Определение по дело №71222/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28195
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Весела Трайкова Живкова Офицерска
Дело: 20211110171222
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28195
гр. София, 24.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.КА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от И.КА П. БОЛГУРОВА Частно гражданско
дело № 20211110171222 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на длъжника Д. С. Н.
/конституирана в хода на процеса на мястото на починалата К. Г. Г./ с искане
за допълване на определение № 21217 от 28.09.2022г. в частта за разноските,
като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на длъжника в размер на 360
лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от заявителя.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок. По същество е
неоснователно по следните съображения:
Настоящото производство е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
М. Д. В., К. Г. Г., Л. Д. В., Г. Т. Л., „Акцент 2“ ЕООД, М. Д. Ж. и „Стоник-М“
ЕООД. На 05.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение. Същата е редовно
връчена на длъжниците М. Д. В., К. Г. Г., Л. Д. В., М. Д. Ж. и „Стоник-М“
ЕООД, които в срока по чл. 414 ГПК са възразили писмено срещу заповедта
за изпълнение като са представили доказателства за заплащане на
задълженията си. Видно от представените към възражението на длъжника К.
Г. Г. доказателства за плащане е, че задълженията към заявителя са погасени
на 17.02.2022г., т.е. след образуване на настоящото производство, като с
посоченото действие същата признава дължимостта на сумите по издадената
1
на 05.01.2022г. заповед за изпълнение. Единствено непогасена е останала част
от законната лихва от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до
плащането на 17.02.2022г. в размер на 1,11 лв., както е посочил заявителя в
срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК.
По отношение на длъжника К. Г. Г., съдът е констатирал, че същата е
починала в хода на процеса след представяне на доказателства за
извършеното плащане на задълженията за главница, лихва и разноски, поради
което и на основание чл. 227 ГПК с определение от 29.08.2022г. е
конституирал нейните наследници по закон К. Д. Н., Д. И. Ц., Д. И. Г., И. И. Г.
и настоящия молител Д. С. Н.. На новоконституираните страни е изпратен
препис от молбата на заявителя от 22.03.2022г. за становище в едноседмичен
срок от получаване на съобщението, в който срок длъжникът Д. С. Н. е
представила доказателства за погасяване на задължението от 1,11 лв.,
представляващо законна лихва, начислена върху дължимата главница от
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до извършеното от наследодателя
плащане на 17.02.2022г. С оглед извършеното плащане и на основание
чл.414а, ал.4 ГПК с определение от 28.09.2022г. съдът е обезсилил издадената
заповед за изпълнение в частта относно дължимата законна лихва от
новоконституираните длъжници на мястото на починалата К. Г. Г..
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно
исково производство за установяване на вземането не може да се развие,
поради което сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от
съда в заповедното производство. Изключение обаче от това правило е
налице в случай, че искът не е бил предявен поради плащане от страна на
длъжника в срока по чл.415, ал.5 ГПК /т. 10в от Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай починалият в хода на
процеса длъжник К. Г. Г. е представила доказателства за плащане на
дължимите суми за главница, лихва и съдебни разноски, а
новоконституираният длъжник Д. С. Н. е представила доказателства за
погасяване на вземането и за законна лихва от депозиране на заявлението до
извършеното на 17.02.2022г. плащане, с оглед на което исков процес по чл.
422 ГПК не може да се развие. С извършените плащания длъжниците са
признали дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, в това
число на вземането за лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия до депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, т.е. признали
2
са обстоятелството, че към датата на депозиране на заявлението са били в
забава за заплащане на дължимата цена на топлинна енергия за процесния
период, съответно същите са дали повод за завеждане на делото, поради което
разноски не им се следват.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК от 05.10.2022г. на
длъжника Д. С. Н., ЕГН ********** /конституирана в хода на процеса на
мястото на починалата К. Г. Г./, с искане за допълване на определение №
21217 от 28.09.2022г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на заявителя и длъжника Д. С. Н. пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3