Решение по дело №10317/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2949
Дата: 27 октомври 2022 г. (в сила от 27 октомври 2022 г.)
Съдия: Галя Митова
Дело: 20211100510317
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2949
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина А.а

Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100510317 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20057292 от 03.03.3021 г., постановено по гр. дело №
-ти
75517 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 80 състав, е
прекратил с развод гражданския брак, сключен на 15.08.1976 г. в град
София, с Акт за граждански брак № 0897/15.08.1976 г. на Димитровски
районен народен съвет, град София (закрит, сега Столична община, Район
“Възраждане“), между Р. М. В., ЕГН **********, и Р. К. В. , ЕГН
**********, като дълбоко и непоправимо разстроен, на сонование чл. 44, т.
3, вр. чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК) - без вина на съпрузите.
Постановил е след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си
фамилно име “В.“. Осъдил е Р. М. В. да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 25.00 лева – окончателна държавна такса по иска за
развод. Осъдил е Р. К. В. да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 25.00 лева – окончателна държавна такса по иска за развод.
Ответницата Р. К. В. (въззивница в настоящото производство) е
1
останала недоволна от така постановеното Решение и го е обжалвала с
въззивна жалба, вх. № 25056802 от 30.03.2021 г. по описа на СРС – в частта
относно прекратяването на брака, като дълбоко и непоправимо
разстроен. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт
в атакуваната част, като се поддържа, че от гласните доказателства
ангажирани от ищеца, не се установяват реалните отношения между
съпрузите. Събраните свидетелски показания не били обективни, тъй като
свидетелят идвал от време на време, за да помага на ищеца В., поради което
не можело и да възприеме каква е семейната обстановка и отношенията
между страните. Във въззивната жалба се излага, че според ответницата
отношенията й с ищеца не са влошени до такава степен, че да се налага
прекратяване на брака им. Съобразно изложените доводи моли въззивния съд
да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли иска по чл. 49, ал. 1 СК, като неоснователен и недоказан.
Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Ищецът Р. М. В. (въззиваема страна в настоящото производство) в
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е взел становище по така
депозираната въззивна жалба, в което е оспорил същата изцяло като
неоснователна. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срок, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и
е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в
обжалваната част съдебен акт.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване,
като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Спорният между въззивницата и въззиваемия въпрос е правен – налице
ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брачната им връзка, което по
смисъла на чл. 49, ал. 1 СК съставлява единственото основание за
прекратяване на брака с развод. По факта относно сключения на 15.08.1976 г.
брак, с Акт за граждански брак № 0897/15.08.1976 г. на Димитровски районен
народен съвет, град София (закрит, сега Столична община, Район
“Възраждане“), не се спори.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни
2
доказателства, чрез разпит на свидетелите, сочени от двете страни – св.
А.Г.П. доведен от ищеца В., и свидетелката А.В.К., доведена ответницата. Св.
П. е установил, че познава страните от 7 - 8 години. Помагал на ищеца, като
му “зарежда“ парното и по тази причина посещавал дома на страните през 3 -
4 дена. Св. П. възприел при посещенията си, че съпрузите живеят в отделни
домакинства - ищецът В. обитава първия етаж на къщата, заедно със своята
майка, за която полага грижи, тъй като тя е с инсулт, а ответницата живеела
на втория етаж на къщата. На първия етаж на къщата нямало вещи на
ответницата В.. Страните, според показанията на този свидетел, са разделени
от 3 години, като не му е известна причината за това. Св. К. е съсед на
страните. Тя е заявила, че не е влизала вътре в къщата, а само е била на двора.
На св. К. не й е известно кой от съпрузите на кой етаж от къщата живеел. Тя
не е посещавала дома на страните през последните 2 години.
По делото не са ангажирани други доказателства за отношенията между
страните. Такива не са искани и представяни и в хода на въззивното
производство.
За да прекрати брака на страните като дълбоко и непоправимо
разстроен, Софийският районен съд след преценка на обсъдената
доказателствена съвкупност е намерил, че страните от три години са във
фактическа раздяла, независимо, че обитават една къща. Брачната им е връзка
е необратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
духовно съдържание, лишена е от взаимна привързаност, уважение, доверие,
готовност за взаимопомощ и разбирателство. В мотивите си съдът е
обосновал, че между страните липсват съпружески чувства, емоционална,
духовна и физическа близост и всеки от съпрузите води свой собствен живот.
До извода, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
първостепенният съд е достигнал и след съобразяване на задължителните
указания, дадени с т. 3 от ППВС № 10/1971 г., което не е загубило силата си.
Въззивният съд намира за нужно да посочи, че по отношение на
правното понятие “фактическа раздяла“ е формирана тР. и безпротиворечива
практика на съдилищата. Фактическата раздяла е обективно състояние в
отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква
духовна, физическа и икономическа връзка между тях ( в този смисъл -
Решение № 1372 от 28.01.2009 г. по гр. д. № 5932/2007 г., II г. о., на ВКС;
3
Тълкувателно решение № 35 от 14.VI.1971 г., ОСГК на ВС; Решение № 80 от
1.06.2017 г. по гр. д. № 3812/2016 г., I г. о. на ВКС и др.)
Според ППВС № 10/1971 г. “една от причините, която може да доведе
до разстройството на брака, е продължителната фактическа раздяла на
съпрузите. Тя не трябва да се счита абсолютно основание за прекратяването
му. Съдът трябва да изследва дали тя е причина или само проява на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Отражението й върху брачните
отношения се преценява с оглед на всички доказателства по делото.” В тази
връзка от първата инстанция са изложени мотиви, почиващи на установените
релевантни факти по делото, че разделното живеене на съпрузите на отделни
етажи от къщата през последните три години и липсата на обща грижа за
дома и семейството обосновава извода, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. В хода на съдебното дирене не са събрани
доказателства, които да сочат на съществуваща възможност съпругата и
съпругът да се съберат отново.
Възраженията на въззивницата В. досежно кредитираните гласни
доказателства, които тази страна намира за необективни, не са основателни.
На страните, съобразно принципа за равенство в гражданския процес, е
предоставена възможност да установят пълно и главно релевантните за
предмета на доказване факти, от които черпят благоприятни за себе си правни
последици. На ответницата е дадена възможност да ангажира гласни
доказателства, чрез разпит на св. К., които обаче не са годни да установят
твърденията на въззивницата В., че семейните им отношения с ищеца не са
непоправимо разстроени или влошени. Същевременно св. П., противно на
оплакванията във въззивната жалба, посещавал често дома на страните (през
3 - 4 дена), поради което показанията му са лични, непосредствени и преки.
Ето защо същите правилно са кредитирани като достоверни, а от тях пряко се
установява настъпилата между страните фактическа раздяла, която е
изпразнила от съдържаните брачната им връзка.
Безспорно установената липса на съвместно съпружеско съжителство,
което състояние продължава и към момента на произнасяне на настоящата
инстанция, предвид това, че не е доказано противното от страна на
въззивницата, води до единствено закономерното заключение за окончателно
разкъсване на брачната връзка между страните и липсата на духовна,
4
физическа и икономическа общност между тях.
Както е изяснено и от първата инстанция, дълбокото разстройство на
брака е налице именно когато е разкъсана общността между съпрузите,
липсва взаимна любов, доверие и уважение между тях, липсва готовност за
взаимопомощ. Това е състояние, при което брачната връзка е само формална,
без необходимото вътрешно съдържание. Този разрив в отношенията между
съпрузите е окончателен и траен.
Въззивният съд намира за правилни фактическите констатации на
Софийския районен съд, както и формираните въз основа на тях правилни
правни изводи.
Следователно оплакванията за допуснати съществени процесуални
нарушения от първата инстанция при преценката на доказателствения
материал и за необоснованост на изводите досежно дълбокото и непоправимо
разстройство на брака на въззивницата и въззиваемия, са неоснователни. Не е
допуснато нарушение на материалния закон и бракът на страните е прекратен
законосъобразно, на основание чл. 49, ал. 1 СК. Въззивната жалба се явява
неоснователна и се оставя без уважение.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и е
съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид изложеното, решението на районния съд в обжалваната част,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Страните във въззивното производство не са заявили искане за
присъждане на разноски, поради което въззивният съд не се произнася по
този въпрос.
Решението не подлежи на касационно обжалване предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд, Гражданско отделение –
-ри
брачни състави, II въззивен брачен състав, на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, предл. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20057292 от 03.03.3021 г., постановено
по гр. дело № 75517 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III
-ти
Гражданско отделение, 80 състав, в обжалваната част.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6