РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. Враца, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря М. Т. К.
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20241420102803 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявени от П. В. Б. с ЕГН ********** от
гр.М.ж.к.“П.,чрез адв.Д. Т. С. от АК Монтана гр.Монтана ул.“Граф
Игнатиев“№14 ет.1,против “Строител-Криводол”ЕООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Криводол бул.“Освобождение“№21А,
представлявано от М. В. С. и С. В. С.-заедно и поотделно,искове с правни
основания чл.344 ал.1 т.т.1-3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.
Ищецът твърди,че работел по трудов договор с ответника,сключен на
14.04.2021 г.,като “машинист на ПСМ“.
Вследствие на злополука,на ищеца се наложили амбулаторно лечение и
отпуск по болест,поради увреждане на междупрешленен диск,силни болки в
областта на кръста и краката и затруднена походка.
На 13.05.2024 г. на ищеца бил издаден болничен лист /продължение/ за
20 дни,от 12. до 31.05.2024 г.,за което на 13.05.2024 г. ищецът уведомил
техническия ръководител Р..На другия ден той му казал,че шефовете му
казали,че ищецът е уволнен и болничен лист не им трябва.
На 16.05.2024 г.,ищецът подал сигнал до ГИТ ДИТ гр.Монтана.От
1
отговора разбрал,че имало подадено уведомление по чл.62 от КТ,че трудовото
правоотношение било прекратено на 13.04.2024 г. на основание чл.325 ал.1 т.1
от КТ/по взаимно съгласие/.Ответникът не бил издал заповед или друг
документ,при проверката бил представил молба от името на ищеца за
освобождаване от 13.05.2024 г..
Ищецът твърди,че такава молба не бил подавал.
На 27.06.2024 г. по куриер бил получил заповед №21/ 13.05.2024 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Ищецът твърди,че никога не бил изразявал Т. съгласие.Заповедта била
антидатирана/проверката на ИТ била извършена след 16.05.2024 г. и било
установено,че ответникът не бил издавал заповед за уволнение/.
Към 13.05.2024 г. ищецът бил в отпуск по болест и имал закрила при
уволнение.
Исканията са:
1. уволнението да бъде признато за незаконно и отменено и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение - отменена;
2. ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност;
3. ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
оставане без работа поради уволнението в периода 01.06.-13.11.2024 г. по 2 200
лв. месечно,ведно със законната лихва върху сумата,считано от предявяването
на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът,в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,е депозирал писмен
отговор,чрез адв.Ц. С. от АК Враца гр.Враца ул.”Лукашов”№11 ет.5
Адвокатско дружество ”Пешковски и Карамелски”.Намира исковете
недопустими и неоснователни.Трудовото правоотношение било прекратено
законосъобразно.Работодателят бил спазил процедурата по
прекратяването.Ищецът не бил доказал твърденията си. Техническо опущение
при представянето на документацията било довело ИТ до извода,че заповед не
е била издадена.
Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите и
2
съображенията на страните, намира следното от фактическа и от правна
страна:
Между страните е безспорно,че ищецът е бил в трудовоправна връзка с
ответника,като е изпълнявал длъжността “машинист ПСМ“ въз основа на
трудов договор №32/14.04.2021 г. до завършване на определена работа -
“реконструкция на част от пл.“Й. Радичков“,намиращ се в ПИ 03928.511.543
по КК на гр.Берковица и парк-градина, намиращ се в ПИ 03928.511.542 по КК
на гр.Берковица,с уговорено възнаграждение от 700 лв. и допълнително
трудово възнаграждение за професионен опит - 1.2% - 8.40 лв..
С допълнително споразумение №127/26.05.2023 г., трудовото
правоотношение между страните е било изменено, като считано от 01.06.2023
г. трудовият договор е сключен за неопределено време.
С допълнително споразумение №220/28.12.2023 г., страните са
уговорили,че основното трудово възнаграждение на ищеца се променя от 780
лв. на 933 лв.,считано от 01.01.2024 г.,а допълнителното възнаграждение
върху основното месечно трудово възнаграждение за прослужено време върху
професионалния стаж - на 27.99 лв..
По делото е приложена молба вх. №62/13.05.2024 г. от ищеца до
управителя на ответника за прекратяване на трудовото
правоотношение,считано от 13.05.2024 г..
Със заповед №21/13.05.2024 г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от
КТ,трудовото правоотношение между страните е било прекратено,считано от
13.05.2024 г. по взаимно съгласие,изразено писмено от страна на работника.
По делото е приложен и болничен лист,издаден на 13.05.2024 г. от
МЦ“Деница“ООД,съгласно който ищецът е бил в отпуск,считано от
12.05.2024 г. до 31.05.2024 г..
По делото са приложени и копие от тетрадка,съдържаща информация за
трудови договори,допълнителни споразумения, заповеди за прекратяване и
общи заповеди,в която книга под т.21 е вписана заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца.
По делото са приложени и извадка от дневник ЕДСД с регистрирана
молба №62/13.05.2024 г. за освобождаване от ищеца и писмо от Дирекция
“Инспекция по труда“ гр.Монтана относно сигнал с вх.
3
№ВХ24060590/16.05.2024 г..
По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна
експертиза.От заключението на вещото лице е видно,че евентуалният размер
на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 01.06.2024 г. до
13.11.2024 г. би възлязъл на сумата от 4 335.91 лв.,по месеци както следва : за
месец юни 2024 г. - 798.72 лв.,за месец юли 2024 г. - 798.72 лв.,за месец август
2024 г. - 798.72 лв.,за месец септември 2024 г. - 798.72 лв.,за месец октомври
2024 г. - 798.72 лв. и за месец ноември 2024 г. - 342.31 лв..
По делото са приложени още декларация от ищеца,че от прекратяване
на трудовото правоотношение с ответника до 10.10.2024 г. е безработен,както
и копие от трудовата книжка на ищеца,в която е отбелязано прекратяване на
трудовото правоотношение на 13.05.2024 г..
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл.325 т.1 от
КТ по взаимно съгласие означава,че и двете страни желаят сключеният между
тях трудов договор да прекрати своето действие,считано от определен момент
нататък.Всяка от страните следва да изрази волята си
ясно,категорично,безусловно и свободно.Предложението за прекратяване на
договора по взаимно съгласие може да бъде направено от всяка от страните -
от работника или служителя и/или от работодателя.Необходимо е
волеизявленията на двете страни за прекратяването на трудовия договор да
съвпаднат,в това число и по отношение на датата,от която договорът се счита
прекратен.
Работодателят,до когото е направено предложението за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и
да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му.Ако това не
бъде направено се смята,че предложението не е прието. Съгласието на
работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника
или служителя,ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на
трудовия договор,както е станало в настоящия случай. Молбата на ищеца за
освобождаване от длъжност е входирана на 13.05.2024 г.,същата е резолирана
положително,а заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е
от същата дата 13.05.2024 г..Заповедта за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие има само констативен характер и погрешната правна
4
квалификация в нея не води до незаконност на прекратяването.Това е така,
защото по начало основание за прекратяване на трудовото правоотношение са
фактите и обстоятелствата,които пораждат съответното право за работодателя
или за работника.Когато работодателят издава заповедта за уволнение,той
посочва в нея фактите и обстоятелствата,от които произтича правото му и
съответния текст на закона, който го урежда.В този смисъл решение
№258/23.09.2013 г. гр. дело №1231/2012 г. на ВКС,IV г.о..
Страните по делото не спорят,че са били в трудовоправно
отношение,произтичащо от трудов договор №32/14.04.2021 г.,впоследствие
изменен с допълнителни споразумения №№127/26.05.2023 г. и 220/28.12.2023
г., който трудов договор е бил прекратен на основание чл.325 т.1 от КТ със
заповед №21/13.05.2024 г.,считано от 13.05.2024 г..Видно от заповедта за
прекратяване на трудовия договор,същата е издадена в отговор на писмена
молба от ищеца.
С исковата молба ищецът оспорва основанието,на което трудовият
договор е бил прекратен,като твърди,че не е подавал молба за освобождаване
от трудовото правоотношение с ответника и не е изразявал воля за
прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие.
В случая отрицателното твърдение на ищеца,че не е подавал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение,считано от 13.05.2024 г.,е
разбирано като физическо действие,или в юридически смисъл не е
равнозначно на оспорване на документ.В този смисъл е решение
№406/20.12.2012 г. гр. дело №537/2012 г. на ВКС III г.о..Следва да се
отбележи,че освен това законът не изисква лично подаване на писменото
искане за прекратяване на трудовото правоотношение,което сочи,че това
може да бъде извършено и от друго лице или по пощата.Работникът или
служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление,с което
предизвестява работодателя,че едностранно прекратява трудовия договор на
основание чл.326 ал.1 от КТ.
Ако в съдебния процес е оспорено основанието по чл.325 т.1 от КТ за
прекратяване на договора и във връзка с това оспорване се установи,че
работникът не е написал и подписал молбата си за прекратяване на трудовото
правоотношение или че датата,от която се иска прекратяването не е изписана
от предложителя и същата не се установява с други доказателствени
5
средства,не може да се приеме,че е постигнато съгласие относно тази дата и
следователно,че е налице прекратяване на договора по взаимно съгласие.
В случая ищецът е този,който е следвало да докаже,че не е написал и
подписал приложената по делото молба за освобождаване от
длъжност,считано от 13.05.2024 г. и да проведе доказване на това си
твърдение.В този смисъл е решение №406/20.12.2012 г. гр. дело №537/2012 г.
на ВКС III г.о..Съдът е дал такива указания на ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл.180 от ГПК,частни документи,подписани
от лицата,които са ги издали, съставляват доказателство,че изявленията,които
се съдържат в тях,са направени от тези лица.Истинността на текста може да
бъде оспорена по реда на чл.193 от ГПК от автора с твърдение за
поправки,добавки или друг вид вмешателство,нанесени във вече подписания
документ и да бъде установено успешно чрез процесуалните средства,
указани в ГПК.
По въпросите,относими към доказателственото значение на частния
свидетелстващ документ,в практиката на ВКС, обективирана и в решение по
гр. дело №856/2017 г. на III г.о.,е застъпено становище,че обсегът на доказване
в исковото производство по действащия ГПК не включва всички,а само
спорните релевантни факти/сравнителен анализ на чл.чл.153 и 154 от
ГПК/.Посочва се,че доказателствената сила на частния документ е само
формална и когато е подписан,тя се изчерпва с авторството,а когато не е
подписан - че е съставен/чл.180 от ГПК/.Приема се,че съдът няма
задължението да приеме за осъществен оспорения факт,засвидетелстван в
частния документ,нито за достоверна датата на съставянето му,като
страната,която основава довод,възражение,реплика или дуплика на оспорения
засвидетелстван положителен факт,е длъжна да го докаже.
Авторството и съдържанието на подписаната от ищеца молба за
прекратяване на трудовото правоотношение,считано от 13.05.2024 г.,не е
оборено в процеса по несъмнен начин,поради което прекратяването на
трудовия договор по чл.325 ал.1 от КТ следва да се приеме за
законосъобразно, при положение,че след това същата молба е резолирана
положително,а издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от 13.05.2024 г. има само констативно действие.
Установената практика по прилагане на прекратителното основание не
6
изключва да се манифестира воля от работника или служителя,като се
използва бланкова молба със съдържание “моля да бъда освободен от
заеманата длъжност, считано от...“,връчена на ръководителя или деловодно
депозирана след като е попълнена датата,от която да бъде прекратено трудово
правоотношение.Касае се за спазена писмена форма на предложение,чието
съдържание не буди съмнение за волята на подателя.В този смисъл е
формирана практика на ВКС в решение №193/2019 г. по гр. дело №767/ 2019 г.
III г.о.,според която волеизявление със съдържание “моля да бъда освободен“
следва да се квалифицира по чл.325 ал.1 от КТ,за разлика от предизвестието
по чл.326 ал.1 от КТ,материализиращо пряко упражняване на право.
Изрично цитиране на чл.325 ал.1 т.1 от КТ не е необходимо съдържание
на предложението,за да се приеме същото за ясно,категорично и
безусловно.Това следва от установената практика на ВКС по прилагането на
нормата. При бланкова молба условието за извод,че волята е явно и
недвусмислено изразена,е смисловото единство на саморъчно попълнената
част от документа,съпоставена с цялостното му съдържание.След като
работодателят резолира положително молбата,изразявайки
съгласие,включително относно датата за прекратяване на договора,взаимното
съгласие е налице и прекратяването по чл.325 ал.1 т.1 от КТ настъпва.В този
смисъл е определение №338/25.01.2024 г. по гр. дело №2319/2023 г. на ВКС
ГК III г.о..
Следва да се отбележи още,при наличието и на такъв довод,че предвид
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,без значение е
фактът,че служителят е ползвал отпуск по болест от 12.05.2024 г. до
31.05.2024 г..В този смисъл е и съдебната практика - решение №521/
30.07.2004 г. по гр. дело №1898/2002 г. на ВКС III г.о..
С оглед изложеното,прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца,извършено със заповед №21/ 13.05.2024 г.,се явява
законосъобразно,поради което искът уволнението да бъде признато за
незаконно и заповед №21/13.05.2024 г. да бъде отменена като
незаконосъобразна следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни съответно се явяват и обусловените искове за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за
осъждане ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа
7
поради уволнението в периода 01.06.-13.11.2024 г. по 2 200 лв. месечно.За
пълнота на изложението следва да се посочи,че дори да бе доказан по
основание,искът за обезщетение нямаше да бъде доказан по размер,видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза/при изчисляване размера
на обезщетението не се включват получени през съответния месец суми,които
нямат постоянен характер/.
Разноските по делото:
При този изход на делото,ищецът дължи на ответника сторените
разноски - 2 950 лв. адвокатско възнаграждение.
Адвокатът на ищеца е възразил за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатското възнаграждение. Съдът приема,че фактическата и
правна сложност на делото обуславя редукция до минималните размери по
Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения-933 лв. за защита по иска за признаване на уволнението за
незаконно и 1 588 лв. по иска за заплащане на обезщетение за оставане без
работа.В същия размер е било уговорено и заплатено адвокатското
възнаграждение на адвоката на ищеца.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. В. Б. с ЕГН ********** от гр.М. ж.к.“П.
против “Строител-Криводол”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Криводол бул.“Освобождение“№21А,представлявано от М. В.
С. и С. В. С.-заедно и поотделно,искове с правни основания чл.344 ал.1 т.т.1-3
от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ:
1. уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност
“машинист на ПСМ“ да бъде признато за незаконно и отменено и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение/заповед №21/13.05.2024 г./ -
отменена;
2. ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност;
3. ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
оставане без работа поради уволнението в периода 01.06.-13.11.2024 г. по 2 200
8
лв. месечно,ведно със законната лихва върху сумата,считано от предявяването
на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П. В. Б. с ЕГН ********** от гр.М. ж.к.“П. да заплати на
“Строител-Криводол”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Криводол бул.“Освобождение“№21А,представлявано от М. В.
С. и С. В. С.-заедно и поотделно,2 521 лв. деловодни разноски/адвокатско
възнаграждение/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9