О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019
Дупница
Номер
Година Град
IІ
гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
25.09. 2019
на Година
закрито Иван Димитров
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Гражданско 1681 2019
дело № по описа за г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.В.Ж., ЕГН **********,***,
чрез адв. Ю. Д., със съдебен адрес ***, срещу „ЧЕЗ Електро България" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско
шосе" № 159, район Младост, бл. БенчМарк, Бизнес Център, с правно
основание чл.439 от ГПК.
В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в
открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи
препис от настоящото определение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът
съобщава на страните и проекта си за доклад
по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че е абонат на ответното дружество с абонатен №
300138696039. По повод на
неизплатени от него задължения към дружеството електрозахранването било
прекъснато. На 02.08.2019 г. му
била издадена справка от ответното дружество, че задълженията му са в размер на
11 984, 72 лева, от които 6 375, 49 лева - главница и 5 609, 23 лева - лихва.
Според ищеца задълженията са за периода 2010 - 2012 г. До настоящия момент от
ответното дружество не са предприемали действия за събиране на тези задължения.
Ищецът твърди, че не дължи тези суми поради изтекла погасителна давност,
тъй като вземането е за периодични плащания, давността за които е тригодишна.
Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумите, представляващи задължение към ответното
дружество към 02.08.2019 г., в размер на 11 984, 72 лева, от които 6 375,49
лева - главница и 5 609, 23 лева лихва, дължими за периода 2010-2012 г. Претендират
се и направените разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който твърди недопустимост на иска поради липсата на заведено
изпълнително производство.
Дължимите суми са за реално използвано количество електрическа енергия в
имота на ищеца за период от м.06.2008 г. до м.03.2019 г., като общият размер на
главницата е 6375, 49 лева, и неустойка за забавено плащане в размер на 5565,
92 лв. за период от 19.06.2008 г. до 29.08.2019 г., съгласно извлечение от
клиентската информационна система по партида с клиентски № 30013869039, което
прилагам. Твърди се липса на изтичане на погасителната давност за вземането за
неустойка, съгласно разпоредбата на чл.114, ал.4 ЗЗД.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124,
ал.1 вр. с чл.439 от ГПК от
ГПК.
Съдът счита за неоснователно възражението за недопустимост на иска.
Давността погасява само правото на иск, не и субективното материално право,
което остава да съществува и може да бъде изпълнено доброволно. С разпоредбата
на чл.118 ЗЗД не се отрича възможността длъжникът да изпълни доброволно
задължението си и след изтичането на давността, което обаче изключва противното
разрешение - за допустимост на принудителното изпълнение /в този смисъл -
Решение № 28 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2014 г., IV г. о., ГК/. С
позоваването на дължимостта на вземането съгласно счетоводните си записвания
ответникът изисква с извънпроцесуално средство изпълнение от страна на ищеца.
На следващо място, предмет на предявения отрицателен установителен иск
/предвид направеното от ищеца правопогасяващо възражение/ е съществуването на
вземането на ответника не като материално право, а в смисъла, в който понятието
е употребено в чл.110 ЗЗД: има се предвид погасяване на правото на иск, тоест
правото да се иска от съда защита на нарушено субективно материално право
/Решение № 445 от 2.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2471/2002 г., V гр. о./.
3.
Права и
обстоятелства, които се признават: не се оспорва размера на дължимите от ищеца
суми за неплатена електроенергия и неустойка, както и обстоятелството, че за събирането
им не е образувано изпълнително производство.
4.
Обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване: Общоизвестни и служебно
известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.
Всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. При отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
По доказателствата:
Съдът
следва да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца и
ответника писмени доказателства.
Съдът предоставя възможност на
страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА като
доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи.
НАСРОЧВА гр. д. № 1681/2019
г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 11.10.2019 г. от 11, 00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ
към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от отговора
да се връчи на ищеца.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: