№ 536
гр. Враца, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20221400200590 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от л.св. Г. Л. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО,
отговаря на изискванията на чл. 70 от НК и чл. 439а НПК, поради което прави
искане да бъде освободен условно предсрочно.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.
155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на л.св. Г. Г..
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Затвора гр. Враца се представлява от Инспектор режимна дейност А.
М., който изразява становище за неоснователност на молбата по съображения,
че макар и осъдения да е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а
1
НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Л.св. Г. Л. Г. е осъден с присъда № 30/27.07.2022год., постановена по
НОХД № 735/22год. за престъпление по чл. 149, ал.1 НК на една година
лишаване от свобода при първоначален "Общ" режим. Преди това л.св. Г. е
осъждан многократно, включително на ефективни наказания лишаване от
свобода, които е изтърпял.
Л.св. Г. е започнал да търпи наложеното му наказание от 1 година
лишаване от свобода на 19.08.2022год., като до момента е изтърпял
фактически 2 месеца и 19 дни, от работа 10 дни, от предварителен арест 4
месеца и 14 дни, или общо е изтърпял 7 месеца и 13 дни. Неизтърпяната част
от наказанието е в размер на 4 месеца и 17 дни.
При това положение, осъденият Г. към момента е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК, приложима за него.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на
риска от рецидив е със средни стойности от 75 точки – близо до горната
граница. Рискът от вреди за служителите и за останалите лишени от свобода е
нисък. Не се регистрират агресивни прояви и деструктивно поведение при
попадане в конфликти ситуации.
Рискът от вреди за обществото след освобождаване е със средни
стойности и се обуславя от характера на извършеното правонарушение и
криминалното му минало.
В първоначално изготвения план на присъдата, са заложени следните
цели: формиране на трайни трудови навици; приучване към социално
приемливи порядки; анализ на причините, довели до правонарушението;
изграждане на критично отношение към престъпното поведение; активно
2
участие в дейности, оказващи позитивно въздействие върху възможността от
участие в субкултурни дейности.
Междинна оценка на риска от рецидив не е изготвяна, поради факта, че
не е изтекла 1 година от предишната оценка. Л.св. Г. е участвал епизодично в
трудов процес, назначен на външен работен обект с охрана. Отчитайки
многократните осъждания /общо 12 на брой/, както и факта, че Г. е
импулсивен и склонен да действа безразсъдно, администрацията на
общежитието смята, че поправителния ефект от претърпените ограничения не
е постигнат. В ЗО осъдения има законосъобразно поведение, преминал е през
програмата "Толерантност в затвора, толерантност в живота". Въпреки това е
слабо заинтересован и безучастен към груповия процес. Старае се да
изпълнява поставените му задачи, но трудно успява да се вгради в групата.
Със слаба саморефлексия и липса на желание за активно учене и промяна.
Л.св. Г. не е осъзнал вината си и няма критично отношение към
досегашния си криминален начин на живот. Изтърпените до момента
ефективни наказания красноречиво показват, че претърпените ограничения и
лишения в контролирана среда не са изиграли своя поправителен ефект върху
личностното му развитие. Относително краткия му престой в МЛС /малко
повече от два месеца/ е крайно недостатъчен и не позволява пълноценно
проследяване на цялостното му поведение.
Декларативното желание за участие в трудов процес не е категорично
доказателство за промяна на ценностната система на л.св. Г.. Спрямо
служителите на затвора показва привидно толерантно отношение, но не
съдейства за разкриване на режимни нарушения. Не желае да промени
вижданията и принципите си под влияние на околните, въпреки предишните
осъждания.
Средният риск от рецидив, клонящ към висок, както и факта, че отрича
отговорността за своето криминално поведение са предпоставки за
извършване на нови правонарушения. В резултат на това сериозно се
намаляват шансовете за успешна интеграция в обществото. Цялостното
поведение на осъдения, проблемните зони в оценката на правонарушителя и
непроменения криминален профил на нуждите не сочат на постигнат
значителен поправителен ефект от наложеното наказание.
Необходимо е работата по реинтеграцията в обществото на л.св. Г. да
3
продължи в посока промяна на криминалното мислене, системно ангажиране
в трудов процес и участие в здравни беседи на теми, свързани с
детерминиращите фактори, допринесли за извършване на престъплението. С
поредното си престъпно действие л.св. Г. рецидивира и не проявява съзнание
на укоримост към противоправните прояви. Шансовете за реинтеграция в
обществото са незадоволителни с оглед проявената от него престъпна
упоритост и липсата на мотивация за промяна в поведението.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент
по отношение на л.св. Г. Г. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да
приеме, че следва да бъде постановен отказ на молбата на л.св. Г. за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание, в размер на 4 месеца и 17 дни.
Съгласно чл. 441 НПК нова молба за УПО от осъдения Г. е допустима
след изтичане на 6 –месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.1 НК и чл. 441
НПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. Г. Л. Г., роден на *** в
Монтана, с постоянен адрес с. ***, български гражданин, със средно
гимназиално образование, с фактическо съжителство, осъждан, с ЕГН
**********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наложеното му по НОХД № 735/22год. по описа на РС
Монтана наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, с остатък 4
месеца и 17 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
4
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5