Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
София, 06.03.2024 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа гр.д. № 13845/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от К.О.Н.П.И.(КОНПИ), с която са предявени срещу Й.П.Й.,
Е.Й.П. и Б. ЕООД, искове с правно основание чл.151, вр.
чл.142, ал.2, т.1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на
стойност 199 273 лв., както следва:
от Й.П.Й.
- имущество на стойност 100 лв., представляващо 100 дружествени дяла, всеки на
стойност 1 лв. от капитала на „БГ – И.К.“ ЕООД, ЕИК *****.
от Е.Й.П. -
имущество на стойност 150 556 лв., представляващо недвижим имот - АПАРТАМЕНТ
№ 20, находящ се в гр. София, район „Триадица“, в УПИ IV-2163 от кв.102 по
плана на гр. София, местността „Кръстова вада“,
разположен на третия етаж на сградата, със застроена площ от 50,00 кв.м.,
състоящ се от входно антре, стая, дневна, тераса и санитарен възел, заедно с
прилежащото складово помещение – МАЗЕ №22, находящо
се в сутерена на сградата, с площ от 1,50 кв.м., заедно с припадащите се към
имота 2,207% ид.ч. от общите части на сградата и
1,696% ид.ч. от правото на строеж върху мястото.
от Б. ЕООД -
имущество на стойност 48 617 лв., представляващо както следва:
недвижим имот – ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с. Попица, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, с площ от 1 630 кв.м., представляващо УПИ
VI, пл.№436 в кв.57 по действащия ЗРП на селото, одобрен със Заповед №6631/31.12.1957
г., ведно с намиращата се в дворното място МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на
дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от керемиди, построена
през 1905 г., с площ от 77 кв.м., като първият етаж е преустроен в кафе-аператив и магазин за хранителни стоки, масивна сграда
на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от керемиди,
построена през 1935 г. със застроена площ от 56 кв.м. и преустроена в
млекосъбирателен пункт, масивна стопанска сграда на дървен гредоред, дървена покривна
конструкция и покрив от керемиди, построена през 1935 г. със застроена площ от
72 кв.м. и навес с три оградни стени на дървен
гредоред, построен 1940 г., със застроена площ от 90 кв.м.
товарен автомобил „Форд
Транзит“, рег.№ СВ ****ВК, Рама WF0CXXGBVCCY80366, цвят БЯЛ, дата на
придобиване – 26.02.2016 г., първа регистрация – 02.11.1993 г.
лек автомобил „Рено“,
модел „Меган Сценик“, рег.
№ СВ ****ВМ, Рама VF1JM0U0A36951213, дата на придобиване 09.06.2016 г., дата на
първа регистрация 27.11.2006 г.
Ищецът твърди, че
ответникът Й.П.Й. е обвинен в престъпление по чл.209, ал.1 НК – за това, че на
20.12.2016 г., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 16150 лв.,
поддържал заблуждение у трето лице, че за да закупи 25160 кг. слънчогледово
семе, трябва да преведе по банков път на банкова сметка „***“ ЕООД, вместо на
реалният продавач В.М., сумата от 16228,20 лв. и с това причинил имотна вреда.
В образувана проверка по ЗПКОНПИ комисията е установила, че в периода
20.02.2008 г. – 20.02.2018 г. Й.П.Й., непълнолетната му дъщеря Е.Й.П. и
контролираното от проверяваното лице дружество Б. ЕООД са придобили през
процесния период недвижими имоти, моторно превозно средство, получили са суми
от банкови сметки и са внесли такива, Й. е получил средства от търговски
дружества, придобил е дялове от търговски дружества. Твърди, че е налице
несъответствие между законния доход на ответниците и придобитото имущество,
като несъответствието е значително – в размер на 1102959,25 лв. След частично
оттегляне на исковете поддържа претенция за отнемане на равностойност на
дружествени дялове, недвижим имот и леки автомобили от ответницата.
Ответниците оспорват
исковете. Твърдят, че придобитото имущество е от законен източник – в резултат
на извършената от него търговска дейност. Оспорват размера на разходите,
посочени от ищеца. Молят исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Правото по чл. 141
ЗОНПИ е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата да се
отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права при наличие на следните
предпоставки:
1) проверяваното лице,
с което останалите ответници са свързани лица (чрез брак/фактическо
съжителство, родство или като контролирани юридически лица), да е привлечено
като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ;
2) ответниците да са
придобили в проверявания период имущество със значителна стойност, за което не
е установен законен източник, като несъответствието между стойността на
имуществото (а не сбора на разходите) и нетния им доход следва да надвишава 150 000
лв. за целия проверяван период; несъответствието следва да се разбира като увеличение
на имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на
изследвания период;
3) за всяко конкретно
имущество, отнемане на което се иска, да не се установява законен източник на
средства;
4) в случай че предмет
на отнемане е паричната равностойност на липсващо или отчуждено имущество, сумите
следва да са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период.
С ТР №4/2021 г. на ОСГК
на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява „имущество“
по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗОНПИ, което участва при определяне размера на
несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ и в кои случаи
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник
подлежат на отнемане, съответно – подлежи ли на отнемане паричната
равностойност на придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в
друго имущество. С цитираното тълкувателно решение ВКС приема, че анализът на пар.1 т.4 ДР ЗОНПИ показва, че имуществото по смисъла на
разпоредбата обхваща само правата, но не
и задълженията („собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права,
както и юридически документи, доказващи право на собственост или друго вещно
право върху тях“). Имущество, което
е напуснало патримониума на проверяваното лице, не
може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от
тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността
на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо
на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо
на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
„Стoйнocттa нa т.нap. „знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa
нa имyщecтвoтo (нe нa cбopa
нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт
нa нетния доход зa
проверявания пepиoд. Едва когато такова
несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на
проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и
дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на
държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се
ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество
и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания
период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при
което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите,
когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото
в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва
имущество, което да подлежи на отнемане.“ С тези мотиви ВКС приема, че при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ
не участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са
налични в патримониума на лицето в края на
проверявания период. Прилагайки същия подход по т.2 на ТР №4/2021 г. на
ОСГК на ВКС се приема, че „Предмет на
отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им
функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в
по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и
останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане,
обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през
неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.153 ЗОНПИ,
респективно чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава
възможност.“. В тежест на КОНПИ е да докаже какво имущество притежават
проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период.
Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на
изследвания период, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или
липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в
друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват
несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане - поради което и не
подлежат на отнемане.
Първите две и
последната предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а в доказателствена тежест на
ответника е да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е
придобито със средства от законен произход, които са били налични в патримониума му към момента на придобиването. При
установяване на първите две предпоставки – че проверяваното лице е привлечено
като обвиняем за престъпление измежду посочените в закона и че общо за целия
проверяван период има несъответствие между придобитото имущество и законните
доходи в размер, надвишаващ 150000 лв., съдът следва да пристъпи към изследване
на третата предпоставка, като следва да преценява имущественото състояние на
ответника към момента на придобиване на всяко имущество, отнемане на което се
иска, за да приеме дали конкретното имущество е придобито с разполагаеми към
момента средства от законен източник на доходи.
При изследване дали е
налице първата предпоставка съдът съобрази следното:
Представено е по делото
уведомление от 05.02.2018 г., че на 25.10.2017 година Районна прокуратура - гр.
Габрово е привлякла Й.П.Й. за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК по дознание № 264, ЗМ
87/2017 г. по описа на ОДМВР - гр. Габрово , пр. пp. №
457/2017 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Габрово.
Установява се от
справка от Национална база данни „Население“, че Й.П.Й. е с постоянен адрес ***.
В имуществото, отнемане на което се претендира, е включен недвижим имот с
местонахождението в гр. София. Следователно, на основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ,
компетентен да разгледа предявените искове e СГС.
От справката от
Национална база данни „Население“ се установява също, че Е.Й.П. е ненавършила
пълнолетие към проверявания период дъщеря на ответника Й.П.Й. - член на
семейството му съобразно § 1, т. 19 ЗОНПИ.
Б. ЕООД съобразно
справката е ТРРЮЛНЦ е дднолично дружество с
ограничена отговорност, чиито едноличен
собственик на капитала е ответникът Й.П.Й..
От изложеното следва,
че е налице първата предвидена предпоставка, а именно – предявеният иск е
насочен срещу обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл.
108 ЗОНПИ и свързани с него физически и юридически лица.
При изследване дали е
налице втората предпоставка съдът съобрази следното:
За
да е налице втората предпоставка, следва да бъдат установени:
- доходи, приходи и
източници на финансиране, законните източници на доходи;
- размерът на
извършените обичайни и извънредни разходи от ответниците, в това число
разходите за издръжка съобразно данните на Националния статистически институт и
разходите за пътуване;
- вида и стойността на
придобитото през проверявания период имущество;
- наличието на
значително несъответствие (надвишаващо 150 000 лв.) между стойността на
придобитото имущество и нетния доход в проверявания период – увеличение,
превишаващо 150 000 лв. на имуществото, с което ответниците са разполагали
в началото и края на изследвания период;
На отнемане в полза на
държавата подлежи незаконно придобитото имущество (чл. 1, ал. 2 ЗОНПИ) като
това е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник
(чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ). Производството по отнемане на незаконно придобито
имущество се образува от Комисията, когато може да се направи обосновано
предположение, че дадено имущество е незаконно придобито (чл. 107, ал. 1 ЗОНПИ).
Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице (чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ).
Съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ „имущество“ е всякакъв
вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени
вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или
други права върху него. Съгласно § 1, т. 3 ДР
на ЗОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000
лв. за целия проверяван период.
Както бе посочено
по-горе и съобразно ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ не
участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период. Несъответствието следва да се разбира
като увеличение на имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и
края на изследвания период. Въз основа на изложеното, съдът приема, че следва
да се извършват последователно следните действия: 1. Да се определи стойността
на притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и
стойността на имуществото в края на проверявания период. 2. След сравнение на
двете суми, ако имуществото се е увеличило, следва да се прецени дали превишението надхвърля 150 000 лв. 3. В случай, че е
налице превишение с повече от 150 000 лв. между притежаваното имущество в началото
и в края на периода, следва да се определи дали това превишение е необосновано
– несъответстветно на законния доход на лицето. Преценката
се извършва като сравнят размерът на законния доход, намален с размера на
разходите на проверяваното лице и семейството му за процесния период и
придобитото имущество, налично в патримониума на
ответника.
От представените
писмени доказателства, заявените от ищеца фактически твърдения и заключението
на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че след
анализ на предоставените по делото документи и проверка в банките с налични
активни банкови сметки на ответниците вещите лица се констатирали, че в
началото на проверявания период (20.02.2008 г.) ответникът Й.П.Й. е имал 50
дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100 лв. от капитала на дружеството
„Б.58-И.“ ЕООД или обща стойност – 5000 лв. В края на проверявания период
ответникът притежава освен посочените дялове в Б.**-И.ЕООД, още дружествени
дялове в БГ Е.ООД, БГ М.ЕООД и БГ Е.К.ЕООД на обща стойност съгласно номинала
им – 3 лв.
Ответницата Е.Й.П. към
началото на проверявания период не е притежавала имущество. В края на
проверявания период ответницата притежава недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 20, находящ се в гр. София, район „Триадица“, в УПИ IV-2163 от
кв.102 по плана на гр. София, местността „Кръстова
вада“, разположен на третия етаж на сградата, със застроена площ от 50,00 кв.м.
Ответникът БГ М.ЕООД е
учредено след началото на проверявания период - 25.01.2011 г. По време на порверявания период е придобило имущество, налично в края
на периода, както следва: недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в с. Попица, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, с площ
от 1 630 кв.м., представляващо УПИ VI, пл.№436 в кв.57 по действащия ЗРП
на селото, заедно с намиращите се в имота сгради, товарен автомобил „Форд
Транзит“, рег.№ СВ ****ВК, Рама WF0CXXGBVCCY80366 и лек автомобил „Рено“, модел
„Меган Сценик“, рег. № СВ ****ВМ,
Рама VF1JM0U0A36951213.
От изложеното следва,
че имуществото на ответниците в проверявания период се е увеличило със
стойността на придобитите от ответника Й. дружествени дялове – 3 лв. и
стойността на придобитите от ответника Й. и ответника БГ М.ЕООД недвижими имоти
и моторни превозни средства.
За да прецени
стойността на имуществото, придобито от ответниците, съдът съобрази приетите по
делото писмени доказателства и технически и автотехническа
експертизи.
Установява се от
представената справка от Имотния регистър и Нотариален акт за учредяване право
на ползване и покупко-продажба на недвижим имот №60, том I, рег.№2127, дело
№48/2013, че Е.Е.Г.ЕООД учредява в полза на Й.П.Й.
възмездно и безсрочно вещно право на ползване върху недвижим имот, изграден в
степен на завършеност „груб строеж“ - Апартамент №20, находящ се в гр. София,
район „Триадица“, в УПИ IV-2163 от кв.102 по плана на гр. София, местността „Кръстова вада“, разположен на третия етаж на сградата, със
застроена площ от 50,00 кв.м., заедно с мазе №22, разположено в сутерена на
сградата с площ от 1,50 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото. Със същия акт Е.Е.Г.ЕООД прехвърля на Е.Й.П. правото на собственост върху
така описания имот, изграден в степен на завършеност – „груб строеж“.
Установява се от
първоначалната техническа експертиза, изготвена от вещото лица инж. С.К. и
повторната техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Т.К., че процесният имот, представляващ апартамент №20 на ет.4 в
жилищна сграда на ул. „Д-р Борис Велчев“ в кв. „Кръстова
вада“ в гр. София към момента на придобиването от ответниците на правото на
строеж и правото на ползване, се е намирал в етап на строителство „груб строеж“.
Вещото лице инж. К. е изследвала приложените по делото строителни книжа относто степента на завършеност и сочи в експертизата си,
че съгласно издаденото от СО – Район Триадица Удостоверение за степен на
завършеност към 27.06.2018 г., към 2018 г. сградата е в „груб строеж“, т.е. не
е въведена в експлоатация. От това вещото лице заключава и че към момента на
придобиване на имота през 2013 г. сградата не въведена в експлоатация. Двете
вещи лица оценяват имота съгласно посочената степен на завършеност „груб
строеж“. Вещото лице инж. К. използва комбиниран способ – по метода
„сравнителна стойност“ с тежест 80% и метода „приходна стойност“ – с тежест 20%
като получената пазарна цена към датата на придобиване на имота е 33 130
лв. Вещото лице инж. К. използва метода на пазарните сравнения (или метода „сравнителна
стойност“, известен още като метода на пазарните аналози), като средната
пазарна стойност към датата на придобиване на имота е 53 204 лв. Следва да
се отбележи, че релевантната стойност, по която се оценява имуществото съгласно
чл.148, ал.1 ЗОНПИ е действителната му стойност към момента на неговото придобиване, поради което неоснователни са
доводите на ищеца да се приеме за стойност на имуществото оценката към момента
на предявяване на исковата молба. Последната е от значение за определяне на
цената на иска, но не и за преценка наличие на несъответствие по смисъла на чл.107,
вр. § 1, т.3 ЗОНПИ. Ето защо съдът приема, че
действителната стойност на имота, представляващ апартамент №20 на ет.4 в
жилищна сграда на ул. „Д-р Борис Велчев“ в кв. „Кръстова
вада“ в гр. София, е в размер на 53 204 лв.
Установява се от
представената справка от Имотния регистър и Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №139, том II, рег.№2051, дело №318/14.05.2015, че П.Й.Ч.и Х.Г.Ч.прехвърлят на „Б.“ ЕООД
собствения си недвижим имот, намиращ се в с. Попица, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, а именно: Дворно място с площ 1 630 кв.м, ведно
с намиращата се в него масивна двуетажна жилищна сграда, срещу цена от
9 000 лв.
Установява се от
техническа експертиза, изготвена от вещото лица инж. С.К., че процесният имот, представлява дворно място с построени в
него три масивни сгради и един навес. Вещото лице инж. К. използва метода
„вещна стойност“ за определяне на пазарната му цена и дава заключение за
възможна пазарна цена към датата на придобиване на имота – 39 950 лв. Тук
отново следва да се посочи, че на основание чл.148, ал.1 ЗОНПИ действителната
стойност на имота, съобразно която се преценява наличие на несъответствие, е
тази към момента на неговото
придобиване.
Установява се от
заключението на съдебната авто-техническа експертиза,
че пазарната стойност на товарен автомобил „Форд Транзит“, рег.№ СВ ****ВК,
Рама WF0CXXGBVCCY80366, определена съобразно статистическа информация относно
нивата на пазарните стойности на употребявани автомобили от специализирани
издания и съобразно годините му на експлоатация, към датата на придобиване -
26.02.2016 г. е в размер на 3858 лв. Пазарната стойност на лек автомобил
„Рено“, модел „Меган Сценик“,
рег. № СВ ****ВМ, Рама VF1JM0U0A36951213, също определена статистическа
информация относно нивата на пазарните стойности на употребявани автомобили от
специализирани издания и съобразно годините му на експлоатация, към датата на
придобиване - 09.06.2016 г. е в размер на 7050 лв.
От изложеното следва,
че имуществото на ответниците в проверявания период се е увеличило със
стойност, представляваща сбора на действителната стойност на придобитите права,
движими и недвижими вещи, към момента на придобиването им, а именно –
104 065 лв. (стойността на дяловете – 3 лв. + стойността на имота в гр.
София - 53 204 лв. + стойността на имота в с. Поповица - 39 950 лв. +
стойността на лекия автомобил „Форд“ - 3858 лв. + стойността на лекия автомобил
„Рено“ – 7050 лв. = 104 065 лв.). След като превишението
в имуществото на ответниците в края а периода, в сравнение с началото му, не
превишава 150 000 лв., то и да е налице несъответствие, същото не би могло
да бъде „значително“ по смисъла на § 1, т.3 ЗОНПИ. Ето защо безпредметно е да
се извършва проверка дали превишението в имуществото
на ответниците е необосновано – несъответстветно на
законния им доход, доколкото дори и това да е така, същото не подлежи на
отнемане.
При така установеното
съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.141 ЗОНПИ за отнемане в
полза на държавата на имуществото, предмет на предявените искове: по делото не
се установява значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора,
ищецът няма право на разноски.
Ответниците не са
направили разноски по делото.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на
основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса за отхвърлените искове – в
размер на 7970,92 лв. и за прекратената част от исковете – в размер на
35 697,10 лв. По въпроса освободена ли е комисията изцяло от задължението
да внесе държавна такса за производството е налице практиката на ВКС - Определение
№ 50257 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, в
което се приема, че „С разпоредбата на
чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната
такса само при подаването на исковата молба, респ. - при подаването на жалби (въззивна, касационна, частна). … Дължимата държавна такса
се присъжда в зависимост от изхода на материалноправния
спор делото - възлага се в тежест на ответника при уважаване на иска за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобитото от него имущество, респ. -
възлага се в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска. … Неоснователен е
доводът на комисията-касатор, че е освободена от
заплащане на държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК. КОНПИ е
публично държавно учреждение, но вземането, предмет
на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно …“. За прекратената част от
производството такса също се дължи, като основание за този извод се намира
както в чл.74 ГПК, така и в аналогични разпоредби относно искове, при които
предварително такса не се внася, но при прекратяване на делото, такава се дължи
(напр. чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК)) Ето защо и при съобразяване с постановената по въпроса практика, съдът
приема, че разноските за държавна такса следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ – съобразно изхода на делото.
По изложените мотиви, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.О.Н.П.И.(КОНПИ), БУЛСТАТ: *****, срещу Й.П.Й., ЕГН:**********, Е.Й.П., ЕГН: ********** и Б. ЕООД, ЕИК:*****,
искове
с правно основание чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1
ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 199 273
лв., както следва:
от Й.П.Й. - имущество
на стойност 100 лв., представляващо 100 дружествени дяла, всеки на стойност 1
лв. от капитала на „БГ – И.К.“ ЕООД, ЕИК *****.
от Е.Й.П. - имущество
на стойност 150 556 лв., представляващо недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 20,
находящ се в гр. София, район „Триадица“, в УПИ IV-2163 от кв.102 по плана на
гр. София, местността „Кръстова вада“, разположен на
третия етаж на сградата, със застроена площ от 50,00 кв.м., състоящ се от
входно антре, стая, дневна, тераса и санитарен възел, заедно с прилежащото
складово помещение – МАЗЕ №22, находящо се в сутерена
на сградата, с площ от 1,50 кв.м., заедно с припадащите се към имота 2,207% ид.ч. от общите части на сградата и 1,696% ид.ч. от правото на строеж върху мястото.
от Б. ЕООД - имущество
на стойност 48 617 лв., представляващо както следва:
недвижим имот – ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с. Попица, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, с площ от 1 630 кв.м., представляващо УПИ
VI, пл.№436 в кв.57 по действащия ЗРП на селото, одобрен със Заповед
№6631/31.12.1957 г., ведно с намиращата се в дворното място МАСИВНА ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от
керемиди, построена през 1905 г., с площ от 77 кв.м., като първият етаж е
преустроен в кафе-аператив и магазин за хранителни
стоки, масивна сграда на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив
от керемиди, построена през 1935 г. със застроена площ от 56 кв.м. и
преустроена в млекосъбирателен пункт, масивна стопанска сграда на дървен
гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от керемиди, построена през
1935 г. със застроена площ от 72 кв.м. и навес с три оградни
стени на дървен гредоред, построен 1940 г., със застроена площ от 90 кв.м.
товарен автомобил „Форд
Транзит“, рег.№ СВ ****ВК, Рама WF0CXXGBVCCY80366, цвят БЯЛ, дата на
придобиване – 26.02.2016 г., първа регистрация – 02.11.1993 г.
лек автомобил „Рено“,
модел „Меган Сценик“, рег.
№ СВ ****ВМ, Рама VF1JM0U0A36951213, дата на придобиване 09.06.2016 г., дата на
първа регистрация 27.11.2006 г.
ОСЪЖДА К.О.Н.П.И.(КОНПИ), БУЛСТАТ: *****, да заплати по сметка на Софийския
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 43 668,02 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: