Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 10.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА
ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 718 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление № 19-0906-000894 от 03.07.2019 година на Деян Петров
Давидов – Началник група в сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на МВР, на В.И.Д. с ЕГН ********** *** основание чл.177
ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят В.Д., който го обжалва в
срок като незаконосъобразно. Твърди, че НП е издадено въз основа на АУАН, в
който се посочва, че е управлявал МПС, след като СУМПС му е било отнето на
22.03.3019 година, без да е посочено основанието, на което е отнето
свидетелството му за управление на МПС, като по този начин сериозно е
затруднено правото му на защита. Твърди, че е налице и противоречие между словесното
описание на нарушението и неговата цифрова квалификация, което го възпрепятства
да разбере какво точно нарушение е извършил. Твърди, че срещу него има издадено
НП с рег. №19-0906-000739 от 03.06.2019 година, с което е лишен от право да
управлява МПС, считано от 22.03.2019 година – датата от която се твърди, че е
лишен от правоуправление, но това НП му е било връчено на 19.06.2019 година,
т.е. в деня на съставяне на настоящия АУАН и не е било влязло в сила. Освен
това изтъква, е в НП е посочено, че е лишен от право да управлява МПС за срок
от един месец, считано от 23.05.2019 година, поради което за него не е ясно на
коя дата е лишен от това право. Въз основа на изложеното, моли НП да бъде
отменено.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изразява
допълнително становище по жалбата.
Ответникът
– Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща
представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли
жалбата да бъде оставена без последствие, а НП да бъде потвърдено.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.П.П.
и М.А.М., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.06.2019 год. свидетелят П.П.П., в присъствието на свидетеля М.А.М., съставил акт за установяване на
административно нарушение с бланков №194363 против В.И.Д.
с ЕГН ********** ***, за това, че на 19.06.2019 год., около 10:05 часа в град
Летница, Ловешка област, на ул. Любен Каравелов, до кръстовището с ул. Бачо
Киро в посока ул. Иван Вазов управлявал л.а. „Опел Астра” с транзитен рег.№ 177М916,
негова собственост, като управлява с временно отнето СУМПС, отнето от дата
22.03.2019г., удостоверено чрез справка с „АНД“ към С“ПП“ гр.Ловеч, с което е
нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Като доказателства са били иззети разрешение за
временно движение №********* и 2 броя рег.табели с №177М916. Нарушителят не е
вписал възражения по акта. Въз основа на така съставения акт е издадено
обжалваното НП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се
подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство доказателства.
Съобразно чл.103
ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН, в тежест на
административнонаказващият орган е да докаже нарушението, авторството и вината
на нарушителя. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се
основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, където те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение. НП и АУАН не са доказателствени средства и поради това не се приемат
по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат
предварително определена сила.
От събраните по делото доказателства не може да
се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение. В АУАН и НП е посочено, че „управлява с временно отнето
СУМПС, отнето от дата 22.03.2019г., удостоверено чрез справка с „АНД“ към С“ПП“
гр.Ловеч“. Като доказателство към АНП е приложена единствено
Справка за нарушител/водач, но липсват каквито и да било доказателства за основанието,
въз основа на което Д. е бил лишен от
право да управлява МПС. Посочено е, че нарушението е установено след направена
справка с „АНД“ към
С“ПП“ гр.Ловеч“. С оглед посочената дата на отнемане на СУМПС се
установява, че същото е отнето със ЗППАМ №19-0906-000110/22.03.2019г., издадена
на основание чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП във връзка с АУАН №13575/22.03.2019г. за
извършено нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДвП, като срокът на отнемането е до
заплащане на дължимата глоба. От представеното писмо рег.№
906000-8506/11.10.2019г. на Началник сектор „ПП“ е видно, че посочената ЗППАМ е
била връчена на Д. на 23.05.2019г. и той е заплатил дължимите глоби по НП-та и
фишове на 27.05.2019г. , когато е отпаднало и действието на заповедта. Изясни
се, че въз основа на посочения в заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка АУАН, е било издадено НП №19-0906-000374/01.04.2019г., връчено също на
23.05.2019г., с което на Д. на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му били
наложени наказания глоба 60 лева и 1 месец лишаване от право да управлява МПС,
като в атакуваното НП е посочено, че лишаването се счита от 23.05.2019г., но
съгласно чл.190 ал.2 от ЗДвП наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“
тече от датата на изземването на свидетелството за управление, т.е. от
22.03.2019г., когато е било фактически отнето със съставянето на АУАН №13575 и
следователно към 19.06.2019 година е било изтекло и Д. не е бил лишен от това
право по административен или съдебен ред, а просто не си е бил взел СУМПС от
сектор „ПП“ – Ловеч.
При така събраните доказателства,
настоящият състав намира, че не са налице доказателства Д. да е извършил
вмененото му нарушение, поради което НП следва да бъде отменено като
необосновано.
С оглед императивно вмененото задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния
срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началника на група към ОДМВР – Ловеч, сектор ПП - Ловеч,
видно от т.2.11 на приложената заповед 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра
на МВР.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно
формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушение на процесуалните
правила по налагане на административно наказание.
Видно от обстоятелствената част
на НП, в която буквално е възпроизведено изложеното в АУАН, като фактическа
обстановка е отразено, че „управлява с временно отнето СУМПС, отнето от дата
22.03.2019г., удостоверено чрез справка с „АНД“ към С“ПП“ гр.Ловеч“. На
основание гореизложената констатация е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Процесуалните изисквания при
издаване на АУАН и НП са императивни. Съгласно изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН, акта следва да съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, НП
следва да съдържа описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Видно от
представената и приета по делото
административна преписка, както в АУАН, така и в НП е налице само и единствено
констатация, че при извършена справка с „АНД“ към С“ПП“ гр.Ловеч е установено,
че СУМПС на Д. е временно отнето от дата 22.03.2019г., без да е описано кога, с
какъв акт и за какъв срок. Така изложената фактическа обстановка, сама по себе
си, не води до извода за осъществен състав на административно нарушение по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП. Нещо повече, в посочената като нарушена разпоредба са изброени
няколко основания за лишаване от право да управлява МПС, без да е уточнено кое
от тях е имал предвид както актосъставителя, така и АНО.
Липсата на факти в
обстоятелствената част на наказателното постановление, касаещи съставомерните
признаци на нарушението, както и липсата на доказателства, които го
потвърждават водят до невъзможност жалбоподателят да разбере защо е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, а от там и до нарушаване правото
му на защита, което съставлява съществено процесуално нарушение и представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
При тези съображения, съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
19-0906-000894 от 03.07.2019 година на Деян Петров Давидов – Началник група в
сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра
на МВР, с което на В.И.Д. с ЕГН ********** *** основание чл.177
ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП като НЕОБОСНОВАНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава
дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :