РЕШЕНИЕ
№ 888
гр. Благоевград, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас И.ов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20241210101040 по описа за
2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „ЕОС матрикс“ ЕООД, с
ЕИК *********, против Н. Н. С., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 03.06.2021 г. между ,,Юте кредит България“ ЕООД и Н.
Н. С., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 3312, въз
основа на който между страните е възникнало облигационно отношение. По силата на
договора за кредит кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на
480,00 лева. В чл. 3 от договор за кредит страните са уговорили, че кредитополучателят ще
погасява задължението си на 6 месечни вноски в размер на 89.84 лв. с краен падеж
03.12.2021 г. съгласно погасителен план.
Твърди се, се с договор за цесия от 19.04.2023 г. ,,Юте кредит България“ ЕООД е
цедирало вземането си на „Еос матрикс“ ЕООД, като длъжникът е уведомен за цесия на
23.12.2023 г.
Навежда се, че поради неизпълнение от страна на ответника на сключеното
споразумение, ищецът в качеството на цесионер по договора за кредит, предявил
претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. №
260/ 2024 г. по описа на Районен съд — Благоевград е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника, който е подал възражение срещу същата.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане
в размер на 480,00лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
1
изпълнение - 06.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва исковете. Навежда се, че договорът е недействителен, нищожен.
Навежда се, че нe отговаря на истина твърдението в исковата молба за сключен
договор за потребителски кредит и че ответника е получил сумата от 480 лв.. Сочи се, че
договора не е сключен съгласно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК е нищожен.
Претендира ответникът разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез писмено становище поддържа исковете.
Ответникът не се явява, оспорва иска с писмено становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 260/ 2024 г. на Районен съд - Благоевград, образувано
по депозирано от „Еос матрикс“ ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, като същия е подал
възражение срещу заповедта в законоустановения срок, поради което с разпореждане съдът
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия
едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на
пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, като установи наличието на валиден Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 3312 от 03.06 2021 г., сключен, чрез средствата за комуникация от
разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на
потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора в т. н. чл. 18 ЗПФУР/, предаването на уговорената сума на ответника,
настъпването на уговорения падеж на договора и изискуемостта на претенциите, както и да
установи вземанията си по размер, както и за извършена цесия на вземането по договора и
съобщаване на цесията на длъжника. По направените възражения за недействителност на
договора, конкретно на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК следваше да докаже, че
договорът е сключен в шрифт от поне 12.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
2
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на чл. 8, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е
задължен преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, да му предостави своевременно
информация, с посочени в закона реквизити, за самия доставчик, за конкретната финансова
услуга, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и друга
съществена информация. Съгласно чл. чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл.
12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор.
От събрания по делото доказателствен материал не се установяват предпоставките,
визирани в закона и общите условия на ищеца, свързани с надлежно сключване на
конкретния договор за кредит от разстояние с конкретния длъжник – настоящ ответник.
В представените писмени екземпляри от договора и приложенията към него, които
писмени доказателства съдът с протоколно определение от 18.09.2024 г., не е допуснал по
делото, тъй като е бездействал ищеца при изрично дадени указания от съда за действие по
реда на чл. 101 ГПК. Това е своеобразна санкция за страната, при бездействие – не
изпълнява указания на съда, поради което тези писмени доказателства, неприети от съда, не
следва да се обсъждат, тъй като не са въведени в процеса надлежно.
От друга страна, на същите писмени доказателства липсва подпис на страната, като
ответника изрично оспорва, че е подписал тези писмени доказателства.
При изложеното, съобразявайки, че ищеца не е ангажирал доказателства – например
приложена имейл кореспонденция или снимков материал със същата за идентификация на
потребителя, от когото произхожда искането за отпускане на кредит, от комплексната оценка
на които евентуално да се установи, че именно ответникът е лицето, до което са адресирани
съобщенията, с прикачени към тях файлове, съдържащи екземпляри от договора и общите
условия. За установяване спазването на предвидения от кредитора алгоритъм за сключване
на договора не са ангажирани никакви доказателства, за да се достигне до реализирането на
сделката от разстояние. От съдържанието на представените по делото доказателства, не
материализират реално водена между „Юте кредит България“ ЕООД и Н. С. кореспонденция
по повод на сключването на процесния твърдян договор. Вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза, е обективирило суми по договор за кредит от 03.06.2021 г.,
усвояване на същия по банкова сметка на 03.06.2021 г., но тази информация е на база
счетоводни книги на ищеца, но не води до несъмнен извод, че е сключен на 03.06.2021 г.
между ,,Юте кредит България“ ЕООД и Н. Н. С., ЕГН **********, Договор за
потребителски паричен кредит № 3312, въз основа на който между страните е възникнало
3
облигационно отношение, по силата на което кредитодателят предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 480,00 лева..
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява средства за
комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на
сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните попада в
приложното поле на посочения нормативен акт. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването
на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на доставчика на услугата – ищеца в случая.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ,
като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява
електронно изявление, записано на предвиден в ЗЕДЕУУ носител с възможност да бъде
възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен електронен формуляр за подаване на заявка за
отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представляват електронен
документ. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато
това е уговорено между страните, т. е. страните могат да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Съдът намира, че с оглед изявлението на ответника, че не признава електронния
подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата – както се сочи в отговора на
исковата молба, ответника не е подписвал договор с ищеца, следователно договорът за
потребителски кредит не е сключен и подписан при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ
Предвид гореизложеното съдът намира за не доказано в хода на делото сключването на
процесния Договор за потребителски паричен кредит № 3312/ 03.06.2021 г. между ,,Юте
кредит България“ ЕООД и Н. Н. С., ЕГН **********. С оглед липсата на сключен Договор
за потребителски паричен кредит № 3312/ 03.06.2021 г. между ,,Юте кредит България“
ЕООД и Н. Н. С., ЕГН **********, то е ирелевантно обстоятелството, че е преведена сума в
размер на 480 лв. по сметка на ответника, както и извършена цесия, както и е ирелевантно
обсъждането на възражението за нищожност на договора, както и обсъждане на въпроса
дали следва да намери приложение чл. 23 ЗПК, тъй като липсва подписан договор за
потребителски кредит.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
Следователно, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква за ответника.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, против Н. Н.
С., ЕГН **********, иск за признаване на установено съществуването на вземане в полза на
ищеца срещу длъжника, че съществува вземането в размер на 480,00лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.02.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Н. Н. С., ЕГН
**********, сумата в общ размер на 400.00 лева, представляваща разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5