№ 31
гр. Пещера, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Административно наказателно дело № 20235240200057 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Р. М. , ЕГН **********, от с. ***,
против Наказателно постановление № 23-0315-000128/17.03.2023г. на
Началник РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на основание на
основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева
и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В депозирана жалба се навеждат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на НП, като се излагат подробни доводи в тази посока.
Иска се неговата отмяна в тази част.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, и се представлява от адв. Дж. Т., излага подробно съображения за
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Поддържат тезата в писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено. Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по
1
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата срещу НП е основателна.
Съставено е НП № 23-0315-000128/17.03.2023г на Началника на РУ
Пещера , в което на жалбоподателя е вменено следното нарушение– „като
водач на лек автомобил БМВ Х5 РА1411ВК с. Нова махала, ул. Търговска,
пред сладкарница „Вили“, управлява посочения лек автомобил ,лична
собственост при следното нарушение- управлява МПС по пътища отворени
за обществено ползване без да е регистрирано по надлежния ред по случая е
съставен АУАН бл. АД №294526 по чл. 140 ал. 1 ЗДвП . Приложена е
разпоредбата на чл. 33 ал. 2 ЗАНН ,преписката изпратена на РП Пещера с
данни за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК от лицето М. с
постановление от 10.03.2023г. по пр.№720/2023 по описа на РП Пазарджик
досъдебното производство се прекратява и е изпратена РУ Пещера. НП се
издава на основание чл. 36 ал. 2 ЗАНН“.
На жалбоподателя, е съставен от св. К. С.,мл.инсп. при РУ Пещера
АУАН серия АД №294575/26.11.2022г..Посочено е че е нарушена нормата на
чл. 137а ал.1 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 и т. 2 от ЗДвП.
Приет е препис от свидетелство за регистрация част 1, от което се
установява, че МПС е регистриран на жалбоподателя.
Приета е по делото прокурорска преписка вх.№ 720/2023г,. , от която е
видно че с Постановление на РП – ТО Пещера за отказ да се образува
досъдебно производство, тъй като липсват данни за вина на жалбоподателя,
предвид че прекратяване на регистрацията е станало служебно и за това
обстоятелство жалбоподателят не е бил уведомяван.
Установява се от писмо изх.№100600-9728/19.05.20232г. на
гл.инспектор Началник при Сектор „ПП“ при ОД МВР Пазарджик, че
регистрацията на ППС лек автомобил БМВ Х5 РА1411ВК е служебно
2
прекратена на 09.09.2022г. на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Изпратено е
уведомление до жалбоподателя за служебно прекратената регистрация, но
няма данни да са получени .
Приета е по делото справка за водач, от която се установява, че
жалбоподателят е наказван по ЗДвП.
От приетата по делото заповед на Министъра на вътрешните работи се
установява, че АНО е компетентен да издаде оспорваното НП.
Приет е по делото АУАН серия АД №294575/16.121.2022г.
Разпитаните по делото св. К. С.. Уточнява, че спрял жалбоподателя,
който управлявал автомобила. В съдебно заседание твърди, че не си
спомнядата, но табелите са били налице на автомобила, на определените
места.
Обяснения даде и жалбоподателя, който твърди, че единствено
запалили автомобила, за да разбере, дали работи. Не е управлявал
автомобила. Не е знаел, че е с прекратена регистрация.
Показания даде и св. М.в, който твърди, че не е видял жалбоподателя да
управлява МПС, но същото имало табели.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са логични,
основани на обективни факти и последователни. Подкрепят се и от
приобщения по делото доказателствен материал.
При съвкупна преценка на събраните по-горе доказателства от
фактическа страна Съдът намира, че при издаване на процесното НП е
допуснато нарушение на материалния закон чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН и
съществено процесуално нарушение , изразяващо се в следното :
Актът и НП са издадени от компетентни лица и при спазване на
процесуалните срокове за това, като възражения в друга посока не са и
въведени.
Жалбоподателят оспорва нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП като
защитната му позиция се свежда до това, че не е управлявал автомобила,
3
както и че не е знаел че е с прекратена регистрация.
На първо място намира за неоснователно възражението , че не е
управлявал автомобила, тъй като и самия жалбоподател твърди, че е
„запалил“ автомобила. Последното представлява „управление“ тъй като е
привел автомобила за състояние на движение. Практиката приема, че
управление е стартирането на автомобила. Липсват каквито и да било други
доказателства, че автомобилът е бил технически неизправен. Последният
извод не се разколебава, а дори напротив, и от самите твърдения на
жалбоподателя, че искал да продаде автомобила и го бил оставил там за
продажба.
Наказващия орган е посочил, че е нарушена материално правната
разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП –а именно по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Безспорно процесния автомобил е бил с поставени табели на
определените за това места. От събраните по делото доказателства се
установява на първо място, че жалбоподателят не е имал умисъл за
извършване на посоченото нарушение, тъй като не е бил уведомен за
извършената служебно прекратена регистрация на автомобила. Служебното
прекратяване на регистрацията не е било станало достояние на
жалбоподателя. В конкретния случай при служебното прекратяване на
регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно
средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако
не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да
осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на
тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя
несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена служебно и поради това не е знаел, че не следва да го управлява
по пътищата, отворени за обществено ползване. При така установеното
съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от
4
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да
било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя
виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на
субективна страна.
Последното е възприето и в Тълкувателно постановление
№2/05.04.2023г. на ВКС и ВАС – че не се наказва с предвиденото в чл.
175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за
движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство.
В мотивите си сочат върховните съдии, че собственикът на моторно
превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма
валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието
на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната
отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на
фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това
незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно
средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което
липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото
обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично
достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената
регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в
който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена
регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, е със защитена информация.
На следващо място следва да се посочи и че е допуснато съществено
5
нарушение на материалния закон , а именно на разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т.5
от ЗАНН, а именно липсва дата на нарушението.
От изложеното в НП никъде не става ясно кога е извършено
нарушението. На следващо място описанието на нарушението в НП е
толкова объркано и неясно, че не може да се направи извод за какво
нарушение е санкциониран жалбоподателя. Цитирането на правни норми и
тълкуването на субективната страна на административното нарушение, не
запълват състава на вмененото такова с факти. Основен принцип в правото е
че фактите се дават от наказващият орган, а съдът извършва тяхното
тълкуване. В случая липсват факти. Изобщо не става ясно защо АНО е приел,
че МПС-то не е регистрирано по надлежния ред, при положение, че е било с
поставени табели на определените за това места.
В случая неясното изложение в НП, до степен на липса на такова,
поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере за какво нарушение е
санкциониран, при все че му е съставен АУАН, че бил без колан и документи.
Последното представлява съществено нарушение не само на материалния
закон, но и на процесуалните правила,така щото АНО не е установил в кръга
на своята компетентност действителната фактическа обстановка. Последното
води и до лишаване от право на защита на жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати нарушения на материалния закон
водещи до неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и процесуални
нарушения нарушаващи правото му на защита, поради което, издаденото
наказателно постановление следва да се отмени.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на разноски по реда на АПК. Искане за разноски е
направено единствено от страна на жалбоподателя чрез своя представител.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ, адв.Т. е
предоставила правна помощ на жалбоподателя на основание, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда
другата страна да го заплати. На основание чл. 18, ал. 4, от Наредба № 1/ 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиден
6
минимума от 500 лева. С оглед изхода от спора, а именно отмяната на НП,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 500 лв.
адвокатско възнаграждение на жалбоподателя за един адвокат.
Съдът счита, че направените по делото разноски от бюджета на съда в
размер на 40,56 лв., които са изплатени за пътни разходи на св.К. С., следва да
останат за сметка на държавата, на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 190
от НПК (в този смисъл ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК
и ТР № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълк.дело № 7/2008 г.).
Водим от горното и на основание мл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0315-000128/17.03.2023г.
на Началник РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на М. Р. М.,
ЕГН **********, от с. ***, на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на М. Р. М., ЕГН **********,
от с. ***,, разноски в размер на 500,00 лева .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7