№ 202
гр. Враца, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500291 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 1774/17.03.2025 г. на
ответницата М. К. Л., чрез пълномощника й адв.И. Н., против Решение №
49/11.02.2025 г. по гр.д.№ 1785/2024 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изразява се
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че ответницата има
качеството на потребител на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че по
делото липсват доказателства, че същата е собственик или вещен ползвател на
топлоснабдения имота. Твърди се, че тя живее от 5 години в с.***, общ.Бяла
Слатина, поради което не е потребител на енергия в процесния имот.
На следващо място се посочва, че ищецът не е ангажирал доказателства
относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, нито по
друг начин е установил изпадането в забава на ответницата, поради което
неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва. В тази
насока се излагат аргументи, основани на разпоредби от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София"
ЕАД на клиенти в гр.София.
Въззивницата намира, че не е налице и основание за присъждане на
сумите за дялово разпределение и лихвите върху тях в полза на ищеца, като
изтъква, че в тежест на ищеца е било да докаже възникването на такова
задължение и изпадането в забава, но такива доказателства не са ангажирани.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира се
1
присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни
инстанции.
Постъпил е отговор вх.№ 3002/05.05.2025 г. от ищеца "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК ***, представляван от юрисконсулт Е. Д., с който се
оспорва основателността на въззивната жалба.
Въззиваемият счита, че районният съд е постановил мотивирано и
обосновано решение, съобразено с константната съдебна практика.
Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт
като правилен и законосъобразен.Претендира се присъждане на направените
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
Първоначално въз основа на подадената въззивна жалба е образувано
в.гр.д.№ 209/2025 г. по описа на ОС-Враца, но с Определение №
291/28.05.2025 г. въззивното производство е прекратено и делото е върнато на
първоинстанционния съд за връчване на препис от жалбата на третото лице-
помагач.
След извършена размяна на книжата, не е постъпил отговор на жалбата
от третото лице-помагач "Директ" ЕООД.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдбен акт.
При извършената по реда на чл.269 ГПК служебна проверка относно
валидността и допустимостта на обжалвания първоинстанционен акт,
настоящият съдебен състав констатира следното:
Съдът е сезиран с подадено на 03.06.2024 г. от „Топлофикация-София“
ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.
К. Л. за следните суми: 3 721,08 лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но неизплатена топлинна енергия през периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***; 542,55 лв. – лихва за
забава върху тази сума за периода 15.09.2022 г. – 22.05.2024 г.; 44,55 лв. –
главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.; 10,47 лв. – лихва за забава върху тази сума
за периода 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г.
Заявлението първоначално е подадено в СРС и е образувано ч.гр.д. №
33354/2024 г. по описа на същия съд, което е прекратено с Определение №
24926/17.06.2024 г. и делото е изпратено по подсъдност на РС-Бяла Слатина,
където е образувано ч.гр.д.№ 1418/2024 г. По това дело съдът е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение № 863/26.08.2024 г., с която длъжникът
М. К. Л., ЕГН **********, е осъдена да заплати на заявителя следните суми: 3
765,63 лева, представляваща главница за периода от 01.05.2021 г. до
01.04.2023 г.; 553,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
16.07.2021 г. до 22.05.2024 г.; законната лихва върху главницата за периода от
03.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 86,37 лева -
разноски за държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника М. Л. на адреса на
топлоснабдения имот в гр.София на 18.09.2024 г. и на адрес в с.*** на
28.08.2024 г. и в предвидения едномесечен срок същата, чрез пълномощника
си адв.И. Н., е подала възражение по реда на чл.414 ГПК. След дадени от
заповедния съд указания, в предвидения в чл.415, ал.4 ГПК едномесечен срок,
заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията
2
по издадената заповед за изпълнение против длъжника по делото.
В исковата молба, с която са предявени тези искове, ищецът
"Топлофикация София" ЕАД твърди, че ответницата М. К. Л., като собственик
на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, е клиент на топлинна енергия
за процесния период по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Посочва, че ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал. 3 ЗЕ и
спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение от 2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к "Монитор", в
сила от 10.07.2016 г. Поддържа, че съгласно чл.33 от ОУ ответницата е била
длъжна да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Изтъква, че
ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и към момента на подаване на исковата молба не е погасила
задълженията си.
Твърди също, че съгласно разпоредбата на чл.139 ЗЕ разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ, като съгласно чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от
"Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, а след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – "Директ"
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).
Ищецът иска от съда да приеме за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, както
и да му присъди разноски както за заповедното, така и за исковото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата М. К. Л.,
чрез процесуалния й представител адв. И. Н., с който е оспорила исковете по
основание и размер по подробно изложени съображения. Поискала е
отхвърляне на исковите претенции като изцяло неоснователни.
Третото лице-помагач на ищеца „Директ” ЕООД, ЕИК ***, не е
ангажирало становище.
С обжалваното Решение № 49/11.02.2025 г., постановено по гр.д.№
1785/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина е осъдена М. К. Л., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: с.***, ***, общ. Бяла
Слатина, обл. Враца да заплати на „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за доставена, но незаплатена топлинна енергия в размер, както следва: 3721,08
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
03.06.2024 г. до изплащане на вземането; 542,55 лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г.; 44,55 лв. – главница за
3
извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м.
04.2023 г.; 10,47 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до
22.05.2024 г., за които суми е издадена в полза на ищеца Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 863/26.08.2024г. по
ч.гр.дело № 1418/2024г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати направените деловодни разноски по
исковото производство по гр.д.№ 1785/2024г. по описа на РС-Б.Слатина в общ
размер от 1162,47 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство
по ч.гр.д.№ 1418/2024г. по описа на РС-Б.Слатина разноски в общ размер от
136,37 лв.
При тези констатации, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
В случая, от изложените в исковата молба фактически твърдения и
формулирания петитум следва, че от страна на ищеца е предприета защита
чрез иск, предявен по предвидения ред в специалната процесуална норма на
чл.422 ГПК, който по своята правна същност е установителен иск - вж ТР № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В исковата молба е
формулиран петитум, сочещ именно на претенция за признаване на
установено съществуването на паричните вземания, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1418/2024 г. по описа на
РС-Бяла Слатина. По делото липсват данни за изменение на иска от
установителен в осъдителен. С оглед диспозитивното начало в процеса,
установено изрично в разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК, съдът дължи
произнасяне по очертания чрез изложените в исковата молба обстоятелства и
формулирания петитум правен спор, като постановеното по непредявен иск
решение е недопустимо. В случая, с оглед очертания с исковата молба правен
спор първоинстанционният съд е следвало с решението си да се произнесе по
предявения иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение, а не по осъдителен иск за присъждане на
тези вземания, както е сторено с обжалваното решение.
Разглеждането на непредявен иск обуславя извод за недопустимост на
решението, за която съдът следи служебно съгласно чл.269, изр.1 ГПК,
поради което същото следва да бъде обезсилено изцяло, а делото - да бъде
върнато на РС-Бяла Слатина за ново разглеждане от друг състав.
По разноските:
Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не следва да се
произнася по исканията за разноски, тъй като настоящото въззивно решение
не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на
страните по чл.78 ГПК относно разноските. При новото разглеждане на делото
пред РС-Бяла Слатина съдът следва да се произнесе и по разноските,
направени по настоящото въззивно производство.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК,
Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 49/11.02.2025 г. по гр.д.№ 1785/2024 г. по
описа на Районен съд-Бяла Слатина като недопустимо, поради произнасяне по
4
непредявен иск.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бяла Слатина за ново разглеждане на
предявения иск от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5