№ 838
гр. Пазарджик, 26.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20235220100833 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, редовно призовано,
не изпраща процесуален представител.
Ответника Ц. И. В., редовно призована, не се явява лично, за нея се
явява адв. Б., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно
приложено по делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от ищцовото дружество с вх. №
12626/25.05.2023 г. С подадената молба ищецът моли да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие, тъй като няма възможност да осигури процесуален
представител. Заявява, че по делото са настъпили нововъзникнали
обстоятелства след входиране на исковата молба, като на 16.11.2022 г. е била
заплатена претендираната главница, а на 30.03.2023 е била заплатена
дължимата законна лихва, сочи се, че разноските по двете производства не се
заплатени. Във връзка с извършеното плащане ищецът счита, че предявените
1
искове следва да се отхвърлят от съда като погасени, но следва да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество сторените съдебно-
деловодни разноски- 75.00 лева разноски по заповедното производство, както
и 175.00 лева по исковото производство.
АДВ. Б.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения отговор,
ведно с приложените писмени доказателства. Успях да се запозная с молбата.
Допълнително уточнявам следното: оспорваме претенциите за разноски от
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, и това наше оспорване е във
връзка с подадената искова молба и претенцията към Ц. В., тъй като
поддържам твърдението в отговора на исковата молба, че същата не е субект
на вменените задължения. По отношение на първата част от представената
молба, че не претендират сумите по иска, нямаме претенции, но по
отношение на разноските имаме претенции. Поддържам заявеното в отговора
на исковата молба оспорване на трите приложени в исковата молба фактури,
които не носят подписа на В. и същите не документират данъчно събитие със
страна доверителката ми. Не поддържам искането си да бъде привлечено
трето лице по делото, а именно: М. М. К.. Имам едно доказателствено искане
по реда на чл. 190 от ГПК, да бъде задължен „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД да представи справка за плащанията през 2022 г. за
процесния обект, и по конкретно кой е субекта на тези плащания и ако има
подавани заявления, сключвани договори, то моля да се изискат от
доставчикът на електрическа енергия. Оспорваме твърденията, че В. не ги е
уведомила и това е в противоречие с правилата за продажба на електрическа
енергия, като конкретни аргументи ще изложа по същество на спора. Нямам
други доказателствени искания.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Тъй като не се явява ищецът, както и не изпраща процесуален
представител, спогодба няма кака да бъде постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иска с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК и чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за
2
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд -
Пазарджик за вземанията си към Ц. И. В. в общ размер на 433,97лв., делото е
прехвърлено по подсъдност в Софийски Районен съд. По входираните
документи е образувано ЧГД № 138688/22г. По посоченото дело е издадена
заповед за изпълнение, тъй като длъжникът е призован по реда на чл. 47, ал.5
представляваното от мен дружество подава настоящата искова молба в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно чл. 95а и § 196 от ПЗР на Закона за енергетиката като ДПИ
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД има задължението да снабдява с
електрическа енергия клиенти, чиито обекти са присъединение на
лицензионната територия на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД в
случаите, когато тези клиенти не са избрали друг търговец на електроенергия
или когато избраният от тях търговец не извършва доставка на
електроенергия по независещи от клиента причини.
На основание § 196 от ПЗР на Закона за енергетиката клиентите, които
не са избрали доставчик на свободен пазар до тази дата, ще бъдат снабдявани
както и преди това от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, но по цени,
определени по методика на КЕВР. Съгласно чл. 104, ал.4 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, цената, по която доставчик от последна
инстанция продава електрическа енергия на крайния клиент, се определя
съгласно приета от КЕВР „Методика за определяне на цените на
електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция."
Продажбата на електрическа енергия от ДПИ на Клиента се извършва
съгласно отчетените показания на средството за търговско измерване.
С решение на КЕВР от 29.11.2013 г. EVN България Електроснабдяване,
в качеството си на ДПИ, е с допълнена лицензия и за дейността „координатор
на специална балансираща група". Съгласно Правилата за търговия с
електрическа енергия всички крайни клиенти, на които дружеството като
ДПИ доставя електрическа енергия, се включват служебно в тази специална
балансираща група. Разходите за балансираща енергия се включват в цената
на електроенергия на ДПИ. Стойността на балансиращата енергия се
определя ежемесечно съгласно Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, в качеството си на доставчик от последна инстанция , съгласно
разпоредбата на чл. 95а от Закона за енергетиката, продава електрическа
3
енергия на клиентите си по силата на закона и Правилата за търговия с
електрическа енергия.
Обектът на потребление представлява временно захранване - временен
строеж на магазин за хранителни стоки,находящ се в село ............, област
Пазарджик и се индивидуализира с ИТН 3232271
За Ц. И. В. е открит клиентски номер № **********.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило електрическа
енергия и е предоставило мрежови услуги до обекта на потребление на
ответника, индивидуализиращ се с ИТН 3232271- временно захранване.
В изпълнение на задълженията като доставчик от последна инстанция
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е доставило на обектът на Ц. И. В. за
периода от 18.01.2022 г. до 17.04.2022 г. електроенергия на обща стойност
426.52 лв., . Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва в общ
размер 7.45лв. за периода от 25.03.2022 г. до 15.06.2022 г. От датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата се дължи законна лихва.
Оформен е петитум с който се иска от съда след като се убеди в
основателността на тяхната претенция да установи вземането им срещу Ц. И.
В., да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, както следва:
426.52 лв.- главница, представляваща доставена електрическа енергия за
периода 18.01.2022 г. до 17.04.2022 г.
7,45 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 25.03.2022
г. до 15.06.2022 г.
законна лихва върху горепосочената главница от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 16.06.22 г.
Моли съда в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по
делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и направените по ЧГД № 138688/22 г. по описа на РС-
София разноски в размер на 75 лв.
Моли съда да се изиска и приложи като доказателство по настоящото
дело ЧГД № 138688/22 г. по описа на РС-София, по което дело се намира и
препис извлечение от сметка на длъжника.
4
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.,
чрез адв. Б., в който се иска от съда да отхвърли исковата претенция, като
неоснователна, поради следните съображения:
1. На основание чл. 119 ал. 3 от ГПК възразява относно местната
подсъдност на предявения иск. Счита, че искът не е подсъден на СРС, а
съгласно правилата за местна подсъдност същият е следвало да бъде предявен
пред PC Пазарджик, в съдебния район на който е постоянния адрес на
ответника - гр. Пазарджик. Впрочем, така е отбелязан и адреса на ответника в
исковата молба. От обстоятелствената част на исковата молба се вижда, че се
касае за отношения между страни по доставка на ел. енергия за обект в с.
............, общ. Лесичово /без спорът да е трудов спор по смисъла на КТ/,
поради което местната подсъдност следва да се определи по правилата на чл.
105 от ГПК. В този смисъл моля за Вашето определение.
2. Претендират се суми за консумирана ел. енергия за обект - магазин за
хранителни стоки, находящ се в с. ............, обл. Пазарджик. Доставките
обхващат периода 18.01.2022 г. - 17.04.2022 г. Потреблението е
документирано с приложените към исковата молба 3 бр. фактури.
Доверителката му обаче не е субект на описаните в тях задължения. Съгласно
нотариален акт № 68/25.06.2020 г. същата е продала магазина на М. М. К.
След посочената дата В. няма фактическа и правна власт спрямо обекта на
потребление. Декларирала е това обстоятелство и в Община Лесичово от дата
08.07.2020 г. Ако са вменени задължения през 2022 г., то същите касаят друго
лице, което ползва вещта, респ. консумира ел. енергия. В този смисъл
исковата молба е неоснователна, тъй като доверителката му не е субект на
описаните в нея задължения. Не се явява собственик, ползвател или наемател
на магазина след м.06.2020 г. Описаните в исковата молба престации от
ищеца не са с адресат /получател/ Ц. В..
3. Оспорва представените с исковата молба фактури № ФЕ **********;
ФЕ ********** и ФЕ ********** от 2022 г. Касае се за частни
свидетелстващи документи, от които не може да се извеждат права на
издателя им. Сама по себе си фактурата не е основание за плащане. Цената се
дължи, не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка
/възникнало данъчно събитие/ към описания получател. След като в случая не
е така, сама по себе си фактурата не може да замести ненастъпил юридически
5
факт. В. не е страна по твърдяното облигационно отношение. Счита, че
същата не следва да понася отговорност за задължения, възникнали от
потребление от трето лице.
4. Очевидно, новият собственик на имота не е подал заявление за смяна
на партидата при доставчика “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД. Не са съобразени правилата за търговия с електрическа енергия. В тази
връзка, моли съда на основание чл. 219 от ГПК да бъде привлечен за участие
в делото, като трето лице М. М. К. ЕГН **********, адрес - гр. Ветрен, обл.
Пазарджик, ул. .......................... Това се налага с оглед постигане
установителното действие на решението в отношенията на Ц. В. с него.
С оглед позицията на ищеца, в съдебно заседание ще ангажира
допълнителни аргументи и доказателства.
Моли съда за присъждане на разноски.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения. Ищцовото дружество следва
да докаже основанието и размера на претенциите си, както и обстоятелството,
че електрическата енергия е била доставена на въпросният обект, както и, че
субект на описаните във фактурите задължения е именно ответницата В..
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания
по доказателствата.
СЪДЪТ с Определение № 937/14.04.2023 г. е приел представените от
страните писмени доказателства. Изискал е да се приложат материалите по ч.
гр. дело № 138688/2022 г. по описа на СРС.
СЪДЪТ докладва на страните, че към настоящият момент са постъпили
по делото материалите по ч. гр. дело № 1903/2022 г. по описа на РС-
Пазарджик, поради което съдът счита, че следва да ги приеме.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА материалите по ч. гр. дело № 1903/2022 г. по описа на РС-
Пазарджик.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното от ответната страна
искане с правно основание чл. 190 от ГПК като счита, че същото е допустимо
и основателно и като такова следва да бъде уважено.
6
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА ищцовото дружество в двуседмичен срок, считано от
получаване на съобщението, да представи по делото справка – информация за
плащанията през 2022 г. за процесния обект, и по конкретно кой е субекта на
тези плащания, има ли подавани заявления и сключвани договори.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцовото дружество на основание чл. 190, ал. 2 от
ГПК, че непредставянето на документите ще се преценява от съда съгласно
чл. 161 от ГПК, а именно: с оглед на обстоятелствата по делото, съдът може
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
СЪДЪТ не следва да се произнася по направеното с отговора на
исковата молба искане от ответникът за конституиране на трето лице помагач
по делото, тъй като същото бе оттеглено в настоящото съдебно заседание.
СЪДЪТ счита, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.07.2023 г. от 09.00 ч., за която
дата и час ответникът следва счита уведомен от днес, а ищецът следва счита
уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение по реда на чл. 190 от ГПК на ищцовото
дружество с указанията на съда.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10.20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7