МОТИВИ ПО РЕШЕНИЕ
ПО НАХД № 1987/2019г. РРС, четвърти наказателен състав
Русенската Районна прокуратура е
обвинила Т.И.Т. в това, че на На 13.01.2017 год. в гр. Русе, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди" А6
с регистрационен номер ***, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.44, ал. 1 от ЗДвП - „При разминаване водачите на
насрещно движещи се пътни превозни средства са длъжни да
осигуряват достатъчно странично разстояние
между пътните превозни средства" и като водач на лек автомобил марка „Ауди" А6 с регистрационен номер *** при
разминаване с насрещно движения се лек автомобил марка
„Форд" Фиеста с регистрационен номер ***,
управляван от Т.Р.Р., не осигурил достатъчно странично
разстояние, в
резултат на което и в условията на независимо съпричиняване, по непредпазливост причинил на Т.Р.Р. средна телесна
повреда,изразяваща се в счупване на двете коленни капачки,
наложило метална остеосинтеза на лява колянна капачка, довело
до трайно затрудняване движенията на двата долни крайника за срок повече от
тридесет дни - престъпление по чл.343, ал.1, б
„б", пр.2 вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
Производството
по делото е по реда на гл.28 от
НПК.
Русенската
Районна прокуратура поддържа обвинението.
Делото се разглежда повторно от
първоинстанционния съд, като Решение № 184/21.03.2019 г.
е отменено с Решение на Окръжен съд гр.Русе.
Обвиняемият Т.И.Т., редовно призован се явява
в съдебно заседание с упълномощен защитник, който прави множество възражения за
несъставомерност на деянието и пледира за пълно оневиняване на подзащитния му.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият
Т.И.Т. е роден на ***г***, български гражданин,
със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********.
Той е правоспособен водач на МПС ,
категории „А“, „В“, „М“ и „АМ“.
На 13.01.2017 г., малко преди 16,30 часа, обв. Т.И.Т. управлявал л.а. Ауди А6 с рег. номер *** като се движел
по ул. Изгрев в гр. Русе, посока към „ Касева чешма" със
скорост около 46,4 км/ч. и бил сам в превозното средство. По същото
време лек автомобил Форд Фиеста с рег. номер ***, управляван от св. Т.Р.Р. се движил в обратна посока на тази на л.а., управляван от обв. Т.,*** със
скорост около 33,1 км/ч. На предна дясна седалка до водача св. Р.,
като пътник, се возела дъщеря му Т. Р..
Скоростите, с които се движели водачите на МПС-тата, били разрешени за този
пътен участък. Улица Изгрев била покрита с отъпкан
сняг, без обособени видимо пътни ленти за движение в двете посоки, като
ширината на почистената част била 4,9 м. Водачите на двата автомобила, като
насрещно движещи се, приближавали един към друг по траекторията, по която се движели, като следвало и можело да се разминат в
рамките на почистената част от пътното платно, ако
осигурят достатъчно странично разстояние при разминаването си. Времето
било ясно, видимостта нормална за конкретните
пътни условия и водачите можели да се възприемат взаимно. Пътят в района на произшествието бил прав. Платното за
движение в района било двупосочно,
покрито със сняг. Двата автомобила се движили около средата на почистената част от пътя, като водачите им,
въпреки, че имали техническа възможност
да осигурят достатъчно странично разстояние между своето и разминавано
пътно превозно средство, не предприели действия в тази насока и не осигурили нужното разстояние за разминаване. Обв. Т.
единствено започнал да намалява
скоростта на управлявания от него л.а., но въпреки това, поради неосигуреното и от него достатъчно
странично разстояние между своето и
разминаването насрещно движещо се пътно превозно средство - лек автомобил Форд
Фиеста с рег. номер ***, управлявано от св. Т.Р.Р., възникнал челен, кос удар между предните части на
двата автомобила. След удара л.а.
Ауди се преместил около 2 м. напред и 1 м. вляво спрямо първоначалната му посока на
движение, а л.а. Форд се върнал назад около 8,4 метра. В резултат на произшествието св. Р. получил травматични увреждания, а на
двете МПС-та били причинени материални щети. За случилото
се на тел. 112 пръв подала сигнал Теодора
Раева, а след това и обв. Т., който съдействал за изваждането
на св. Р. извън автомобила му. На място били
изпратени органите на МВР в състав на св. Н. К. - мл. автоконтрольор в Сектор ПП
Русе и И. Ш., екип на СМП в състав Д. Г. и св. И. И.. Водачи на
други преминаващи в района МПС-та, сред които св. П. П., разчистили
снега пред л.а. Ауди, за да може да потегли екипа на СМП със св. Р..
Видно от заключението на назначената СМЕ в резултат на
ПТП Р. получил счупване на двете коленни капачки,
наложило метална остеосинтеза на лявата
колянна капачка, довели до трайно затрудняване движенията на двата долни
крайника за срок повече от 30 дни и охлузване на лицето под дясно око.
Видно от заключението на АТЕ мястото на началото на съприкосновението
между предните части на л.а. Форд и л.а. Ауди се определяло: по дължина на пътя - на около
19,5 след приетия при огледа ориентир; по ширината на платното за движение - около средата на почистената му
част. Ударът е бил челен, кос. Към началото
на удара двата автомобила били разположени около средата на почистената от сняг част на платното за движение.
Лекият автомобил Ауди се движел със скорост около 46,4 км/ч в началото
на удара с л.а.“Форд“, а
последният - с около 33,1 км/ч в началото на удара с л.а. „Ауди“.
Когато лек автомобил, движещ се в посоката, по която се
е движил л.а. Ауди, се намирал в дясната
половина на пътя и на 40 м. преди мястото на удара, водачът му имал видимост напред на около и над 60 м. след мястото на удара
към мястото, откъдето е приближавал л.а. Форд. (зависело от
разположението на автомобила по ширината на
лентата). Същата видимост имало и пред водача на л.а. Форд. Нямало други участници в движението или препятствия, които
да са ограничавали видимостта между двамата
водачи. Опасната зона за спиране на л.а. Ауди с установената скорост на
движение била 38,6 м, а на Форда - 23,2 м. Вещото лице установило
габаритните ширини на двата л.а. (включително със страничните им огледала). Посочило, че ако всеки от
л.а. се е движел в полагащата му се
част от пътя, щяло да има дистанция до краищата на изчистената част от платното за движение по 0,2 м. При това
страничната дистанция между левите страни на двата
автомобила би била 0,7 м. и не би възникнал
удар между тях, ако водачите им се бяха движили по такъв начин, че да са
спазили тази дистанция. Ако бяха сторили това, биха се разминали безопасно в границите на ширината на почистената част от
платното за движение. Изводът бил, че
водачите на двата автомобила са имали техническа възможност да осигурят достатъчно странично разстояние между
своето и разминаването пътно превозно средство. Причината за
произшествието от технически характер била, че водачите на двата автомобила не
са осигурили достатъчно странично разстояние между своето и разминаваното
превозно средство.
Поради това и обвинението на обв. Т. му било предявено да
е в условията на независимо съпричиняване със св. Р..
Изготвените
технически експертизи възпроизвели на хартиен носител съдържанието на приобщените записи от видеонаблюдение в района, както и
на подадените на тел. 112 сигнали за
случая. Във видеозаписите не фигурирал моментът,
в който настъпвало самото ПТП.
Гореописаната
фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства - протоколи за оглед на
местопроизшествие и на веществени доказателства, протоколи за разпит на свидетели, справки, заключения на СМЕ, АТЕ и
ТЕ, схема, справка РЦ 112, медицинска документация, наказателни постановления, решение
на АС Русе, протокол за разпит на
обвиняемия, справка за съдимост, декларация и автобиография.
Така с
деянието си обвиняемият Т.И.Т. осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б „б", пр.2
вр. с чл. 342, ал.1, пр.З от НК.
От обективна страна обвиняемият, нарушил правилата за
движение при управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди" А6 с регистрационен
номер ***, а именно не изпълнил задълженията си по чл.44, ал.1 от ЗДвП -
„При разминаване водачите на насрещно
движещи се пътни превозни средства са длъжни
да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства" и в качеството си на водач на лек автомобил
марка „Ауди" А6 с регистрационен номер *** при разминаване с насрещно
движения се лек автомобил марка „Форд" Фиеста с регистрационен номер ***,
управляван от Т.Р.Р., след като бил длъжен, не осигурил достатъчно странично разстояние. В резултат на това нарушение и в
условията на независимо съпричиняване
причинил на Т.Р.Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете коленни капачки, наложило метална остеосинтеза на лява колянна капачка, довело до
трайно затрудняване движенията на двата долни крайника за срок повече от
тридесет дни.
От субективна страна обвиняемият извършил престъплението
при непредпазливост като форма на вина и в условията на независимо
съпричиняване с Р..
Съдът не е съгласен със заключението на АТЕ единствено в
частта, че и св. Т.Р. не е осигурил достатъчно странично разстояние с
разминаващия го автомобил, управляван от обв. Т., като в резултат на това се е
достигнало до липсата на достатъчно странично (и безопасно) разстояние от 0,7 м. В този смисъл по преценка на съда
св. Р. няма неправомерно поведение при настъпването на ПТП, съответно не е
налице съпричиняване от негова страна. На първо място следва да се посочи, че
по делото обективно не може да се установи каква е била точната ширина на разчистената
част от пътното платно. На следващо място по делото не съществуват никакви
обективни доказателства, че св. Р. не се е движил максимално вдясно в своята
част от платното за движение в разрез с чл.15, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Съдът изцяло кредитира показанията на св. Р.,
като логични, последователни, обосновани и изцяло кореспондиращи на извънсъдебното признание на обв. Т., което
има правната природа на веществено доказателствено средство по силата на
изрична разпоредба от закона.
В разпита си
в съдебно заседание св.Р. заявява, че още в първоначалният момент в който е
възприел автомобила (веднага след завоя)
на обвиняемия гумите му са били завъртени максимално наляво и се
е движел във възможно най-лявата част на своята лента, т.е. към него. Очевидно разбирайки,
че не може да контролира колата си и възприемайки св. Р. обв. Т. се е опитал
първоначално да го заобиколи от неговата (на Р.)
дясна страна, но преценявайки, че няма да успее завил с предните си гуми
максимално вдясно, т.е. опитвайки се да се върне в своята лента и така другият
водач да му остане вляво с оглед
безопасното разминаване помежду им. Но въпреки положените усилия и предприети
спасителни маневри той не успял да се размине с него и между двете превозни
средства последвал удар в резултат, на който настъпили съставомерните
последици. Причината за това според съда в максимална степен се установява от
обаждането на обв. Т. до ЕЕН 112, в който той изрично обяснява настъпилата
механизъм: „ Да, да, аз съм единия с колата. Еми поднесе се нещо у завоя баш
тука ии.“, л.68 , от техническата експертиза, том 2. Подадения сигнал от
обвиняемия на телефона за спешни повиквания, съставляват данни, записани
автоматично в електронен регистър на спешните повиквания по реда на чл. 15
от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски
номер 112 и имат статут на веществено доказателствено средство по смисъла
на чл. 17 от същия закон, обективирани в един
брой компактдиск, съдържащ аудиозаписи.
Въз основа
на изложеното обв. Т.И.Т. следва да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено наказание. По отношение на него са налице законоустановените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като:
1.
За престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“
пр.2 от НК, което е непредпазливо се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три години или пробация;
2.
Към момента на извършване на деянието деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел IV на Глава VIII от НК;
3.
От престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване;
По
тези причини обв. Т. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
се наложи административно наказание глоба.
При решаване на отговорността
на дееца съдът е обвързан от предходното решение на друг състав на
първоинстанционния съд и доколкото решението не е отменено по протест на
прокурора, с който се иска влошаване на положение е налице хипотезата на чл.355,
ал.2 от НПК, т.е. на обв. Т. не може да бъде наложено административно наказание
„глоба“ в размер по-голям от 1000 лв. и съответно да бъде лишен от ПУМПС на
основание чл.343г от НК, доколкото с първото решение на първоинстанционния съд
такова не му е наложено на основание чл.78а, ал.4 от НК.
При индивидуализацията на
административното наказание за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
пр.2 вр. чл.343, ал.1, пр.3 от НК съдът отчита, като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, фактическото признание на вината в
обаждането до ЕЕН 112 и добрите
характеристични данни на обв. Т.. Съдът
не отчита отегчаващи отговорността обстоятелства. Въз основа на тези
обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните
задължения, съдът определи за обв. Т. наказание при наличие само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, предвидено в чл.78а, ал.1 НК, а именно глоба в
размер на 1 000 лв. Така определеното наказание “глоба” в максимална степен би
постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече личната превенция.
Обвиняемият следва да заплати
направените по делото разноски.
Мотивиран така, съдът
постанови решението си.
Районен съдия :