обн. ДВ бр.70 от 10.08.2004г., изм. ДВ, бр.44/2020г., на Г.Д.В.,***,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300лв.
за извършено административно нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето,
публ. ДВ бр.70/2004г., изм. ДВ бр.44/2020г., вр. с т.5 от Заповед №
РД-01-548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО
като правилно и незаконосъобразно.
При този изход на спора и
съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,
който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта,
че същата се е изразила в явяване в едно съдебно заседание и защита на
обвинителна теза по казус, лишен от фактическа и правна сложност.
За
горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.