Р E Ш Е Н И
Е
№
08.11.2017 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети октомври две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА
Н.
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2821 по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, пр. второ от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между „ВИА ЛОГИСТИК“
ЕООД и И.Г.А. бил сключен трудов договор № 00219/23.06.2016 г., по силата на
който ищецът бил назначен на длъжност „шофьор“. Със заповед №1460/11.11.2016
год. ответникът бил командирован от дружеството - работодател да извърши
международен превоз на стоки за периода от 11.11.2016 г. до 31.03.2017 г. в ЕС.
Превозът бил осъществен с МПС- товарен автомобил MERCEDESS, с рег.№ РВ 8823 PC. Във връзка и по повод изпълнение на служебните му
задължения, ищцовото дружество предоставило авансово на А. командировъчни пари
общо в размер на 7 743,37 лева,
както следва:
На 11.11.2016 г. ответникът лично получил от касата на
дружеството сумата от 443,37 лева (в това число 150 лева и 150 евро). Освен
тази сума за периода от 02.12.2016 г. – 19.12.2016 г. получил по банков път
авансови суми в размер на 7 300 лева, които му били преведени на четири транша,
както следва:
1.
На 02.12.2016 г.
- 1000 лева;
2.
На 13.12.2016 г.
- 5600 лева;
3.
На 14.12.2016
г.-600 лева;
4.
На 19.12.2016 г.
- 100 лева.
Ответникът се завърнал в страната на 22.12.2016г.,
т.е. същият бил трудово ангажиран в командировка за времето от 11.11.2016г. до
22.12.2016г., или общо 42 дни. Следователно ответникът имал право на
командировъчни пари в размер на 2
268 лева (42 дни по 54 лева на ден = 2268 лева) съгласно Приложение №3
към чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина, приета с ПМС №115 от 03.06.2004г.
При завръщането си в България, ответникът А.
представил финансов отчет за реално направените от него във връзка с
командировката служебни разходи: дневна винетка за товарния автомобил-21,00
лева; такса за преминаване на товарния автомобил през Дунав мост-37 евро
/равностойност в лева - 72,36 лева/; такса за престой на паркинг-40 евро
/равностойност в лева - 78,23 лева/; фериботна такса Норвегия-1121 норвежки
крони, чиято еврова равностойност е 124,09 евро /равняващи се на 242,70 лева/ и
друга фериботна такса Норвегия-912 норвежки крони, чиято еврова равностойност е
100,95 евро /равняващи се на 197,44 лева/. Така общият служебен разход бил
равен на 611,73 лева.
В исковата молба се твърди, че ответникът не бил
върнал на работодателя сумата от 4 863,64 лева, която сума представлявала
разликата между получения от него служебен аванс в размер на 7 743,37 лева и
сумата от 2 879,73 лева/ представляваща служебни разходи в размер на 611.73
лева и командировъчни пари в размер на 2268 лева/. Не съществувало правно основание, което да обосновава правото на
ответника да задържа сумата от 4 863,64 лева.Той трябвало да я върне на ищеца.
Трудовият договор между ищцовото дружество и ответника
бил прекратен на осн. чл.325, ал.1 т.1 от Кодекса на труда със заповед №
00196/01.01.2017 г. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, в
текста на раздел „Други условия" от заповедта, изрично било записано, че
„Към 01.01.2017г. И.Г.А. има неотчетени командировъчни към фирма „ВИА
ЛОГИСТИК" ЕООД". Ответникът се подписал под заповедта и с подписа си
е удостоверил факта, че има неотчетени командировъчни разходи.
Ищцотово дружество изпратило покана за доброволно
плащане на ответника на сумата от 4863,64 лева. И.А. оспорил вземането, като
заявил, че по време на командировката , заплатил служебни разходи в размер на
5251,48 лева съгласно фактура за пътна помощ №2045/12.12.2016г., издадена във
връзка с настъпила на 12.12.2016 год. на национален път 7 при Юстадса в
Норвегия злополука. На посочената дата - 12.12.2016г., ответникът с
противоправното си поведение, при превишаване на скоростта за движение, изгубил
контрола над автомобила и излязъл извън очертанията на пътното платно. На
ответника била оказана пътна помощ, с която автомобилът, бил извозен до
оторизиран сервиз в Бергинг Юдси, където бил извършен ремонт. За поправката на
щетите по автомобила с рег.№ РВ 8823 PC, А.
заплатил 5251,48 лева от служебния аванс за командировка, без да е имал право
на това. Ищцовото дружество твърди, че не било длъжно да заплаща разходите на
шофьора за глоби, пътна помощ и ремонти, които били пряка последица от
виновното поведение на шофьора.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да осъди И.Г.А., ЕГН:**********,***, да ЗАПЛАТИ на „ВИА ЛОГИСТИК” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.„Шести
септември” №222 А, представлявано от управителя Ангел Иванов Гугов, сумата 4
863,64 лева (четири хиляди осемстотин шестдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки), представляваща невърнат от ответника остатък от преведените му суми
за командировка, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на същата.Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът по делото И.Г.А. е подал отговор, с който оспорва иска по
основателност. Не оспорва следните обстоятелства, че е работил в ищцовото дружество,
че за периода от 11.11.2016г.
до 22.12.2016г. е бил командирован в чужбина, че е получил командировъчни пари
общо в размер на 7 743,37 лева, че за този период дължимите му командировъчни пари
възлизат на 2268 лева. Оспорва дължимостта на 4 863,64 лева, като твърди, че е извършил служебен разход в размер
на 5251,48лв. /пет хиляди двеста петдесет и един лев и четирдесет и осем
стотинки/, надхвърлящ претендираната сума в размер на 4863,64лв..Този разход
бил по повод настъпило ПТП на 12.12.2016г. – за
изтеглянето
и ремонта на МПС платил сумата 5251,48лв.Твърди, че няма вина за ПТП – то. Незабавно уведомил
ищеца за инцидента, а ищцовото дружество извършило превод на дължимата сума по
сметката му в размер на 5 600лв. /пет хиляди и шестотин лева/ на 13.12.2016г.,
от която той извършил картово плащане на компанията, извършила услугата. С
конклудентните си действия ищцовото дружеството приело извършените разходи по
изтеглянето на товарното транспортно средство и възстановяване на нормалният
график на движението му и избягване заплащане на неустойки при забава. Ако
действително произшествието било предизвикано в следствие на превишена скорост,
то било необходимо да бъде съставен протокол от пътна полиция, доказващ това
деяние, както и да е издаден документ от компетентния орган - фиш или акт.
Такъв по делото от ищцовата страна не бил представен, дори и като разходен
документ, който да е заплатен от тях.
Ответникът твърди още, че съгласно длъжностната
характеристика за този вид дейност „По време на път се задължава да извършва
или организира наложилите се ремонтно - възстановителни работи, съобразно
конкретните обстоятелства, с цел реализиране на минимални разходи и минимален
престой на превозното средство“. Това и бил направил. Разходът не бил оспорен
от ищцовото дружество, а точно обратно - преведена му била сумата за заплащане
на изтеглянето и ремонта. Дори „Виа Логистик" ЕООД му дължало сума в
размер на 1053,65лв служебни разходи по представени от И.А. разходни документи
и дължимото трудово възнаграждение. Представен бил авансов отчет, който не
бил подписан от него, поради което го
оспорвал.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, поддържа иска по изложените в исковата молба
съображения, като заявява, че не оспорва факта, че ПТП-то е настъпило на
12.12.2016 г. и на 13.12.2016 г. дружеството е превело сумата от 5600 лева,
именно за да бъде извозено превозното
средство и за да може да се завърне обратно в България.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска, като твърди, че не дължи връщането на
претендираната сума, тъй като с нея е платил пътната помощ по извозването на
МПС – то.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не са спорни релевантните обстоятелства
(установими са и от представените писмени доказателства - трудов договор №
00219/23.06.2016 г.; заповед № 00196/01.01.2017 г. за прекратяването му, заповед №1460/11.11.2016 год. за
командироване, отчет-сметка и авансов отчет за разходи по време на командировка, разходен касов ордер
от 11.11.2016 г. за сумата от 150 евро; разходен касов ордер
от 11.11.2016 г. за сумата от 150 лева; преводно
нареждане от 02.12.2016 г. за сума от 1000 лева; преводно
нареждане от 13.12.2016 г. за сума от 5600 лева; преводно
нареждане от 14.12.2016 г. за сума от 600 лева; преводно
нареждане от 19.12.2016 г. за сума от 100 лева; фактура за пътна
помощ №2045 от 12.12.2016 г.), затова и
съдът с доклада, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 ги е обявил за
безспорни и ги е изключил от предмета на доказване, както следва:
Ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение, прекратено
понастоящем, ответникът е бил в командировка в чужбина за извършване на
международен превоз на стоки за периода от 11.11.2016г. до 22.12.2016г.,
дължимата му сума за командировъчни пари възлиза на 2268 лева, а тази за
служебни разходи - на 611.73 лева, на
12.12.
Страните не спорят също така, че ответникът с
получената от работодателя си сума от 5 600 лева е платил сумата от 23963,50
норвежки крони, равняващи се на 5251,48 лева – за оказаната пътна помощ за
изтеглянето на служебния автомобил и привеждането му в движение, което е видно
и от фактура
за пътна помощ №2045 от 12.12.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
С оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и заявения петитум, че претендираната сума от
4863.64 лева е била предоставена на ищеца като служебен аванс по време на
командировката му в чужбина (ред 13 – ти на стр. 3 от ИМ) и че същият не е
представил доказателства за разходването й и не я е върнал, съдът е
квалифицирал иска по чл. 55, ал.1, пр. второ ЗЗД.
Всъщност страните не
спорят по фактите, че ответникът е получил от ищеца сумата от 7743,37 лева по време на командировката си в чужбина и
че дължимите му командировъчни пари (2268 лева) и признатите от работодателя
служебни разходите (611,73 лева) възлизат общо на 2879,73 лева. Спорна се явява
остатъчната сума от 4846,64 лева, която е предмет и на исковата претенция. По
делото се установи, че същата е разходвана от ответника за оказаната пътна
помощ за изтеглянето на служебния автомобил и привеждането му в движение,
вследствие настъпило ПТП. Ищецът, чрез процесуалния си представител, в съдебното
заседание на 10.10.2017 г. призна факта, че на 13.12.2016 г. е превел на ответника
служебните пари в размер на 5 600 лева именно, за да бъде извозен катастрофиралия
товарен автомобил. Такова признание е налично и в писмената защита по делото,
депозирана от ищеца, абзац предпоследен, на стр. 2. Следователно не се доказа
за осъществена твърдяната от ищеца хипотеза на получени от ответника пари за
служебни разходи за командировка и невърнати от същия. Доказа се по несъмнен
начин по делото, че парите са били получени от ответника за възмездяване на
вреди, вследствие настъпило ПТП и разходвани за тази цел. Отделен е въпроса,
който обаче излиза извън предмета на делото, защото не са наведени такива
твърдения от ищеца, че работникът отговаря имуществено за вреди, причинени на
работодателя при и по повод работата. В този случая пътят за защита на
работодателя е друг (глава X, раздел II от КТ), а не този, избран в настоящото производство.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за заплащане
на сумата 4 863,64 лева следва да бъде отхвърлен, тъй като не се доказа
неговото основание.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 500 лева – за адвокатско възнаграждение. Същото по размер е под
предвидения в Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност,
направено от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, е
неоснователно
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ВИА ЛОГИСТИК“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 222А,
представлявано от управителя Ангел Иванов Гугов против И.Г.А., ЕГН: **********,***,
иск за заплащане на сумата в размер на 4 863,64 лева (четири хиляди
осемстотин шестдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки) - невърнат
остатък от преведени суми за командировка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.05.2017
г. до окончателното изплащане на същата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ВИА
ЛОГИСТИК“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 222А,
представлявано от управителя Ангел Иванов Гугов, да заплати на И.Г.А., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 500лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: