Р Е Ш
Е Н И Е
№ 53/22.3.2021г.
22.03.2021
г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На
четвърти март 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 298 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на
“***
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.***, обл. Ямбол ул.“***“
№ 8, представлявано от управителя Ж.Р.Р., чрез
адвокат Г. Г. от САК, с посочен съдебен адрес:*** против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-2600/2932#4 от 23.10.2019г./АУПДВ/ на изпълнителния директор на Държавен фонд
”Земеделие” гр.София, с който на дружеството е определено парично задължение, представляващо публично държавно
вземане в размер на 114 935.76 лева (сто и четиринадесет хиляди деветстотин
тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки).
В жалбата се сочи, че оспорения адм. акт е нищожен и незаконосъобразен, като издаден при
неспазване на изискваната от закона форма, в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби
при което грубо е нарушено правото на защита на дружеството, както и при несъобразяване с целта на закона. Твърди се,
че управителя на “***“ ЕООД за пръв път е научил за съществуването на оспорения
АУПДВ при получаване на съобщение за
доброволно изпълнение от публичния изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис
Ямбол. Оспорващият моли АУПДВ да бъде отменен с
присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание редовно
упълномощения процесуален представител на оспорващия адв.
Сн. Е. от АК -Ямбол поддържа жалбата и направените
искания/л.467 от делото/. Допълнително представя подробни писмени бележки.
Ответникът – Изпълнителен Директор
на ДФ "Земеделие" не изпраща процесуален представител. От редовно упълномощен
такъв е постъпила молба с която се прави възражение за недопустимост на жалбата като просрочена, а алтернативно се
оспорва същата. С молбата се претендира присъждане на разноски и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение/л.468/.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата
на чл. 168 от АПК и прецени събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за
установено следното:
На 26.01.2016 г. оспорващия “***“ ЕООД с УРН
659167, чрез упълномощено от управителя лице е подал заявление за предоставяне
на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от
националната програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор 2014 – 2018 г. с приложени към него план за преструктуриране и конверсия и
инвестиционен проект/л.63-102/.
Със Заповед № 03-РД/1219/12.04.2016г. на Изпълнителния Директор на ДФ
"Земеделие",
на основание чл. 20, т. 2 и т.З , чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и чл. 13, ал. 9 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова
помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода
2014 - 2018 г. на министъра на земеделието и храните, заявлението на
дружеството е одобрено за дейностите „Презасаждане
без промяна на местонахождението на лозята” и „Изграждане на хидромелиоративни
съоръжения - системи за капково напояване” върху площ от 14.6797 ха и размер на
финансовата помощ 645 718,03 лева/л.153/.
За това обстоятелство оспорващият е уведомен с писмо 01-2600/2616 от
12.04.2016г./л.155/.
На 20.04.2016 г. между жалбоподателя и
ДФЗ е сключен договор № 201627 за предоставяне на финансова помощ по мярка
"Преструктуриране и конверсия на лозя" за извършване на
агротехническите мероприятия по процесните
дейности/л.157-165/.
На 20.06.2016 г. от жалбоподателя е
подадено Заявление за авансово плащане по сключения договор /л. 170/. Във
връзка с това на 01.70.2016 г. от Изпълнителния директор на ДФЗ е издадена
Заповед № 01-2600/4133, с която заявлението за авансово плащане е одобрено до
80% от пълния размер на първоначално одобрената финансова помощ в размер на 516
574, 42 лв./л.201/ С писмо от същата дата жалбоподателят е уведомен за посоченото
обстоятелство/л.200/, като видно от приетата справка за извършени
плащания/л.218/ процесната сума му е изплатена.
На 02.07.2018 г. от жалбоподателя е подадено Заявление за окончателно плащане по сключения договор /л. 219/ в размер
на 129 143,61 лева. След извършената проверка на място за времето от
13.08. - 14.08.2018г. и съставяне на контролни листи за кадастралните
имоти/л.362-368/ от Изпълнителния директор на ДФЗ е издадена Заповед № 03-РД/3745
от 19.09.2018г./л.383/, с която е одобрено изплащане на финансова помощ по
заявлението в размер на 114 935.76 лева и е отказано
изплащане на сума в размер на 14 207,84 лева с мотив, че при извършената
проверка на място от Дирекция „Технически инспекторат“ е констатирана площ в
размер на 14,3567 ха, т.е. 0,3230 ха по малко от договорирана. Процесната заповед е съобщена на управителя на дружеството
с писмо изх.№ 01-2600/4763 от 19.09.2018г./л.382/, като по делото липсват данни
същата да е обжалвана в частта й относно посочено неодобрение и оторизираната
сума, съгласно писмо от 25.09.2018г./л.394/ е изплатена на дружеството на
27.09.2018г-/л.401/.
На
управителя на “***“
ЕООД на адрес гр.Ямбол, ул. „***“ № 33 е
изпратено писмо с изх. № 01-2600/2932 от
21.05.2019 г./л.402/, с което на осн. чл. 26 от АПК е уведомен, че ДФЗ открива производство
по издаване на АУПДВ във връзка с направена констатация по подадено заявление от 02.08.2018г. за окончателно
плащане по мярка "Преструктуриране
и конверсия на лозя". Като мотиви за откриване на производството адм. орган е посочил следното: „След получен доклад от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските
земеделски фондове”/ ИАСОСЕЗФ/ на проекти по Национална програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. по
мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” е установено, че при извършена проверка на място от страна на ИАСОСЕЗФ
е констатирано, че земеделските парцели заявени за подпомагане за дейността „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения
- система за капково напояване“ по договор № 201627/20.04.2016 г. не са в
добро агротехническо състояние. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № 2 от
04.04.2014 г. са били недопустими за подпомагане по
мярката, тъй като живите лози в насажденията са под
60 на сто и не покриват минималните изисквания. Според § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата "Добро агротехническо състояние на лозовите насаждения е
състояние на лозовото насаждение, при което са налични минимум 60 на сто живи
лози от вида Vitis Vinifera,
с видимо добро фитосанитарно състояние, прилагани са
необходимите агротехнически мероприятия, като обработка на почвата в
междуредието и вътре в реда, резитбени операции и
подпорната конструкция е налична“. Въз основа на своята
проверка ИАСОСЕЗФ считат, че дейностите по изграждане на хидромелиоративните
съоръжения са били недопустими за подпомагане и реално получените средства по
този договор са изплатени в разрез с българското и европейско законодателство. Общият размер на задължението е 114 935,76 лева.“
По делото липсват данни кога процесното писмо е получено от управителя на дружеството,
но същия е подал възражение, входирано в ДФЗ - ОД-Ямбол с вх.№ 02281-2600/198 на 05.06.2019 г./л.404/ срещу откриването на производство по издаване на АУПДВ. Във
възражението се излагат доводи, че проверката
е извършена през месец януари, в период в който е натрупан сняг по лозовите
насаждения и извън периода на плододаване, като препис
от изготвения протокол от извършената проверка не е предоставян на представител
на дружеството и от писмото не става ясно в какво точно се изразява нарушението
на цитираната от ДФ „Земеделие“ разпоредба на §.1, т.6 от Наредба №2 от 04.04.2014г. Твърди се, че заявените площи отговарят на
изискванията за добро агротехническо състояние в каквото насока се представят документи за
извършване на необходимите агротехнически мероприятия и наличие на подпорна
конструкция, включително и снимков материал. Направено е искане за извършване
на допълнителна проверка от контролиращия орган.
Така
направените възражения са приети за неоснователни от страна на
ДФЗ, в резултат на което на основание чл. 20а, ал. 2, във вр. с чл. 27, ал. 5 и ал. 7
от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл, 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Административно -
процесуалния кодекс /АПК/; на основание т. 4.5 предложение второ, във връзка с
т. 8.3 от Договор № 201627 от 20.04.2016 г. от изпълнителния директор на ДФЗ е
издаден процесният АУПДВ № 01-2600/2932#4 от 23.10.2019г. /л. 450-454/, с който на „***“ ЕООД са определени задължения
в размер на 114
935.76 лева (сто и четиринадесет хиляди деветстотин тридесет и пет лева и
седемдесет и шест стотинки).
АУПДВ е изпратен на дружеството на адрес
по седалище и адрес на управление с. ***, ул. „***“ № 8 I с писмо с обратна разписка с бар код PS 1618 00LPJT, върнато
на 30.10.2021г. с отбелязване „преместен“. С уведомление № 5 от
06.11.2019г. на осн.
чл. 26, ал.2 във вр. с чл. 61, ал.3 от АПК, АУПДВ № 01-2600/2932#4 от 23.10.2019г. е обявен на таблото за обявления
на ДФ „ Земеделие“ –София град, за което е съставен констативен протокол № 5 от
същата дата/л.471-472/ и съответно свален на 25.11.2019г.
По делото е приета цялата преписка по издаване на оспорения адм. акт, в която се съдържа и доклад за нередност № 1 от
15.11.2019г./л.571/, т.е. последния е съставен след издаването на АУПДВ № 01-2600/2932#4 от
23.10.2019г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в срок. Неоснователно е възражението на проц. представител на ответната страна за недопустимост на жалбата като просрочена, тъй като оспорения
акт е бил изпратен на адреса по
седалището на дружеството с писмо с обратна
разписка с бар код PS 1618 00LPJT, при положение, че още
в заявлението за подпомагане управителя на дружеството е посочил адрес за
контакт гр.Ямбол, ул. „***“ № 33. Видно от материалите по преписката именно на
този адрес е осъществявана цялата кореспонденция между страните по делото,
включително и писмо с изх. №
01-2600/2932 от 21.05.2019 г./л.402/, с което на осн. чл. 26 от АПК оспорващия е уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ.
Именно на този адрес адм. орган е следвало да изпрати
АУПДВ, след като писмото с което е бил изпратен
същия се е върнало с отбелязване „преместен“, а не да провежда процедура
за обявяване по чл.61, ал.3 от АПК, тъй като към 06.11.2019г. сочената разпоредба е била отменена – ДВ бр. 77 от 2018
г., в сила от 10.10.2019 г.
Разгледана по същество жалбата се
явява основателна по следните съображения:
Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство
административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да
бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези
посочени от оспорващия в жалбата му.
Оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган в
кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на Фонда, който е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция,
организира и ръководи дейността и я представлява. ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна
агенция /РА/, съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, а в чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че РА е
длъжна да предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет. Както се посочи, Изпълнителният директор
представлява, организира и ръководи дейността на РА (по арг.
от чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП). Вземанията за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени и
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от оперативни програми на
ЕС, както и лихвите върху тях, са публични държавни вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК и се събират по реда на
ДОПК. Доколкото ЗПЗП не посочва специален ред за издаването на АУПДВ във връзка
с прилагането на мерките от "Преструктуриране и конверсия на лозя" от
националната програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор 2014 – 2018 г., то приложим е общият ред по глава пета от АПК, по аргумент от чл. 166, ал. 2 от ДОПК. В тази насока е и
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, с която е въведено
задължение на РА да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо
платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично
държавно вземане /така Решение № 14649 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2019 г., Решение № 6488 от 2.06.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 1069/2020 г. и др. /. Следователно,
изпълнителният директор на ДФЗ има правомощие да издава АУПДВ по всички схеми и
мерки за финансово подпомагане, вкл. по "Преструктуриране и конверсия на
лозя" от националната програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор 2014 – 2018 г.
Оспореното решение е издадено и в
предписаната от закона форма - писмена, но не съдържа всички изискуеми реквизити.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва
да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва,
че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. Фактическите основания са конкретните факти въз основа на които
административният орган приема, че са налице материалноправните
предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност.
Следователно за да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал.2,
т.4, предл. първо от АПК, административният
акт следва да съдържа описание на онези
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за
произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното
в акта волеизявление.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика мотивите на
административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг
предхождащ акта документ, към който акта препраща и който се намира в
административната преписка. Настоящият случай обаче не е такъв.
Видно от
обстоятелствената част на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/2932#4 от
23.10.2019г., същият препраща
изцяло към доклад от Изпълнителна агенция „ Сертификационен одит на средствата от европейските
земеделски фондове" /ИАСОСЕЗФ/ на
проекти по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2014-2018 г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя”.
В АУПДВ е посочено следното: “ При извършена проверка на място от страна на
ИАСОСЕЗФ е констатирано, че земеделските парцели заявени за подпомагане за
дейностите „Презасаждане без промяна на местонахождението
на лозята“ и „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково
напояване“ по договор № 201627/20.04.2016 г. не отговарят на определението за
добро агротехническо състояние. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № 2 от
04.04.2014 г. са били недопустими за подпомагане по
мярката, тъй като живите лози в насажденията са под 60 на сто и не покриват
минималните изисквания.“ В процесния доклад обаче, представен с адм.
преписка/ л.32-62/ по отношение на “***“ ЕООД с УРН 659167 се съдържа единствено следната констатация на
стр. 55 от делото/ стр. 86 от доклада/: “За
установяване точния размер на грешката в цялата популация извършихме
допълнителни проверки на всички 49 бр. плащания по мярката през ФГ 2018,
включващи изграждане на хидромелиоративни съоръжения — система за капково
напояване. Установихме, че при 3 бр.
окончателни плащания към бенефициери с УРН 659167/това на оспорващия/, УРН 363956 и УРН 659184 съответно на
стойност 58 766,62 евро (114 935,76
лв.), 8 423,11 евро (16473,91 лв.) и 99 855,74 евро (195 297,86 лв.),
аналогично на горепосоченото, дейностите по мярката не са извършени в
съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от Наредбата.“ Тази констатация е
направена от сертифициращия орган в заключителната част на доклада от извършената проверка и констатирането на недобро агротехническо състояние на лозовите
насаждения заявени за подпомагане от съвсем друг бенефициер
– този с УРН 593575 по договор 201606/15.04.2016г. С оглед установяване на евентуално допусната техническа грешка при
окомплектоване на процесния доклад в неговата цялост,
съдът изиска заверено копие
от същия и от изп.
директор на ИАСОСЕЗФ. С писмо с
изх.№ 32/27.01.2021г. бе предоставено извлечение от доклада, касаещо оспорващия, със съдържание идентично с горепосочено,
с приложен присъствен лист/л. 492/ от извършена проверка на 08.01.2019г. и
снимков материал от неизвестно кои земеделски парцели. Този формален подход на адм. орган при посочване на фактическите основания за
издаване на оспорения адм. акт, съдът преценя като пълна липса на такива, тъй като не става
ясно за кои заявени за подпомагане от оспорващия
имоти са установени обстоятелства по неизпълнение на договора, още по малко общата
площ на същите, което формира извод, че посочената в оспорения АУПДВ сума от 114 935.76 лева не е обоснована по основание и
размер. В тази връзка следва да се посочи, че за пръв път адм.
орган е направил опит да конкретизира кои от парцелите на оспорващия не
отговарят на изискванията за добро агротехническо състояние
в изготвения доклад
за нередност № 1 от 15.11.2019г./л.571/, който не следва да бъде ценен в
настоящото производство, тъй като както бе посочено по-горе е съставен след
издаването на АУПДВ № 01-2600/2932#4 на 23.10.2019г.
Съдът установи липса на посочване от страна на адм.
орган и на правни основания за издаване на процесния
АУПДВ. В последния са посочени общо и безадресно приложимите в случая норми, но от съдържанието
на акта не може да бъде установено по безспорен и несъмнен начин какви точно
фактически обстоятелства приема за установени органа в конкретния случай и
съответно кои разпоредби са нарушени. Като такива са посочени единствено т. 4.5 предложение второ, във
връзка с т. 8.3 от Договор № 201627 от 20.04.2016 г., съгласно които ответника
има право да намали размера на помощта
по договора или да иска връщане на цялата изплатена финансова помощ ведно със законната лихва в случаите когато
ползвателят на финансовата помощ не спази задълженията по т. 4. 25 от договора която
указва, че в срок от три години след окончателното плащане на финансовата помощ
ползвателят се задължава да спазва
условията за поддържане на земята в
добро земеделско и екологично състояние.
Горепосоченото задължение за ползвателите
е нормативно уредено в Наредба № 2 от
04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на
финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2014 – 2018 г. /Наредба № 2/ и по-конкретно в чл. 30, ал. 1 /изм.
- ДВ, бр. 67 от 2017 г., в сила от 18.08.2017 г. /, съгласно който ползвателят
на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" е
длъжен да спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и
екологично състояние съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански
продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79,
(ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ, L 347/671 от 20.12.2013 г.) и заповедта на
министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, както и законоустановените изисквания за управление по смисъла на Приложение II на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94,
(ЕО) № 2799/98,
(ЕО) № 814/2000,
(ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008
на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20.12.2013 г.) в срок до края на петата календарна
година, следваща годината на окончателно изплащане на финансовата помощ, в
рамките на своето стопанство. В ал. 2 на същия текст е предвидено, че случай че
ползвателят на финансова помощ не спазва или не е привел своето стопанство в
съответствие с изискванията по ал. 1, ползвателят дължи връщане на изплатената
финансова помощ частично или изцяло в зависимост от тежестта, степента,
продължителността и системността на неизпълнението, установени чрез проверки от
ДФЗ. В оспорения акт липсва правното основание въз основа на което е определено
паричното задължение на “***“ ЕООД до размера на извършеното окончателно
плащане, което обстоятелство с оглед липсата и на посочени фактически основания
възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност, до
степен на невъзможност същия да бъде извършен.
Доказателствата по делото сочат и на
допуснато от адм. орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения АУПДВ, което също е
самостоятелно основание за отмяната му, без да е необходимо да се изследва
неговата законосъобразност по същество.
Съгласно
трайната съдебна практика съществени нарушения на процесуалните правила са тези
които са довели до нарушаване правото на защита на лицето за което издадения адм. акт е неблагоприятен, както и тези които ако не бяха
допуснати, би се стигнало до издаване на акт различен по съдържание от
оспорвания. В случая е налице
допуснатото нарушение от адм. орган, което е
довело до нарушаване на правото на защита на оспорващия, което право последния
не е могъл да реализира в пълен обем в административното производство.
Съгласно чл. 30, ал.3 от Наредба № 2/04.04.2014 г.(Изм. ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015
г.) проверките по ал. 2 се извършват по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на
правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно
интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на
селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227/69 от 31 юли 2014 г.).
Конкретната регламентация се съдържа в
раздел втори, чл.41, т.2 от Регламент(ЕС) № 809/2014 г. на Комисията, съгласно който за всяка проверка на
място по този раздел се изготвя доклад за проверка, който дава възможност да се
прегледат детайлите на извършените проверки и да се направят заключения относно
спазването на критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения,
като в доклада се посочват по-специално: проверените схеми за помощ или мерки
за подпомагане, заявления за помощ или искания за плащане; присъстващите лица;
проверените земеделски парцели, измерените земеделски парцели, включително,
когато е приложимо, резултатите от измерванията за всеки измерен земеделски
парцел и използваните измервателни методи; където е приложимо, резултатите от
измерването на неземеделска земя, за която се иска подпомагане по мерките за
развитие на селските райони, и използваните измервателни методи; дали бенефициерът е бил уведомен предварително за проверката и,
ако е така, какъв е бил срокът на предварителното уведомление; данни за
конкретните мерки за контрол, които трябва да се предприемат във връзка с
отделните схеми за помощ или схеми за подпомагане; данни за допълнителните
мерки за контрол, които трябва да се предприемат; данни за всички установени случаи
на неспазване, които биха могли да изискват взаимно уведомяване с оглед на
други схеми за помощ, мерки за подпомагане и/или кръстосаното съответствие;
данни за всички установени случаи на неспазване, които биха могли да изискват последващи
действия през следващите години. Видно от съдържанието на доклада от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските
земеделски фондове" за извършена проверка на място на 08.01.2019г., на
който адм. орган се позовава в оспорения АУПДВ, не е
изпълнено нито едно от посочените изисквания.
Съгласно т.2 на чл.41 от Регламент(ЕС)
№ 809/2014 г.
на Комисията, на бенефициера се дава възможност да
подпише доклада по време на проверката, за да удостовери присъствието си по
време на проверката и да добави забележки. Когато държавите членки използват
доклад за проверка, изготвен чрез електронни средства по време на проверката,
компетентният орган дава възможност за подписване на доклада с електронен
подпис от страна на бенефициера или докладът за
проверката се изпраща незабавно на бенефициера, като
му се дава възможност да го подпише и да добави забележки. Когато бъде
установено неспазване, бенефициерът получава копие от
доклада за проверката. По делото липсват
данни оспорващия да е бил поканен да присъства на проверката, съставения доклад да е подписан или да му е изпратен,
респективно да е получил копие от същия, поради което доводите в жалбата в тази насока за допуснати нарушения са изцяло основателни.
На трето, но не на последно по значение място, в случая адм. орган е допуснал нарушение и на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата
залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. Както се посочи, след
получаване на писмо с изх. № 01-2600/2932 от 21.05.2019 г. за откриване производство по
издаване на АУПДВ, управителя на дружеството е изготвил възражение с което
оспорва времето и начина на извършване на проверката като сочи, че
от писмото не става ясно в
какво точно се изразява нарушението на цитираната от ДФ „Земеделие“ разпоредба
на § 1, т.6 от Наредба №2 от 04.04.2014г., с оглед твърдението, че земеделските парцели заявени
за подпомагане за дейността „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения -
система за капково напояване“ по договор № 201627/20.04.2016 г. не са в добро
агротехническо състояние. Към възражението са приложени дневниците за проведени химични обработки и
употребени торове, за обработки на почвата, снимков материал и други документи,
удостоверяващи доброто състоянието на насажденията, като е направено искане за
извършване на допълнителна проверка. Това възражение
нито е проверено, нито е обсъдено в издадения административен акт, като адм. орган формално е посочил, че приема същото за
неоснователно.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че Акт за
установяване на публично държавно вземане
№ 01-2600/2932#4 от
23.10.2019г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд ”Земеделие” гр.София е незаконосъобразен
административен акт – издаден в нарушение на изискваната от закона форма и при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на делото, с оглед правилото на чл. 143, ал.1 от АПК административния
орган следва да бъде осъден да заплати
на оспорващия направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер
3 500 лева, съобразно представения ДПЗС серия Я № 86658 от
15.01.2021г./л.467/ и 50 лева за внесена държавна такса. В тази връзка
възражението на проц. представител на ответника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващия е
неоснователно, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.5
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС,
трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на “***“ ЕООД, Акт за установяване на
публично държавно вземане №
01-2600/2932#4 от 23.10.2019г.
на изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие” гр.София.
ОСЪЖДА Държавен
фонд”Земеделие” гр.София да заплати
на “***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, обл. Ямбол ул.“***“
№ 8, представлявано от управителя Ж.Р.Р., сумата от 3
550/три хиляди петстотин и петдесет/
лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не се чете