Р
Е Ш Е Н И Е
№ 199/1.11.2018г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На седемнадесети
октомври 2018 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 216 по описа на 2018 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Д.П.А. с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез адв. Хр. К. *** против Решение за налагане на
финансова корекция с УН 02/06/3/0/02010/2/01/04/01 и изх. № 01-283-6500/519 от
21.08.2018г. на Директора на ОД на ДФ“Земеделие“- Ямбол в размер на 19 558
лева.
В жалбата се
твърди, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на
административно-производствените правила, при неспазване на установената форма
и в противоречие с материалноправни разпоредби и
целта на закона. Основните доводи на оспорващия са, че административния акт не
е мотивиран, тъй като не са посочени фактическите основания послужили за
издаването му. Оспорващия сочи като причина за неподаване в срок на заявка за
второ плащане по сключения с ДФЗ договор наличието на заболяване довело до
временна нетрудоспособност за периода от 18.05.2018г. до 27.05.2018г. Твърди,
че това заболяване представлява
извънредно обстоятелство и непреодолима сила по смисъла на §2, предл.2 от Регламент /ЕС/ №130682013г. Прави се искане оспорвания акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание оспорващия редовно призован не се явява, като изпраща процесуалния си представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и направеното искане.
Сочи, че
оспорващия е изпълнил напълно коректно и в пълнота представения от него бизнес
план, като е създал градина с трайни насаждения круши, съгласно поетия
ангажимент по мярка 6.3. Счита, че в настоящия случай, с оглед представените по
делото доказателства, по безспорен начин се установява, че е налице
непреодолима сила и извънредни обстоятелства, а именно временна нетрудоспособност
на оспорващия, която е станала причина същият да подаде след прекратяване на
временната нетрудоспособност документи за второ плащане пред ДФ „Земеделие“. Не
без значение са факта и обстоятелството, че документите, които са представени
за второ плащане, са изцяло съобразени и отговарящи на закона и единственият
мотив на ДФ „Земеделие“, за да не оторизира второто плащане и да изиска
възстановяване на първото е временната нетрудоспособност и пропускането на
срока за подаване на заявка за второ плащане. Счита, че са налице основанията на
§2 от Регламент № 1306/2013, като основната цел на регламента е наистина
стимулиране на младите земеделски стопани за развитие на стопанствата им, а не
при осъществен бизнес план и извършване на инвестиция в пълен размер да се
лишават същите от подпомагане. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответната страна – Зам. изпълнителният директор на Държавен
фонд “Земеделие”-Разплащателна агенция, редовно призована изпраща процесуален представител – ст.
юрисконсулт Д. Б., която счита жалбата
за неоснователна и пледира, че оспорения административен акт е издаден от
компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити, което го прави
мотивиран. Сочи, че в хода на валидно проведено административно производство
административният орган е постановил своето решение за финансова корекция, като
е изследвал всички факти и обстоятелства от значение за случая и подробно е
изложил мотиви, за да постанови отказ от второ плащане и да изиска връщане на
полученото първо плащане под формата на финансова корекция. Административният
орган е мотивирал своя краен акт като е изложил в достатъчна степен и
фактическите и правните основания, поради които е приел, че кандидатът по процесната мярка не е изпълнил свои нормативни и договорни
задължения, а именно подаване на заявка за второ плащане, окомплектована с
всички изискуеми документи до уговорения в договора срок 22.05.2018 г. Същият е
подал заявка за плащане след предвидения в договора срок, като е обосновал
неспазването на този срок със съответни медицински документи, които обаче в
откритото административно производство са подробно разгледани от
административния орган и същият е приел, че те доказват само и единствено
временна неработоспособност. В приложимата наредба и сключения договор за извинителна
причина се приемат непреодолима сила и/или извънредни обстоятелства, като
съгласно чл. 19, ал. 2, точка „б“ от сключения с ДФ „Земеделие“ договор, такова
обстоятелство е дългосрочната професионална нетрудоспособност на бенефициера, каквато представените медицински книжа
очевидно не доказват. Процесуалния представител сочи също, че част от
ангажираните писмени доказателства към представената на 01.06.2018 г. заявка за
второ плащане, а именно становище от Областна дирекция по безопасност на храните
– Бургас, удостоверение за семейно положение и за родствени връзки, са от
31.05.2018 г., което е индиция, че пропускът за
срочно подаване на заявката за второ
плащане не се дължи на влошеното здравословно състояние на кандидата, а на
липсващи документи като приложение към заявката. Моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от оспорващия
адвокатски хонорар.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
Със Заповед № 03-020-РД/85 от
04.05.2017г. на директора на ДФЗ гр.Бургас е одобрено за финансиране заявление
за подпомагане подадено от Д.П.А. с идентификационен № 02/06/3/0/02010 по подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони. Одобряването е извършено при следните условия:
размер на финансовата помощ -29 377 лева, от които на първо плащане
19 558 лева, на второ плащане 9 779 лева и избрана крайна дата на
периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на
заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ –
22.05.2018г. С Уведомително писмо за одобрение
с изх. № 01-020-6500/357 от 04.05.2017г. оспорващият е уведомен за
издадената заповед и му е предоставен 15-дневен срок за явяване в ДФЗ гр.Бургас
за подписване на договор за предоставяне на финансовата помощ.
На 05.05.2017 г. е сключен
Договор № 02/06/3/0/02010 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони между ДФ „Земеделие“ гр.София и Д.П.А.. По силата
на същия фондът предоставя на оспорващия А. безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка за изпълнение на одобрен проект № 02/06/3/0/02010
в размер на не повече от 15 000 евро- 29 337 лева. Договорено е
първото плащане, съставляващо 19 558 лева да се извърши в срок от два месеца от
сключване на договора, а второто плащане
в размер на 9 779 лева в срок от три месеца след издаване на УИН на
окомплектованата с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 11 към
Наредба № 10 от 10.06.2016г. заявка за
второ плащане. В чл. 3, ал.3 от процесния договор е
посочено , че заявката за второ плащане
се подава в срок до 22.05.2018г. На 06.12.2017г. между страните е
подписан анекс за изменение на договора, касаещо
единствено таблицата за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални
активи.
С придружително
писмо с вх. № 02-283-6500/492 от 01.06.2018г. Д.А. е представил в ОД на
ДФЗ-Ямбол заявка за второ плащане по процесната
мярка, ведно с необходимите към същата документи съгласно Приложение № 11 към
Наредба № 10 от 10.06.2016г. Към писмото са приложени амбулаторен лист № 000904 от 18.05.2018г., медицинско
направление от същата дата и лична амбулаторна карта, с които оспорващия сочи
възникнала временна неработоспособност, като причина за по късно подадената
заявка. На 17.07. 2018г. А. е депозирал
и обяснение с вх.№
02-283-6500/768, към което отново е приложил посочените документи, както и
етапна епикриза.
С писмо изх. № 01-283-6500/490 от
31.07.2017 г. на Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Ямбол Д.А. е уведомен на осн. чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ за откриване на производство по
издаване на финансова корекция, във връзка с констатирани нередности по Договор №
02/06/3/0/02010 от 05.05.2017г по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. В писмото е
посочено, че при извършени административни проверки е установено неспазване от страна на А. на нормативни и договорни
разпоредби – чл. 9, ал.1, т.1 от договора и чл. 33, ал.1, т.4 от Наредба № 10
от 10.06.2016г., изразяващи се в пропускане на срока до 22.05.2018г. за подаване на заявка за плащане, съгласно
Приложение № 11 към чл. 33, ал.1 от същата наредба, ведно с необходимите
документи. На оспорващия е указано, че
твърдяната
временна неработоспособност следва да се докаже с болничен лист, какъвто не е представен от
негова страна, като му е определен 14 дневен срок за представяне на възражения
и писмени доказателства, относими към производството
по налагане на финансова корекция. Оспорващият е представил възражение с вх. №
01-283-6500/490#1 от 31.07.2017 г.
с приложен болничен лист № Е20181266189
от 18.05.2018г. за времето от 18.05.2018г. до
27.05.2018г. с диагноза остър тубулоинтерстициален
нефрит и режим на лечение – домашен амбулаторен.
На
21.08.2018г Директора на ОД на ДФЗ- Ямбол е издал оспореното Решение с изх. № 01-283-6500/519 за налагане на финансова корекция на Д.П.А. в размер на 19558,00 лева, представляващи първо
плащане по Договор №
02/06/3/0/02010 от 05.05.2017 г. и го поканил доброволно да изплати процесната
сума в 14 –дневен срок от връчване на акта. Като правно основание за издаване
на акта адм.
орган е посочил разпоредбите на чл. 20а,
ал.2 и ал.3 от ЗПЗП, чл. 33, ал.1
от Наредба № 10 от 10.06.2016г., във връзка с чл. 72, ал.1 и чл. 73,
ал.1 от ЗУСЕСИФ,
а като фактическо такова - установено неизпълнение
от страна на А. на нормативно и договорно вменено задължение – неподаване на заявка за второ плащане най
късно до 22.05.2018г., съгласно Приложение № 11 към чл.
33, ал.1 от Наредба № 10 от 10.06.2016г., ведно с необходимите документи.
По делото липсват данни за датата на връчване на оспорващия
на оспореното решение, като жалбата
му е подадена директно в Административен
съд –Ямбол с вх.№ 1802 от 04.09.2018г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Проверката за законосъобразност
на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички
основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от оспорващия в жалбата
му.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, който организира и ръководи нейната дейност, а съгласно ал.4 от същия
текст може да делегира със заповеди част от предоставените му правомощия на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност, включително и
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане. Така, с цитираната в процесния административен акт и представена по делото
заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на
директорите на ОД на ДФЗ са делегирани изрично посочените в нея правомощия,
сред които и да издават решения за финансова корекция по чл. 73, ал.1 от
ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публично държавно
вземане по отношение на ползватели по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. Следователно оспореният адм.
акт е издаден от оправомощен и териториално
компетентен директор на ОД на ДФЗ гр.Ямбол.
Решение за налагане на финансова корекция с изх. № 01-283-6500/519 от 21.08.2018г. на
Директора на ОД на ДФ“Земеделие“- Ямбол е издадено в писмена форма и съдържа необходимите реквизити
по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК, включително и мотиви, с конкретно и ясно посочване
на фактическото и правното основание за издаването му.
Съдът не констатира оспореното решение
да е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и в
противоречие с материалния закон и неговата цел.
Условията и редът за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., са регламентирани в Наредба
№ 10 от 10.06.2016 г., издадена от
министъра на земеделието и храните./ обн., ДВ, бр. 46
от 17.06.2016 г./
От приетите по делото доказателства се
установява, че административният орган стриктно е спазил разписаната в процесната наредба процедура. Извършена е административна проверка на сключения
договор, като при констатираното неизпълнение
на задълженията на оспорващия по чл. 9, ал.1, т.1 от договора и чл. 33, ал.1, т.4 от
Наредба № 10 от 10.06.2016г., в съответствие
с чл. 26 от АПК последният е уведомен за откриване на процедурата по
издаване на оспорения акт и на осн. чл. 73, ал.2 от
ЗУСЕСИФ му е предоставена възможност за представяне на възражения по
направените констатации в 14 дневен срок. Представените такива с приложените
доказателства са подробно обсъдени в оспореното решение, с което адм. орган е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК.
Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 10 от
10.06.2016 г., изплащането на помощта по
процесната подмярка се
извършва на два етапа:
1. първо плащане в размер на левовата
равностойност на 10 000 евро – след сключване на договора за предоставяне на
финансова помощ съгласно чл. 29;
2. второ плащане в размер на левовата
равностойност на 5000 евро – когато след извършена проверка съгласно чл. 36 РА установи коректното
изпълнение на бизнесплана.
Видно от разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № 10, при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2 ползвателят на помощта
подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и
публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна
агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 11. В ал.4
на същия текст е разписано, че ползвателите
на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в
заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок.
В случая адм. орган се е позовал на констатираното
неизпълнение на задълженията на
оспорващия по чл. 9,
ал.1, т.1 от договора, където е договорено, че фондът изисква връщане на
полученото първо плащане и не дължи
второ плащане, когато ползвателят не е подал заявка за последното,
окомплектована с всички изискуеми
документи съгласно приложение № 11 в срока по чл. 3,
ал.3 от договора, т.е. до 22.05.2018г. Така договореното е в съответствие с
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., съгласно която ползвателят на помощта няма
право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане
на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане
по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към
него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за
второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 11
документи, в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или
не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 35, ал. 2.
От събраните по делото доказателство е
видно, че оспорващият не е спазил договорения срок за подаване на заявка за
второ плащане и е подал такава едва на 01.06.2018г., за което обстоятелство по
делото не се спори.
Спорен е въпроса дали това просрочие във времето на подаване на заявката за второ
плащане се дължи на непреодолима сила и
извънредни обстоятелства, каквито са доводите изложени в жалбата, подкрепени с
представения болничен лист за временна нетрудоспособност на оспорващия за времето от
18.05.2018г. до 27.05.2018г.
Настоящият съдебен състав счита извода на адм. орган за липса в случая на тези обстоятелства за
правилен, предвид разпоредбата на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 г. в която изчерпателно са посочени случаите, квалифицирани като
"непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства", към която
препраща параграф
единствен т.16 от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г.
Съгласно чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 г. за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима
сила" и „извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати
по-специално в следните случаи:
а)
смърт на бенефициера;
б)
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;
в) тежко природно бедствие, което е
засегнало сериозно стопанството;
г) случайно унищожение на постройките
за животни на стопанството;
д)
епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички
селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера;
е) отчуждаване на цялото стопанство
или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде
предвидено към деня на подаване на
заявлението.
Видно е, че временната нетрудоспособност за срок от 10 дни
не попада сред случаите квалифицирани като „непреодолима сила" и "извънредни
обстоятелства" и съответно не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 37, ал.4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. съгласно която, при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима
сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи
второто плащане по чл. 10, т. 2.
В
конкретния случай влошеното здравословно състояние на оспорващия се дължи на
общо заболяване, а не на професионално такова. От друга страна налице е
временна нетрудоспособност доказана с болничен лист. Липсва
експертно решение на ТЕЛК, поради което не може да се приеме наличието на „дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициера“. Следва да се
отбележи с оглед доказаната временна нетрудоспособност
за времето от 18.05.2018г. до 27.05.2018г., че оспорващия е разполагал с
възможността регламентирана в чл.21, ал.2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. заявката за плащане и документите приложени към нея, да бъдат подадени от лице, упълномощено с нотариално заверено изрично
пълномощно.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че Решение за налагане на финансова корекция с УН 02/06/3/0/02010/2/01/04/01 и
изх. № 01-283-6500/519 от 21.08.2018г. на Директора на ОД на ДФЗ- Ямбол е
законосъобразен административен акт – издаден от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, при спазване
на материалните и процесуалните разпоредби при издаването му и съобразяване с целта на закона, поради което
жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото, с оглед правилото на чл. 143, ал.4 от АПК
оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер 100 лева, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС,
трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.П.А. против
Решение за налагане на финансова корекция с УН 02/06/3/0/02010/2/01/04/01 и
изх. № 01-283-6500/519 от 21.08.2018г. на Директора на ОД на ДФЗ- Ямбол в
размер на 19 558 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Д.П.А. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Държавен фонд”Земеделие” –
Разплащателна агенция, гр.София сумата
от 100/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не се чете