О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1887 /24.09.2021 година, град Бургас
Административен
съд - Бургас, в закрито заседание на двадесет
и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Даниела Драгнева
Членове: Веселин
Енчев
Димитър Гальов
разгледа
адм. дело № 2067/2021 година,
докладвано
от съдия Енчев
Производството
е образувано по частна жалба от „Мико“ ООД – Бургас с ЕИК *********,
представлявано от управителя К.К., чрез адвокат М.А. ***, против протоколно определение
№ 561/14.07.2021 година по н.а.х.д. № 2590/2021 година на Районен съд – Бургас,
с което не е даден ход на делото и производството по н.а.х.д. № 2590/2021
година по описа на Районен съд - Бургас е прекратено.
Частният
жалбоподател счита, че постановеното прекратително определение е неправилно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Възразява, че
наказателното постановление не му е било връчвано и не са налице предвидените в
закона основания то да бъде считано за връчено по смисъла на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН. Иска отмяна на определението и претендира разноски.
Ответникът,
чрез процесуален представител, представя писмено становище по частната жалба,
като твърди, че правилно административнонаказващият орган се е позовал на
разпоредбата на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН и определението на Районен съд – Бургас е
правилно. Претендира разноски.
Частната
жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в
законоустановения срок.
Разгледана
по същество, тя е основателна.
Районният
съд е приел, че оспореното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя, след като административнонаказващия орган е спазил изискванията
на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, както и че депозираната жалба е извън установения срок
за неговото оспорване, като на това основание е прекратил производството по
делото.
Определението
е неправилно.
В
настоящия случай наказателно постановление № 11/12.05.2020 година е изпратено
по пощата с обратна разписка на 14.05.2020 година на адреса на управление на
дружеството, като видно от отбелязването на пощенската служба, от там пратката
е върната на 08.06.2020 година с отбелязване, че пратката е „непотърсена“.
Наказателното
постановление е изпратено отново по пощата с обратна разписка на 20.11.2020
година отново на адреса на управление на дружеството, като видно от
отбелязването на пощенската служба, от там пратката е върната на 15.12.2020
година с отбелязване, че пратката е „непотърсена“.
Съгласно
чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не
се намери на посочения в него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването.
В
наказателно постановление № 11/12.05.2020 година е налице попълване на изискуемите
реквизити, поставен е печат и същото е подписано от длъжностно лице. Посочено е
само, че същото е връчено на 15.12.2020 година, без други отбелязвания и без посочване, че същото е връчено по реда на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН.
Настоящият
касационен състав не споделя тълкуването на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, направено от
наказващия орган и от решаващия състав на Районен съд – Бургас.
От
извършените отбелязвания към известията за доставяне се установява, че от
всички възможни напечатани варианти за връчване на доставката, посочени в тях
(„непознат“, „отказана“, „преместен“, „непотърсена“ и „адресът недостатъчен“),
пощенският служител е отбелязал хипотезата „непотърсен“, т.е. пратката
(постановлението) не е потърсена от получателя в пощенския клон на доставянето
ѝ. Тази хипотеза, обаче, не съответства на изискването на закона лицето
да „не се намери“, т.е. да не е открито при посещение на установения адрес и
непосредствено от служителя на пощенския оператор да се констатира или от трето
лице да се получи достоверна информация, че получателят на пратката не се
намира на този адрес, съответно този факт да бъде удостоверен чрез опциите
„непознат“, „преместен“, или дори чрез използването на празното поле, между
щампованите възможности и датата на посещението, в която изрично е оставено
пространство за допълнително ръкописно отбелязване на друг резултат от
посещението, напр. „лицето не е открито“ (лист 25 стр. 2 и лист 26 от н.а.х.д.
№ 2590/2021 година).
С оглед
на изложеното, настоящият състав приема, че е налице нередовно връчване на
наказателното постановление, което не е породило правно действие спрямо
адресата. Срокът за обжалването на постановлението не е изтекъл към момента на
подаване на жалбата до Районен съд - Бургас, поради което тя не е просрочена. Прекратителното
определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на
районния съд за продължаване на процесуалните действия.
Затова,
на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТМЕНЯ
определение № 561/14.07.2021 година по н.а.х.д. № 2590/2021 година на Районен
съд – Бургас.
ВРЪЩА
делото на същия състав на Районен съд – Бургас за продължаване на процесуалните
действия по контрол на законосъобразността на наказателно постановление №
11/12.05.2020 година на директора на РИОСВ – Бургас.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: