№ 14892
гр. С, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110158771 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от АПС ББ ЕООД срещу Ц. И. Л. с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по
сключен между ответника и трето лице договор за кредит, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането Ищецът твърди, че на 22.11.2019 г.
бил сключен Договор за потребителски кредит № FL ****, между СК ООД и
ответника по силата на който СК ООД отпуснало кредит в размер на 1000 лева
На 13.01.2022 г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
СК ООД прехвърлило на АПС ББ ЕООД вземанията си спрямо ответника.
Ищецът счита, че тези суми му се дължат и моли съда да признае за
установена тяхната дължимост. Претендира разноските в заповедното и в
настоящото производство. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор
на исковата молба. Не оспорва наличието на договор за кредит, сключен
между себе си и СК ООД, както и размера на исковете. Оспорва факта на
уведомяването си за договора за цесия. Твърди извършено частично плащане.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, както и за недължимост на
процесните суми, поради особени непредвидени обстоятелства.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява, не изпраща представител, не взима становище. Ответникът се явява
лично и поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед заявеното от ответника в открито съдебно заседание и поради
1
представеното по ч. гр. д. 49536 от 2023 г. копие на сключен договор, съдът
намира за безспорен между страните факта, че между ответника и СК ООД е
бил сключен договор за кредит. По делото са представени общите условия на
договора. Представен е и договор за цесия, по силата на който СК ООД е
прехвърлило на ищеца свои вземания.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: ищецът основава своето вземане на сключен между ответника и СК
ООД договор за кредит, както и на договор за прехвърляне нему на вземането
на СК ООД към ответника. Преди да премине към обсъждане на дължимостта
на вземането по същество, съдът намира, че е необходимо да се изследва
въпроса за законосъобразното прехвърляне на тези вземания, тъй като именно
той основава твърдяното от ищеца качество на кредитор. В тази връзка, съдът
намира, следното: видно от договора за продажба и прехвърляне на вземания
от 13.01.2022 г. СК ООД е продало на ищеца вземания, описани в Приложение
№ 1 към договора (§ 2.1 от договора). След анализ съдът констатира, че по
делото липсва въпросното приложение, т.е. е невъзможно да се установи кои
вземания действително са били прехвърлени на цесионера и дали процесните
са сред тях. На база тези разсъждения, съдът достига до факта, че посоченият
документ не е доказателство, годно да установи факта, че вземането на СК
ООД към ответника е действително прехвърлено на ищеца. На основание
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да възприеме
недоказания факт за невъзникнал, т.е. в хода на процеса ищецът не успя да
докаже при условията на пълно и главно доказване, своята активна
материална легитимация в процеса. Главният иск е недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главния иск, на отхвърляне подлежи и
акцесорния иск за лихви.
По отношение на разноските, такива се дължат единствено на
ответника. Доколкото от същия не са сторени такива, разноски между
страните не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АПС ББ ЕООД, ЕИК: ******, с адрес гр. С,
бул. България № *** против Ц. И. Л., ЕГН: ********** с адрес гр. С, ул. Б №
**, ет. 1 за установяване дължимостта на сумата от 1000 лева – стойност на
предоставена сума по договор за кредит, сключен между ответника и СК
ООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 207,52 лева – договорна
лихва за периода от 22.11.2019 г. до 23.11.2020 г. и на сумата от 172,47 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 23.11.2020 г. до 31.08.2023 г.,
като недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2