Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети април
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като изслуша докладваното от Председателя
т.д. № 2802 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ
СА СУБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ И ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО
СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.79 АЛ.1 ЗЗД И ЧЛ.86, АЛ.1 ЗЗД.
Ищецът „Ю.И." ООД, ЕИК*********със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Средец”, ул. „*********, представлявано от Управителя Г.Л.А. и Прокуриста
Н.Б.П., чрез адвокат С.В. от САК, с адрес ***, с искова молба от 29.09.2017 г. и с допълнителна искова молба от
04.12.2017 г. твърди, че на 24.10.2007 г. между С.О.като възложител и „Ю.И.”
ООД като изпълнител, след проведен конкурс по реда на Наредба № 2 от 15 март
2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили е
бил сключен Договор № РД- 56- 1074/24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74 от
общинската транспортна схема на С.О.. Договор
№ РД- 56-1074/24.10.2007 г. е със срок на действие 8 години, считано от деня на
въвеждане в експлоатация на основната градска автобусна линия № 74, което било
извършено на 25.07.2008 г. Определената при сключване на Договора цена за превоза е 2,92 лв. на километър извършен маршрутен
пробег, в който размер не е включен дължимият ДДС (чл. 5, ал. 1). Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договора
цената на километър маршрутен пробег, определена при сключването на Договора,
се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната
година. Договорът е сключен през 2007 г„ а изпълнението му е започнало през 2008 г. Обявената от НСИ
годишна инфлация за 2008 г. е 7,8 %, за 2009 г. ¾0,6%, за 2010 г. ¾ 4,5%, за 2011 г. ¾ 2,8%, за 2012 г. ¾ 4,2%, а за 2013 г. ¾ минус 1,6%. На основание
на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договора цената на километър
маршрутен пробег за всяка година се е увеличавала (индексирала) с размера на
обявената от НСИ годишна инфлация за предходната година, както следва: цената за 2009 г. - 3,15 лв./км без ДДС (2,92 лв., увеличени със
7,8%); цената
за 2010 г. - 3,17 лв./км без ДДС (3,15 лв., увеличени с
0,6%); цената за 2011 г. - 3,31 лв./км без ДДС (3,17
лв., увеличена с 4,5%); цената за 2012
г. - 3,40 лв./км без
ДДС (3,31 лв., увеличена с 2,8%); цената за 2013 г. - 3,54 лв./км без ДДС (3,40
лв., увеличена с 4,2%);
цената за 2014 г. - 3,49
лв./км без ДДС (3,54 лв., намалена с 1,6%).
Възложителят
е заплащал на Изпълнителя за текущия месец авансово суми в размер на 30% от
дължимите за определения пробег за текущия месец, като изравняването се
извършвало до 20-то
число на месеца, следващ отчетния (чл. 5, ал. 2).
В изпълнение на
Договора през
месец септември 2014 г. „Ю.И.” ООД е осъществило общ
маршрутен пробег от 39
467,083 км. по основна градска автобусна линия № 74 от
транспортната схема на С.О.. Маршрутният пробег по същата линия през този
период при наличие на случаи по чл. 31, ал. 2 от Договора е 14,985 км. Изпълнението
от страна на „Ю.И.” ООД на транспортната задача по Договора през процесния
период е отчетено и документирано от третото лице „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД с ЕИК *******.
Това дружество е универсален правоприемник на „Ц.ЗА Г.М.” ЕООД с ЕИК ******* с
предишно наименование „СКГТ - София“
ЕООД /„С.К.за Г.Т.- София”
ЕООД. Между С.О.и „С.К.за Г.Т.- София” ЕООД
е сключен Договор № 119/11.04.2003 г. с рег.индекс № РД - 56 - 373/11.04.2003 г., с
който С.О.възлага на „С.К.за Г.Т.¾
София” ЕООД (чийто правоприемник е „Ц.ЗА Г.М.” ЕАД) управлението, контрола,
окачествяването, отчитането и др. на пътническите превози по масов градски
транспорт, възложени от С.О.на транспортните оператори. Във връзка с така
възложените на „Ц.ЗА Г.М.” ЕАД функции за контрол, отчитане, окачествяване на
пътническите превози от транспортната схема на С.О., е отчетено и документирано
изпълнението на транспортната задача по Договора. При
съобразяване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договора дължимата обща
индексирана цена за извършената транспортна дейност през м. септември 2014 г.
по основна градска автобусна линия № 74 от транспортната схема на С.О.е 165
319,61 лв. с включен ДДС, включваща: 165 288,14 лв. с включен ДДС за извършения
маршрутен пробег от 39 467,083 км. (39 467,083 км по 3,49 лв./км без ДДС) и
31,47 лв. с включен ДДС за маршрутния пробег при наличие на случаи по чл. 31,
ал. 2 от Договора (14,985 км по 1,75 лв./км. без ДДС). Индексираната цена за
извършената транспортна дейност през месец септември 2014 г. следвало да бъде
платена в срок до 20.09.2014 г.
Към
момента е погасена (чрез плащане и прихващане) само част (в размер на 137 462,35 лв.) от посочената обща цена за месец септември 2014 г. (165 319,61 лв.), и
след като същата била намалена със санкция (в размер на 713,80 лв. без ДДС),
както следва: (1). На 17.11.2014 г. са платени 13 402,30 лв.; (2). на 20.11.2014 г.
са прихванати 9 765 лв; (3). На 27.11.2014
г. са платени 70 000 лв., (4). на 03.12.2014 г. са прихванати 9 765 лв., (5). На 13.12.2014 г. са платени 30 000
лв. (6). на 07.01.2015 г. са платени 4 530,05лв.
Частичните
погашения (в размер на 137 462,35 лв. от цената за месец септември 2014 г.) са
били извършени по първоначално определената в Договора единична цена от 2,92
лв./км без ДДС, вместо по индексираната цена за 2014 г., която е в размер на
3,49 лв./км. без ДДС, съответно ¾
за пробега по чл. 31, ал. 2 от Договора, по 1,46 лв./км. без ДДС, вместо по
индексираната цена за 2014 г. за този пробег, която е в размер на 1,75 лв./км.
без ДДС. До момента не е заплатено увеличението с размера на обявената от НСИ
инфлация по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договора, поради което за извършената
транспортна дейност през месец септември 2014 г. на „Ю.И." ООД се дължи
неизплатеният остатък от индексираната цена, както и съответната мораторна
лихва върху него.
Ищецът твърди, че във връзка с извършената
през месец септември 2014 г. транспортна дейност (обществен превоз на пътници)
по основна градска автобусна линия № 74 от транспортната схема на С.О., С.О.му дължи сумата
27 000, 70 лева, представляваща неизплатената част от индексираната цена на
извършената транспортна дейност за месец септември 2014 г. по основна градска
автобусна линия № 74 от транспортната схема на С.О., както и сумата 8 062,81
лева, представляваща мораторна лихва за забавата в плащането на сумата 27
000,70 лева (неизплатената част от индексираната цена на извършената
транспортна дейност през месец септември 2014 г.) за периода от датата на
изпадане в забава (21.09.2014 г.) до 28.09.2017 г. вкл.
Ищецът
поддържа, че добросъвестно е положил всички усилия за извънсъдебно уреждане на
спора като поканил С.О.(с копие до „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД) да заплати незаплатения
остатък от индексираната цена, както и съответната мораторна лихва за забавата
в плащанията, но към момента липсвало изпълнение на
посочените парични задължения.
С молба от 23.10.2017 г. уточнява, че с исковата молба са предявени: Иск за неплатената част от индексираната цена за предоставената от „Ю.И.”
ООД транспортна услуга през месец
септември 2014 г. по основна градска автобусна линия № 74 по транспортната
схема на С.О., в размер на 27 000,70
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане (иск за главница);
Иск за мораторна лихва върху сумата на главницата от датата на изпадане в
забава за плащане на главницата до датата на подаване на исковата молба в
размер на 8 062,81 лева. В
обстоятелствената част на исковата молба, както и в петитума на исковата молба
(стр. 4) и в справката по чл. 366 ГПК неправилно е било посочено, че датата на
изпадане в забава е 21.09.2014 г. С
молбата ищецът уточнява, че датата на изпадане в забава, съответно датата, от
която претендира мораторна лихва в посочения по-горе размер е 21.10.2014 г. Уточнява
се също, че така предявените искове не са частични, а са в пълния размер на претенцията на ищеца за главница за процесния период, а
именно месец септември 2014 г., както и съответната лихва за забава в
плащането на тази неизплатена част от цената. Предявените искове не са
частични, защото с всеки от тях е било предявено цялото съответно спорно право - цялата дължима
неизплатена част от индексираната цена на извършения превоз през този месец и
цялата дължима мораторна лихва за забавата в плащането на тази неизплатена част
от цената на превоза през същия месец. Предвид горното цената на окончателните
искове е посочената в исковата молба обща цена на обективно съединените искове
(за главница и за лихва за забава), а именно - 35
063,51 лв.
По отношение на въпроса какво включва цената,
претендирана от ищеца за месец септември 2014 г.,
ищецът уточнява, че общата цена за месец септември 2014 г. Включва действително
2 пробега - общ пробег в
размер на 39 467,083 км, както и пробег по чл. 31, ал. 2 от процесния договор,
а именно пробег, неизвършен не по вина на превозвача, в размер на 14,985 км.
Неизплатената част от възнаграждението формира един общ иск за главница в
размер на 27 000,70 лева, включваща общата неплатена част от индексирана цена
за извършената транспортна дейност през процесния период (месец септември 2014
г.) за двата вида пробег. Това е подробно описано в т. 4 и т. 5 от Исковата
молба. В справката по чл. 366 от ГПК е направено изчисление на главницата от 27
000,70 лева, с разбивка на сумата по двата вида пробег (поради различната цена
на километър маршрутен пробег в двата случая). Във връзка с това не е налице
противоречие между исковата молба и справката по чл. 366 ТПК, като и в двете
посоченият размер на главницата бил един и същ - 27 000,70 лева.
Моли
съда да осъди С.О.с
ЕИК ********, гр. София, ул. „********да му заплати сумата 27 000,70 лева (двадесет и седем
хиляди лева и седемдесет стотинки), представляваща
неизплатена част от
индексираната цена на извършената от „Ю.И.“ ООД през месец септември 2014 г.
транспортна дейност (обществен превоз на пътници /маршрутен пробег/) по основна
градска автобусна линия № 74 от общинската транспортна
схема на С.О.по Договор № РД-56-1074/24.10.2007 г. за възлагане на обществен
превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74 от общинската
транспортна схема на С.О., ведно
със законната лихва върху сумата 27 000,70 лв., считано
от деня на подаване на исковата молба и до окончателното плащане на
задължението, както и сумата 8 062,81 лева (осем
хиляди и шестдесет и два лева и осемдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва за
забавата в плащането на сумата 27 000,70 лева (неизплатената част от
индексираната цена на извършената транспортна дейност през месец септември 2014
г. по основна градска автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О.)
за периода от 21.09.2014 г. до 28.09.2017 г. включително. Претендира разноски. Представя писмени доказателства по
опис.
Ответникът С.О., представлявана от Кмета
на С.О., чрез главен юрисконсулт Г.Д., процесуален представител, със съдебен
адрес:***, с
отговор на искова молба от 08.11.2017 г. оспорва
изцяло исковата молба като счита исковете за неоснователни. Ответникът не
оспорва, че между ищеца и него е налице сключен с peг.
№ РД/56/1074
от 24.10.2007 г. договор, по силата на който ищцовото дружество приело да
изпълнява обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74
от общинската транспортна схема на С.О., с маршрутни схеми, разписания и
автобуси, описани в приложения към договора. Съгласно чл. 5, ал. 1 от същия
Възложителят заплащал на Изпълнителя за извършвания по предмета на договора
обществен превоз цена в размер на 2,92 лв. на километър (без ДДС) на база
действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание, въз основа на
отчетите за изпълнение. Ал. 3 от чл. 5 урежда хипотезите, при наличие на които
се променя и цената за извършваната от страна на Дружеството услуга, както и
стойността на тази промяна. С исковата молба ищецът твърди, че Възложителят - С.О., не е бил индексирал
сумите, които е следвало да заплаща в рамките на хипотезата на т. 1 от ал. 3 на
чл. 5 от Договора, според която цената се променя „с размера на годишната
инфлация, обявена от Националния статистически институт за предходната година“,
за извършената от Дружеството дейност през месец септември 2013 г. Съдържанието
на Договора не е било определено свободно от страните в хипотезата на чл. 9 от ЗЗД, тъй като правната връзка е създадена в резултат на сложен фактически
състав, в който участва и административен елемент - провеждането на конкурсна процедура по реда на
Глава втора от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси и леки автомобили по утвърдените от Столичния общински съвет
критерии и начин на оценка, и класиране на участниците, посочени в чл. 19 от
същата. В тези критерии е включено и изискването за цени и социални облекчения,
като цената е един от елементите, които са били определящи при формиране на
крайната оценка на кандидата. Същественото тук е това, че цената е била предложена
от самия кандидат, което предполага, че той добросъвестно е преценил своите
възможности реално да я постигне в конкретната конюнктура на пазара на
предлаганата услуга. Това означава, че Изпълнителят не може да противопостави
на Възложителя възражения, основани на размера и начина на формиране на цената
на превоза. С текстовете на чл. 5, ал. 3 от Договора е предвидено, че базисно
уговорената цена на маршрутен пробег /в размер на 2,92 лв. на километър без
ДДС/ се коригира: по т. 1 - с размера на годишната
инфлация, обявена от НСИ за предходната година; по т. 2 - в случай на увеличение на цената на горивата за
една година с повече от 30%; по т. 3 в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части,
надвишаващо 50% от стойностите им за предходната календарна година“. Ответникът
поддържа, че действителната волята на страните е била, че базисната цена,
посочена в чл. 5, ал. 1 от договора се променя до размера, съгласно чл. 5, ал.
3, т. 1 /именно с размера на индекса на инфлацията за предходната година обявен
от НСИ/, при наличието на условията, посочени по чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3.
Този извод се налага при логическо и граматическо тълкуване на волята на
страните съобразно правилата по чл. 20 от ЗЗД, при отчитане на спецификата на
правоотношението. В случая, договорът е за осъществяване на превоз на пътници и
цената на този превоз се определя от разходите за осъществяването на същия,
както и от печалбата на превозвача. Уговорената възможност за промяна на цената
страните са обвързали с промяна на разходите за осъществяването на този превоз,
които са обичайните разходи при осъществяване на превоз-цената на горивата,
цената на гориво-смазочните материалите,
цената на гумите и резервните части. Индексът на инфлацията по т. 1 от чл. 5,
ал. 3 от Договора не е самостоятелно условие, от което да зависи дали ще има
промяна на цената, а с нея именно страните са уговорили стойността на
корекцията, с която би се актуализирала цената при кумулативно настъпване на
условията по чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от договора. Волята на страните се
съдържа в едно сложно съставно изречение, разделено в отделни точки и с
неправилна пунктуация. При проследяване смисъла на същото се налага извода, че
изречението е с основни части, както следва: „..цена се променя ... с /размер
посочен по т. 1/ ... в случай, че ... настъпят условията по т. 2 и т. 3..“.
Така обективираната воля на страните обосновава извод, че промяна би била
допустима само при сбъдване на условие по чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от
договора, като размерът на тази промяна е със стойност, определена в чл. 5, ал.
3, т. 1. Този извод от тълкуването се подкрепя и от изследването на отделните
уговорки в чл. 5, ал. 3 от договора във връзка едни с други. В случай, че не
бъде съобразена кумулативната връзка между т. 1 с т. 2 и т. 3 от договора, не
става ясно с каква стойност ще се промени цената по договора, като същото би
било ясно единствено в хипотезата на такава взаимовръзка. Не може да се приеме
че всяка една от уговорките в чл. 5, ал. 3 от договора е самостоятелна, тъй
като страните са предвидили, че цената по договора „се променя“, без да се
разграничават предвидените хипотези, с използване на съюза „или“ например.
Следователно е налице изявена воля цената да бъде променяна с предвидената в т.
1 стойност, при наличие на предпоставките по другите две точки, т.е. при общото
тълкуване на същите разпоредбите по посочения начин. Фактът, че условията по
чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Договора не са настъпили е безспорен, следователно
твърденията на ищеца, че цената по договора следва да се увеличи остават
недоказани. Алтернативно ответникът поддържа, че в случай, че
съдът приеме исковете за основателни, то счита че предявеният им размер е
значително завишен. В клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора е предвидено,
че уговорената при сключването му базисна превозна цена се променя с размера на
годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Следователно размерът
на годишната инфлация за предходната 2013 г. се начислявал върху базисната цена
по чл. 5, ал. 1 - в
размер на 2.92 лв. Същата е константна величина за целия срок на действие на
договора, като страните не са предвидили тя да се променя с натрупаната
инфлация през предходните години от 2008 г. до 2013 г. В исковата молба,
размерът на инфлацията за съответните години е бил отнесен не към базисната
единична превозна цена ¾
2.92 лв. за км., уговорена при сключването на договора, а именно с натрупване в
размер на индекса на инфлацията за съответната предходна година. Ответникът
счита, че клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора не предвижда такова
капитализиране на базисната цена с инфлационната надбавка за всички предходни
години, а уговорката е била базисната цена да се актуализира единствено до
размера на инфлационния индекс за съответната предходна година - в случая за 2013 г. За
същата година годишната инфлация е била отрицателна величина, т.е. налице е
дефлация /както е посочено и в исковата молба/, поради което не е налице
основание за индексиране на базисната цена. На трето място, ответникът счита, че
исковете са погасени, тъй като спрямо
тях е изтекла погасителна давност. Плащанията по договор № РД-56-1074 от
24.10.2007 г. са периодични по смисъла на чл. 111, б. ”в” от Закона за
задълженията и договорите и се погасяват
с изтичане на 3-годишен
давностен срок, т.е. искът за индексация на уговорената цена на транспортната
задача, както и за заплащане на законна лихва за забава върху това плащане
са погасени по давност.
С молба от 17.11.2017 г.
ответникът е направил допълнение на отговора на исковата молба в частта му, с която
оспорва основателността на твърдените от ищеца вземанията на основание за
изтекла погасителна давност. Дори и да се приеме, че сумата за извършване на
транспортната услуга е следвало да се увеличи (за което счита, че няма
основания, тъй като такова индексиране не е било уговорено), то основанията за
увеличение са преклудирани в хипотезата на погасителна давност. Съгласно ал. 2
на чл. 5 от Договора, Възложителят заплаща за текущия месец авансово суми в
размер на 30%, за които се издава данъчни фактури, а изравняването се извършва
до 20-то число на месеца, следващ отчетния при
спазване на показателите и условията, заложени в договора. Т.е. падежът на
окончателното плащане е бил 20-то число на следващия
месец /в случая - 21.10.2014 г./. Уговорено
по този начин, плащането безспорно се дефинира като периодично по смисъла на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Правото да се търси индексация на базисната по договора
цена, по правната си същност е потестативното право, което в случая не е упражнено няколко години. Характерно за
потестативните права е, че те дават възможност на едно лице по своя воля,
едностранно да предизвиква изменения в правната сфера на едно друго лице, т.е.
дават право да се породи един нов тип правоотношение. За да се предизвикат тези
изменения обаче, правото следва да бъде надлежно упражнено. В контекста на
настоящия спор това означава, че за да е налице годно основание за изплащане на
посочените в исковата молба суми, получени като натрупвания в следствие на
инфлационния индекс от 2008 г. до подаване на исковата молба, дружеството-ищец
следва да търси индексацията още с фактурата /или чрез други действия по
изпълнение на твърдяното задължение/ за първия месец /период/ на първата
година, инфлационният индекс за предхождащата която бил положителна величина,
от момента на настъпване на изискуемостта й ¾ конкретно това е денят,
следващ падежа за изравняване на плащането за месец януари 2009 г. От този
момент - в случая 21.02.2009 г., започва да тече срокът по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, като
правото да се търси индексация за същия се преклудира на 21.02.2012 г. Същото
важи и за всички следващи периоди, увеличение на базисната цена по договора, за
които се иска, но извън цитирания срок. За изпълнителя по договора не е налице
пречка в предходен на спорния период да се позове на настъпили основания за
индексация и да фактурира индексираната цена, но след като не го е сторил, за
периодите до месец септември 2014 г. /индексация за плащането по който се
претендира понастоящем/, това право е погасено по давност с изтичането на
тригодишен срок. За пълнота следва да се отбележи, че давността не е била
прекъсната чрез предприемането на изпълнителни действия, респ. не е започнала
да тече нова давност съгласно чл. 116 и 117 ЗЗД. Ответникът поддържа, че в
контекста на настоящия спор е безспорно, че заплащаната цена за всички периоди,
в които договорът е бил изпълняван е 2,92 лв. на км., и тя не е била променяна,
независимо от инфлацията. Плащането е извършвано по фактури, издадени от
превозвача и същото е приемано без възражения. Следователно ищецът не се е
възползвал от възможността да търси индексираната цена до съответния
инфлационен показател за предходните години, което право той е могъл да
претендира месец за месец, и за съответния такъв тази възможност се преклудира
след изтичане на срока по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, считано от настъпване на
изискуемост на вземането. Относимият към спора период е месец септември 2014
г., вземането по който е станало изискуемо на 21.10.2014 г., и се погасява по
давност на 21.10.2017 г. Предвид направеното тълкуване на клаузата на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от договора с оглед факта че правото да се търси индексация е
упражнено едва с подаване на исковата молба - 29.09.2017 г., непогасено
остана единствено правото да се търси индексация за 2013 г., инфлационният
индекс, за която е отрицателна величина, т.е. налице е дефлация /както е
посочено и в исковата молба/, откъдето следва, че не е налице основание за
индексиране на базисната цена.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото са представени доказателства относно
правосубектността и представителна власт на управителните органи на страните - Извлечение
от АВ-ТР за „Ю.И.“ ООД към 29.09.2017 г.;
Приложена е Справка
по чл. 366 от ГПК за определяне вземането на ищеца „Ю.И.“ ООД.
Установява се от представения от ищеца Договор от 24.10.2007 г., че същият е
подписан между С.О., като възложител и „Ю.И.“ ООД, като изпълнител с предмет
изпълнение на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №
74 от общинската транспортна схема на С.О.. Договорът е сключен за осем години,
считано от датата на въвеждане в експлоатация на основната градска автобусна
линия № 74, като задължение на възложителя е било да въведе линията в
експлоатация в срок до 180 дни от сключване на договора. В чл. 5 е уговорено,
че възложителят ще заплаща на изпълнителя 2.92 лева на километър без ДДС, на
база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание, въз
основа на отчетите на изпълнителя. Заплащането става, като се дължат за текущия
месец авансово 30% от дължимия пробег за текущия месец. Изравняването се
извършва до 20-то число на следващия месец.
Съгласно
чл. 5, ал. 3 от договора, цената на километър маршрутен пробег, която е
определена при сключване на договора, се променя: 1. С размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната
година; 2. В случай на увеличение на
цената на горивата за една календарна година с повече от 30%; 3. В случай на общо поскъпване на ГСМ
(гориво-смазочните
материали), гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната
календарна година.
В чл. 43 от
договора е предвидено, че същият се изменя и допълва с писмени споразумения
между страните, които са негова неразделна част.
Със Заповед РД-09-05-3293/21.07.2008 г. кметът на С.О.е разпоредил, считано
от 04.00 ч. на 25.07.2008 г. „Ю.И.“ ООД да извършва от свое име за своя сметка
обществен превоз на пътници по конкретно обособена маршрутна автобусна линия №
74 от масовия Г.Т.на Столицата, съгласно условията на Договор
РД-56-1074/24.10.2007 г. със С.О..
Ищецът е представил разпечатки от
електронната страница на националния статистически институт относно инфлацията.
Видно от същите годишната инфлация за 2011 г. е 2.8%, за 2012 г. - 3.0% и за 2013
г. - 0.9%.
По делото е представена фактура издадена от „Ю.И.“
ООД с получател „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД за изпълнение на транспортна услуга съгласно
договор за м. септември 2014 г., линия 74, а именно: Фактура № **********/30.09.2014
г. за сумата от 137 462, 36 лв., с ДДС.
Към доказателствения материал по делото са
приобщени още: Заповед № РД-09-01-319/15.10.2007
г. на Кмета на С.О.; Решение № 9 от 03.10.2007 г. на СГС, по ф.д. № 7969/1997
г.; Сведение за изпълнение на показателите курсове и пробег на линиите на гараж „Юнион
Ивкони“ за периода 01.09.2014 г. до 30.09.2014 г. в ОККБД (Отдел „Контрол,
координация и безопасност на движението“ при „Ц.ЗА Г.М.“ ЕООД; Решение № 423 от 19.07.2012 г. на Столичния
общински съвет; Извлечение от АВ-ТР за „Ц.ЗА Г.М.“ ЕООД - Заличен търговец към 15.04.2015 г.
С Нотариална покана акт 62, том V, рег.
10697/18.11.2014 г. на Нотариус Валери Манчев, рег. № 053 на НК, с район на действие СРС,
ищецът „Ю.И.“ ООД *** ОБЩИНА, с копие до „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД, че с писмо рег. №СО-2600-8754/17.12.2013 г., е отправил молба
за заплащане на сумата от 4 660 394.95 лв., представляваща незаплатения към
17.12.2013 г. остатък от индексираната цена на превозите по Договорите за
превоз (Договор № РД-56-1067/24.10.2007 г., Договор № РД-56-1074/24.10.2007
г. и договор № РД-56-1068/24.10.2007 г.), която се дължи
съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договорите за превоз, според която: „цената на километър маршрутен пробег, която е
определена при сключване на договорите се променя с размера на годишната
инфлация, обявена от НСИ за предходната година.“ Посочено е, че
към датата на изпращане на поканата не само, че посочената
по-горе сума не е платена изцяло,
но са налице и просрочени задължения на С.О., възникнали по Договорите за
превоз. Към 24.10.2014 г. всички задължения на С.О.към „Юнион-Ивкони“ ООД,
заедно със законната лихва върху тях, са в общ размер на 11 063 897,18
лв. На
ответника е даден срок от 14 календарни дни, считано
от датата на получаване на настоящата нотариална покана, да заплати
горепосочените, валидно възникнали по силата на Договорите за превоз,
задължения на С.О.към „Юнион-Ивкони“ ООД, в общ размер на 11 063 897.18 лв. Поканата е връчена на 19.11.2014 г.
В съдебно заседание на 11.04.2018 г. на основание
чл. 190 от ГПК са представени от
ответника Договор № 119/11.04.2003 г., с рег. индекс № РД -56 -373/11.04.2003
г., сключен
между С.О., в качеството й на
възложител и „С.К.ЗА Г.Т.- СОФИЯ“
ЕООД, в
качеството му на изпълнител, възложителят възлага, а изпълнителят приема при
условията на настоящия договор да осъществява реализация на приходите, организация,
управление, контрол, отчитане и окачествяване на пътническите превози по масов
градски транспорт, възложени от С.О.на транспортните оператори и се разплаща с
тях в границите на утвърдена, за съответния период, икономическа рамка (приложение),
определяща: А - транспортна задача; Б - разходи за дейността; В - приходи. В чл. 8, ал. 1 от Договора е предвидено,
че изпълнителят заплаща на транспортните оператори извършената от тях
транспортна работа на база изминати километри маршрутен пробег по разписание,
въз основа на отчетите за изпълнение, изготвени от изпълнителя и договорената
цена на км. пробег. Собствените приходи на общинските транспортни оператори се
приспадат от договорената цена при определянето на разходната ставка за
изплащане на километър маршрутен пробег. Изпълнителят заплаща за текущия месец
авансови суми на транспортните оператори, съгласно сключените договори за
възлагане на транспортната поръчка срещу издадена данъчна фактура, а
изравняването се извършва до 20 число на всеки календарен месец, следващ
отчетния, при спазване на показателите и условията, заложени в договорите (чл.
8, ал. 2 от Договора)., както и Допълнително споразумение № РД -56 -245/15.05.2010 г. към Договор №
115/15.05.2010 г., между С.О., в качеството й на
възложител и „Ц.ЗА Г.М.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, в Раздел IV
„Разплащане с транспортните оператори“ се изменя текста на чл. 8, ал. 1, б.
„а“, както следва: „Изпълнителят заплаща: а) на транспортните оператори за масов
Г.Т.- извършената от тях транспортна работа на
база действително изминати километри маршрутен пробег по разписание, въз основа
на отчетите за изпълнение и цена на 1 км маршрутен пробег, въз основа на
отчетите за изпълнение, изготвени от изпълнителя. При определяне цената на 1 км
маршрутен пробег за общинските транспортни оператори се приспадат собствените
им приходи.
По делото е приета съдебно - счетоводна експертиза, която като неоспорена, обективно и компетентно
дадена, се възприема изцяло от съда. Вещото лице, след запознаване с
материалите по делото, с предоставената от „Ю.И.“ ООД
и „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД документация, както и с обявените от НСИ инфлационни индекси
за 2008 г., 2009 г., 2010 г.,2011 г., 2012г. и за 2013 г. е дало следното
заключение: Съгласно чл. 5 (1) от Договор РД -56 -1067 от 24.10.2007 г., между С.О.като възложител
и „Ю.И.” ООД като изпълнител възложителят заплаща на изпълнителя за извършения
по предмета на договора обществен превоз цена в размер на 2,92 лв. на км без
ДДС на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание
съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение. Съгласно чл. 5 (3) от Договор РД-56-1067 от 24.10.2007 г. цената на километър
маршрутен пробег, която е определена при сключването на този договор, се
променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Обявените
от НСИ годишни индекси на инфлация за периода от 2008 г. до 2013 г., измерени с
индекса на потребителските цени, е както следва: индексът на
инфлация през 2008 г. е в размер на
7,8%; индексът на инфлация през 2009 г. е в размер на 0,6 %; индексът на инфлация през 2010 г. е в размер на 4,5 %; индексът на
инфлация през 2011 г. е в размер на
2,8 %. индексът на инфлация през 2012 г. е в размер на 4,2 %, индексът на инфлация през 2013 г. е в размер на -1,6%. За 2008 г. Цена за
превоза без ДДС - 2,92 лв. Цена за
превоза без ДДС за следваща година - 3,15
лв, а с ДДС - 3,78
лв. За 2009 г. цена за превоза
без ДДС - 3,15 лв., Цена за
превоза без ДДС за следваща година - 3,17
лв.,а с ДДС - 3,80 лв. За 2010 г. цена за
превоза без ДДС - 3,17 лв., Цена за
превоза без ДДС за следваща година - 3,31
лв.,а с ДДС - 3,97 лв. За 2011 г. Цена за
превоза без ДДС - 3,31 лв., Цена за
превоза без ДДС за следваща година - 3,40
лв., а с ДДС - 4,08 лв. За 2012 г. Цена за
превоза без ДДС - 3,40 лв, Цена за
превоза без ДДС за следваща година - 3,54
лв., а с ДДС - 4,25
лв. За 2013 г. Цена за
превоза без ДДС - 3,54 лв., Цена за
превоза без ДДС за следваща година - 3,48
лв.,а с ДДС – 4,18 лв. Изчисленият размер
на индексираната цена с ДДС на километър маршрутен пробег за 2014 г. по основна
градска автобусна линия № 74 от транспортната схема на С.О., съгласно чл. 5,
ал. 3, т. 1 от Договора, е 4,18 лв./км.
В чл. 31, ал. 2 от Договора са записани
случаи, при които на изпълнителя се заплаща 50 % от цената по чл. 5, ал. 1 от
договора за километър маршрутен пробег. Размерът
на индексираната сума с ДДС за 2014 г., при наличие на случаи по чл. 31, ал. 2
от Договора, е 2,09 лв./км.
Общият маршрутен пробег извършен
от „Ю.И.” ООД по основна градска автобусна линия № 74 през м. септември 2014 г. при наличие на
случаи по чл. 31, ал. 2 от Договор № РД -56 -1074/24.10.2007 г. е отчетен и документиран от „Ц.ЗА Г.М.” ЕАД.
Дружеството е правоприемник на „Ц.ЗА Г.М.” ЕООД с предишно наименование „С.К.за
Г.Т.- София” ЕООД („СКГТ - София” ЕООД). С Договор № 119/11.04.2003
г. С.О.възлага на „СКГТ - София” ЕООД
управлението, контрола, окачествяването и отчитането на пътническите превози по
масов Г.Т.на територията на С.О.. При проверката в счетоводството на „Ц.ЗА Г.М.”
ЕАД е представено Сведение за изпълнение на показателите курсове и пробег по
линиите на гараж „Ю.И.” ООД за периода от 01.09.2014 г. до 30.09.2014 г. По
данни от сведението, за м. септември 2014 г. по автобусна линия 74 е отчетен
общ маршрутен пробег от 39 467,083 км., а такъв при наличие на случаи по чл.
31, ал. 2 от Договора - 14,985 км.
От заключението се установява, че
общият маршрутен пробег, извършен от „Ю.И.” ООД по основна градска линия № 74
от транспортната схема на С.О.през м. септември 2014 г. и размерът на
индексираната цена с ДДС на километър маршрутен пробег за 2014 г„ общата
индексирана цена с ДДС, дължима за транспортната дейност през м. септември 2014
г. е 1. за отчетения общ маршрутен пробег без наличие на случаи по чл. 31, ал.
2 от Договора: 39 467,083 км х 4,18 лв./км. = 164 972,41 лв. с ДДС. 2. за
отчетения общ маршрутен пробег при наличие на случаи по чл. 31, ал. 2 от
Договора: 14,985 км х 2,09 лв./км. = 31,32 лв. с ДДС .Вещото лице е посочила
обща индексирана цена с ДДС, дължима за транспортната дейност през м. септември
2014 г. по основна градска линия № 74 от транспортната схема на С.О.,
включително и за маршрутния пробег при наличие на случаи по чл. 31, ал. 2 от Договора в размер на 165 003,73 лв./164 972,41 лв. + 31,32 лв. =
165 003,73 лв./.
От извършената проверка на
предоставените от „Ю.И.” ООД извлечения, вещото лице е констатирало, че в
процесната фактура № **********/30.09.2014 г. са включени: 1. отчетения за м.
септември общ маршрутен пробег по линия № 74 без наличие на случаи по чл. 31,
ал. 2 от Договора — 39 467,083 км., с единична цена 2,92 лв./км. и стойност - 115 243,88 лв. 2. маршрутния
пробег по линия № 74 при наличие на случаи по чл. 31, ал. 2 от Договора - 14,985 км., с единична цена 1,46
лв./км. и стойност - 21,88 лв.
3. санкции - 713,80 лв. Данъчната основа по фактура №
**********/30.09.2014 г. е 114 551,96 лв. Размерът на данъка върху добавената
стойност върху тази сума е 22 910,39 лв., а сумата с ДДС за извършената през м.
септември 2014 г. транспортна услуга е 137 462,35 лева.
Вещото лице е посочила, че за
погасяване на задължението по фактура № **********/30.09.2014 г. са извършени
следните плащания и прихващания: 1.
17.11.2014 г. сума в размер на 13 402,30 лв. чрез Банков превод. 2. 20.11.2014 г. сума в размер на 9
765,00 лв. чрез прихващане по Споразумителен протокол от 20.11.2014 г. 3. 27.11.2014 г. сума в размер на 70
000,00 лв. чрез Банков превод. 4. 03.12.2014 г. сума в размер на
9765,00 лв. чрез Прихващане по Споразумителен протокол от 03.12.2014 г. 5.
13.12.2014 г. сума в размер на 30 000,00 лв. чрез Банков превод 6. 07.01.2015 г. сума в размер на 4
530,05 лв. чрез Банков превод. Общия размер на сумите възлиза на 137 462,35 лв.
Разликата между общата индексирана
цена с ДДС, дължима за транспортната дейност на ищеца „Ю.И.” ООД по Договор №
РД-56- 1074/24.10.2007 г. през м. септември 2014 г., и погасената сума по
фактура № **********/30.09.2014 г. сума с ДДС за тази дейност е 27 541,38 лв.
Изчисленият размер на законната
лихва за забава на плащането върху сумата от 27 541,38 лв., за периода от
21.09.2014 г. до 28.09.2017 г. вкл., е 8
462,30 лева, а именно от 21.09.2014 г. до 31.12.2014 г., брой дни -102, Годишен лихвен % (ОЛП+ 10 %) -10,03 лв. Лихвен % за периода
ГЛПх (Бр.дни/360) - 2,8418 лв.
Лихва 82,67 лв. От 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. брой дни - 181, Годишен лихвен % (ОЛП+ 10 %) - 10,01 лв.
Лихвен % за периода ГЛПх (Бр.дни/360) - 50 328 лв.,
Лихва 1386,10 лв. От 01.07.2015 г. до 28.09.2017 г., брой дни - 821, Годишен лихвен % (ОЛП+ 10
%) - 10,02 лв. Лихвен % за периода
ГЛПх (Бр.дни/360) - 22,8512 лв.
Лихва 6293,53 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Ищецът
„Ю.И.“ ООД *** община заплащане на част от договорена цена
за обществен превоз на пътници по линия № 74 на обществения автобусен транспорт
в гр. София, формирана като разлика между първоначално уговорената цена и
размера на индексацията, направена съобразно годишния инфлационен индекс на НСИ
за м. септември 2014 г., както и лихва за забава, като съдът квалифицира така
предявените искове като такива по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За
да бъде основателна претенцията, ищецът следва да докаже наличие на валиден
договор за осъществяване на обществен превоз на пътници за линия № 74 с
ответника за процесния период, размера на първоначално договорената цена,
наличието на валидна уговорка за индексирането й по твърдения начин и размера
на тази индексация, настъпването на падежа на вземането и размера на мораторната
лихва от датата на забавата до края на заявения период.
При
оспорване на исковата претенция ответникът следва да докаже, че е заплатил
изцяло уговорената цена или правоизключващите си или правонамаляващи възражения
(за наличие на други, кумулативно поставени с индексацията условия за промяна
на цената, за уговорка за индексация без натрупване през годините и за
погасяване на вземането по давност).
Не
се спори между страните, а и се установява от събраните писмени доказателства - Договор РД -56 -1074/24.10.2007 г. и
Заповед № РД -09 -05 -3293/21.07.2008 г., че
ищецът е поел задължение да осъществява обществен превоз на пътници по линия №
74 на масовия автобусен Г.Т.в гр. София за срок от осем години, при цена от
2.92 лева на километър пробег без ДДС, както и че превозът е осъществяван,
считано от 25.07.2008 г.
Не
е спорно и обстоятелството, че през м. септември 2014 г. ищецът, в изпълнение
на договора, е извършил пробег от 39 467.083 км., както и, че ответникът е
заплатил този пробег по първоначално уговорената цена от 2.92 лева на
километър, като е платил общо 164 972, 41 лева. Последното се установява и
от заключението на ССЕ.
Не
се спори, а и се установява от договора от 24.10.2007 г., че страните са
договорили условия, при които да се променя цената за обществен превоз.
Спорът между страните е относно размера на цената, по която следва да
се извършват транспортните услуги предмет на процесния договор за възлагане на
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О..
Това налага да се изследват договорките между страните като се подложи на
тълкуване неясната и спорна разпоредба на чл. чл. 5 ал.3 и се изясни какъв е обемът на поетите от
страна на ответника задължения. Съгласно чл.20 от ГПК при тълкуването на тази
договорка се налага
разкриването на действителната обща воля на страните, като отделните уговорки
се тълкуват във връзка едни с други и всяка се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и
добросъвестността. В този смисъл съдът взе предвид Решение № 81 от
7.07.2009 г. по т.дело № 761/2008 г. на І Т.О. на ВКС, и Решение № 167 от 26.01.2012 г. по т. д. № 666/2010
г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК съставляващи
задължителна за настоящия съдебен състав практика, съгласно които на тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която
е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, се съобразява с
изявената, а не предполагаема воля на страните и не може да бъде подмени
нейното съдържание, тъй
като чрез тълкуването не може да бъде изменено договорно установеното
задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговорили.
В
този смисъл съдът намира следното:
Съгласно
уговореното в чл. 5, ал. 1 от
договор Договор № РД- 56-1074/24.10.2007 г. възложителят (СО) заплаща на
изпълнителя „Ю. И.“ ООД за извършения по
предмета на договора за обществен превоз цена в размер на 2, 80 лв. на километър
без ДДС на база действително изминатите километри маршрутен пробег.
В алинея 3 на същата разпоредба е
посочено, че цената на километър маршрутен пробег, която е определена при
сключване на договора, се променя :
1. с размера на годишната
инфлация, обявена от НСИ за предходната година;
2. в случай на увеличение на
цената на горивата за една календарна година с повече от 30 %;
3. в случай на общо
поскъпване на гориво – смазочните материали, гуми и резервни части, надвишаващо
с 50 % стойностите за предходната календарна година;
Не
може да се приеме правната теза на ответника, че цената се индексира при
кумулативното наличие и на трите предпоставки. Налице са три самостоятелни фактически основания, свързани с рязка
промяна в обществено -икономическите условия,
които не са свързани помежду си. Размерът на годишната инфлация е нещо самостоятелно и различно
от увеличението на цената на горивата с повече от 30%, или от поскъпването на
ГСМ, гумите и резервните части с 50 %. Единствено за първата хипотеза,
предвидена в чл.5, ал.3, т.1 от договора е определен конкретен размер на
увеличението- „с процента инфлация за предходната година“, но това не създава
някаква връзка между тях, нито прави невъзможно прилагането на механизъм, с
който да се приложи първата от уговорените хипотези - тази на чл.5, ал.3, т.1 от договора, която
е предмет на настоящия иск.Всяка от тях е уговорена отделно, в различни точки и в текста
преди тях не са използвани изрази, сочещи кумулация на трите хипотези.
Предвид изложеното, и при така постигнатите
договорки съдът приема, че действителната воля на страните е била по отношение
на първата хипотеза по чл. 5 ал.3 т.1 от Договора, същата да съставлява
самостоятелно фактическо основание за промяна, независимо от тези по т.2 и 3 на
ал.3 на чл.5, както и че за всяка следваща година от действието на договора
цената се променя с цената на годишната инфлация, определена от НСИ за
предходната година, т.е. сумата 2,90 лв. без ДДС се увеличава/намалява с процента на годишната инфлация за предходната
година. За инфлация като икономическо понятие се говори, ако е налице общо
увеличение на цените на стоките и услугите, а не само на отделни продукти в
рамките на една календарна година. Нейните темпове могат да бъдат
различни за всяка календарна година, ето защо често страните по договори с
дълготрайно изпълнение уговарят отнапред индексация на цените, която да зависи
от наличието на инфлационни процеси и техните темпове. В
настоящата хипотеза СО и „Ю.И.” ООД също са прибегнали до тази техника за
уреждане на отношенията си - договорът е с
продължително действие, а именно 8 години. Клаузата за индексация е в интерес
на изпълнителя, но и на възложителя, тъй като спестява ежегодно подписване на
анекси към договора.
В подкрепа на горното и е и граматическото и логическо тълкуване на уговорката по чл. 5, ал. 3 от
Договора - условията са изложени като изброяване на отделни условия, отделени с
точка и запетая, а не свързани със запетая и съюза „и“, в който случай смислово
щеше да има кумулиране на трите условия. Освен това ясната воля за индексация
може да се изведе от израза
„се променя“ съобразно годишната инфлация. Т.е. волята на
страните е индексацията да се прилага автоматично, като за възникване
задължение за заплащане на различна цена според нея не е необходимо
допълнително изявление. Автоматичното приложение на това правило е и възможно,
макар увеличението да не е определено по размер, защото същото е определяемо - изменението зависи изцяло от публично известен
коефициент, публикуван от НСИ. В този смисъл, уговорката по чл. 43 от Договора,
че измененията се извършват с допълнително писмено споразумение, отразяващо
изменението, съдът намира че в случая би имало единствено цел да въведе яснота
в отношенията, а допълнителното споразумение би било с установителен характер и
не е необходимо, за да породи задължение за заплащане на различна от
първоначално уговорената цена. Уговорено е правило изменението да е според
размера на годишната инфлация, определяна от НСИ. Като се има предвид обстоятелството,
че НСИ определя инфлационен индекс помесечно и годишно за календарна година, в
случая следва да се приеме, че смисълът на уговорката в чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Договора е цената да се променя за всяка следваща календарна година със
съответния годишен инфлационен индекс, обявен от НСИ.
Неоснователно е възражението на ответника, че няма
основание за промяна на цената, тъй като макар и да са отчетени положителни
стойности на инфлационният индекс пред процесния период, той бил значително по - нисък от предходните
години и се наблюдавала тенденция за намаляване темповете на инфлация. Страните
не са уговорили минимален размер на инфлацията, до който индексация да не се
прилага, а уговорката е за индексация при какъвто и да е размер на инфлационния
индекс (включително отрицателен). Съдът намира също така, че доколкото
инфлационният индекс за съответната година се обявява след изтичането й, тъй
като логически няма как той да е известен в началото на същата година, то при
изменението на цената за обществен превоз за всяка календарна година може да се
приложи само инфлационния индекс за изтеклата предходна година, който е
известен още през януари на следващата година, цената за която се индексира.
Т.е., ако се изменя цената за 2014 г., следва да се приложи коефициентът на
инфлацията за 2013 г. и т.н.
Спорно е между страните дали инфлацията следва да
се отчита с натрупване от началото на изпълнение на договора или всяка година
първоначално уговорената цена от 2.92 лева на километър да се коригира със
съответния инфлационен индекс за предходната година. Смисълът на индексацията е
да се защити изпълнителят от промените на пазара в течение срока на договора за
обществен превоз и само доколкото такива промени има. От друга страна,
инфлацията представлява изменение в цената на парите, т.е. промяната в
покупателната способност на парите. Същата се измерва при сравнение с цената на
парите за предходната година, т.е., тя отразява изменението в покупателната
способност на парите в сравнение с предходната година. Това логически означава,
че при индексация на цената с инфлационния индекс, същият се прилага върху
цената за предходната година и ще се прилага върху цена от 2.92 лева само ако
индексацията се извършва през втората година от действието на договора. При
индексация през третата и всяка следваща година тя се извършва върху вече
коригирана през предходната година цена, защото се сравнява с цената, каквато
е, тя е вече коригираната цена, а не
цената през първата година. Следователно, следва да се приеме, че цената за
2014 г. следва да се образува, като се направи индексация за всяка година в
сравнение с предходната и се достигне с натрупване до цената през 2014 г.
Вещото лице е извършила именно такова индексиране в заключението си,
включително като е отразила отрицателната инфлация за 2013 г. и е определила
цена за 2014 г. в размер на 3.48 лева без ДДС. При маршрутен пробег от 39
467.083 км. е изчислила дължима цена от общо 165 003.73 лева. При платени 137 462.35 лева неплатени
остават 27 541,38 лева.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора ответникът е
следвало да заплаща 30% от цената авансово, като изравняване е било дължимо до
20 -то число на следващия месец. Или, цената за
м. септември 2014 г. е била дължима най-късно на 20.10.2014 г. Съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за паричните вземания се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. При неплащане на падежа ответникът е изпаднал в забава от
21.10.2014 г. Вещото лице М. е изчислила и размера на мораторната лихва върху
сумата 27 541.38 лева за периода 21.09.2014
г. до 28.09.2017 г. (датата, която предхожда депозирането на исковата молба),
който е 8 224.29 лева.
По изложените съображения и при липса на
доказателства, а и твърдения за плащания от ответника за погасяване на
задълженията му за индексирано възнаграждение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
процесния договор за месец септември 2014 г., осъдителният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер
от 27 000,70 лв. (вещото лице е изчислило, че неплатената сума е 27 541.38
лв., но е налице забрана за свръх -петитум), представляващ разликата между
платеното и действително дължимото възнаграждение за посочения месец.
Неоснователно е възражението на ответника за
погасяване претенциите на ищеца по давност дори при приложение на кратката
погасителна давност от 3 години. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяването на искова молба. Исковата молба в случая е депозирана
на 29.09.2017 г. и с нея е прекъснато течението на погасителната давност за вземанията
за главница и лихва. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността тече от падежа на
вземането, а ако страните са уговорили, че вземането става изискуемо след
покана - от възникване на вземането. В случая
страните са уговорили, че ответникът дължи плащане до 20 - число на следващия месец дни, в случая - до 20.10.2014 г. Или, тригодишната давност за
главното вземане би изтекла на 20.10.2017 г., но течението й е прекъснато на
29.09.2017 г.
По отношение исковата претенция по чл. 86
ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Задължението за заплащане на възнаграждение за извършения обществен
автобусен превоз през месец септември 2014 г., възникнало в тежест на ответника
е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Както беше посочено, това задължение е и срочно,
като неговият падеж настъпва на 20.10.2014 г.
Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още
като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
Ето защо и в случая трябва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава
изпълнението на задължението за заплащане на възнаграждение за извършения през
месец септември 2014 г. превоз, считано от 21.10.2014 г., която продължава и до
28.09.2017 г., поради което той дължи да заплати на ищеца обезщетение за забава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на
законната лихва. Задължението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 21.10.2014 г.
до 28.09.2017 г., изчислено върху претендираната главница от 27 000, 70 лв., е в размер на 8 224,29
лева съобразно корекцията, направена в ОСЗ. Предявеният акцесорен иск е изцяло
основателен (същият съобразно исковата молба е предявен за 8 062.81 лв.).
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
С оглед крайния изход на делото и това, че
от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените
разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи
за водене на настоящото дело, в общ размер от 2 944, 06 лв., от които сумата от 1 402, 54 лв. - платена държавна такса, сумата от 700 лв. - платен депозит за
възнаграждение на вещо лице и сумата от 841,
52 лв. - адвокатско възнаграждение, за което са
представени доказателства, че е платено.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявано от Кмета Й.Ф., да заплати на осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД на „Ю.И.“ ООД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Л.К.и
прокуриста И.Д.С., сумата 27 000,70 лв. /двадесет и
седем хиляди лева и седемдесет стотинки/,
представляваща неплатено възнаграждение за извършен
през месец септември 2014 г. обществен превоз по основна градска автобусна
линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О.с маршрутен пробег от 39
467, 083 км. и с маршрутен пробег от 14,985 км., при който е налице някоя от
хипотезите предвидени в чл. 31, ал. 2 от сключения договор, което
възнаграждение е дължимо съгласно чл. 5 от договор № РД-56-1067/ 24.10.2007 г.,
сключен между С.О., като възложител, и „Ю.И.”
ООД, като изпълнител, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата за периода от
29.09.2017 г. - датата на подаване на
исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявано от Кмета Й.Ф., да заплати на осн. чл. 86 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД на „Ю.И.“ ООД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Л.К.и
прокуриста И.Д.С., сума в размер
на 8 062, 83 лв. /осем хиляди и шестдесет и два лева и осемдесет и
три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
задължението за заплащане на възнаграждение за осъществен през месец септември
2014 г. обществен превоз по основна градска автобусна линия № 74 от общинската
транспортна схема на С.О.в размер на 27 000,70
лв., което обезщетение е начислено за периода от 21.10.2014 г. до
28.09.2017 г.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявано от Кмета Й.Ф., да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Л.К.и прокуриста И.Д.С.
сума в размер на 2 944, 06 лв., /две
хиляди деветстотин четиридесети и четири лева и шест стотинки/, представляваща направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: