О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 07.06.2021 г.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, XVII
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на седми
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Тачева
в.н.ч.д. № 1239 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от
СРП срещу определение от 10.02.2021 г. постановено по НЧД № 1168/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 12-ти състав, с което е отменено
постановление от 15.06.2020г. на прокурор при СРП, с което е прекратено
частично наказателното производство по ДП ЗМ № 5159/2013г. по описа на СДВР,
пр. пр. № 12707/2013г. по описа на СРП.
В протеста се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Представителят на
държавното обвинение намира, че е неправилен извода на СРС, че е налице съучастие
между обвиняемите С. и Ч.. Намира, че е невъзможно две лица, които не се
познават и не поддържат контакт помежду си да действат в съучастие по смисъла
на НК. В подкрепа на това са развити теоритини
обосновки за понятието съучастие. На следващо място прокуратурата твърди, че
недопустимо съставът на СРС е дал указания за правилното приложение на
материалния закон на кого и за какво престъпление да се повдигне обвинение. Направено
е искане за отмяна на определението и потвърждаване постановлението на СРП.
Препис от протеста е изпратен на КОКА –
КОЛА Х.Б.К.Б.АД, като становище в срок не е постъпило.
Протестът е подаден от процесуално легитимирана страна,
в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
въззивният състав го намира за допустим. Разгледан по
същество същият е частично основателен по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано и водено срещу Н.Л.С.
за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК за това, че на 27.09.2012 г. в гр. София,
чрез използване на документ с невярно съдържание - писмо до фирма „ККХБК“ АД, на което е придаден вид, че е изпратено от фирма „С.С.-Б.” ЕООД /„ССБ“ ЕООД/ и фактура №1713/30.04.2012г., на
която е придаден вид, че е издадена от фирма „ССБ“ ЕООД, е получил без правно
основание чуждо движимо имущество, с намерение противозаконно да го присвои.
С
постановление на водещия разследването от 30.10.2014г. Н.С. е привлечен в качеството на обвиняем за това,
че през периода от 24.10.2012г. до 29.11.2012г., в гр.София, действайки в
съучастие като съизвършител с Т.Ч. – извършител, при
условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи
/Молба до З.Д.- финансов директор на фирма „ККХБК”АД с вх.№
С011450/27.09.2012г., на която е придаден вид, че е подписана от Е.О.-
управител на фирма „ССБ“ ЕООД, като подписа в действителност е положен от Т.Ч.
и Фактура №**********/30.04.2012г., на която е придаден вид, че е подписана от Т.Ч.,
като същият е положен от Т.Ч./ е получил без правно основание чуждо движимо
имущество /сумата от 78 232,85 лв./ собственост на „ККХБК”АД, с намерение
противозаконно да го присвоят – престъпление по 212, ал. 4 вр.
ал. 1 вр. чл. 26 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК.
С
постановление на същата дата Т.Ч. е
привлечен в качеството на обвиняем за това, че през периода от 24.10.2012г. до
29.11.2012г., в гр.София, действайки в съучастие като съизвършител
с Н.С. – извършител, при условията на продължавано престъпление, чрез
използване на неистински документи /Молба до З.Д.- финансов директор на фирма
„ККХБК”АД с вх.№ С011450/27.09.2012г., на която е придаден вид, че е подписана
от Е.О.- управител на фирма „ССБ“ ЕООД, като подписът в действителност е
положен от Т.Ч. и Фактура №**********/30.04.2012г., на която е придаден вид, че
е подписана от Т.Ч., като същият е положен от Т.Ч./ е получил без правно
основание чуждо движимо имущество /сумата от 78 232,85 лв./ собственост на
„ККХБК”АД, с намерение противозаконно да го присвоят – престъпление по 212, ал.
4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
С
постановление на СРП от 10.02.2015г. на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, наказателното
производство по пр.пр. №12707/2013г. по описа на СРП
било частично прекратено по отношение на обвиняемия Т.Ч., поради недоказаност
на обвинението.
С определение
от 29.06.2015 г. по НЧД №4458, по описа на СРС, 114-ти състав, потвърдено с
Определение от 04.09.2015г. на СГС по ВНЧД №3286/2015г., прекратителното
постановление на СРП било отменено като били дадени задължителни указания за продължаване на
разследването в насока данни за извършено престъпление по чл.212, ал.2 от НК.
С постановление
от 10.12.2015г. Т.Ч. бил привлечен като обвиняем за това, че през периода
24.10.2012г. - 29.11.2012 г. в гр.София, действайки в съучастие Н.С. /като съизвършител/, при условията на продължавано престъпление,
чрез съставяне на неистински документи /Молба до З.Д.- финансов директор на
фирма „ККХБК”АД с вх. № С011450/27.09.2012г., на която е придаден вид, че е
подписана от Е.О.- управител на фирма „ССБ“ ЕООД, като подписът в
действителност е положен от Т.Ч. и Фактура №**********/30.04.2012г., на която е
придаден вид,че е подписана от Т.Ч., като същият е положен от Т.Ч./ съзнателно
дал възможност на друго физическо лице /Н.Л.С./ да получи без правно основание
чуждо движимо имущество в големи размери /сумата от 78 232.85лв./, собственост
на „ККХБК” АД - престъпление по чл.212, ал.4, вр.
ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
С постановление
от същата дата Н.С. бил привлечен като обвиняем за това, че през периода
24.10.2012г. - 29.11.2012 г. в гр.София, действайки в съучастие Т.Ч. /като съизвършител/, при условията на продължавано престъпление,
чрез съставяне на неистински документи /Молба до З.Д.- финансов директор на
фирма „ККХБК”АД с вх. № С011450/27.09.2012г., на която е придаден вид, че е
подписана от Е.О.- управител на фирма „ССБ“ ЕООД, като подписът в
действителност е положен от Т.Ч. и Фактура №**********/30.04.2012г., на която е
придаден вид,че е подписана от Т.Ч., като същият е положен от Т.Ч./ получил без
правно основание чуждо движимо имущество в големи размери /сумата от 78 232.85лв./,
собственост на „ККХБК” АД - престъпление по чл.212, ал.4, вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
След извършени допълнителни действия, с постановление
на СРП от 10.02.2016г. наказателното производство отново било частично
прекратено на същото основание с аналогичните аргументи по отношение на
обвиняемия Ч., поради липса на събрани
несъмнени доказателства за извършено престъпление по чл.212, ал.2 от НК и за
наличие на общност на умисъла между Ч. и С.. Наблюдаващият
прокурор отчел, че няма нито едно доказателство „получаването” на чуждото
движимо имущество да е станало след използване на двата документа от
обвиняемото лице, или че последното ги е съставило с цел да облагодетелства
обвиняемия С.. Изложено е становище, че ползването от страна на Ч. продължава
да е недоказано по несъмнен начин, като в хода на разследването не били
събрани, а и изчерпани възможностите да бъдат събрани доказателства, относно
това кое лице и по какъв начин е изпратило въпросните документи на „ККБХК”АД.
Изразено е виждане, че съставянето на двата документа би могло да се
квалифицира като изпълнение на деянието по чл.212, ал.2 от НК, но при наличието
на доказателства за съществуваща общност на умисъла между обвиняемите. Наведени
са разсъждения за невъзможност да се установят времето и мястото на съставяне
на неистинските документи.
С Определение от 30.03.2016г. по НЧД №4721/2016г.,
СРС, НО, 95-ти с-в отменил Постановлението на наблюдаващия досъдебното
производство прокурор като е счел, че изводите, мотивирали
прекратяването на наказателното производство по отношение на обвиняемия Ч. са
необосновани. СРС възприел отбелязаното от предходните съдебни състави, че за
умисъла на дееца се съди по действията му, които в случая се явяват
недвусмислен и категоричен израз на намерението му да даде възможност на другия
обвиняем да използва тези документи, за да причини имотна вреда на ощетеното
юридическо лице. Едноличният съдия отчел, че въпреки дадените задължителни
указания, не са били положени усилия за изясняване отношенията между двамата
обвиняеми, което от своя страна би могло да доведе до събирането на
доказателства, вкл. и посочената от наблюдаващия прокурор насока, но и до
обратен извод.
С определение от 22.06.2016г. по ВНЧД №
2438/2016г. е потвърдено определението на СРС. Въззивният
съд е приел, че производството по отношение на Ч. е прекратено преждевременно,
доколкото липсват основания за отстъпване от тезата за обективна и субективна съставомерност на поведението на Ч. в престъпление по чл.
212, ал. 2 от НК, последователно застъпена в произнасянията
на СРС и СГС.
На 27.09.2016г. делото е внесено за
разглеждане в СРС с обвинителен акт срещу С. и Ч. като прокуратурата вече е
изоставила поддържаната позиция за извършване на посегателството при общност на
умисъла между обвиняемите, предавайки на съд Н.С. за престъпление по чл. 212,
ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК и Т.Ч. за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр.
ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съдията - докладчик от
първоинстанционния съд е прекратил съдебното
производството и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати
съществено отстранимо нарушение на процесуалните
правила при изготвяне на обвинителния акт, касаещо т.
2 на повдигнатите обвинения, а именно да се уточни коя от двете фактури се
инкриминира /№01000001713/30.04.2012г. или № **********/01.06.2016г.
Определението на СРС е било предмет на въззивна проверка като с определение от 06.03.2017г. по
ВНЧД № 471/2017г. по описа на СГС е потвърдено изцяло.
Вместо да изпълни задължителните
указания на съда и да отстрани констатираните в обвинителния акт противоречия и
неясноти, прокурорът за пореден път е прекратил производството по делото
/постановление от 21.03.2017г./, този път в частта, касаеща
обвинението срещу обвиняемият Н.С..
С определение от 11.08.2017г. по НЧД №
6461/20117г. по описа на СРС е отменено постановление от 21.03.2017г. на
прокурор от СРП. Съдът се е мотивирал с това, че в хода на досъдебното
производство не били изследвани обстоятелствата кога са се запознали двамата
обвиняеми, кой кого е започнал да търси, поддържали ли са връзка по време на
извършване на деянието и как и дали са налице платени суми от страна на Ч. към С..
С определение от 26.04.2018г. по ВНЧД №
1934/2018г. по описа на СГС е потвърдено определението на СРС, макар и не по
изложените в него мотиви. В съдебния си акт въззивният
съд изключително подробно съобразявайки доказателствата по делото, теорията и
непротиворечивата съдебна практика, е обсъдил всички релевантни по делото
въпроси, достигайки до крайния си извод, че след дългогодишното разследване по
делото, фактическата обстановка по спора е изяснена във възможната й пълнота,
като са налице достатъчно доказателства за ролята на двамата обвиняеми в предявените
им с обвинителния акт престъпни посегателства, съобразявайки отменителният съдебен акт за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт.
Отново вместо да изпълни задължителните
указания на съда, представителят на държавното обвинение след извършване на
допълнителни действия по разследването е прецизирал обвиненията, както следва: с
постановление от 07.03.2019г. Н.С. е привлечен за това, че на 24.10.2012г. в
гр. София, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице –
извършител, чрез използване на неистински документи: молба с вх. № СО11450 от
дата 27.09.2012г., на която е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице – на Е.О.– управител на „С.С.Б.“
ЕООД и фактура № **********/30.04.2012г., на която е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице – на Т.Ч. – счетовидител при „С.С.Б.“ ЕООД, е
получил без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на
30332,90 лв., собственост на „Кока Кола Х.Б.К.Б.“ АД, с намерение да го
присвои, като имуществото е в големи размери – престъпление чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
На същата дата Т.Ч. е привлечен за
това, че през периода от 24.09.2012г. до 27.09.2012г. в гр. София, чрез съставяне на неистински
документи: молба с вх. № СО11450 от дата 27.09.2012г., на която е придаден вид,
че представлява конкретно писмено изявление на друго лице – на Е.О.– управител
на „С.С.Б.“ ЕООД и фактура № **********/30.04.2012г.,
на която е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице – на Т.Ч. – счетовидител при „С.С.Б.“ ЕООД,
съзнателно дал възможност на други физически лица – обв.
Н.С. и неустановено по делото лице да получат без правно основание чуждо
движимо имущество – парична сума в размер на 30332,90 лв., собственост на „Кока
Кола Х.Б.К.Б.“ АД, с намерение да го присвои, като имуществото е в големи
размери – престъпление чл. 212, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Следват съставяне на нови постановления
за привличане на двете лица като обвиняеми:
С постановление от 09.05.2019г. Н.С. е
привлечен към наказателна отговорност за това, че на 24.10.2012г. в гр. София,
в съучастие като извършител с неустановено по делото лице – извършител, чрез
използване на неистински документи:молба с вх. № СО11450 от дата 27.09.2012г.,
на която е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице – на Е.О.– управител на „С.С.Б.“ ЕООД и фактура
№ **********/30.04.2012г., на която е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице – на Т.Ч. – счетовидител
при „С.С.Б.“ ЕООД, е получил без правно основание
чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 30332,90 лв., собственост на
„Кока Кола Х.Б.К.Б.“ АД, с намерение да го присвои, като имуществото е в големи
размери и деянието представлява опасен рецидив, тъй като е извършено след като Н.С.
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по –
малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК
и е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва: със споразумение по НОХД №
3801/2006г. по описа на СГС, влязло в сила на 21.11.2006г. на Н.С. е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца
за извършено престъпление по чл. 354а, ла. 3 предл. 1
и 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК; с присъда от 07.05.2003г.
по НОХД № 3193/2002г на СГС, влязла в сила на 09.06.2003г. на Н.С. е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, изпълнението
на което е било отложено по чл. 66 от НК за срок от четири години за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 , предл. 3 и
6 от НК, което наказание е приведено в изпълнение с определение по НОХД №
3801/2006г. по описа на СГС на основание чл. 68. ал. 1 от НК, влязло в сила на
21.11.2006г. – престъпление чл. 212, ал.
4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1, б.“А“ и б. „Б“ от НК.
С постановление от 17.09.2019г. за
пореден път е било прецизирано обвинението по отношение на С. за това, че на
24.10.2012г. в гр. София, в съучастие като извършител с неустановено по делото
лице – извършител, чрез използване на неистински документи:молба с вх. №
СО11450 от дата 27.09.2012г., на която е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице – на Е.О.– управител на „С.С.Б.“ ЕООД и фактура № **********/30.04.2012г., на която е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице – на Т.Ч.
– счетоводител при „С.С.Б.“ ЕООД /представени от
неустановено по делото лице – извършител на 27.09.2012г. в гр. София пред
служители на „Кока Кола Х.Б.К.Б.“ АД/, получил без правно основание чуждо
движимо имущество – парична сума в размер на 30332,90 лв., собственост на „Кока
Кола Х.Б.К.Б.“ АД, с намерение да го присвои, като имуществото е в големи
размери и деянието представлява опасен рецидив, тъй като е извършено след като Н.С.
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по –
малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК
и е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва: със споразумение по НОХД №
3801/2006г. по описа на СГС, влязло в сила на 21.11.2006г. на Н.С. е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца
за извършено престъпление по чл. 354а, ла. 3 предл. 1
и 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК; с присъда от 07.05.2003г.
по НОХД № 3193/2002г на СГС, влязла в сила на 09.06.2003г. на Н.С. е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, изпълнението
на което е било отложено по чл. 66 от НК за срок от четири години за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 , предл. 3 и
6 от НК, което наказание е приведено в изпълнение с определение по НОХД №
3801/2006г. по описа на СГС на основание чл. 68. ал. 1 от НК, влязло в сила на
21.11.2006г. – престъпление чл. 212, ал.
4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1, б.“А“ и б. „Б“ от НК.
С постановление от 15.06.2020г.
прокурорът от СРП е прекратил частично наказателното производство, както следва:
1.По отношение на Н.Л.С.:
- за деянието, описано във втори пункт
на обвинението от 10.12.2015г., а именно, за това че на 29.11.2012г. в гр.
София, чрез използване на неистински документ, пред З.Д.– изпълнителен директор
на „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД към тази дата, /“Молба“ до г-жа З.Д.Финансов
Директор на Кока Кола ХБК АД с вх. № СО11450 от дата 27.09.2012г., на която е
придаден вид, че подписът е положен в
графа „С уважение“ е положен от Е.О., Управител на „С.С.“
ЕООД, като същият е положен от Т.Ч./, получил без правно основание чуждо
движимо имущество сумата от 47878.72 лв., собственост на „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“
АД с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 2143, ал. 4, ал. 1 от НК.
- по отношение на обстоятелството да е
действал в съучастие с Т.Н.Ч..
2.По отношение на Т.Н.Ч.:
- за деянието, описано във втори пункт
на обвинението от 10.12.2015г., а именно, за това че на неустановена дата през
м. септември 2012г. в гр. София съставил неистински документ: „Молба“ до г-жа З.Д.Финансов
Директор на Кока Кола ХБК АД с вх. № СО11450 от дата 27.09.2012г., на която е
придаден вид, че подписът е положен в
графа „С уважение“ е положен от Е.О., Управител на „С.С.“
ЕООД, като същият е положен от Т.Ч. и съзнателно е дал възможност на друго
физическо лице на Н.Л.С. да получи без правно основание чуждо движимо имущество
сумата от 47878.72 лв., собственост на „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД – престъпление
по чл. 212, ал. 4, ал. 1 от НК.
- по отношение на обстоятелството да е
действал в съучастие с Н.Л.С..
При запознаване с материалите по
делото, настоящият състав на въззивният съд установи
следната фактическа обстановка:
Дружествата „С.С.“
ЕООД и „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД се намирали в договорни отношения, свързани с
осъществяване от страна на „С.С.“ ЕООД на рекламна
дейност по отношение продуктите на контрахента. За
изпълнение на своите задължения, „С.С.“ ЕООД
получавала заплащане срещу издаване на фактури, което се извършвало по банков
път и сумите постъпвали по сметка на изпълнителя в ДСК ЕАД, IBAN: ***.
На 24.09.2012г. обвиняемият С. посетил
офис „Люлин“ на „Първа инвестиционна банка“ АД, където попълнил искане за
издаване на дебитна карта, като посочил IBAN: ***.
На 27.09.2012г. обвиняемият С. получил
дебитната карта.
На неустановена дата през периода
24.09.2012г. – 27.09.2012г. в гр. София, обвиняемият Ч. лично съставил молба,
датирана от 27.09.2012г., на която е придаден вид, че представлява писмено
изявление на друго лице – Е.О., в качеството му на управител на „С.С.Б.“ ЕООД, като сам положил подпис в графа „с уважение“.
На същата дата обвиняемият Ч. съставил и фактура № **********/30.04.2012г., на която била
придаден вид, че представлява писмено изявление на друго лице – свидетелката Т.Ч.
– счетоводител при „С.С.Б.“ ЕООД, като лично се
подписал в графа „подпис“. В молбата било посочено, че дружеството „С.С.Б.“ ЕООД желаело да получава плащания по посочената
фактура по нова банкова сметка, ***: ***, собственост на обвиняемия С.. Във фактурата било
посочено, че дружеството „С.С.Б.“ ЕООД предоставило
рекламна услуга на „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД на стойност 30332,90 лв.
На 27.09.2012г. неустановено по делото
лице предоставило посочените два документа на „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД, по –
конкретно на свидетелката Е.В.. В последствие документите били предадени на
свидетелката З.Д., която поставила писмена резолюция „за снабдяване“ с цел да
бъде отразена исканата промяна на банковата сметка.
След като в електронната система на
„Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД била вписана декларираната молбата, подадена до св. Д.,
банкова сметка, ***тъпили по описаната сметка в ПИБ
суми – на 24.10.2012г. – в размер на 30 332.90 лева по приложената към молбата
фактура.
След превеждане на първата сума от
„Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД, обв. С. изтеглил от тази
сметка на каса сумата от 20 000.00 лева и на 25.10.2012г. – отново на каса
сумата от 9 272.00 лева.
Междувременно в „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“
АД постъпила фактура с №
**********/01.06.2012г. от „С.С.Б.“ ЕООД за сумата от
47878,92 лв. На 29.11.2012г. било извършено плащане по банков път по сметката с
IBAN: ***,
собственост на обвиняемия С., от която на 13.12.2012г. обвиняемият Н.С. отново
изтеглил от банковата сметка сума от 20 000.00 лева.
Дриужеството
„С.С.“ ЕООД осъществили контакт с „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“
АД, заявявайки, че не са получили плащане за извършвани от тях услуги. По повод
на това уведомяване и след информация и от ПИБ и установяване, че нито
представената в „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД молба, нито придружаваща я фактура
изхождат от дружеството – контрахент, на 14.12.2012г.
при опит за изтегляне на сумата от 24 800.00 лева по описаната сметка в офис на
ПИБ в МОЛ София, обвиняемият Н.С. бил задържан.
При последващо
експертно изследване на банковите документи било установено, че именно
обвиняемият С. е разкрил банкова сметка ***, по която са постъпвали плащанията
от „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД, именно той е получил дебитна карта и е получил
паричните суми от дружеството – възложител по сметка, променена в резултат на
депозираната молба.
Също чрез експертно изследване се
изяснило, че подписите в молбата и фактурата до „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД не са
положени от сочените за техни автори – Е.О.и Т.Ч., а са положени от обвиняемия Т.Ч.
и отпечатъкът в тези документи не е положен от печат на „С.С.“
ЕООД.
Независимо от тежката процесуална съдба
на делото, въпреки тенденциозното несъобразяване от страна на прокуратурата със
задължителните указания на съда, проектираната фактология
по делото е правилно установена в постановлението за прекратяване на СРП и в отменителното определение на СРС, въпреки че като резултат
правните им изводи не съвпадат.
Съгласно задължителната съдебна
практика /Постановление № 8 от 28.12.1978г. по н.д. № 5/78г., Пленума на ВС,
изм. и доп. с Постановление № 7 от
06.07.1989г./ чл. 212, ал. 1 и ал. 2 от НК съдържа два основни състава по едно
и също по вид престъпление – документна измама.
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 212, ал. 1 от НК се изразява в ползване на документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ и получаване на обществено
имущество без правно основание с намерение да се присвои. Престъпление по чл.
212, ал. 1 от НК има както когато деецът сам е съставил документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ и после лично или посредствено го
е използвал, така и когато само е използвал такъв документ, съставен от
другиго. Лицето, което използва документа носи наказателната отговорност по чл.
212, ал. 1 от НК независимо от това дали може да се търси наказателна
отговорност от съставителя му. Достатъчно е този, който използва документа да
съзнава, че той е с невярно съдържание, неистински или преправен и че няма
правно основание да получи общественото имущество. За състава на престъплението
по чл. 212, ал. 1 от НК е необходимо субектът на престъплението реално да
получи общественото имущество.
Що се отнася до другия основен състав на
документната измама, безспорно в теорията и практиката е прието, че по чл. 212,
ал. 2 от НК отговаря онзи, който чрез съставяне на документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на
друго лице да получи без правно основание обществено имущество. Деецът лично или
посредствено участва в съставянето на документа и то с намерение в бъдеще да
бъде използван за получаване от другиго на обществено имущество без правно
основание. Съставителят лично не получава обществено имущество. Следователно
изпълнителното деяние се изразява в даването на възможност да се получи
обществено имущество без правно основание чрез посочените по – горе документи.
Престъплението е довършено едва след използване на документа и получаване на
имуществото. За състава на чл. 212, ал. 2 от НК не е необходимо лицето, което
получава имуществото без правно основание да осъществява състава на
документната измама по ал. 1, именно защото това са два отделни, самостоятелни
състава. Престъпление по ал. 2 ще има и тогава, когато лицето, което получава
имуществото не знае, че документът е с невярно съдържание, неистински или
преправен.
В
настоящият случай двете лица осъществяват поотделно от обективна и субективна
страна по един от основните състави на документната измама, т. е всеки от тях
реализира отделно престъпление. В подобна хипотеза не би било възможно
съучастие в едно умишлено престъпление, тъй като престъпленията са две.
Този съдебен състав намира, че след
дългогодишното разследване по делото фактическата обстановка по спора е
изяснена във възможната й пълнота. Налице са достатъчно доказателства за ролята
както на Ч., така и на С. в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 2 от НК
за първия и по чл. 212, ал. 1 от НК за втория.
Гореизложените теоритични
бележки пренесени към конкретиката на настоящия
казус, водят до направата на извод, че деянието на Ч., за когото липсват
доказателства да е получил сумата, се субсумира под
състава на чл. 212, ал. 2 от НК – той чрез съставяне на неистински документи
съзнателно е дал възможност на друго физическо лице /в конкретния случай
обвиняемият С./ да получи без правно основание чуждо движимо имущество. Престъплението
не е извършено в съучастие с обвиняемия С., тъй като от материалите по делото
не се установява същият да е съставил неистинските документите и да е дал
възможност на друго лице да получи без правно основание чуждо имущество.
За извършеното престъпление по чл. 212,
ал. 1 от страна на обвиняемия С. също не се изисква умисъл от негова страна, че
именно Ч. е съставил неистинските документи и му дал възможност да получи
общественото имущество, което е и реално получил. Достатъчно е С. да знае, че
документите са неистински и че няма правно основание за получаване на паричната
сума. Както стана ясно по - горе лицето, което използва документа /в случая С./
носи наказателната отговорност по чл. 212, ал. 1 от НК независимо от това дали
може да се търси наказателна отговорност от съставителя му /обвиняемият Ч./. От
материалите по делото не се установява обвиняемият Ч. да е получил
инкриминираната сумата, поради което правилно прокурорът е прекратил частично
производство спрямо него за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, в
съучастие с обвиняемия С..
Независимо, че деянието на обвиняемия Ч.
обективно е допринесло за извършената от страна на С. документна измама, не е
налице съучастие, не защото липсват данни двамата да са се познавали преди,
каквото е разбирането на прокурора, а поради извършването на два самостоятелни
състава по отделно за всеки от тях.
Анализът на определението на СРС, в
частта по отношение на втория пункт на обвинението от 10.12.2015г. се споделя
от този съдебен състав, макар не по изложените съображения. Прокурорът въз
основа на обстоен анализ на фактическите обстоятелства и доказателствата е
намерил, че паричната сума от 47878,72 лв., която е предмет на втори пункт от
обвинението и на двамата, е била наредена от „Кока Кола Х.Б.К.Б.“ АД по
истинска фактура с № **********/01.06.2012г., издадена от „С.С.Б.“ ЕООД. Поради това представителят на държавното
обвинение е достигнал до правния извод, че не е извършено престъпление по чл.
212, ал. 1 и ал. 2 от НК (каквото е било обвинението), след което е заключил че
това деяние е несъставомерно по този текст от
обективна страна. В последствие за „юридическа прецизност“ е намерил, че
обстоятелството по получаване на паричната сума в размер на 47878,72 лв. по
личната банкова сметка *** С. налагат извода, че на 13.12.2012г. С. е
реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
207, ал. 2 от НК, но давността била изтекла. В случаят прокуратурата е
упражнила правомощията си по чл. 225 от НПК, като само го е преквалифицирала,
поради съществено изменение на фактическите обстоятелства във връзка не с
използване на неистинска фактура, а с истинска такава. Няма спор, че суверенно
право на прокурора и разследващите органи са въпросите свързани с на кого, кога
и за какво да бъде повдигнато обвинение и че съдът няма правомощия да указва
дали да предяви, какво обвинение и срещу кое лице. Съдът обаче има правомощия
да констатира, че при установяване на фактите по делото са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно приложение на
материалния закон. Така в конкретния случай, категорично не може да се сподели
изводът на представителя на държавното обвинение, че се касае за противозаконно
присвояване на чужда вещ, попаднала у подсъдимия случайно. Не се касае за
„допуснато опущение от страна на служителите на ощетеното юридическо лице“, а
до използване на вече създадената невярна представа за коректната банкова
сметка, ***. Едва след правилното приложение на материалния закон следва да
бъде направена вторичната проверка за изтекла абсолютна давност, а от там и за
прекратяване на наказателното производство.
За прецизност следва да се отбележи, че
ощетеното юридическо лице има възможност да възрази срещу правната квалификация
пред по – горестоящия прокурор по реда на чл. 200 от НПК.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 10.02.2021 г.
постановено по НЧД № 1168/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 12-ти
състав, в частта, с която е отменено постановление от 15.06.2020г. на прокурор
при СРП, с което е прекратено частично наказателното производство по ДП №
5159/2013г. по описа на СДВР, пр. пр. № 12707/2013г. по описа на СРП по
отношение на Н.Л.С. по отношение на обстоятелството да е действал в съучастие с
Т.Н.Ч. и по отношение на Т.Н.Ч. да е действал в съучастие с Н.Л.С..
ПОТВЪРЖДАВА постановление от
15.06.2020г. на прокурор при СРП, с което е прекратено частично наказателното
производство по ДП № 5159/2013г. по описа на СДВР, пр. пр. № 12707/2013г. по
описа на СРП по отношение на Н.Л.С. по отношение на обстоятелството да е
действал в съучастие с Т.Н.Ч. и по отношение на Т.Н.Ч. да е действал в
съучастие с Н.Л.С..
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.02.2021 г.
постановено по НЧД № 1168/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 12-ти
състав, в частта, с която по отношение на Н.Л.С. по отношение на деянието,
описано във втори пункт на обвинението от 10.12.2015г., а именно, за това че на
29.11.2012г. в гр. София, чрез използване на неистински документ, пред З.Д.–
изпълнителен директор на „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД към тази дата, /“Молба“ до
г-жа З.Д.Финансов Директор на Кока Кола ХБК АД с вх. № СО11450 от дата
27.09.2012г., на която е придаден вид, че
подписът е положен в графа „С уважение“ е положен от Е.О., управител на „С.С.“ ЕООД, като същият е положен от Т.Ч./, получил без
правно основание чуждо движимо имущество сумата от 47878.72 лв., собственост на
„Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212,
ал. 4, ал. 1 от НК и в частта, с която по отношение на Т.Н.Ч., по отношение на
деянието, описано във втори пункт на обвинението от 10.12.2015г., а именно, за
това че на неустановена дата през м. септември 2012г. в гр. София съставил
неистински документ: „Молба“ до г-жа З.Д.Финансов Директор на Кока Кола ХБК АД
с вх. № СО11450 от дата 27.09.2012г., на която е придаден вид, че подписът е положен в графа „С уважение“ е
положен от Е.О., управител на „С.С.“ ЕООД, като
същият е положен от Т.Ч. и съзнателно е дал възможност на друго физическо лице
на Н.Л.С. да получи без правно основание чуждо движимо имущество сумата от 47878.72
лв., собственост на „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД – престъпление по чл. 212, ал. 4,
ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ постановление от 15.06.2020г. на
прокурор при СРП, с което е прекратено частично наказателното производство по
ДП № 5159/2013г. по описа на СДВР, пр. пр. № 12707/2013г. по описа на СРП, в
частта по втори пункт на обвинението от 10.12.2015г., а именно, за това че на
29.11.2012г. в гр. София, чрез използване на неистински документ, пред З.Д.–
изпълнителен директор на „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД към тази дата, /“Молба“ до
г-жа З.Д.Финансов Директор на Кока Кола ХБК АД с вх. № СО11450 от дата
27.09.2012г., на която е придаден вид, че
подписът е положен в графа „С уважение“ е положен от Е.О., управител на „С.С.“ ЕООД, като същият е положен от Т.Ч./, получил без
правно основание чуждо движимо имущество сумата от 47878.72 лв., собственост на
„Кока – Кола Х.Б.К.Б.“ АД с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212,
ал. 4, ал. 1 от НК и в частта, с която по отношение на Т.Н.Ч., по отношение на
деянието, описано във втори пункт на обвинението от 10.12.2015г., а именно, за
това че на неустановена дата през м. септември 2012г. в гр. София съставил
неистински документ: „Молба“ до г-жа З.Д.Финансов Директор на Кока Кола ХБК АД
с вх. № СО11450 от дата 27.09.2012г., на която е придаден вид, че подписът е
положен в графа „С уважение“ е положен от Е.О., управител на „С.С.“ ЕООД, като същият е положен от Т.Ч. и съзнателно е дал
възможност на друго физическо лице на Н.Л.С. да получи без правно основание
чуждо движимо имущество сумата от 47878.72 лв., собственост на „Кока – Кола Х.Б.К.Б.“
АД – престъпление по чл. 212, ал. 4, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на СРП за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.