М О
Т И В И
Към
присъда по НОХД № 418/2014 год. на КРС-ІV н.с.
Районна прокуратура - К. е повдигнала обвинение против подсъдимия П.Р.Р. за
това, че: През есента на 2012г. в гр.Б., обл.П. противозаконно е присвоил чужда
движима вещ, която е владеел, а именно – товарно ремарке с рег. №******** на
стойност 2500лв., собственост на „Б.Д.“ ООД г. -
престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание предлага за така извършеното престъпление
на подсъдимия Р. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две години , чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила.
В съдебното производство бе предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от ощетеното
юридическо лице „Б.Д.“ ООД-гр.К.,чрез повереника им адв. Р.П. в размер на 2200
лв., представляващи обезщетение за причинените
им имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба 15.10.2014 г. до окончателното и изплащане, а ощетеното юридическо лице бе конституирано като граждански ищец.
Подсъдимият П.Р.
не дава подробни обяснения по обвинението , но заявява , че не оспорва фактите удостоверени
с писмени и гласни доказателства по делото и на практика не отрича факта , че е
получил за ползване и до настоящия момент не е върнал процесното товарно
ремарке на ощетеното дружество „*****“
ООД, както и че го е унищожил. На практика признава и не оспорва и претенцията за заплащане на стойността на веща . Лично и чрез защитника си адв. Д. обаче отрича
съставомерността на деянието ,предмет
на обвинението и
твърди ,че между него и ощетеното дружество са налице гражданско-правни отношения , които
следва да се уредят по гражданско-правен ред. В съответствие със заетата
защитна позиция моли за оправдателна присъда.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
П.Р.Р. е роден на ***г***, жител и живущ ***, *****,
ЕГН: ********** .
Същият е осъждан до настоящия момент два пъти както следва:
1. С Присъда №257/14.07.1976г. по НОХД №56/1976г. на Районен съд гр.К.,
влязла в сила от 31.07.1976г. е признат за виновен за извършено престъпление на
26.01.1976г., поради което и на осн. чл.251,
във вр. с чл.54, ал.1, т.4 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 6 месеца. На осн. чл.64, ал.1 от НК го освобождава изтърпяването на
наказанието и го поставя под възпитателен надзор на колектива на XIV ж.п.
секция гр.К.. Амнистиран през 1984г.
2. С Присъда №16/12.03.2013г. по НОХД №673/2012г. на Районен съд гр.К.,
влязла в сила от 20.06.2013г., потвърдена с Решение №180/20.06.2013г. по ВНОХД
№665/2013г. по описа на Окръжен съд гр.П. е признат за виновен за деянието
извършено на в периода от началото на м.март 2012г. до 23.03.2012г. в землището
на гр.К., в местността „Кантона“ при условията на продължавано престъпление,
поради което и на осн. чл.216, ал.1, предл.1-во и предл.2-ро, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на осн.
чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Тези присъди не влияят на правната
квалификация на настоящето обвинение.
Дружеството
„*****“ ООД със седалище в гр.К., представлявано от управителя П.К.Д. ,
притежавало товарно ремарке с ДК № РВ 7571 ЕМ, което било закупено през 2007 г.
и било надлежно регистрирано като собственост на дружеството. През
2009 г. подсъдимият П.Р. се
срещнал с П.Д. в автосервиза, в който работил последния в гр.К. и където било
седалището на дружеството и поискал да закупи товарното авто-ремарке,
собственост на „Б.Д.“ ООД г.П.Д. – в качеството му на легитимен представител на
дружеството се съгласил да му продаде веща. Двамата започнали да преговарят за
цената. Към тях се присъединил и св.П.Д., който също бил съдружник в дружеството. П.Р. и П.Д. се
уговорили продажната цена на ремаркето да е 2300лв., като подсъдимият му дал сумата от 300лв. в брой, а останалата
част следвало да заплати разсрочено, но в кратък период до края на 2009 г.
Според уговорката обвиняемият получил малкия регистрационен талон и взел
ремаркето. Изричната уговорка била П.Р. да ползва ремаркето по предназначение ,
а след като го изплати св.П.Д. ще му прехвърли собствеността по
законоустановения ред чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите. Подсъдимия
П.Р. закарал ремаркето във Варовъзела в гр.К., който тогава държал . През
2010г. и 2011г. ползвал ремаркето по предназначение, но не изплатил остатъка от
сумата от 2000 лв., представляващо условие за закупуване на ремаркето и
прехърляне на собствеността чрез писмен договор. През този период 2010-2011г.
св.П.Д.,като видял ,че няма плащане в уговорения срок , а П.Р. продължава да си
ползва ремаркето , се срещнал няколко
пъти с него , като искал той да му предаде и останалата част от сумата в размер
на 2000лв. или да върне ремаркето. П.Р. непрекъснато протакал и обещавал, че ще се издължи, но не го сторил.
Временно като алтернативен вариант П.Д. се съгласил по предложение на
подсъдимия , последния да му докара дърва на стойност равна на остатъка от цената на ремаркето , но П.Р.
не изпълнил и тази уговорка. В този период
П.Д. продължил да си иска парите или веща, по който повод отново имал
няколко срещи с подсъдимия във Варовъзела. Към този период Д. все още бил спокоен и се
надявал да получи обратно или веща
си и или плащане на цената и защото
виждал , че ремаркето се намира във Варовъзела в гр. К.. През 2012г. подсъдимият
П.Р. самоволно започнал да демонтира части от ремаркето – канати, джанти и да
променя първоначалния вид на веща. След
това подсъдимият П.Р. решил обаче да продаде ремаркето за скрап
въпреки , че знаел ,че не е негов собственик и няма делегирана разпоредителна
власт по отношение на веща. За целта започнал да проучва къде има пунктове за
изкупуване на отпадъци от метали. Узнал за такъв в гр.Б., обл.П.. За това през
есента на 2012г. отишъл до пункта в гр.Б. и се срещнал със служителя, изкупуващ
вещите, а именно – със св.А.П. . Попитал го дали ще изкупи като скрап товарно
ремарке, като изрично го уверил , че ремаркето
е негово и няма за какво да се притеснява. След като бил убеден от Р. , че ремаркето е
негова собственост свидетелят П. се съгласил
да го изкупи като старо желязо. За това на следващия ден П.Р. закарал с товарен
автомобил ремаркето в пункта за изкупуване на отпадъци от метали, находящ се в
гр.Б. и предал на служителя, работещ в него, а именно – св. А.П. това ремарке, което е било собственост на „*****“
ООД. Преди това обаче свалил
регистрационната му табела и я прибрал във Варовъзела.В момента на предаване на
ремаркето то било останало само шаси , като фактически Р. предал за скраб
цялото шаси на ремаркето от което
предварително били свалени гумите , както и канатите . Същото било нарязано на
големи парчета и по този начин Р. успял да го натовари на камион и да го докара
до изкупвателния пункт. Получената сума Р. я взел и похарчил за себе си. Предаването на
ремаркето за скрап и преди това разглабянето на детайли от него , с което на
практика вещта била унищожена станало без знанието и съгласието на управителя
на дружеството собственик на вещта и без Р. да е получил в никаква форма съгласие да извършва такива
разпоредителни действия с вещта.
П.Д. продължил да търси ремаркето и узнал, че междувременно П.Р. е напуснал варовъзела и не работи вече
там, а ремаркето го нямало в двора на
варовъзела , където обикновено домувало. От разговор с работник във варовъзела
разбрал ,че П.Р. е продал ремаркето за скрап в изкупвателния пункт в гр.Б., както и получил телефон за връзка с
човека от изкупвателния пункт. По телефона се свързал със служителя в
изкупвателния пункт - свидетеля А.П. и той потвърдил за извършената сделка от П.Р.
и факта , че той му е продал нарязано ремарке за скрап, а самото ремарке е
предадено в последствие във фирма в гр. П. като отпадъчно желязо. След като разбрал , че собствената на дружеството
вещ- товарно ремарке е унищожена от Р. ,
Д. подал
жалба в Районна прокуратура гр.К.. Той не е давал по никакъв начин съгласие
на П.Р. да се разпорежда с веща.
От заключението на назначената и приета по делото
допълнителна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза се
установява, че средната пазарна стойност на инкриминираната вещ към периода на извършване на престъплението – есента на
2012 г. е 2424,35 лева.
Горната фактическа обстановка, Съдът
приема за безспорно установена на базата
на гласните
доказателства съдържащи се в показанията
на свидетелите П.Д. , П.Д. и А.П. , които са логични ,последователни и
съответни помежду си, поради което и съдът ги кредитира в пълен обем. Въпреки
,че подсъдимият Р. не дава подробни обяснения , в частичните си
такива той не оспорва ,твърдяната от свидетелите фактология. Горната фактическа
обстановка се установява и от приложението по делото писмени доказателства ,
както и от заключението на допълнителната ССОЕ-за , което съдът също кредитира
, като подробно , обосновано и
компетентно изготвено от вещо лице , доказан специалист в съответната област.
При така установената по несъмнен начин в хода на
настоящото производство фактическа обстановка
Съдът намира , че с деянието си подсъдимият П.Р.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК,като го призна за виновен в това ,че : През есента на 2012г. в гр.Б., обл.П.
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел, а именно –
товарно ремарке с рег. № ******** на стойност 2424.35 лв., собственост на „Б.Д.“
ООД г. В осъдителния диспозитив съдът прие като актуална стойност на
инкриминираната вещ , тази установена при допълнителната ССОЕ-за , която е
малко по-ниска от тази фигурираща в първоначалното обвинение. Това
обстоятелство е по-благоприятно за подсъдимия и не води до съществено изменение
в обстоятелствената част на обвинението.
От обективна страна, горепосочената движима вещ- товарно ремарке е била чужда за подсъдимия Р. и му е била предоставена на
правно основание , с
уговорка само за ползване по предназначение до сбъдване на условието за
прехвърляне на собствеността. От
този момент подсъдимият е започнал да
осъществява фактическа власт върху вещта , като е бил напълно наясно с обема на делегираните
му правомощия по отношение на вещта , както и че няма право да я променя извън
предназначението и , а още по –малко да се разпорежда с нея, като я продава или
унищожава. След изтичане на срока в който е трябвало да заплати на дружеството
цената на веща и да придобие собствеността , той не го е сторил , а е започнал
многократно да отлага заплащането на сумата , както и не изпълнил алтернативното
искане за връщане на веща , въпреки , че е имал многократни изрични покани в
тази посока. Вместо това П.Р. напуснал
Варовъзела, прекъснал отношенията си и връзката си със свидетеля Д. , и
междувременно се е разпоредил с държаната вещ , като първоначално е разглобил
отделни нейни части , а впоследствие през есента на 2012 г. е нарязал и предал
за скрап и основната част от конструкцията , а именно шасито на ремаркето , с което окончателно го е унищожил. С това завинаги е осуетил
възможността на собственика за в бъдеще както да си възвърне владението върху
вещта , така и изобщо някога да я ползва по предназначение. Всички тези
действия по своене на вещта и разпореждането с нея като собственик , извън
обема на делегираната му разпоредителна власт Р. е извършил без знанието и
съгласието на действителния собственик на вещта , поради което е реализирал изпълнителното деяние на
престъплението обсебване и осъществил
състава на горното престъпление.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия умишлено , при
форма на вината пряк умисъл , с целени и настъпили общественоопасни последици.
При индивидуализиране на
наказанието Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
подсъдимия самопризнаия
не по отношение на вината , но по
отношение на релевантните за процеса факти , които
спомогнаха за изясняване на обективната истина по делото, както и чистото му съдебно
минало към момента на извършване на инкриминираното деяние. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът възприе значителната
стойност на присвоената вещ и лошите
характеристични данни но подсъдимия –изводими от предишните му осъждания . При определяне на вида и размера на наказанието и
индивидуализирането му съобразно предвиденото в особената част на НК, съдът отчете сравнително
невисоката степен на обществена опасност на деянието , предопределена от невисоката степен на обществена опасност и на дееца
.С оглед
на индивидуализиращите отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимия
П.Р. наказание лишаване от свобода ,съобразно предвиденото в нормата от
особената част на НК за горното престъпление , в клонящ към минималния размер
на предвидения в закона диапазон , а именно Лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца. Съдът прецени, че
с оглед степента на обществена опасност на дееца и за постигане целите на
наказанието и поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо същия да изтърпи ефективно наказанието, поради
което и поради факта, че са налице и останалите кумулативни предпоставки
предвидени в нормата на чл. 66 ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Според преценката на Съда именно това
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и най-добре би изпълнило целите на
наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Предявеният от ощетеното юридическо лице „*****“ООД граждански иск за
причинените на дружеството от
престъплението имуществени
вреди в размер на 2200 лв. е доказан по основание. Основанието на предявения граждански иск е
виновно извършено деяние от подсъдимия и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да репарира вредите, които е причинил
другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото беше, че в
резултат от извършеното от подсъдимия престъпление ощетеното дружество е претърпял имуществени вреди - равни на разликата
между левовата равностойност на противозаконно присвоената вещ и сумата от 300 лв. получена предварително
от управителя П.Д. при предаването на вещта на подсъдимия Р. . Тези вреди са
пряка и непосредствена последица от
деянието на подсъдимия . С оглед на изложеното съдът счете, че предявеният
граждански е основателен, но завишен по размер, поради установяване на нова актуална пазарна цена на
инкриминираната вещ към момента на присвоителното деяние в резултат на
назначената допълнителна ССОЕ-за ,която е по-ниска от първоначално установената
от 2500 лв. и която е в размер на 2424,35 лева. Ето защо съдът осъди подсъдимия П.Р.Р. да заплати
на гражданския ищец „Б.Д.“ ООД г. сумата от 2124.35 лева ,
представляващи обезщетение за имуществени щети, причинени от престъплението по
чл.206, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.10.2014 г. до окончателното й изплащане, като за горницата от 75,65 лв. до
пълния претендиран размер от 2200 лева, отхвърля гражданския иск като неоснователен.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимия Р. бе осъден да заплати на гражданския
ищец „Б.Д.“ ООД г. сумата от 300 лева /триста лева/, представляващи направени
от същия разноски по делото за
възнаграждение на упълномощения му повереник, както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, бюджетна сметка на Районен съд - К. , сумата от 84,97 лева държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Причините за извършване на престъплението
са незачитане от страна на подсъдимия на
установения и утвърден в страната правов ред
и в частност незачитане на установените правила и норми охраняващи
правото на собственост.
С оглед изхода на делото съдът възложи
на подсъдимия и направените по делото разноски в размер на общо 100 лв.,от
които 30 лв. да заплати в полза на Държавата
по бюджета на МВР, бюджетна сметка
на ОД на МВР- гр.П. и 70 лв.да
заплати в полза на Държавата по бюджета
на съдебната власт , бюджетна сметка на Районен съд- К..
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ