РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина В., като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова-Младенова частно гр. дело № 11566 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №024952/05.10.2020г. по описа на ЧСИ Г.Н.,*** действие СГС, подадена от длъжниците Г.С.Т., ЕГН ********** и Т.С.Ц., ЕГН **********, срещу Разпореждане от 21.09.2020г. на ЧСИ Г.Н. по изпълнително дело № 20209230400213. Постановеният акт се обжалва в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело по възражение на длъжниците вх. № 2138/01.09.2020г. и отказал да намалят поради прекомерност платените от взискателите разноски в изпълнителното производство.
В жалбата се поддържа, че образуваното изпълнително дело няма предмет, защо жалбоподателите са изпълнили предварително и доброволно задължението си за преустановяване ползването имота преди влизане в сила на 11.02.2020г. на Решението по гр. д. № 74088/2017г. по описа на СРС, 161 състав и преди образуване на изпълнителното дело. Твърдят, че след изменението на КККР със Заповед № 18-8075/15.10.2015г., която определя новите граници на собствения им имот с идентификатор 68134.4140.774и унищожените вътрешни имотни граници и ограда, преди образуване на изпълнителното дело са преместили телената си ограда и я поставили съгласно новите имотни граници и забити колчета. Съгласно тях при новата кадастрална регулация имотът на жалбоподателите граници с улица „Брегалница“ /имот 1524/, където е портата на имота и от всички страни с имот с идентификатор 68134.4140.9179, част от който е реална част от 417 кв.м., находящ се в северозападната страна зад къщата, изградена в имота им. Твърдят, че след като не е необходимо извършване на въвод чрез съдебен изпълнител, следователно жалбоподателите не дължат и заплащане на разноски по образуваното изпълнително дело. Излага аргументи за неправилно определяне на дължимия адвокатски хонорар на взискателите в размер на 1050лв. вземанията по изпълнителен лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното дело, са били погасени преди иницииране на изпълнителния процес от кредитора. Молят да се отмени отказа за прекратяване на изпълнителното дело и за намаляване на дължимите разноски. Претендира разноски съгласно доказателствата.
Взискателите по изпълнителното дело: С.Б.Г., Н.Б., С.А. Е., В.П.К., В.П.К., В.А.Н. и А.В.Н., действащи чрез процесуалния си представител адв. С.Б. от САК са депозирали в срок отговор. В него изразяват становище за неоснователност на жалбата. Твърдят, че няма как жалбоподателите да са изпълнили задължението си за предаване на владението преди влизане в сила на решението, което ги задължава за това. Излагат доводи, че не са канени от длъжниците за предаване на ввладението, не е съставен никакъв акт за предаване на владението. Твърдят, че не е вярно, че оградата е преместена и са съборени постройките в имота, подлежащ на предаване. Сочи, че освен изпълнение на задължението за предаване на владение длъжниците следва да заплатят сторените от взискателите разноски в изпълнителното производство в това число и адвокатски хонорар.
В мотивите, представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, Г.Н., рег. № 923 при КЧСИ, поддържа, че не е налице основание за прекратяване на делото по смисъла на чл. 433, ал. 1 ГПК. Твърдението, че владението н спорния имот е преустановено е недоказано и се оспорва от взискателите. По същество това твърдение било такова за погасяване на изпълняемо право, което било недопустимо да бъдат разглеждани в изпълнителното дело. Предмет на изпълнение е притезание на предаване на владение на реална част на недвижим имот, което не може да се счете за изпълнено дори и да се кредитира твърдението на длъжниците, че те не упражняват такива. Излагат се твърдения за неоснователност на искането за намаляване на определените разноски в изпълнителното производство.
Съдът, след като обсъди данните по
изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу акт на съдебния изпълните, което попада в обхвата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Изпълнително дело № 202009230400213 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 при КЧСИ, е образувано на 07.08.2020 г. по молба на взискателите С.Б.Г., Н.Б., С.А. Е., В.П.К., В.П.К., В.А.Н. и А.В. Николова въз основа на изпълнителен лист от 02.03.2020г. на СРС, 161 състав, издаден по гр. д. № 74088/2017г. за въвод във владение в недвижим имот. По силата на изпълнителния лист длъжниците Г.С.Т. и Т.С.Ц. следва да предадат на взискателите владението на недвижим имот, представляващ: реална част с площ около 417 кв.м. по т.Д-Б-З-К-К1-Р-П-В, съгласно комбинирана скица към заключение вх. № 5187898/12.11.2019г. по съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Л. Герова, намираща се н северозападната част на поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.4140.9179 с площ 1 402 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, находящ се в гр. София, район Овча купел, кв. Суходол, ул. „Брегалница“, стар идентификатор 68134.4140.2038, номер по предходен план 000136, при граници на реалната част – имоти с идентификатори68134.4140.1537; 68134.4140.9016;, останалата част от имот с идентификатор 68134.4140.9179; 68134.4140.1524; 68134.4140.774 и 68134.4140.733, при граници и съседи за целия имот: 68134.4140.1537; 68134.4140.9016; 68134.4140.9178; 68134.4140.1524; 68134.4140.774 и 68134.4140.733.
Длъжникът Г.С.Т. е получила покана за доброволно изпълнение изх. № 3058/14.08.2020г., в която е посочено, че е осъдена да предаде владенитето на описания имот и е поканена в двуседмичен срок да изпълни това задължение. Поканата е получена на 21.08.2020г. Покана за доброволно изпълнение изх. № 3061/14.08.2020г. е изпратена и до длъжника Т.С.Ц., като по делото няма данни кога е връчена.
С възражение-молба вх. № 02138 от 01.09.2020г. двамата длъжници са уведомили съдебния изпълнител, че владението на имота е предадено още преди образуване на изпълнителното дело. В нея сочат, че с поведението си не да дали повод за образуване на изпълнително дело. Сочат, че взискателите по изпълнителното дело по никакъв начин не са въпрепятствани да осъществяват владение върху процесния имот. Помолили са за прекратяване на изпълнителното дело, вдигане на запора на пенсията на длъжниците и в условията на евентуалност намаляване на претендираните разноски по изпълнителното дело. Препис от молбата е изпратен на взискателите. Същите са заявили, че не са във владение на описания в изпълнителния лист недвижим имот и са поискали съдебният изпълнител да предприеме необходимите за това изпълнителни действия.
Съдебният изпълнител е издал разпореждане от 21.09.2020г. с което е отказал да прекрати изпълнителното дело и да намали дължимите разноски по него.
По законосъобразността на отказа
на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, въззивният
съд намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, които твърдят, че са изпълнили задължението си преди образуване на изпълнителното дело /а дали това е така, е въпрос по съществото на спора/ и срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въводът във владение по чл. 522 ГПК е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот /чрез него се изпълняват всички притезания за предаване на владение или държане на недвижим имот независимо от това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение/, като той по принцип се изразява в действие на съдебния изпълнител по отстраняването на длъжника от имота, който владее и фактическото му предаване на взискателя. Легална дефиниция на понятието владение е дадена в чл. 68, ал. 1 ЗС, определящо го като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От съдържанието на разпоредбата са изводими двете предпоставки, чието кумулативно наличие характеризира – обективна, изразяваща се в упражняване на фактическа власт и субективна – намерението вещта да се държи като своя собствена. Именно вторият елемент разграничава владението от държането, което според чл. 68, ал. 2 ЗС представлява упражняването на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. В доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи, че е преустановил владението преди обрзуване на изпълнителното дело
Предметът по изпълнението и страните по него се определят от изпълнителния лист, който удостоверява изпълняемото право и страните по него. Съдържанието на изпълнителния лист по отношение на страните предопределя активната и пасивната легитимация в смисъл, че взискател може да бъде лицето, посочено като кредитор, а длъжник – лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително. Затова поначало принудителното изпълнение по въвод във владение по чл. 522 ГПК може да се извърши, когато недвижимия имот се намира във владение на длъжника.
В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Н.П.Н. и Р.Ц.Н., разпитани в настоящото производство се установи, че длъжниците не са владяли имота към момента на образуване на изпълнителното дело. Свидетелят Н., който познава жалбоподателите и знае процесния имот разказа, че жалбоподателите след като разбрали, че има в сила нова регулация и се променят границите на имотите по своя инициатива изградили нова ограда по новите си имотни граници. Частта от дворното място, която се придавала към съседния имот останала отвъд тяхната ограда, постепенно запустяла и никой не ес грижел за нея. Новата ограда била изградена от жалбоподателите след 2017г. От показанията на свидетеля Н.може да се направи извода, че частта, от имота, който се придавал към този на взискателите била неподдържата и изглеждала нестопанисвана. Свидетелят разказва, че когато отишли със сина на взискателите Б.Г.през 2020г. да почистват имота им не влезли в тази част. Според свидетеля е възможно тази част да е била оградена от двете страни, но той не обърнал внимание. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като намира, че техните показания не са противоречиви, а се допълват. При съвкупния им анализ може да се направи извода, че длъжниците са преустановили упражняването на фактическа власт върху частта от имота, която се придавала към този на взискателите, като са поставили нова ограда на оставащата за тях част от имота. Обстоятелството, че взискателите не са установили от стоя страна владение върху него не ангажира отговорността на длъжниците. Несъмнено е установено от събраните по делото доказателства, че те са престанали да упражняват фактическа власт върху частта от имота, предмет на изпълнението преди образуване на изпълнителното дело. За пълнота на мотивите съдът не кредитира депозираната от длъжниците молба до съдебен изпълнител вх. № 02139/01.09.2020г., написана на ръка, в която те изразяват готовност да предат владението на процесния имот, като противоречаща на депозираното от тях възражение № 02138/01.09.2020г. в което заявяват, че са преустановили владението на имота преди образуване на изпълнителното дело. Като това твърдение безспорно се подкрепя и от събраните в настоящото производство доказателства.
Съгласно разпоредбите на ГПК уреждащи въвода във владение като изпълнителен способ, следва, че за да е налице извършен въвод във владение, е необходимо от да бъде отстранен длъжникът, членовете на семейството му, ако се намират в него, както и всичко, от което може да се направи изводът, че имотът се държи от длъжника, а също и намиращите се в имота трети лица, ако спрямо тях на налице условията на чл. 523, ал. 1 от ГПК. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства то определено длъжниците не са били във владение на имота, предмет на изпълнението, към момента на образуване на изпълнителното дело.
Предвид гореизложеното, налице са били основания съдебният изпълнител да уважи искането на длъжниците за прекратяване на изпълнителното дело за извършване въвод във владение. Поради което настоящият състав намира за основателна подадената жалба срещу отказа на ЧСИ Г.Н. да прекрати образуваното изп. д. № 20209230400213, а обжалваното разпореждане от 21.09.2020 г. в тази част следва да бъде отменено. Доколкото за прекратяването на изпълнителното дело се издава постановление от органа по изпълнението, включително и когато прекратяването е ex lege, аргумент за което е чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът намира, че може да прекрати изпълнителното дело. Такава компетентност законодателят е предоставил на съдебния изпълнител, като неговият акт ще подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК), поради което делото следва да се върне на ЧСИ Г.Н. с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20209230400213 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото са налице законовите предпоставки за това.
Предмет на
обжалване с депозираната от длъжниците жалба са и определените
от съдебния изпълнител разноски в изпълнителното производство, дължими от тях,
която е частично основателна. При проверка за законосъобразността на обжалвания акт – разпореждането на
съдебния изпълнител от 21.09.2020г. съдът намира следното:
Съдебните
разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Във всички останали
случаи длъжникът отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Първото възраженито на длъжниците, че не
дължат разноски по изпълнителното дело, тъй като не са станали повод за
завеждане на изпълнителното дело, поради липса на предмет на изпълнението. Предвид естеството на изъплнителния
способ съдебният изпълнител няма как да прецени дали е основателно искането на взискателя за
образуване на изпълнително дело пред да
се запознае с доказателствата по делото.
Още повече, че изпълнителното дело е образуван въз основа на представен
редовен от външна страна изпълнителен лист.
По изложените
съображения съдът приема, че длъжниците отговарят за разноски в изпълнителното производство
по изп. дело № 202009230400213 на ЧСИ Г.Н., което се
установи, че е образувано при спазване на предпоставките по чл. 426, ал. 1 и 2
от ГПК – от взискателя е представен изпълнителен лист
и е посочен начина на изпълнението.
Съдът споделя
доводите на жалбоподателите, че в случая не се дължи таксата по т. 16 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТР към ЗЧСИ). Съдът приема за основателно и въведеното от длъжника възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК - за прекомерност на заплатения от взискателите
по изпълнителното дело я адвокатски хонорар от 1050 лв.
Съгласно
чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава
приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес. Преценката за правната
и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ;
с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи
правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в
т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
В конкретния
случай съдът приема, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателите
не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяването им.
Анализът на
проведеното изпълнение в производството по изпълнително дело № № 202009230400213
на ЧСИ Г.Н. еднозначно показва, че след
упражняване на правото за подаване на молбата за образуване на изпълнителното
дело до момента на определяне на възнаграждението за разноски, а и след това –
до момента на подаване на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, от страна на
процесуалния представител на взискателите не са
осъществявани каквито и да е било процесуални действия във връзка с провеждания
изпълнителен процес. Обстоятелството, че съдебният изпълнител е провел действие
по приложението на чл. 528, ал. 2 от ГПК не създава основания по отношение на взискателя да се заключава, че активно е съдействал за
неговото иницииране. Инициирането действие е по служебен почин на съдебния
изпълнител, който след образуването на изпълнителния процес е пристъпил към
извършване на действие насочено към последващо
прилагане мерки на принудително изпълнение спрямо длъжниците.
Преценката за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК всякога следва да
се базира само на осъществените до момента на навеждане на възражението
процесуални действия от страната изискваща присъждане на съответното
възнаграждение. За пълнота на
изложението трябва да се спомене и това, че адвокатското възнаграждение
следващо се за образуване на изпълнителното дело, по смисъла на 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по разглежданото изпълнително
дело няма как да надвишава минималния размер от 200 лв., тъй като изготвянето
на молбата по чл. 426, ал. 1 от ГПК не се отличава с някаква завишена правна
сложност, или с необходимост от осъществяването на допълнителни проверки на
обстоятелства свързани с използвания от кредитора изпълнителен титул, нито с
установяване на някакъв широк кръг от длъжници,
спрямо които да се разпростира СПН на изпълняваното решение. Няма правно
значение и обстоятелството, че адвоката представлява няколко взискатели, след като той осъществява процесуалното им
представителство с една обща молба. В този смисъл сумата от 200 лв. е напълно
съответна на положения от адвоката труд във връзка с изготвянето на молбата за
образуване на изпълнителния процес, като за заплатения разход над тази сума до
сумата от 1050 лв. определеното от ЧСИ възнаграждение за репариране е
прекомерно и подлежащо на редуциране по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В този смисъл
начислените от ЧСИ Г.Н. разноски по изпълнителното дело в размер на 1050 лв. за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, следва да бъдат
намалени до 200 лв. (доколкото по делото няма данни в сключения договор
адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат да включва и ДДС).
Предвид
изложените съображения, настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваното
разпореждане от 21.09.2020г. по изп. дело № № 202009230400213
на ЧСИ Г.Н. и да се произнесе по
същество, като постанови исканото намаляване размера на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателите до
размера на сумата от 200 лв. В
настоящото производство съдът не може да
се произнесе по искането за възстановяване на надвзети суми по изпълнителното
дело.
По разноските в настоящото
производство:
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като изпълнителния процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 21.09.2020г. на ЧСИ Г.Н., с peг. №923 от КЧСИ, с което е отказано прекратяването на
изпълнително дело № 20209230400123 по молбата на длъжниците
Г.С.Т., ЕГН ********** и Т.С.Ц., ЕГН ********** от 01.09.2020 г. както и в
частта, в която са оставени без уважение исканията на длъжниците
за намаляване на приетите от ЧСИ разноски,
в частта за дължимите такси по т.16 от ТЗЧСИ и в частта за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение за взискателите и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите
С.Б.Г., ЕГН **********, Н.Б., ЕГН **********, С.А. Е., ЕГН ********** В.П.К.,
ЕГН **********, В.П.К., ЕГН **********; В.А.Н., ЕГН ********** и А.В. Николова,ЕГН
********** по изпълнително дело № 20209230400123 на ЧСИ Г.Н. *** действие
Софийски градски съд, до размера на сумата от 200 (двеста) лева.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.Н., с peг. №923 от КЧСИ с адрес на кантората гр. София, бул. „**** за издаване на постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20209230400123 според изложеното в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.