О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 12.04.2021г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията Пеловска
в.ч.гр. дело N 161 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2,
вр.с чл.402, ал.2, изр.последно ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена частна
жалба от адв.К.К., като пълномощник на „Булмекс“ЕООД-с.***, общ.Козлодуй,
обл.Враца, против определение №260019/04.01.2021г.на РС-Враца, постановено по
гр.дело №365/2020г., в частта му с което е отменено допуснатото в полза на
жалбоподателя с определение от 11.02.2020г.по гр.дело №365/2020г. обезпечение и
издадената обезпечителна заповед е обезсилена.
В частната жалба се поддържа, че с
подадената от него молба от 19.11.2020г. жалбоподателят-ищец в
първоинстанционното производство, е поискал единствено връщане на внесената от
него гаранция за допускате на обезпечението, но не и отмяна на самото
обезпечение, поради което произнасянето на районния съд в обжалваната му част
се явява свръх петитум. Сочи се също, че обезпечителната нужда на ищеца не е
отпаднала, тъй като вземането, предмет на уважения иск, не е изплатено от
ответника.
Иска се отмяна на определението на РС-Враца
в обжалваната му част.
Препис от частната жалба на „Булмекс“ЕООД-с.***
е бил връчен на ответника „С.“ЕООД-гр.София,
но отговор от него не е постъпил.
Като взе предвид направените в частната
жалба оплаквания и приложеното гр.дело №365/2020г.на РС-Враца, въззивният
съдебен състав намира следното от фактическа страна:
С определение №413/11.02.2020г.,
постановено по гр.дело №365/2020г., на основание чл.391, ал.2 вр.с чл.389 от ГПК РС-Враца е допуснал обезпечение на предявените от настоящия жалбоподател „Булмекс“ЕООД-с.***
против ответника „С.“ЕООД-гр.София обективно съединени искове с правно
основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в общ
размер от 3747,96 лв., като е наложил обезпечителна мярка „запор“ върху
банковите сметки на ответника в посочени в определението банки, след внасяне на
парична гаранция от ищеца, в размер на 375 лв. така определената гаранция е
внесена от ищеца на 14.02.2020г., с оглед на което на 17.02.2020г. е била
издадена и обезпечителна заповед. Производството по обезпечените искове е
приключило с постановяване на неприсъствено решение №453/30.07.2020г., с което
исковете са изцяло уважени.
С молба вх.№264135/19.11.2020г. ищецът е
поискал освобождаване на внесената от него гаранция, позовавайки се на влязлото
в сила осъдително решение. Препис от тази молба е бил връчен на ответника, но
отговор или възражение от него не са постъпили.
С обжалваното определение от 04.01.20021г.
РС-Враца е приел, че молбата на ищеца от 19.11.2020г. представлява молба за
отмяна на допуснатото обезпечение, излагайки доводи, че връщане на гаранцията
без отмяна на обезпечението, не е допустимо. При тези съображения РС-Враца е отменил
допуснатото обезпечение, обезсилил е издадената обезпечителна заповед и е
постановил връщане на заплатената от ищеца гаранция от 375 лв.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира жалбата за основателна, а определението на РС-Враца в атакуваната
му част-за недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1, т.2
от ГПК обезпечителната функция на гаранцията, която ищецът внася, като условие
за издаването на обезпечителна заповед, се изразява в това да се обезпечат
вредите, които ответникът би търпял, ако обезпеченият иск бъде отхвърлен. Друга
функция гаранцията няма. Следователно, право на удовлетворяване от гаранцията
по чл.391, ал.1, т.2 от ГПК ответникът има единствено и само в случаите на
отхвърляне на иска, поради което и интересът му от съществуването на такава
гаранция отпада винаги, когато искът бъде уважен в обезпечения размер.
Съвсем различно обаче е положението на
ищеца по обезпеченият иск, тъй като по силата на чл.391 от ГПК обезпечението
брани правата му не само до влизане в сила на решението по уважения иск, но и
до пълното реализиране на правата му по него, включително по принудителното
изпълнение.
Тъй като обезпечаването на иска е
производство, което брани заплашеното материално право като прави възможно
практическото осъществяване на целяната с иска защита, то ако обезпечението е
допуснато, това означава, че практическото осъществяване на целяната с иска
защита е осигурено. Конкретно в разглеждания случай пък това означава, че щом
като предявените обективно съединени искове са били уважени изцяло в
претендирания от ищеца размер от 3747,96 лв., вземането ще бъде удовлетворено
чрез събирането му от имуществото или вземанията на ответника, върху което са
наложени обезпечителните мерки. Следователно, с влизане в сила на осъдителното
решение, обезпечителната нужда продължава да съществува и ищецът има интерес от
обезпечението, но за ответника е отпаднала насрещната възможност да се
удовлетвори от внесената гаранция.
Именно по тази причина, с молбата си от
19.11.2020г. ищецът е поискал не отмяна на обезпечението, интересът от което
продължава да съществува, а само връщане на внесената от него гаранция, нуждата
от която се явява отпаднала с влизане в сила на осъдителното решение. При ясно
изразената от ищеца воля, недопустимо е било районният съд да отменя
обезпечението без да е сезиран с искане за това, тъй като по силата на изричната
норма на чл.402 от ГПК отмяна на обезпечението не може да се извърши служебно
от съда, а само по искане на заинтересованите страни. Действително, в
процесуалния закон не съществува изрична норма, уреждаща процедурата по връщане
на гаранцията при уважаване на обезпечения иск, но правната възможност за това
се извлича както от уредените в закона функции на обезпечението и гаранцията,
така и по аргумент от разпоредбата на чл.403 от ГПК, според която възможност за
връщане на гаранцията има дори когато искът, по който е допуснато
обезпечението, бъде отхвърлен. Следва да се отбележи също, че в разглежданата
от чл.403 от ГПК хипотеза условие за връщане на гаранцията отново не е отмяна
на обезпечението, а липсата на подадено от ответника възражение против молбата
за връщане на гаранцията. Не на последно място, по отношение процедурата по
връщане на гаранцията, приложение намира и т.3 от ТР №6/2014г.по
т.д.№6/2014г.на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че с оглед молбата на ищеца от 19.11.2020г. районният съд не е бил
сезиран с искане за отмяна на обезпечението, а е следвало да се произнесе единствено по искането за връщане на гаранцията, което е
сторено с необжалваната и влязла в сила част на определението от
04.01.2021г. В обжалваната част
определението се явява недопустимо, тъй като е постановено по искане, с каквото
съдът не е бил сезиран, поради което в същата част определението ще следва да
бъде обезсилено.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение
№260019/04.01.2021г.на РС-Враца, постановено по гр.дело №365/2020г., в обжалваните му части, с които е
отменено допуснатото в полза на „Булмекс“ЕООД-с.***, общ.Козлодуй, обл.Враца,
ЕИК ***, с определение от 11.02.2020г. по гр.дело №365/2020г. обезпечение на
исковете му против „С.“ЕООД-гр.София, ЕИК *** и издадената обезпечителна
заповед от 17.02.2020г. е обезсилена.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........