Решение по дело №416/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

                                Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  №  260012

                                    гр.Пловдив 20.08.2020г.

 

 

 

 

               В      И   М   Е   Т   О     Н   А     Н   А   Р   О   Д   А

 

 

 

               Пловдивският окръжен съд,гражданско отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                 ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№416/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

               Обжалвано е решение №4590/02.12.2019г. по гр.д.№6185/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в,с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 69,56лв.,представляваща недължимо платена възнаградителна лихва,уговорена в договор за потребителски кредит №2531393,сключен на 07.04.2016г. между страните,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 16.04.2019г. до пълното изплащане на задължението,както и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 419,60лв.,представляваща недължимо платено по клауза за неустойка по същия договор,получена от него без правно основание,ведно със законната лихва от 16.04.2019г. до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли съда да отмени решението и да постанови ново,с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

               Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира разноски.

               Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство в частта за разноските,като счита,че съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗА му се дължи по-голямо възнаграждение от така определеното му от съда в размер на 360лв. с ДДС.

              Постъпил е отговор на частната жалба,с който ответника по жалбата счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

               Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               Между ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № 2531393/07.04.2016г.Ищецът сочи в исковата си молба,че към момента на сключване на договора същият е недействителен/нищожен/ по отношение на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави,като първоинстанционния съд е приел,че същата е нищожна,защото за посочения период основния лихвен процент на БНБ е бил 0%+10 пункта,или лихвения процент е бил в размер на 10%.Тъй като при необезпечени кредити възможният процент на договорната лихва е в размер на трикратния размер на банката или същия е следвало да бъде установен в размер на 30%,но видно от самия договор същия е бил фиксиран на 40%,което го прави нищожен,поради което правилно районния съд е приел,че е налице нищожност на договора в тази му част и е уважил исковата претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 69,56лв.,тъй като същата е била получена от ответника без правно основание поради нищожността на клаузата.

              Относно искането за осъждане на ответника да заплати сумата от 419,60лв. като нищожна поради противоречие с добрите нрави настоящата инстанция също намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди,тъй като кредитодателят поставя за кратък срок неизпълними условия на кредитополучателя,а именно:поръчителство от най-малко две лица,отговарящи на определени изисквания-осигурителен доход над 1000лв.,да представи служебна бележка от работодателя за размера на получаваното трудово възнаграждение,да работи по безсрочно трудово правоотношение,да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с ответното дружество,да няма неплатени осигурителни вноски за последните две години,да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива да са със статут „редовен“.Друга възможност за отпускане на кредита е банкова гаранция да се представи от кредитоискателя.При така посочените обстоятелства правилно първоинстанционния съд е приел,че функцията на неустойката излиза извън рамките на обезпечителната и обезщетителната функция и същата поради противоречие с добрите нрави се явява нищожна.

               Относно частната жалба в частта за разноските,настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и в тази му част и също следва да го потвърди,тъй като представителството по делото е за един иск,който е на ниска стойност и определеното възнаграждение е съобразено с НМРАВ.

               Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се определят при условията на чл.38 от ЗА в размер на 300лв. за пълномощника на въззиваемата страна съобразно НМРАВ.

               Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                           Р    Е    Ш    И:

 

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №4590/02.12.2019г. по гр.д.№6185/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в.

               ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление: гр.**** да заплати на адв.К. К. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 300лв./триста лв./за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

               РЕШЕНИЕТО е окончателно.

             Председател:                                                                      Членове: