Решение по дело №1514/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от С. А. Б., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0433-000185 от 27.05.2024 г. на Началника на РУ 01 при ОД на МВР Варна, с която за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, буква „а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № * за срок от 6 месеца, считано от 26.05.2024 година.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Сочи се, че свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено на оспорващия от Великобритания е валидно и в срок на валидност, като няма изискване за подмяната му в определен срок. Твърди се, че оспореният акт е постановен в нарушение на материалноправните норми и в противоречие с целта на закона. Според оспорващия липсват изложени в достатъчна степен съображения, защо административният орган приема, че СУМПС на оспорващия е невалидно, както и не е посочена начална и крайна дата на валидност на СУМПС на оспорващия, а и липсват мотиви защо се приема, че СУМПС е издадено от държава, която не е държава членка на ЕС или страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП) и защо не е приложим чл. 161, т. 5 ЗДвП. Липсата на мотиви относно съществените релевантни факти за прилагане на процесната ПАМ, се изтъква, че засяга правото на защита на оспорващия, препятства съдебния контрол и представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Искането е да се отмени оспореният акт. В хода на устните състезания оспорващият поддържа искането си за отмяна на оспорения акт.

Ответникът – Началникът на РУ 01 при ОД на МВР – Варна, не ангажира становище по жалбата.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, в 14-дневния срок за обжалване., считано от датата, на която е съобщена заповедта на оспорващия.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

При извършена от служители на ОД на МВР Варна проверка е установено, че на 26.05.2024 г., около 16:01 ч., в [населено място], на [улица]до № 133, в посока – център на града, оспорващият като водач собственото си МПС – *, с рег. № *, управлява автомобила без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното МПС, доколкото СУМПС на оспорващия е издадено във Великобритания, която не е страна членка на ЕС или държава по Споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария, повече от три месеца от датата на влизането му в България – 12.01.2024 г., през ГКПП Дунав мост, установено в информационните масиви на МВР. Прието е, че виновно е нарушена нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП - български гражданин управлява МПС с чуждестранно свидетелство без да е подменено след пребиване повече от 3 месеца.

За констатираното нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA бл. № 1046537 на 26.05.2024 г. С АУАН са иззети СРМПС № *********, 2 бр. регистрационни табели с номер № *. Оспорващият е подписал АУАН без да впише възражения.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената заповед – ЗППАМ № 24-0433-000185 от 27.05.2024 г., издадена от Началника на РУ 01 към ОД на МВР Варна, административният орган е наложил на оспорващия ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 26.05.2024 г. Като мотиви в заповедта е обективирана горепосочената установена фактическа обстановка по отношение на извършеното нарушение, което е квалифицирано като такова по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

Оспорващият е собственик на автомобила, който е установен да управлява на 26.05.2024 г. - *, с транзитен рег. № *, предвид представената справка за собственост - л. 27 от делото.

Съгласно представена от ответника Справка за пътуване на лице – български гражданин, се установява, че последното, преди датата и часа на нарушението (26.05.2024 г., около 16:01 часа), влизане на оспорващия на територията на страната е на 12.01.2024 г. през ГКПП Дунав мост - л. 29 от делото.

СУМПС на оспорващия е за категория А, В1, В и ВЕ, издадено е от UK на 14.10.2022 г. и е със срок на валидност до 11.08.2026 г. – предвид предоставеното на съда от оспорващия за справка СУМПС в оригинал.

Така установяващото се от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на ответника. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 1.6. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Варна (л. 10 от адм. преписка), издадена връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, началниците на РУ при ОД на МВР Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

Спазена е законоустановената писмена форма за издаване на административния акт. Актът съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление от оспорващия на процесния автомобил с чуждестранно свидетелство за управление, което не е издадено от държава членка на ЕС или от друга държава, страна по споразумението за ЕИП или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от 12.01.2024 г. - датата на влизането му в страната. Предвид наличието на посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, става ясно въз основа на кои юридически факти органът упражнява публичното си субективно право за издаване на оспорената заповед.

Неоснователно оспорващият твърди липса на изложени в достатъчна степен съображения за приетото от административния орган, че СУМПС е невалидно. Ясно в оспорената заповед е посочена причината, поради която е прието, че оспорващият управлява МПС без да притежава валидно СУМПС, а именно доколкото оспорващият е български гражданин, СУМПС е издадено във Великобритания, която не е страна членка на ЕС или държава по Споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария, а оспорващият управлява МПС с това СУМПС повече от 3 месеца от датата на влизането му в България – 12.01.2024 г., без да си е подменил СУМПС. Посочени са конкретните релевантни съгласно чл. 162, ал. 1 ЗДвП факти и непосочването на началната и крайната дата на валидност на СУМПС на оспорващия, не обуславя извод за неяснота на мотивите на административния орган.

Съдът не констатира и нарушение на процесуалните правила, което да е съществено и да обуславя отмяната на оспорения акт. Спецификата на административното производство по налагане на ПАМ изключва задължението за уведомяване по реда на чл. 26 АПК. Преди издаване на заповедта за налагане на ПАМ административният орган и изяснил в съответствие с чл. 35 АПК фактите и обстоятелствата от значение за случая.

По отношение преценката за приложението на материалноправните норми съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т. 2а, б. "а" е процесната: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 ЗАНН. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган приема наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от български гражданин, с издадено от Великобритания СУМПС, което е прието за невалидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, поради изтичане на 3-месечния срок от датата на влизането на лицето в страната – в нарушение на изискването по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

За правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава валидно СУМПС.

По аргумент от чл. 151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава–страна по Споразумението за ЕИП, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват МПС на територията на РБ при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151.

При преценката за съответствието на оспорената заповед за налагане на ПАМ с материалния закон се явява спорен следният въпрос: СУМПС на оспорващия, издадено от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, валидно ли е, с оглед приложението на нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че българските граждани могат да управляват МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

В случая оспорващият притежава СУМПС за категории А, В1, В, ВЕ,, издадено на 14.10.2022 г. от компетентните за това власти в UK, валидно до 11.08.2026 г. Процесното СУМПС е издадено след като държавата–издател напуска Европейския съюз на 31.01.2020 г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01) и след изтичането на т.н. „преходен период“, продължаващ до 31.12.2020 г. С напускането на Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия напуска и Европейското икономическо пространство. Съгласно чл. 126, § 1 от Споразумението за ЕИП, споразумението се прилага за териториите, в които се прилага договорът за създаване на европейска икономическа общност.

Налага се извод, че СУМПС на оспорващия не е издадено от държава–членка на ЕС или от друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, или от Конфедерация Швейцария, респ. неотносима и неприложима е норма на чл. 161, т. 5 ЗДвП.

Доколкото оспорващият е български гражданин и същият е влязъл в Република България на 12.01.2024 г., т.е. преди повече от 3 месеца спрямо датата, на която е установен да управлява собственото си МПС – 26.05.2024 г., и е представил чуждестранно СУМПС, издадено от държава, която не е член на ЕС, не е страна по Споразумението за ЕИП, и не е издадено от Конфедерация Швейцария, което СУМПС не е подменено с българско СУМПС, то в съответствие с чл. 162, ал. 1 ЗДвП е прието, че оспорващият е управлявал МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията на управлявания автомобил. Изложеното обосновава извод за материална законосъобразност на наложената ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП.

Следва да се посочи, че така приетото не се явява в противоречие с чл. 161, т. 1 ЗДвП и с Конвенцията за пътното движение, подписана във Виена на 08.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 03.09.1993 г., по която Конвенция и Великобритания, и България са страни, предвид следното:

Съгласно чл. 161, т. 1 ЗДвП СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в случай, че държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Хипотезата на нормата не поставя условия във връзка с гражданството на лицето, ползващо се от СУМПС, издадено от договаряща страна. Това разрешение в националния ни закон се явява проекция на поетите задължения на държавата ни по Конвенцията за пътното движение, според която договарящите страни признават всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на Конвенцията - чл. 41, § 2, б. "b".

В чл. 41, § 2-§ 6 от Конвенцията са уредени условията, при които договарящите се страни ще признават свидетелствата за управление на водачите. Съгласно обаче чл. 41, § 7 от Конвенцията положенията в този член (чл. 41, § 1 - § 6 от Конвенцията) "не задължават Договарящите страни: a) да признаят валидността на националните и международните свидетелства за управление, издадени на територията на друга Договаряща страна на лица, чието постоянно местожителство е било в тази страна в момента на издаването на свидетелството, или чието постоянно местожителство е било сменено на тази територия след издаването на свидетелството; b) да признаят валидността на цитираните по-горе свидетелства, издадени на водачи, чието постоянно местожителство в момента на издаването им не е било на територията, където е било издадено свидетелството, или е било сменено на друга територия след издаването на свидетелството".

По аргумент от чл. 41, § 7 от Конвенцията е допустимо договаряща страна да не признае валидността на СУМПС, издадено от друга договаряща страна, при условията, посочени в § 7. Конвенцията не дава определение за "постоянно местожителство" и не третира лицата, съгласно гражданството им, но свързва местожителството с територия, т.е. постоянно местожителство по смисъла на Конвенцията е място, на което лицето се е установило за трайно във времето пребиваване. Според чл. 41, § 7, б. "а", пр. второ от Конвенцията, Република България като страна по Конвенцията не е задължена да признае за валидно чуждестранно СУМПС, издадено на територията на друга договаряща страна по отношение на лица, които след издаването на свидетелството, са сменили трайното си пребиваване от държавата издател на СУМПС на територията на Република България.

При така тълкуваната разпоредба на чл. 41, § 7, б. "а", пр. втори от Конвенцията, съдът намира, че чрез чл. 162, ал. 1 от ЗДвП са въведени условия, с които не се нарушава Конвенцията, доколкото предвиденият в националната ни норма тримесечен срок на пребиваване без прекъсване в страната по отношение на български гражданин е достатъчно основание да се приеме, че същият трайно пребивава в страната, респ. престоят му в страната не е с временен характер.

С нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП е въведено национално правило, при условията на което държавата ни едностранно отказва да признае валидността на всяко чуждестранно СУМПС, вкл. издадено от държава по Конвенцията, с изключение обаче на случаите, когато свидетелството е издадено от държава - член на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за ЕИП или от Конфедерация Швейцария. В този смисъл, чл. 162, ал. 1 ЗДвП не допуска български гражданин да управлява МПС на територията на страната с чуждестранно свидетелство, ако са изминали повече от три месеца от влизането му в страната и ако това свидетелство е издадено от държава, която не е член на ЕС, не е страна по Споразумението за ЕИП, или тази държава не е Конфедерация Швейцария.

Освен на материалния закон, оспореният административен акт съответства и на целите по чл. 22 ЗАНН, както и на специалната цел, за която се прилагат принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При издаване на заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 1 АПК. Мярката е наложена в минималния предвиден законов размер от 6 месеца, който съдът приема за обоснован и за постигане на целта, за която е издадена заповедта.

Оспорената заповед е правилна и законосъобразна и не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, а подадената срещу нея жалба е неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Съгласно нормата на чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата от С. А. Б., [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0433-000185 от 27.05.2024 г. на Началника на РУ 01 при ОД на МВР Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № * за срок от 6 месеца, считано от 26.05.2024 година.

Решението не подлежи на обжалване.