Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260108 / 4.2.2021г. 04.02.2021г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осемнадесети януари Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №03511 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Община П., с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 649,29лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“****, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 57,85лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 03.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1260/28.05.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Община П. е подал отговор, с който е заявил че производството по делото е допустимо. Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че в процесното жилище е настанен наемателят В.В.М.. Ответникът е оспорил всички представени по делото документи.Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания.
С определение на ПРС от 31.07.2020г. ПРС е конституирал В.В.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, като трето лице- помагач на страната на ответника Община П.. Със същото определение е приет за съвместно разглеждане предявеният при условията на евентуалност по реда на чл.219, ал.3 ГПК, обратен иск на Община П. срещу В.В.М., с който се иска същото лице да бъде осъдено да заплати на ответника сумата в общ размер на 707,14лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, в случай на осъдително решение по главния иск.
В законоустановения срок ответникът по обратния иск В.В.М. е подала отговор на обратния иск, с който е оспорила същия по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето на обратния иск като неоснователен. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №1260/28.05.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай не се спори по делото, че процесният апартамент е собственост на Община П.. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота на ответника има отоплително тяло в спалнята, което е без индивидуален разпределител, като останалите отоплителните тела са демонтирани. В банята има отоплително тяло- „щранг- лира“, на което няма техническа възможност за монтиране на индивидуален разпределител, като е начислявана топлинна енергия за отопление като за тяло работещо непрекъснато през отоплителния сезон. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода. Същият разход е начисляван прогнозно, като след края на отоплителния сезон разходът е коригиран по реален отчет по показанията на монтирания в имота един брой водомер.
За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 159 куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По служебно определения отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се дължи сумата от 649,29лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“****, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г. Видно от същата експертиза в счетоводството на ищеца няма постъпили плащания на дължимите суми, поради което и искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи процесната главница е основателен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се дължи сумата от 57,85лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 03.01.2019г., поради което и този установителен иск следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за погасяване на суми по давност. Доколкото заповедта за изпълнение е подадена на 26.05.2020г., то и няма процесни вземания, изискуемостта на които да е настъпила преди 26.05.2017г. и които да са погасени по давност.
По
обратния иск:
Доколкото съдът уважава главните искове, то и следва да се произнесе по основателността на обратните искове, предявени от ответника срещу третото лице- помагач.
От съвкупната преценка на Договор за отдаване под наем на държавен имот от 02.08.1979г., Решение №977/18.07.1995г. по гр.д.№4151/1994г. на ПРС, Декларация от 18.02.2004г. и Декларация от 23.07.2010г., подадени от В.М., съдът намира, че третото лице В.М. е настанена в общински жилище с договор за наем.
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и всички разходи, свързани с ползването на вещта, поради което и съдът намира, че наемателят дължи заплащане и на разходите за топлинна енергия на процесния апартамент.
Предвид изложеното и обратният иск следва да бъде уважен за сумата от 707,14лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Обратният иск, обаче, следва да бъде уважен под условие, че сумата се дължи след като Община П. заплати присъдените с решението суми на ищеца.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 450,00лв., които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изхода на делото по обратния иск съдът намира, че следва да осъди третото лице да заплати на ответника сумата от 350,00лв., представляваща направени разноски в производството по обратния иск, от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 200,00лв. за възнаграждение за особен представител.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Община П., че ответникът дължи на ищеца сумата от 649,29лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“****, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 57,85лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 03.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1260/28.05.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА Община П. да заплати на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 450,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.В.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на Община П. сумата от 707,14лв., от които 649,29лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“****, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., и сумата от 57,85лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 03.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 450,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ Община П. заплати на “Топлофикация- П.”АД присъдените с решението суми.
ОСЪЖДА В.В.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на Община П. сумата от 350,00лв., представляваща направени разноски в производството по обратния иск, от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 200,00лв. за възнаграждение за особен представител. и сумата от 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на В.В.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, като трето лице- помагач на страната на ответника Община П..
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: