№ 1401
гр. Плевен, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430101841 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от Ц. С. П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез пълномощник адв. С. С. Т., личен №**********, с адрес на адвокатската кантора:
***, против *** АД, е ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя С. П. П., като ПРАВОПРИЕМНИК НА *** ООД, с ЕИК *********, с цена на иска
988 лв.
В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа
страна следното:
П. е сключила с *** ООД договор за паричен заем „*** ПЛАН № ******* на ***
година в град Плевен. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи
такса за експресно разглеждане на документи и за отпускане на паричен заем в размер на 587.16
лева, като съгласно ал. 4 на същия член таксата следва да се - заплати от заемателя разсрочено като
се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл. 2
от договора, заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 1500 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент - 40.31%, годишен процент на разходите - 49.34%, срок на погасяване - 36
седмици, размер на погасителна всноска - 128.76 лв., в която са включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Съгласно чл. 4, ал. I от договора, заемателят
има задължение да обезпечи в тридневен срок от усвояване на сумата, предоставения заем с
поръчител, отговарящ на определени условия или банкова гаранция. Договорено е също така, в чл.
4, ал. 2 от договора, че заемателят заплаща и неустойка в размер на 587.16 лв., ако не предостави
обезпечение посочено в чл. 4, ал. 1 от договора, както и че заплащането на тази неустойка се
разсрочва и следва да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в
чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 161.38 лева, а общото
задължение по договора става в размер на 2904.84 лева. П. е погасила задължението, чрез
заплащането на: сумата от 161.38 лв. на 07.11.2018г.; сумата от 161.38 лв. на 21.11.2018г.; сумата от
161.38 лв. на 04.12.2018г.; сумата от 161.38 лв. на 19.12.2018г.; сумата от 161.38 лв. на 02.01,2019г.;
сумата от 161.38 лв. на 16.01.2019г.; сумата от 161.38 лв. на 30.01.2019г.; сумата от 161.38 лв. на
1
13.02.2019г.; сумата от 161.38 лв. на 27.02.2019г.; сумата от 171.50 лв. на 18.03.2019г.; сумата от
161.26 лв. на 28.03.2019г. и сумата от 702.82 лв. на 09.04.2019г„ с която сума е погасила предсрочно
Г
заема. Общата сума, която Ц. С. П. е заплатила по договор за паричен заем „*** ПЛАН’ №
******* е 2488 лв.
Така уговорената клауза в чл. 1, ал. 3 от договора за заплащане на такса в размер на 587.16
лв. за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, защото противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК дава възможност на
страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са
валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а.
ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие. Клаузата за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на
заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на
предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват
действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Тази такса е
всъщност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради
което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.
Уговорената клауза за неустойка в чл. 4 от договора за паричен заем, според която трябва да
се заплати неустойка в размер на 587.16 лева е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая, неустойката е
уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение
представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, по-висок от 1/3 от
главницата е в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде
осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на
разходите. Освен горното, клаузата по чл. 4 от договора за паричен заем, според която се дължи
неустойка в размер на 587.16 лв. при неизпълнение на задължението по за осигуряване на
обезпечение от страна на заемодателя, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума
се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел. транспонирана в
ЗПК. На практика, подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се
увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
2
съответно тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договорът за кредит. Това задължение за допълнително
обезпечение възниква още при подписване на договора. При тези съображения, целта за която е
уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна. обезщетителна и
санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92
ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите
от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-
големите вреди. Според чл. 4 от договора, неустойката е дължима не при забава на задължението,
а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез
осигуряване на поръчител, който да отговаря на посочени изисквания и още едно от изброените в
договора обезпечения. Ето защо, клаузата за неустойка в чл. 4 от договор за паричен заем „***
ПЛАН” № ******* от 24. 10.2018 г. е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи
на добрите нрави. Също така, тя е е характер на възнаграждение и следва да бъде включена
изначално при формирането на ГПР, което не е спазено.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези. дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,34%, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвид предпоставките,
при които става изискуема разписаната в чл. 4, ал. 2 от Договора "неустойка", то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Същото се отнася
и за таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем разписана в чл. 1, ал. 3 от
Договора, която е всъщност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не
е спазено.В случая е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката за
заплащане на тези такса и неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
Налице са от една страна нищожни клаузи в договора, които са съществена част от неговото
съдържание и без които договорът не би бил сключен, което изключва приложението на чл.26, ал.4
от ЗЗД, а от друга страна е налице явно противоречие с императивната разпоредба начл.19, ал.4 от
ЗПК, като действителният годишен процент на разходите по договора надвишава значително
законоустановения, тоест нарушен е чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Неспазването на всички посочени по-
горе изисквания води до недействителност на процесния договор за заем - чл.22 от ЗПК, а оттам
заемателят по договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихва и други
разходи /чл.23 от ЗПК/. При това положение, общо заплатената сума от ищцата е 2488 лв, при
главница 1500 лв. Заплатената сумата от 988 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на
връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.
Твърденията в исковата молба се подкрепят от представените писмени доказателства по
3
делото: Договор за паричен заем „*** ПЛАН" № *******/***г, Приходни касови ордери - 11 бр. за
периода 07.11.2018 г. до 18.03.2019 г, справка за извършени плащания по договор за паричен заем ,,
*** ПЛАН" № *******/*** г.
На основание гореизложеното, съдът намира, че искът следва да бъде уважен.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски в
производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен скчючения
между Ц. С. П., с ЕГН: ********** и "***" ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: го. *** 7. бул."***"№*** „ ***, представлявано от управителя Д.С.Д., Договор за
паричен заем „*** ПЛАН” № *******/*** г., поради това, че посоченият в договора годишен
процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са
посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по договора.
Осъжда, на основание чл. 55, aл. 1, np. 1 ЗЗД, *** АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, бул. „***, представлявано от управителя С. П. П., като
ПРАВОПРИЕМНИК НА „***” ООД. с ЕИК *********, да заплати на Ц. С. П., с ЕГН ********** с
адрес гр. ***. сумата 988.00 лева /деветстотин осемдесет и осем лева/, представляваща
недължимо платени суми по Договор за паричен заем „*** ПЛАН” № *******/*** г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане
на сумата.
Осъжда, на основание чл. 78 от ГПК, *** АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***, представлявано от управителя С. П. П., като ПРАВОПРИЕМНИК
НА „***” ООД. с ЕИК *********, да заплати на Ц. С. П., с ЕГН ********** с адрес ***,
направените разноски по делото в размер на сумата от 400 лв.
Осъжда, на основание чл. 38 от ЗА, *** АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, бул. „***, представлявано от управителя С. П. П., като
ПРАВОПРИЕМНИК НА „***” ООД. с ЕИК *********, да заплати на адв. С. С. Т., личен
№**********, с адрес на адвокатската кантора: ***, направените разноски по делото в размер
на сумата от 990,48 лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4