Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от
съдията Даниела Недева КНАХД №392 по
описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от К.И.М., ЕГН **********
*** депозирана чрез адв. И.
срещу решение № 1166 от 22.12.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД
№20213110203158/2021г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0000799/21.06.2021 год. на
директора на РД "Автомобилна администрация"- Варна, с което на
касатора за нарушение на чл. 139,ал.1,т.2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл.7,
ал.1, т.4, б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, на основание чл.177,
ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно,
необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, като се
претендира неговата отмяна.
В
открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, не се
представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на
спора.
Ответната
страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С отговор на
касационна жалба, чрез пълномощник се изразява становище, че касационната жалба
е неоснователна, а визираните в нея твърдения са неправилни и необосновани. По
изложените в отговора съображения се отправя искане решението на ВРС да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
неоснователна. Решението на Районен съд - Варна е постановено при спазване на
закона и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба
на К.И.М., ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 23-0000799/21.06.2021 год. на директора на
РД "АА" Варна, с което за нарушение на чл. 139,ал.1,т.2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1,т.4,б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ,
на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
ВРС приел от фактическа страна, че с АУАН, серия А-2020 №
289442/02.03.2021 год. е констатирано, че на 02.03.2021 год. около 10,20 часа в
гр.Варна, по ул. ”Д.”, срещу магазин „А.” в посока железопътна гара, М.
управлява влекач марка ***, кат. **, с рег. № *****, с прикачено полуремарке с рег. № *****,
извършващ обществен превоз на товари-царевица, видно от товарителница № *****год.
по маршрут гр.Добрич-гр.Варна, с пътен лист № 007782/02.03.2021 год. При
проверката било констатирано: 1/ водачът извършва обществен превоз на царевица
със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от МПС с две оси и
полуремарке с три оси, като измерената маса на втора единична задвижваща ос на
МПС-то е 12770 кг., при максимално допустима маса от 11500 кг., установена от
министъра на регионалното развитие и благоустройство, надвишаваща с 1270 кг. Измерването
било направено с електронна мобилна везна модел *****, сер. № *****, модел ***,
поставен стикер за годност № 01104 със срок на валидност до 07.2021 год., като
горепосоченото съчленено МПС е с пневматично или признато за еквивалентно на
него окачване за движение по всички пътища отворени за обществено ползване. Деянието
било квалифицирано като нарушение на чл. 139,ал.1,т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр.
с чл.7, ал.1,т.4,б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ. АУАН бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, който посочил, че има възражения и
изписал, че понеже товара е насипен, не може да се подреди. В законоустановения
срок по чл.44 от ЗАНН били депозирани и възражения. Въз основа на така
съставения акт административнонаказващия орган издал НП, с което наложил на М.
за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7,
ал.1,т.4,б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, на основание чл.177,
ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 500
лв. В хода на съдебното производство бил разпитан св. Б. И., от показанията на
който се установило, че била извършена проверка на 02.03.2021 год. на товарен
автомобил *** с прикачено полуремарке, движещ се по ул.Д. в посока жп гара,
срещу магазин „А.”. Установило се, че автомобила извършва обществен превоз на товари
– царевица. При направеното измерване с мобилна електронна везна констатирали,
че е налице превишение на максимално допустимия товар от 11,5 тона, установено
от МРРБ на втората задвижваща ос с 1270 кг., за което нарушение съставили АУАН.
Съдът кредитирал показанията на свидетеля, като обективни и безпристрастни и
съответстващи на установената фактическа обстановка.
За да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не се допуснати
съществени процесуални нарушения водещи на това основание до отмяна на НП,
привлеченото към отговорност лице е извършило описаното в НП нарушение, което е
доказано по безспорен начин.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба
за необоснованост на атакуваното решение и противоречие с материалния закон се
явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
но са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновано и
законосъобразно районният съд е приел, че в проведеното
административно–наказателно производство, приключило с издаването на процесното
НП, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В АУАН е описано подробно
нарушението, по време начин и място, както и обстоятелствата, при които е
извършено, в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Наказателно постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно нормата
на относимата редакция чл. 57 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените доказателства
към първоинстанционното дело.
Въведените в
жалбата твърдения, че доказателствата, събрани в производството пред районния
съд, не установявали по несъмнен начин извършването на процесното
административно нарушение, са неоснователни.
Касационният
състав приема, че вмененото на М. административно нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин, което се установява от свидетелските
показания, кореспондиращи, със
съдържанието на издадения АУАН. По делото е безспорно установено, че на
02.03.2021 г. на управляваното от касатора ППС, при проверка е извършено и
измерване с електронна везна модел *****, сер. № *****, модел *** с поставен
стикер за годност № 01104, със срок на валидност до 07.2021 год., като е
установено натоварване на втора единична задвижваща ос – 12770кг. Горният извод
се подкрепя и от приложения бон с вписани в същия, както датата и часа на измерването, така и
превозното средство, на което е извършено измерването.
Разпоредбата
на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда императивно, че движещите се по пътя
ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г.
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по
чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със
същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване
пътища, е за : т. 4,б“а“ на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11,5
t. В конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред
районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство.
Санкционната норма на чл. 177, ал. 3 т.1 предл.3 от ЗДвП предвижда
наказание за водача глоба от 500 до 3000 лв., поради което
наложената в предвидения минимален размер от 500 лева, не подлежи на
редуциране.
На следващо
място, настоящият състав споделя изцяло изводите на районния съд за липса на
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и
фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за
квалифицирането му като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното като е потвърдил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение и като такова следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора и след като съдът съобрази, че
пълномощника на ответната по касация страна е изготвил отговор по касационната
жалба и своевременно е направено искането
следва
да й се присъди сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1166 от 22.12.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД №20213110203158 по описа на
ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА К.И.М., ЕГН ********** ***, да заплати на РД "Автомобилна
администрация" Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: