Р Е Ш Е Н И Е
№ 260058
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично
заседание на седми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при
секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15369 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на И.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
И.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени евентуално съединени
осъдителни искове за сумата от 9 000 лв., главния от които с правна квалификация
чл. 266 ЗЗД, а в условията на евентуалност същата сума да се присъди на
основание чл. 268 ЗЗД.
В
исковата молба и уточняваща молба от 08.12.2020г. се твърди, че на *** страните
сключили писмен договор за строително – ремонтни дейности (СМР) на покрив, по
силата на който ответникът възложил, а ищецът като изпълнител приел да извърши
на свой риск и срещу възнаграждение СМР в имот на ответника в с.***, общ. ***,
ул. „***“ № **. Дейностите били подробно описани в чл.1 от договора. Цената по
договора била 13 000 лв., от които 4 000 лв. били предадени на ищеца в деня на
подписване на договора, а останалата сума в размер на 9 000 лв. следвало да се
плати в срок до 10.11.2020г., но не по-късно от 13.11.2020г. Ищецът, в срока на
договора, извършил всичко уговорено, като останало да се наредят два реда
керемиди в задната част на покрива, разместени поради поставяне на мембрана,
както и да се разчисти обектът. Действията били предвидени за дата 09.11.2020г.
На тази дата обаче ответникът не допуснал бригадата, както и не заплатил
остатъка от дължимата сума. Съдържа се позоваване на разпоредбата на чл.268 ЗЗД. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 9 000 лв., представляваща неплатена
стойност за извършване на СМР, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до изплащането й. При условията на евентуалност, ако се
прецени, че е налице хипотезата на чл.268, ал.1 ЗЗД е направено искане за
осъждане на ответника да заплати на ищеца същата сума, представляваща остатък
от общата уговорена стойност за направените разходи, извършената работа,
печалбата, която ищецът би получил от изпълнението на работата по договор за
СМР от ***. Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от И.А.К., със становище за
неоснователност на предявените искове. Не било възникнало задължение за
ответника да заплаща възнаграждение по договора, тъй като не била приета от
него никаква част от възложените СМР. Договорът бил прекратен, поради неточно,
некачествено и забавено изпълнение. Извършените до 09.11.2020г. ремонтни
дейности били незначителни. Нямало съставен приемо-предавателен протокол между
страните, както предвиждал чл.8 от договора. Нямало представени никакви
документи – фактури, касови бележки или др. за закупени от изпълнителя и
вложени на обекта материали. Формулирано е възражение за прихващане на
стойността на неустойките по чл.11-13 от договора, в случай, че претенциите на
ищеца се приемат за основателни. С изплащане на сумата от 4 000 лв. ответникът
вече бил погасил дължимите по договора суми. Направено е искане за отхвърляне
на предявените искове.
В
първото по делото открито съдебно заседание са приети за съвместно разглеждане
заявени от ответника възражения за прихващане за сумата в размер от 4 000 лева
– неустойки, съответно първата за забавено изпълнение, а втората за
некачествено извършване на ремонтните дейности.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори, че между страните на дата *** г. е сключен договор за изработка,
озаглавен Договор за строително ремонтни дейности на покрив, по силата на който
ищецът, като изпълнител, се е задължил да извърши за своя сметка и на свои риск
ремонт на покрива на къща на ответника на адрес с.***, общ. ***, ул. „***“ № **.
Последното е видно и от представеното заверено копие на договора, сключен с
нотариална заверка на подписите. Конкретните СМР са уговорени в чл. 1, ал. 2 от
договора, а именно – демонтиране на стари улуци и обшивки, подмяна на стари
изгнили летви с полагане на дишаща мембрана и нови летви; подмяна на челни
дъски с нови; поставяне на нови безшевни улуци, полагане на улучна пола; поставяне
на нови казанчета и фъргачи; направа на калкан с нови вътрешни и външни
обшивки; претърсване на покрив; измазване на капаци; почистване на обекта от
материали и отпадъци, във връзка с ремонтната дейност. Срещу изпълнението на
възложената работа се дължало на ищеца, като изпълнител, възнаграждение от
ответника, като възложител, в размер на общо 13 000 лв. Сумата е уговорена
за краен резултат, като работата е следвало да бъде извършена до 10.11.2020 г.,
но не по-късно от 13.11.2020 г. В същите срокове е следвало да се плати и
окончателното възнаграждение. Не е спорно и че възложителят е заплатил авансово
сумата от 4 000 лв. Спорно е дали се дължи на ищеца остатъкът от 9 000 лв.
За
доказване изпълнението на възложената работа, по инициатива на ищеца са
разпитани свидетелите К. В. и Д. Г. – част от строителната бригада на ищеца,
извършвала ремонтните дейности. И двамата са последователни в изложението си,
че ответникът е възложил на И.В. да извърши ремонт на покрива на къща на ул. „***“
№ ** в с. ***, както и че те са участвали в конкретните СМР, като част от
работниците на ищеца В.. Твърдят, че са започнали работа още в началото на м.
ноември 2020 г., като по-голямата част от уговорената работа била извършена до
09.11.2020 г. Не били донаредени няколко реда керемиди и измазани капаците им и
не бил почистен обектът, което според свидетели не би отнело общо повече от 2-3
часа работа. На посочената дата – 09.11.2020 г., и двамата изтъкват, че
ответникът К., възложител по договора, отказал да допусне бригадата до къщата
си и да им позволи да довършат ремонта.
Изложеното
от свидетелите К. В. и Д. Г. се кредитира от съда, доколкото и двамата описват
лични впечатления за случки и събития, в който пряко за участвали. Показанията
им относно извършената работа също така са подробни, конкретни и последователни
и се подкрепят от изслушаното в хода на делото заключение на по повторната
съдебно-техническа експертиза (ПСТЕ) на в.л. Л.С.. Разминаването относно
размера на уговореното възнаграждение за всеки работник не променя този извод
на съда, доколкото всеки член на строителната бригада може самостоятелно да
уговаря своето възнаграждение, доколкото отношенията му с ръководителя на
бригада – в случая с И.В., се подчиняват на принципа в гражданското право за
свобода на договарянето.
Във връзка
с разгледаните показания следва да се посочи, че по делото за изслушани
заключения по съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и допълнителна
съдебно-техническа експертиза (ДСТЕ) на в.л. И.Ш. и ПСТЕ на в.л. Л.С.. Съдът не
е ползвал заключенията на в.л. Ш., тъй като посочените в същите параметри на
извършените СМР са дадени в приблизителни размери, като вещото лице на много
места е избягвало да дава конкретни стойности на материали и труд, както и на
окончателно свършената работа. Не без значение е и обстоятелството, че
експертът не е възприел непосредствено извършения ремонт на покрива, тъй като е
обследвал сградата единствено от нивото на земята. За разлика от него, в.л. Л.С.
е изготвило много подробна и аргументирана експертиза, в която са изчислени
стойностите на материалите и труда за ремонта, с и без ДДС, както и процентното
изражение на реално извършената работа спрямо уговорената такава. За да изготви
своето заключение в.л. С. е съобразил както изложеното от свидетелите, така също
е извършил и личен преглед на обекта, като непосредствено се е запознал с
ремонтните дейности. Според експерта извършеното се равнява на 83,1 % от
възложеното, а неизпълнената работа е 16,9 %.
По
повод на заключението по ПСТЕ е за отбелязване, че в договора – чл. 8, е
уговорено извършената работа да бъде приета с нарочен подписан от страните
приемо-предавател протокол. Доколкото обаче не се спори по делото, а и се
установява от разпитаните свидетели К. В. и Д. Г., че на дата 09.11.2020 г.,
т.е. един ден преди да изтече срокът за изпълнение на възложеното, ответникът К.
не допуснал бригадата на ищеца В. до обекта преди окончателно да е довършен
ремонта, то следва да се приеме, че ответната страна сама е препятствала
подписването на подобен протокол. В този смисъл И.К. не може да черпи ползи от това
свое поведение, като очаква да се приеме, че не е извършена възложената работа
по договора, предвид липсата на писмено удостоверяване от страните в този
смисъл.
Тези
действия на възложителя К. – недопускането на бригадата на И.В. ***, за да се довърши
възложения ремонт, предвид и представеното от ответника с отговора му на
исковата молба известие от 09.11.2020 г., за прекратяване на процесния договор,
следва да се тълкуват като отказ на възложителя от договора за изработка по
смисъла на чл. 268, ал. 1 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба ако има
основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар
изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи,
извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на
работата. Клауза в аналогичен смисъл – чл. 15, е уговорена в процесния договор
за изработка, съгласно която възложителят може по всяко време до завършване и
предаване на обекта да се откаже от договора и да прекрати действието му, като в
този случай той е длъжен да заплати на изпълнителя стойността на извършените до
момента на отказа работи. В настоящата хипотеза и на основание чл. 9 ЗЗД
уговорката в чл. 15 от договора дерогира частично приложението на чл. 268, ал.
1 ЗЗД, като освобождава възложителя от задължение да обоснове отказа си от
договора с основателна причина и му предоставя възможността да прекрати
договорната връзка между страните по всяко време до завършването и предаването
на обекта. Последици от прекратяването обаче се запазват – на възложителя се
дължи възнаграждение за извършеното.
Следователно
и доколкото възложителят се е отказал от договора, без да приеме работата с приемо-предавателен
протокол съобразно чл. 8 от договора, то на изпълнителя не се следва
възнаграждение на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, а такова по чл. 268, ал. 1 ЗЗД.
Досежно
възражения на ответника за некачествено извършена работа, по инициатива на И.К.
са разпитани по делото също двама свидетели – М. П. и К. В. – съседи на
ответника. И двамата посочват, че е извършван ремонт на покрива на ответника от
бригадата на И.В., нещо което не е спорно, както и че ответникът К. не бил
доволен от ремонта. В показанията им обаче липсва конкретика в какво точно се
състои некачественото изпълнение, като единствено посочват недоволството на И.К.
от ремонта, споделено им от самия ответник. Там където се посочва някакво
неизпълнение – свидетелят П. твърди е свършена около 20 % от работата, а
свидетелят В., че не са поставени безшевни улуци, показанията им противоречат
на заключението на в.л. С.. Предвид пък липсата на приемо-предавател протокол
ответникът е пропуснал възможността да отрази в писмен вид конкретните
възражения, които е имал по направените СМР.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че изпълнителят по процесния договор за
изработка И.В. е изпълнил качествено и съобразно уговореното 83,1 % от
възложената му работа от възложителя И.К.. За изпълнената работа на основание
чл. 268, ал. 1 ЗЗД и предвид отказа от договора от страна на възложителя, се
дължи на изпълнителя такава част от уговореното възнаграждение съответстваща в
процентно отношение на извършената работа, т.е. 83,1 % от договореното възнаграждение
за целия ремонт. В този смисъл е и посочената от ищеца съдебна практика - Определение
№ 642 от 11.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3592/2015 г., I т. о., ТК и Решение №
157 от 4.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1013/2012 г., IV г. о., ГК, която се
споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно заключението на в.л. С.
стойността на възнаграждението за извършеното в посочения процент от 83,1 %,
съобразена с общо уговореното възнаграждение на изпълнителя по договора, е в
размер на 10 803 лв. Предвид, че на основание чл. 2, ал. 2 от договор
възложителят е извършил авансово плащане от 4 000 лв., за което не се спори, то
на изпълнителя се полага заплащане на остатъка от 6 803 лв.
Предвид
колебливите показания на свидетелите М. П. и К. В. и липсата на
приемо-предавателен протокол, то недоказани по делото останаха възраженията на
ответника за недостатъци на ремонта и некачествено изпълнение на възложените
СМР. Поради това и приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане с
вземане на ответника К. в размер на 4 000 лв. – уговорена в договора неустойка
за некачествено изпълнение, ще се отхвърли. Действително такава клауза за
неустойка е налице – чл. 13 от договора, но доколкото липсва виновно
некачествено извършване на ремонтните работи, същата не се дължи.
По
отношение на другото възражение за прихващане, то езспорно се установи по
делото, че на дата 09.11.2020 г., възложителят се е отказал от договора. Този
отказ е заявен преди срокът за изпълнение на възложената работа – 10.11.2020 г.
или най-късно на 13.11.2020 г., да изтече, т.е. изпълнителят няма как да е
изпаднал в забава, тъй като е бил препятстван от действията на възложителя да
довърши възложената работа изобщо, а не само в уговорения срок. В тази насока
неоснователно се претендира неустойка в размер на 4 000 лв. по чл. 12 от
договора за забавено изпълнение, като и второто възражение за прихващане на
ответната страна се намира за неоснователно.
По
изложените съображения главният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД се намира за
неоснователен. За неоснователни се намират и приетите за съвместно разглеждане
възражения за прихващане. Като такива те ще се отхвърлят. Досежно евентуалния
иск на И.В. за присъждане на дължимото му се възнаграждение на основание чл.
268, ал. 1 ЗЗД, то същият като доказан по основание ще се уважи в размер от
6 803 лв., съобразно заключението на в.л. С. и данните за направено
авансово плащане.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част на иска. В полза на
същия ще се присъди сумата от общо 668,49 лв. съдебноделоводни разноски по
настоящото дело, от които 274,55 лв. да платена държавна такса, общо 393,94 лв.
– внесени депозити за вещи лица, както и сумата от 530,30 лв. - платено
адвокатско възнаграждение. В полза на ответника разноски ще се присъдят
съразмерно с отхвърлената част и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а
именно 317,85 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск на И.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
И.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника И.А.К., ЕГН **********,
да заплати на ищеца И.А.В., ЕГН **********,
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 9 000
лв. (девет хиляди лева) – представляваща неплатена стойност за извършване
на СМР на покрив на къща в имота на ответника на адрес с. ***, обл. ***, ул. „***“
№ **, по силата на Договор за строително ремонтни дейности на покрив от дата ***
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.11.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.А.В., ЕГН **********, с
адрес ***, по предявения евентуален иск с правно основание чл. 268, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 6 803 лв. (шест хиляди
осемстотин и три лева) – представляваща
дължим остатък от общата уговорена стойност за направените от ищеца като
изпълнител разходи, реално извършената от него работа и печалбата, която се
следва на ищеца от изпълнението на тази работа по силата на сключен между
страните Договор за строително ремонтни дейности на покрив от дата *** г.
относно къща в имота на ответника на адрес с. ***, обл. ***, ул. „***“ № **, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2020 г., до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
евентуалния иск с правно основание чл. 268, ал. 1 ЗЗД като неоснователен за разликата от присъдените 6 803 лв. (шест хиляди осемстотин и три
лева) до пълния претендиран размер от
9 000
лв. (девет хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ приетото за съвместно разглеждане в
настоящото производство възражение за
съдебно прихващане, предявено от И.А.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу И.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, за
сумата от 4 000 лв. (четири
хиляди лева) – неустойка за забавено изпълнение на възложените ремонтни работи,
начислена на основание чл. 12 от Договор за строително ремонтни дейности на
покрив от дата 06.11.2020 г. относно къща в имота на ответника на адрес с. ***,
обл. ***, ул. „***“ № ***, сключен между страните.
ОТХВЪРЛЯ приетото за съвместно разглеждане в
настоящото производство възражение за
съдебно прихващане, предявено от И.А.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу И.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, за
сумата от 4 000 лв. (четири
хиляди лева) – неустойка за виновно некачествено изпълнение на възложените
ремонтни работи, начислена на основание чл. 13 от Договор за строително
ремонтни дейности на покрив от дата *** г. относно къща в имота на ответника на
адрес с. ***, обл. ***, ул. „***“ № **, сключен между страните.
ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.А.В., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от общо 668,49 лв.
(шестстотин шестдесет и осем лева и 49 ст.) – съдебноделоводни разноски по
настоящото дело, както и сумата от 530,30
лв. (петстотин и тридесет лева и 30 ст.) – платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.А.К., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 317,85 лв. (триста
и седемнадесет лева и 85 ст.), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К.Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.